Проф. Вили Лилков, общински съветник от групата на коалиция "Синя София“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Първият ден от есенната сесия на новия състав на Столичния общински съвет ще се запомни с комичните епизоди около клетвата на Васил Терзиев и с факта, че на Борис Бонев не достигнаха 8 гласа, за да го оглави. Ако утрото се познава от сутринта, какво предвещава въпросното начало в Столичната община? Гост в студиото е проф. Вили Лилков – общински съветник от групата на коалиция "Синя София“. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, проф. Илков.

Благодаря за поканата. Добре заварили.

Бих искала като начало да ви помоля да направите изводи от тези избори. Вие пряко участвахте в тях – как ги почувствахте?

Предизборната кампания не се отличаваше много от другите предизборни кампании в София може би по това, че основните кандидати на основните политически партии не бяха политици и не бяха подготвени за голямата роля, която трябваше да изживяват в тези избори. Те се учеха в движение. Не искам сега да откроявам един или друг, но това, което беше характерно, е, че и ПП-ДБ, и ГЕРБ-СДС, и БСП не издигнаха свои партийни кандидатури, скриха се зад неполитически кандидатури и граждански лица и това пролича в подготовката и в нивото на кандидатите, и в нивото на разговора, който те водеха за София. Може би към края на кампанията тя доби малко по-експертен профил, но пък между двата тура се намесиха лидерите на партиите и те подмениха политическия разговор за София и експертния разговор за София с геополитически разговор. Дори беше намесен и Путин едва ли не в тези избори. И може би и темата за отмяната на машинното гласуване на първи тур в много голяма степен повлияя на изборите. Друго, което беше характерно за тези избори, е, че в тях имаше епична битка в интернет и във "Фейсбук“. Голяма част от кампанията се разрази и там, като лошо впечатление правеше участието на много тролове и много злепоставяща информация, която се пускаше в социалните мрежи за всеки от кандидатите. С това бих отличил кампанията. Иначе "Синя София“, която аз представлявах в тези избори, успя да представи много добра и балансирана програма. Нарекохме я "Разумната промяна за София“. Издигнахме добри кандидати за районни кметове за листа за общински съветници, добри експерти, хора с политически опит и се опитахме да вкараме в кампанията спокоен и експертен разговор за София. И това, което мен лично ме разочарова, е, че основните кандидати бягаха от диспут с мен, което може би за тях беше добре, но от това пострада кампанията като цяло.

От интервютата ми с различни събеседници през последните дни се налага силното впечатление, че вие сте кандидатът с профил, очакван да бъде избран не само за София, а и за висок пост в държавата. Такъв човек ни е необходим, е единодушното мнение. Защо според вас не ви оцениха избирателите в голямата си част или тези, които можеха, се колебаеха?

Защото се потвърждава едно правило в политиката – че изборът, който хората правят, е много по-често емоционален, отколкото рационален. В изборите хората обикновено следват партийните си и политически пристрастия, водят се от емоциите и затова винаги всички PR-и това казват на своите кандидати – "Грабвайте емоцията на хората, грабвайте емоцията на хората – тя е много важна!“. Действително това е, за съжаление, може би основният мотив на хората. И освен това – ниската избирателна активност. Много от рационалните избиратели в последните години се оттеглиха от активно участие в политическите избори. Над 70% от имащите право на глас не гласуваха на първи или на втори тур, което означава, че в изборите са се включили най-твърдите партийни ядра. И това е резултатът в крайна сметка. Аз приемам резултата, но винаги във всички изборни кампании, които съм водил като организатор или в които съм участвал, аз съм държал на експертността, на реалистичната политическа програма, на ясното позициониране ляво-дясно, на заемане на антикомунистическа позиция и може би от това са страдали нашите кампании. Както виждате, в последните години популизмът взима връх. Все повече политически партии издигат не политически фигури за свои основни кандидати, а граждански лица. В тази компания видяхте, че и ПП-ДБ, и ГЕРБ-СДС, и БСП прибягнаха до непартийните кандидати, което говори две неща: първо, че партиите са занемарили своята кадрова политическа работа по издигането на истински политици. Например – тук отварям една скоба – ГЕРБ управлява 18 години София с пълно мнозинство в Общинския съвет и накрая не успя да предложи подготвен кандидат за кмет. И второто нещо, на което залагат партиите и което се харчи на политическия пазар, това е популизмът. А това е вече много опасно, защото от една страна говори, че в партиите е занемарена кадровата работа и те не изпълняват своята основна задача – да предлагат политици, да предлагат ясни програми. Вместо това предлагат някакви неподготвени фигури, които заменят всичко с популизъм, създават илюзии, а след това избирателите искат да се изпълняват тези обещания, които са им дадени. И ще ви дам един пример, който е много пресен. В предизборната кампания никой от кандидатите на ПП и ДБ не каза, че те предвиждат например повишаване на данъците за втори автомобил в София на семейство. Това го чухме на втория ден след балотажа. Никой от представителите на ПП и ДБ не разказа за тази идея, че празните жилища в София би трябвало да се предлагат за заемане от социално слаби наематели. Това го научихме на третия ден след изборите, което означава, че политическите партии говорят едно и заливат с популизъм своите избиратели по време на кампанията, а реално нещата, които са се въртели в главите им – тук отварям втора скоба, това са левичарски настроения, които няма да минат – но част от тези идеи после те възнамеряват да ги предлагат на софиянци. Така че тук се получава вече затворен кръг – популисти, които създават нереалистични очаквания, след това тези очаквания избирателите искат да се изпълняват, а накрая получават порция левичарство. Това е резултатът от тези избори.

