Проф. Велислав Минеков, служебен министър на културата, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

В нарушение на закона продължава разрушаването на тютюневите складове в Пловдив. Освен че са паметник на културата, те са част от историята на града и на страната. Случи се така, че през деня министърът на културата проф. Велислав Минеков ги пази, през нощта инвеститорът ги разрушава. Къде е шансът на държавата? Проф. Велислав Минеков е наш гост. Г-н Министър, държавата май капитулира пред собствениците?

Вижте, в момента тепърва се лекуваме от една дългогодишна корупция и тази капитулация няма да бъде разрешена така лесно. Можете да сте сигурна, че ще взема всички мерки и това, което направих, ми се струва, че е достатъчно. Но тук бедата е, че това се извършва със съдействието на общината. Това разрешение, което се е получило преди много месеци, е дадено от общината. И тук изобщо не е погледнат действащият Закон за културното  наследство, където кметът и общината трябва да се погрижат за своето културно-историческо наследство. Те са длъжни да го направят. А нищо не ги задължава да искат разруха. И освен това, е трябвало да има към кметството обществен съвет за опазване на паметниците на културата, такъв няма. Тоест, тук има нещо изключително съмнително. И с това разрешение, дадено миналата година още ноември месец, нека да ви кажа, направо се досещам, че се е счело, че всичко трябва да се случи по време на служебното правителство. Това е акция, насочена срещу служебното правителство и срещу президента. Нищо повече от това.

Проф. Минеков, стои въпросът обаче, защо вашият предшественик от редовния кабинет не е включил въпросните 6 склада като национално културно наследство?

Вие имала ли сте контакт с този мой предшественик?

Не успях да постигна такъв контакт, да ви призная. Нямах.

Ами настоявайте, и ако някой подобен стоящ на този пост като него или мен, не дава обяснения, използвайте всичко възможно да го предизвикате. Иначе мълчанието не е добър приятел на обществото най-малко. По отношение на предшествениците, този проблем съществува още от 2009 година. И явно абсолютно съзнателно се е очаквала тази акция по срутването, един по един складовете знаете, че почнаха да падат, че имаше подпалване, някакви фалшиви клошари трябваше да участват в това действие.

Един дори отиде в затвора.

Впрочем, това с клошарите вече е такава елементарна криминална практика, бих го определил, традиционно криминално престъпление. Това се случва в София на няколко пъти. Да ви припомня, че миналата година докато бях служебен министър, подпалиха за трети пъти Театър "Възраждане“ или бившето кино "Георги Димитров“, за трети път. Представяте си, за какво става дума. Най-интересното е, че тази сграда оцеля още веднъж.

Какви са шансовете за опазването на националното културно наследство?

Шансовете са отново в изменение и допълнение към действащия Закон за културно наследство. Факт е, че този закон е рестриктивни, факт е, че той би трябвало да бъде изключително силен в някои текстове, но резултат не дава и тези рестрикции не може да бъдат изпълнени по отношение на собственици, които причиняват подобен вид нещастия. Тази промяна трябваше да се случи в последните 7 месеца в парламента. В министерството по време на служебното правителство събрахме огромно количество предложения за изменение и допълнение в действащия закон. Абсолютно нищо от това не влезе в комисия и не влезе в Народното събрание. В момента съм направил същата акция, запознаваме един след друг депутатите, които ги каня специално на среща разговор с мен. Документи, които са в изключително голям формат конкретно за изменения в този закон. Ако само в 3 члена този закон беше получил леки промени, то можете да бъдете сигурна, че това, което се случва в Пловдив, това, което вчера се случи във Варна, никога нямаше да се случи. Да ви подсетя, че във Варна още един обект, който не е бил защитен, беше срутен по най-безобразен начин.

Означава, че зад тези срутвания стоят пари, нали, стоят финансови интереси?

