Проф. д-р Вили Лилков, български политик и учен в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Лилков, ще бъдете сред лекторите на Международната конференция STOP HATE SPEECH, която прокуратурата и Европейската еврейска асоциация организират на 5 и 6 декември в столицата. Темата, по която ще говорите, е свързана с ролята на ротарианците в защитата на българските евреи между 1940-1944 година. Как членовете на тази общност са допринесли за защитата на човешките права в този период?  

Избрах тази тема, тъй като тя е на първо място много интересна и на второ, съвсем непопулярна и неизвестна за широката публика. Става въпрос за това, че самите ротарианци в онези години са предмет на Закона за защита на нацията. Какво имам предвид? Когато се публикува Закона за защита на нацията, в дял Първи ротарианските клубове, българските ПЕН клубове, масоните, също са обявени извън закона и техните клубове се разпущат. А в дял Втори е посветен образно казано на евреите, и там са описани всички репресивни мерки, които се предприемат срещу тях. Всъщност, получава се така, че две групи хора – ротарианците и евреите, които са засегнати от закона, разбира се евреите много по-тежко, първите помагат на евреите в годините на репресиите срещу българското еврейство. А между другото, трябва да се знае, че ротарианците са обект на нацистите още в Германия, още от края на 30-те години, когато самият Гьобелс заявява, че не трябва да се търпят вече ротарианските клубове, тъй като те са приели в своите редици. А Валтер Бух, който отговаря към Националсоциалистическата партия за тези въпроси, расовите въпроси, заявява, че ротарианецът не е антисемит, и именно затова трябва да бъдат разпуснати ротарианските клубове, а всички въпрос на чест е членовете на Националсоциалистическата партия също да напуснат ротарианските кубове. И тогава се получава нещо много интересно в България. След 1 януари 1941 година българските ротарианци, които са членували в ротариански клубове заедно с евреи, започват да помагат много на евреи, които се намират в беда. Примерите са най-различни, но на първо място бих отбелязал академик Методий Попов, който е ротарианец, и който още 1937 година във връзка с репресиите срещу евреите в Германия връща всичките награди, които е получил от германската държава до този момент. И заедно с президента на Ротари Любен Бошков изнасят много лекции срещу расовите теории. От друга страна, български ротарианци народни представители в онези години Филип Махмудиев, д-р Николай Николаев подписват писмото на Димитър Пешев, както разбира се и Георги Кръстев – бившият кмет на Пловдив, който е народен представител, и други ротарианци, Никола Василев, подписва писмото на Димитър Пешев и се обявяват срещу Закона за защита на нацията. Председателят на Съюза на българските индустриалци, който също е ротарианец, Иван Балабанов, крупна фигура в онези години, индустриалец, човек в много области на бизнеса, с инициативи, той като собственик на дъскорезната фабрика в Кочериново приема на работа 25 еврейски момичета, които са изпаднали в беда, нямат работа, мизерстват, и строява цялата фабрика и предупреждава всички работници, всички хора от администрацията да се отнасят почтително към тези момичета. Между другото, ще отворя една скоба, неговата фабрика в онези години събира работници – нещо уникално – от 14 държави – от Югославия, от Украйна, от Русия, от цяла Европа. Тоест, това е една фабрика, в която работи една пъстра палитра от националности, и отношението му към евреите не е изключение, той се е отнасял така към всички работници, към всички хора в беда. Например легационният секретар в Германия Асен Смедовски, който също е ротарианец, издава визи на евреи, европейски евреи, за да преминат транзитно през България, за което е отзован от Германия. Има една интересна история, свързана с един от основателя на ротарианското движение в България д-р Цвятко Кадийски, който е представител на една чешка фирма за помпи в България, и той се уговаря с фирмата-майка, че тук ще задържа определени суми от оборота на фирмата, за да може да осигурява транзита на чешки евреи, които преминават и през България на път за Палестина. И този канал действа до 1942 година, до момента, в който организаторът на канала и собственикът на тази чешки фирма за помпи е убит от Гестапо. Казвам тези имена, защото това са имена на достойни хора, които са работили във всичките тези години в ротарианските клубове заедно с евреите, и са се чувствали длъжни да помогнат на тези, които са в по-голяма беда от тях, тъй като самите ротарианци също са били под окото тогава на полицията, тъй като  ротарианските клубове са забранени. И макар и забранени и разпуснати, те продължават да работят. Между другото, малко се знае, че в Бургас е имало много силно ротарианство, и там българи и евреи заедно са управлявали фирми, заедно са работили в клубовете и са осъществявали най-различни инициативи. И тогава много от съдружниците българи поемат ангажимента към своите колеги-партньори ротарианци евреи, и приемат тяхното имущество в годините на гоненията, което връщат до стотинка обратно на тези хора след като Законът за защита на нацията отменен. Например един индустриалец от Русе Димитър Буров, който също е от голямата фамилия Бурови, в своята фабрика взема на работа еврейски момичета, организира заедно с внучката на баба Тонка в Русе хуманитарната помощ за бедстващия кораб с евреи, наречен със странното име "Пенчо“, но това е една много дълга и друга история, когато един кораб с 500 души евреи, натоварени на път за Палестина, е задържан между Русе и Гюргево, и когато там 500 души умират от глад, внучката на баба Тонка, Димитър Буров и митрополит Михаил Русенски организират хуманитарна акция и помагат с много храни, медикаменти, цигари, вода, помагат на тези бедстващи евреи на кораба "Пенчо“. Има и една друга история, свързана с един друг ротарианец Любомир Зурков, който е магистър фармацевт и има собствена аптека в Бургас. Той наема на работа евреи, които са изгонени от всякъде, дори им казва: "По време на работа вие няма да носите жълтите звезди. Вие сте хора като всички останали“. Организира снабдяването с медикаменти на трудовите лагери, в които работят бургаските евреи в Атия и на други места около Бургас.  