А този затворен кръг не пораждали ли и следващия въпрос – в криза ли е политическата система на България?

Да, в криза е. И факт е, че 70% от избирателите в България не участват на изборите. Те явно очакват нещо друго, нещо по-смислено. Те очакват вероятно нови политически идеи, очакват може би и нови политически формации. Има и нещо друго, което за да бъдем коректни, трябва да го кажем и то е, че в крайна сметка обществото е стабилно и икономическото състояние на държавата все още не е застрашено. Хората не се чувстват заплашени, а обикновено в моменти на турбуленции и на икономически сривове те се активизират. Но основното според мен е това, че те не виждат на политическия терен истинска политическа битка, а виждат битка на популисти.

Вие ще дадете ли такава битка в Столичния общински съвет?

По отношение на експертизата и на реалистичните идеи – да, защото това е необходимо в момента на София. Аз казах преди малко, че нашата програма я нарекохме "Разумната промяна“, т.е. София се нуждае от промяна, но не някакви нереалистични очаквания да създаваме в хората, а да направим разумни промени в живота на софиянци. Всяка хубава идея и всяка реалистична идея, която не струва безкрайно скъпо, ще бъде подкрепяна от нас. И обратно – ще се противопоставяме на всякакви залитания в една или в друга посока. Да не говорим вече за корупцията, за мърлявата работа – за това по презумпция се разбира, че ще бъдем против. Ще се опитаме да балансираме между отделните политически сили, ще се опитаме поне в началния етап да свалим това напрежение, което все още съществува след предизборната кампания. Винаги политиците, които излизат от предизборна кампания, са малко по-трескави. Те по-бавно навлизат в руслото на нормалността от своите избиратели, защото хората са политици една седмица преди изборите и една седмица след изборите, когато наблюдават по-активно, какво се случва, когато коментират, но след това животът ги вкарва отново в коловоза. И затова и политиците в Общинския съвет трябва да свалят напрежението и да седнат, и да разговарят, да не се получава така, както се получи в понеделник в Общинския съвет. За първи път в историята на Общинския съвет на София от 1990 г. насам не се избира председател на първата сесия – това е прецедент. И тук трябва да си помислим как да преодолеем тази малка криза, бих казал – тя не е голяма криза, трябва да се преодолее.

Вие сте с най-големия опит от вашите колеги в Столичния общински съвет. Отказвате да приемете изобщо кандидатура да бъдете негов председател – защо?

По принцип председателят е фигура, която трябва да има доверието на всички политически сили, но само доверие не е достатъчно. Трябва зад него да стои по-стабилна политическа група. Нашата група е от трима човека и аз смятам, че правото да поискат да излъчат председател трябва да имат по-големите политически групи, зад които стои по-солидно мнозинство, чисто аритметично. Според мен все още не са изчерпани всички варианти на ПП-ДБ, на ГЕРБ-СДС, на БСП да могат да конституират едно мнозинство с ясно разписани ангажименти. Според мен това мнозинство не би трябвало да повтаря примера на сглобката в парламента, а именно: "Вие управлявайте, пък ние ще стоим, ще ви помагаме, когато ни скимне, когато ни изнася. Няма да подписваме споразумение и ще критикуваме всичко, което не ни харесва“. Това е сглобката в момента на национално ниво. В общината би трябвало да се поучим от това и да се направи мнозинство с разписано споразумение. Не го наричам нарочно "коалиционно“, защото от тая дума всички бягат – сакън, да не би да се омърсят като ги обявят, че са в коалиция. Ами, в коалиция са – когато управляваш заедно, си в коалиция, когато поемаш заедно ангажименти, си в коалиция. Това е. И в живота е така, и в политиката е така. И още нещо: прегледът на политическите програми на основните политически формации в Общинския съвет показва сечение по много и то ключови въпроси за столицата. Еднакво е виждането на политическите сили за това, че презастрояването в южните квартали на столицата трябва да спре; еднакво е виждането, че трябва северните територии да се развиват и общината да насочи инвестиции към тях; еднакво е виждането, че трябва да има създаване на бързи пътни връзки между двете части на столицата – южната и северната; еднакво е виждането, че час по-скоро Витоша трябва да се отвори, лифтовете трябва да се подменят и Витоша да стане част от парковата среда на столицата и част от живота на софиянци. Минералните извори – за тях имаме единно мнение, че това е занемарено богатство на София. Еднакво е виждането ни, че проблемът с местата в детските градини е също толкова тежък, както проблемът с места в домовете за стари хора. Ето го сечението, в което можем да намерим съгласието и да се подпише споразумение за общо управление. Аз питам: кой от общинските съветници няма да подкрепи смислена идея за изграждането на нов национален стадион. Ето каква криза се получи в момента – няма къде да се проведе мачът между България и Унгария. Защо – защото нямаме в столицата спортно съоръжение, което да отговаря на международните стандарти. Ето една задача, която трябва да я поставим и да започнем да мислим по нея. Наскоро си говорих с общински съветници от ПП-ДБ и от ГЕРБ и общо е мнението, че те подкрепят идеята да започнем да мислим, казвам да мислим, за т.нар. "лека градска железница“, която да обслужва столицата и крайградските райони, както и Перник, Елин Пелин и т.н. Т.е. има много неща, които можем да свършим заедно, или да заложим основите им в близко бъдеще. Кой от общинските съветници не е съгласен, че метрото трябва да продължи да се развива и че високоекологичен градски транспорт трябва да влезе в малките квартали, за да довежда до метростанциите хората от по-отдалечените части от големите комплекси? Никой не е против това. Така че ето ги общите знаменатели на една смислена политика, която може да се води. И аз знам, че избирателите ще приемат всякакви споразумения между отделните политически формации в името на изпълнението на тези приоритети. Само може би най-запалените фенове ще прокълнат своите избраници, че са нарушили едва ли не тези граници. Но в крайна сметка не трябва да забравяме, че всеки от нас е избран да върши работа в името на общото благо.

Вие предлагате формулата за излизане от кризата, но не съм убедена, че в "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ ще са склонни да я приемат. Те засега отстояват позицията на плаващите мнозинства, което не само че е вариант на сглобката в правителството, но и обрича на затлачване работата в Столичния общински съвет.

Да, "затлачване“ е хубава дума, но и плаващото мнозинство може в един момент да доведе до т.нар. "плаващи пясъци“ и тогава вече, освен затлачване, се получава и потъване. Сега искам да кажа следното: така е, всеки иска, ако може, да управлява сам. Но в политиката се стига понякога до ситуации, в които трябва да избереш по-малкото зло, тъй като това, което на теб ти се иска, то не може да стане. И те ще се убедят, ако продължават ПП-ДБ да упорстват, те ще се убедят на следващото заседание, че няма да може да бъде избран председател на Общинския съвет, ако те реално не подходят към преговори с други политически партии. И на мен ми се иска "Синя София“ да управлява самостоятелно и да кадрува самостоятелно, но в случая избирателят така е решил – да подели властта и отговорността между повече политически субекти. Това е в политиката.