Наистина, цялостна роля на ротарианците в грижата за малцинствата у нас е имало и по света.  

Точно така.  

Пред какви предизвикателства, г-н Лилков, са изправени хуманитарните и правозащитни каузи в България?  

Аз се радвам, че все повече и повече хора се занимават в свободното си време, чисто хуманно с такива дейности, и разбира се, ротарианските клубове са едни от първите в това отношение. Но в последните години се вижда, че много неправителствени организации, много хора се занимават с доброволческа дейност, осъществяват хуманитарни акции. И според мен се вижда един възход на това движене в България, особено след като избухна войната, след като започна войната на Русия срещу Украйна.  

Проф. Лилков, чуваме често да се говори за антисемитизъм, за дискриминация. Има ли според вас разбиране в обществото за тези процеси и как бихме могли да ги ограничим?  

В това отношение ние стъпваме на една традиция, ако мога така да кажа, която е много положителна и много добра. В България никога антисемитизмът не е вземал такива размери, както в други страни в Европа, да не говоря за Германия, Франция и т.н. Неслучайно България спасява своите евреи. А антисемитизмът в онези години е бил изключение и съобразяване с политиката на Германия, отколкото чувство, което е вложено в манталитета на българина. Дори самият Бекерле, който е германски пълномощен посланик в онези години, годините на войната в България, отбелязва в един свой доклад, че българинът няма разбирането за антисемитизма, каквото има в Германия, тъй като българинът е живял дълги години заедно с гърци, с турци, с цигани, с евреи, и той не вижда никакви основания да изпитва антисемитски чувства към своите сънародници евреи. Освен това, българските интелектуалци, което е много, много важно, между тях аз не мога да откроя нито един антисемит, особено пък за българските писатели. Няма голям български писател, който в своето творчество да е бил антисемит. Тоест, казвам това, защото това е една традиция в България на толерантност, на добро отношение към малцинствата. И затова това, което наблюдавам, е, че тези отношения: антисемитизъм, настроения срещу циганите, срещу другите малцинства са по-скоро изключения. Но това не означава, че да не се интересуваме и да не се противопоставяме на всяка, дори и индивидуална, дори инцидента проява на антисемитизъм и по-лошо отношение към различните изобщо.  

Проф. Лилов, как виждате вие ролята на прокуратурата и изобщо държавните органи във възпирането на езика на омразата, престъпленията от омраза, антисемитизма, ксенофобията?  



На първо място поздравление за българската прокуратура, че организира тази конференция. Ако видите съставът на хората, които ще присъстват и изобщо темите, тя е действително важна и интересно. Но трябва да отбележа нещо друго, че ако ние разчитаме само на прокуратурата за възпиране на езика на омразата, тогава наистина сме в беда, тъй като преди да се намеси прокуратурата, има много, много други начини да се възпира езика на омразата, да се възпитават децата в толерантност, да се намесваме когато пресата си позволява такова отношение, когато средствата за масова информация, в семейството трябва да се възпитава това отношение, литературата го възпитава. А прокуратурата е накрая, тя трябва само да наказва както се казва, да предлага за наказания. Но нейната роля е ключова в много отношения. Така че цялото ни общество трябва да бъде много внимателно в това отношение. И аз смятам, че възпитанието, особено на малките деца в училище, в спортните клубове – тук отварям една скоба: спортът е едно невероятно средство за възпитание на толерантност, за интеграция, за сближаване на хората, за възпитание на умението да загубиш от различния и да приемеш загубата, да станеш с него приятел. Така че тук също има много голямо поле за действие. Така че всичко започва от училището и от семейството.  

Така е, прав сте. Как виждате бъдещето на правозащитните и хуманитарни организации в последните десетилетия? Демокрацията се слави като една от най-плодотворните форми на държавно устройство за извоюване на правата и свободите.  

Така е, няма нищо по-добро от демокрацията, но тя трябва да се пази. Въпреки че сега се сещам за онези думи на Чърчил, който казва: "5-минутният разговор на входа на магазина с обикновения избирател те кара да се откажеш и да не вярваш в демокрацията, но за съжаление няма нищо друго измислено, което да е по-добро“. Демокрацията трябва да се пази. Ние излязохме в последните десетилетия от условията на тоталитарното общество, имаме пред себе си примерите на други тоталитарни общества и други форми на управление, да сме оценили демокрацията и трябва да я пазим, защото благата, които ни дава, не са даденост. Те само с едно щракване на пръсти понякога от историята могат да бъдат отнети. Така че трябва много да внимаваме и да бъдем както се казва с главата си когато говорим за тези неща.