А ако ви поканят на такива преговори, ще участвате ли?

Разбира се, че бихме участвали, да говорим за приоритети и за политики и тези политики, ако намерят отражение в бюджета, ние ще подкрепим този бюджет. Но ние не можем да поемем отговорност за управлението, защото нямаме този ресурс. Защото какво представлява управлението? Освен да избереш председател на Общинския съвет и зад него да застане едно силно мнозинство, което да гарантира, че той няма да бъде сменен утре или вдругиден в моменти на криза, освен това ти трябва да излъчиш заместник-кметове, трябва да излъчиш шефове на дирекции, трябва да проведеш кадрова реформа, трябва да проведеш структурна реформа преди това, трябва да можеш да осигуриш, както се казва, тил на това управление и дълго време да гарантираш неговата стабилност. "Синя София“ с трима общински съветници не е в състояние да го направи това, защото така е решил избирателят. Т.е. в момента отговорността е на основните политически сили – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, БСП бих прибавил тук, тъй като те имат общо около 46-47 общински съветника.

Което прави едно много стабилно квалифицирано мнозинство.

Квалифицирано мнозинство, дори за много по-сериозни неща. Сега, какви задачи има общината? Освен тези проекти, за които преди малко говорих – и за Витоша, и за национален стадион, и т.н., едно такова мнозинство е в състояние да проведе сериозни реформи по отношение на управлението на финансите, по отношение на преструктуриране на търговските дружества, по отношение да речем на големите инвестиции, които трябва да се направят.

Капиталовата програма?

Капиталовата програма. Трябва да се направят доста сериозни промени по отношение на структурата на приходите на общината, защото тя в момента има много големи приходи по линия на местните данъци и такси, но по отношение управлението на общинската собственост, приходи от наеми, дивиденти, концесии и т.н. все още там има резерви, които би трябвало да могат да бъдат раздвижени – в търговските дружества, по отношение на концесиите. Столична община трябва да се отвори към нови публично-частни партньорства, да привлича чуждестранни капитали, които да създават нова среда. Т.е. имаме много други задачи, които трябва да бъдат решени, а това не се решава с плаващи мнозинства. Плаващите мнозинства могат да свършат работа в много случаи, когато се решават по-маловажни въпроси, но въпроси, които изискват хоризонт една, две, три години и които залагат далекоперспективни задачи и тяхното решаване, искат стабилни политически мнозинства. Има и още една опасност: когато се работи с плаващи мнозинства, това означава кметът да се договаря.

Тръгват пазарлъците?

Тръгват пазарлъците. А когато имаш пазарлък, тогава се появяват и играчи около общината, които "подпомагат“ тези пазарлъци, те "смазват“ тези пазарлъци да станат по-лесни и в един момент се получава така, че икономическите играчи, които винаги стоят около всяка община, колкото и да е малка, те започват да навиват и пружините на Общинския съвет. А стабилното политическо мнозинство означава стабилна отговорност и то предпазва в много случаи от намеса на външни икономически играчи в работата на общината. От това трябва да предпазим също Столична община.

Наскоро в интервю социалният психолог Росен Йорданов, говорейки за вас, цитира бившия кмет Йорданка Фандъкова, която е казала: "Когато като опозиция Вили Лилков ставаше да говори, аз си вадех тефтерчето и записвах“. Сега вие сте пак опозиция и се надявам някой да записва това, което казвате.

Благодаря. И искам да поясня. Много често ме упрекваха, че аз съм подкрепил 2019 г. г-жа Фандъкова за кмет в битката й – битката, благородна, разбира се, с Мая Манолова. Това го направих с ясното съзнание, първо, че популист не трябва да влиза в общината – аз говорих за популизма преди малко. Още повече че щеше да влезе кмет без никакво политическо мнозинство в Общинския съвет, без никаква политическа подкрепа, а това обричаше и кмета на една изолация. Второ, аз съм бил опозиция на г-жа Фандъкова и на г-н Бойко Борисов в Общинския съвет. Всеки мисли едва ли не, че аз съм работил заедно с тях в едно мнозинство. Точно обратното – аз бях от тежката опозиция и на двамата кметове. Но ето я разликата на общината с парламента – аз съм успявал заедно с тях да реализирам много каузи и много неща сме правили заедно, защото всяка хубава идея, когато срещу себе си имаш добронамерен кмет, независимо от коя политическа сила е, тя намира подкрепа. А с г-жа Фандъкова – аз я познавам много отдавна, още преди да стане и заместник-кмет на общината, когато тя беше директор на 73-то училище. Тогава аз като общински съветник от район "Триадица“ и заедно с кмета Емил Милев и със заместник-кмета Тодор Стефанов реализирахме поне пет-шест много големи и смислени проекти в 73-то училище. Тогава то беше от елитните училища на София, то и днес е такова. Така че аз съм изградил работни отношения с тези хора – и с Бойко Борисов, и със Стефан Софиянски преди това, и с Минко Герджиков като временно изпълняваш длъжността. Т.е. всичко това го казвам, защото един общински съветник, ако има идеи и ако иска да работи, и ако срещу него има добронамерени общински съветници и кметове, винаги ще свърши работа. И това съветвам всички мои колеги от гледна точка на моя опит. Рано или късно те стигат до тези изводи – че трябва да се работи и да се помага. Аз имам опит и в работата с т.нар. малки кметове на селата. Това са кметове, към които хората по селата имат големи очаквания, а те са с вързани ръце и понякога за 100-200 лева ходят и се молят на районния кмет или на общинския кмет. И много често съм помагал на такива кметове и трябва да ви кажа, че съм изпитвал огромно удоволствие, когато виждам как нещо много малко е направено – една градинка, или някакви там пейки се боядисват, или някаква чешма се ремонтира, и помогнеш на кмета на селото, той колко е доволен и колко доволни са хората там. Така че съветвам всеки да се насочи към смислена работа – ще се намерят винаги хора, които да го подкрепят и от политиците, и от районната администрация.

От вашите идеи, на "Синя София“, с кои ще започнете?

В понеделник внесох първото си питане за този мандат. Аз обичам да питам, не от любопитство, а поради това, че…

Да получите отговор?

Че трябва администрация да се подтиква да работи, да си върши работата. Вчера внесох първото си питане заедно с моите колеги Ивайло Йонков и Иван Сотиров от "Синя София“ относно паметника на инж. Иван Иванов. Този паметник, решението за него е от 2011 г. по мое предложение. Тогава Общинският съвет единодушно прие да се изгради паметник на легендарния кмет на София и до 2022 г. то не беше изпълнено. Започна да се изпълнява, избра се скулптор, който тъкмо направи глинените макети и трябваше да отлее бронзовата фигура, и беше спряна неговата работа. Та, попитах кмета, кога ще възложи продължаването на работата и кога най-после ще имаме паметник на може би най-заслужилия кмет в историята на София. На него София дължи много.

Ще трябва под черта да обясните на новия кмет кой е инж. Иван Иванов.

А, той вероятно знае, но много софиянци не знаят кой е…

Да, точно.

Защото това е човекът, пред който без да знаем, всеки ден се кланяме, когато се навеждаме на мивката да се измием или да пием вода. Той е човекът, който е докарал водата в София от повече от 60 километра разстояние преди около 100 години, или малко по-малко от 100 години, тогава, когато основното превозно средство са били волските каруци, когато не е имало компютри, когато не е имало багери, а с кирки и с лопати тези хора под негово ръководство са прокопали тунелите, направили са каналите, изградили са язовир "Бели Искър“ и после и язовир "Искър“, от който софиянци днес пият вода и може би най-хубавата вода в Европа. Така че не е нормално 12 години да се бави изграждането на този паметник.

Това е човекът, който слага основата на градоустройствения план на София.

Точно така, точно така.

Благодарение на който ние имаме тая столица.

Благодарение на него, да. И ако говорим за неговите мечти и визии за града…

Да, събира чешки архитекти и т.н.

Точно така.

Това е изключително интересна история.

Точно така. Тези визии за града, които той е имал, и тази представа за града едва ли някой предполага, как този човек може би в мечтите си ги е виждал. Той, когато поканва проф. Адолф  Мусман от Германия да работи по градоустройствения план на София, той му казва много неща, обаче има едно изречение, което е ключово във визията, която той описва. Той казва така: "Проф. Мусман, аз искам София да бъде пъстър, красив и цветен град, а не сив и скучен, като много европейски градове. Искам високото строителство да бъде в центъра на София и градът дирижирано да се разпада към планините, а планините Витоша и Стара планина, със своите реки и своята зеленина да нахлуят и да навлязат до сърцето на града“. Ето ви визия за зеления град, за града, който гостоприемно приема реките, за тази идея да не изграждаме високите бариери около града си, за да прониква чистият въздух, за симбиозата между природата и града. Той е искал да направи град в парка, а не паркове в града. Разбирате ли разликата?

Разликата е сериозна, да.

Витошкият парк…

То от там тръгва Ловният парк.

Точно така. И всичко това да проникне до сърцето на града. И между другото, неговите идеи после се подемат от доста архитекти, които например, ако някой път ви се отдаде и тръгнете от старото градско казино, днешната Градска галерия в градинката пред Народния театър…

Картинната галерия.

От тази точка вие може със серия от градинки, преминавайки една през друга, да стигнете чак до гара "Подуяне“. И ще ви опиша този път, който са го направили архитектите по-късно – това е една идея на архитект Николов, който следва тези концепции на Иван Иванов и на Мусман. От градинката пред Народния театър минавате през градинката покрай Двореца, от там – покрай "Света София“ и градинката около нея отивате в градинката около "Александър Невски“ и парламента, от там – в Докторската градина, след това през Парка на Военната академия се качвате по Слатинския хълм, парк "Христо Смирненски“, парк "Свилен Русев“ и отивате на гара "Подуяне“. Ето ви една огърлица от паркове и малки градинки, които пронизват града от центъра чак до гара "Подуяне“. И така е виждал града той със серия от такива паркове, градинки и връзки да се изгражда и разбира се, градът да намалява своята етажност, отивайки към Витоша. А днес ние имаме обратното – градът ни расте към периферията по етажност и по плътност.

С високи сгради.

С високи сгради.

Които затварят, захлупват.

Точно така, т.е. сменена е концепцията за града. И вие ме питахте, с какво друго ще започна – другото, което ще предложа съвсем скоро, е: да се разработи програма за развитие на минералните извори на София. София е изключително богат град по отношение на минералните води: над 35-40 са находищата на минерални води, а реално се използва много малка част от тях и то основно за наливане, за пиене. Но софийската минерална вода е от 8 хидротермалните типа, тя има много по-богати възможности.  София може да стане балнеологичен център…

Спа център.

И тук са вече перспективите на туризма, защото столицата има перспектива в развитие на високи технологии, в развитие на културата и много важно – на туризма. Туризмът може да носи много, много големи приходи на общината, особено ако свържем археологията с минералните извори, с балнеолечението и със спа културата.

Тя, археологията, неизменно е свързана с водите, защото още от Древен Рим термите са известни.

Точно така.

Какво всъщност предлагате?

Ами програма, която да опише перспективите на всяко едно от тези находища, за които говоря. Едно находище може да се използва за водоналивна инсталация, за вода за пиене, каквито има в София: и в Княжево, и на Централната минерална баня. Друга  перспектива могат да бъдат къмпингите. Около София, особено около Старопланинската яка във всички селища: Доброславци, Кътина, Световрачене, Войнеговци, Чепинци има минерални води, а нямаме нито един къмпинг. Около тези минерални извори могат да се развият спортни центрове, басейни и хотели. Т.е. за всяко находище да се опишат неговите перспективи и да се потърсят инвеститори, които да инвестират, Столична община да им предостави правото да ползват минералната вода и да изграждат около тях съответните центрове. Изключително богата палитра от възможности се дава в това отношение. За съжаление, една част от изворите са държавни – общината трябва да си ги поиска, но като ги поиска, трябва да има визия, как ще ги развива. Между другото тук за нашите слушатели ще кажа следното: България се освобождава 1878 година, а първият Закон за минералните води възниква 13 години по-късно, 1891 година, който полага вече основите на организираното използване на минералните води и създаването на култура и отношение към минералната вода.

Строителите на съвременна България тогава са знаели на какво да стъпят.

Точно така. Когато не са имали химически лаборатории, когато не са имали на такова ниво здравеопазване, но те са знаели, че това е богатството, около което са възниквали селищата в древността. А София възниква всъщност около минералните си извори. Константин Велики затова казва: "Сердика е моят Рим“, защото той тука основава римския град – не той го основава, а тук намира богатствата на София и си построява и двореца. Така че всичко се върти около минералната вода. Неслучайно софийският център от времето на траките до днешно време не е мърдал дори и метър наляво или надясно: той е там, където са го направили древните траки и римляните – около минералните извори. Така че това богатство трябва да го разработваме. Има и много други неща. Например трябва да се преустанови презастрояването на София, да успокоим натиска върху южните територии и да направим много перспективна и много мощна програма за изграждане на канализация и в Старопланинската яка – в населените места там, като се почнат Кремиковци, Локорско и другите населени места, и разбира се под Витошката яка да се довърши канализацията там, където е започнала и да се строи нова. Това е нещо много важно, защото да строиш нови сгради, дали ще бъдат за офиси, дали ще бъдат жилищни сгради, без подходящи инфраструктура, като ВиК и канализация, е просто престъпление. Трябва да изчистим този проблем с т.нар. "частни улици“, т.е. да се строи и части от улицата да бъдат неотчуждени и да съществуват като частни улици без ясния ангажимент на общината. Трябва да се довършат много от пътните връзки, например Западната дъга на Околовръстния път – това е обект с национално значение, и тази дъга от "Бояна“ до "Люлин“ трябва да бъде завършена, защото там е голяма тапа на Околовръстния път, реконструкция на бул. "Рожен“ – тя е започнала, трябва да бъде довършена, "Тодор Каблешков“ трябва да се свърже с бул. "Филип Кутев“ – това е много важна връзка. Изграждането на ред други връзки: връзката между Централна гара и Сточна гара, бул. "Данаил Николаев“ – много тангенциални връзки. И аз имам особено пристрастие към т.нар. "Зелена линия“ по трасето на бившата околовръстна жп линия в София. Това е много уникално трасе, което загуби своето предназначение като жп линия в сърцето на града, но може да бъде направено като пешеходно и велотрасе, което да започва ориентировъчно от болница "Токуда“ в Борисовата градина и може да свърши чак до Висшия железопътен институт "Тодор Каблешков“. Това е трасе с уникални характеристики, тангенциално трасе…

Но то не се ползва в момента.

То не се ползва в момента, но трябва НКЖИ да прехвърли собствеността на Столична община, и там има вече идейни разработки – това трасе може да свърже Борисовата градина, "Дианабад“, зала "Армеец“, и разбира се Слатинския хълм и т.н., и да се превърне в уникално трасе за София за разходки, като велоалея да служи, и то може да направи връзка между много интересни обекти: градините около БАН, спортна зала "Армеец“, неолитното селище в Слатина. Да не ги изреждам всички тези обекти, които може да свърже едно такова трасе и да се превърне в уникално за София.

Проф. Лилков, това звучи почти като някаква мечта, а откъде пари, за да се реализира? Кой ще го реализира?

Винаги когато предлагаме такива идеи, опитните администратори казват: "Добре, кажете откъде да вземем, за да го направим това?“.

"Колко струва?“.

Аз винаги обаче им отговарям: вдигнете приходите на общината. Когато вдигнем приходите на общината, ще се намерят и пари. Специално за минералните извори смятам, че те могат да се развиват на база на публично-частно партньорство. Общината трябва да ги проучи добре тези извори, да опише сервитутите, да предложи терени около тях и да ги предложа на частни инвеститори. Какво ще спечели общината? Ще спечели, че ще се използва минералната вода, че се получат съвременни спортни и хотелски комплекси около тях, и че ще се развива туризмът. Ето ви пари, които индиректно ще влизат в общината по най-различни линии. Специално за това трасе на бившата околовръстна жп линия, което описах преди малко, общината ще инвестира в него в рамките на бюджета и в разстояние на три-четири години то може да се изгради. Няма да струва кой знае колко скъпо, защото какво е необходимо да се направи?

Да се махнат релсите?

Релсите са махнати отдавна. Да се почисти трасето, да се обособи, да се направи асфалтовата алея. Между другото то няма никаква денивелация, то е абсолютно хоризонтално, то не трябва дори и да пресича, само има едно място деликатно – това е пресичането на Симеоновско шосе, но там може да бъде прекъснато и да си продължи като минава под бул. Цариградско шосе, няма никакви проблеми то да бъде усвоено и няма да струва скъпо. Друга идея, която ще предложа, това е нещо, което за съжаление аз не можах да довърша като общински съветник, защото станах народен представител и никой не го продължи: това е изграждането на училищни спортни зали в 24-те района на столицата. В големите училищни дворове – такова проучване има, то е направено, има дворове с по 10-15-20 дка площ, в тях може да се отделят по 2-3-4 дка, за да се направят модерни спортни зали, които в извън учебното време да се ползват и от спортни клубове, и за спорта в районите. За съжаление, ако София изостава спрямо другите европейски градове, това е за спортната инфраструктура. Мога да кажа, че до началото на 2000 година или да кажем до 2010 година във всички източноевропейски държави, дори и Беларус, дори и в Македония се извърши истинска революция в изграждането на нови спортни обекти: стадиони, ученически спортни зали, квартални спортни зали, изобщо спортни съоръжения. В България за съжаление много изоставаме. Има едно залитане към строителството на големи спортни обекти, като зала "Армеец“, но в тази микроинфраструктура: училищни спортни зали, квартални спортни зали, които да обслужват и спортните клубове, и спортните федерации, ние не сме напреднали изобщо. Ще ви дам само един пример: Македония приключи една програма към 2010 година за изграждането на 100 затревени тренировъчни футболни игрища. Македония, която е колкото София като население – направи 100 затревени футболни игрища. Разбира се тренировъчни, не говоря за стадиони. Румъния направи революция, Беларус направи революция, да не говоря за Сърбия, Хърватска и т.н. Рязко повишаване на средствата за спорт е необходимо в София. И още нещо, което ще кажа, проблемът преди малко го споменах, само че мимоходом, проблемът с местата в детските градини е тежък наистина, но по-тежък или съизмерим поне с него е проблемът с места за настаняване в домовете за стари хора. Ние имаме дълъг към тези хора. Човек, който се е  опитал да настани някъде възрастен близък, да му намери дом, изпитва същите затруднения, каквито ако трябва да намери място в детска градина. И ако в детската градина не се заплаща нищо, тъй като държавата поема, то дори и със заплащане не може да се намерят домове за възрастни хора. И затова ще предложа на кмета да създадем програма.

Социална програма?

Социална програма, наречена "Дом за нашите деца и родители“, в която да разпишем ясно детските градини, които ще изграждаме, и домовете за нашите родители. И защото ме питате: пари откъде – ще предложа всички средства от продажба на имоти на Столична община да влизат, поне голяма част от тях да влизат в този фонд за изграждане на домове за стари хора и за детски градини.

Всички тези идеи как ще се реализират, ако все още мнозинството в Общинския съвет не успее да излъчи председател?

Ами това е проблемът. И това трябва да се  превърти. Превъртим ли това зацепване в момента, няма да бъде трудно по-нататък, защото вие питате как се решават тези въпроси – ами решават се, както си говорим с вас: ние го говорим тук с вас, хората го чуват, хората го предлагат, аз отивам и го казвам на други съветници, говорим си, предлагаме го в комисии. Това е процедура, която вече само се формализира в Общинския съвет, преди това трябва да си говорим и нещо много важно: да бъдем добронамерени – ако няма добронамереност, нищо не се постига.

И толерантност.

Без тях нищо не е възможно. Защото когато ти посрещаш с подозрение и с бариера пред себе си другия, тогава нищо не може да стане.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, че споделихте вашите идеи, а  на мен ми прозвучаха дори като мечти…

Ами ако не мечтаем, нищо няма да се случи.

Така е, така е.

Всичко, което се случва, тръгва от една мечта. А мечтата вече се превръща в представи, представите се превръщат в практически действия. И така.

Както Джон Кенеди беше повторил думите на Мартин Лутър Кинг: "Имам една мечта“.

От там тръгва всичко.

 

Цоня Събчева