Да. Има и още нещо. Не знам как е бил случаят във Варна, но това, което видях в Пловдив, е извършено дори като действия изключително съмнителни, тъй като при тази тенденция да бъде унищожена сградата уж заради безопасност, има много предварителни мерки, които трябваше да се предприемат. Първото нещо е, че кметът и кметството трябваше да поискат укрепване на конструкцията, ако тази сграда действително е застрашена. Тя, според мен, не беше застрашена. Другото е, че трябваше да се отцепи целия район, да се спре движението по съседния булевард – там е огромно движение, да се спре движението по всички съседни улици, да се повика пожарната да проследи за опасност през целия период, да има представител на районното управление, който наблюдава процеса, да има огромни табели, които да са достатъчно ясни и читаеми, за да се запознаят гражданите кога и на каква дата ще се случи това явление. Там такова нещо нямаше. Там такова нещо нямаше, за да може това да се случи по този начин, и дори да се работи с багерите нощем. Кой разрешава тази нощна работа? Защо общината беше сляпа, когато се извършва това в 22.00 часа през нощта, и трябваше аз да тръгвам през нощта за Пловдив още веднъж, за да спрат багерите своята работа нощем.

Разбрах, че ще искате сградата да бъде възстановена. На какво разчитате?

Разчитам на прокуратурата, първо. Ние сме съобщили, какво се е случило, подали сме сигнал. Разчитам на властта в Пловдив да съучаства в това решение, разчитам на тях да помогнат. Разчитам и на МВР, тъй като аз съм предупредил министъра с много дълго писмо, с намерение да бъде реставрирано свършеното точно така, както беше.

Проф. Минеков, имате ли чувството, че се сблъсквате със стена сега, при връщането ви в Министерство на културата?

Това чувство не ме е напускало не само докато съм бил министър, това е още от 2009 година, когато започнахме голяма група от поддръжници за опазване на културното ни наследство борба и война с действащия закон, и всичките тези, които бихме ги определили като мутрособственици на подобни обекти. Войната трае дълго, направихме две граждански организации, Фонд "Културно наследство“, гражданска инициатива за опазване на културното наследство. Опитахме се в парламента многократно да влезем, за да бъдат чути нашите призиви за промяна в закона, но капиталът победи. Всъщност, този бизнес побеждава дори гражданите. Слава Богу, гражданите на протестите през 2020 година бяха достатъчно силни, и мисля, че вървим към съвсем друг път, надявам се да случи нещо ново.

Проф. Минеков, преди да поемете поста пореден служебен министър на културата разговаряхме  с вас за големите проблеми в нея.

Да.

Имахте идеи за проекти и такива да продължите започнатото от вас през предишния служебен кабинет. Какво се случи оттогава?

Нямам ден за почивка. В момента тръгнахме от София, отивам в Малко Търново, там трябва да инспектирам един известен обект, за да видим възможности за социализация на обекта. След това ще отида в село Сливарово. Оттам трябва да отида в Ахтопол, на другия ден ще закрия Международната  лятна академия. Оттам трябва да отида до Беглик Таш, също да проверим възможностите за социализация. От Беглик Таш отивам още веднъж да видя състоянието на "Св. Кирик и Юлита“, да се направят няколко снимки, тъй като възнамерявам да дам аварийни средства за покривите на "Св. Кирик и Юлита“ и на пространството, което е зад него. Изобщо ме очакват все чудни моменти.

Как ще се справите с проблемите на археолозите, с тяхното финансиране, с проектите, по които те работят?

Ами опитвам се да справя, но за съжаление тяхното финансирано е било спряно по неясни за мен причини. И едва с идването ми в министерството това всъщност финансиране започна тепърва. И е много тъжно, защото всъщност сезонът свършва. И не знам, какво финансиране правя, като в другиден започват дъждове и трябва да има консервация на обектите. Въпреки това съм разписал на много места, хората работят от началото на сезона, и заслужават да получат средствата.

Що се отнася до различните проекти за финансиране на други области от културата?

В областта на реставрацията и консервацията са спрени всички средства, най-тъжното е за капиталовите разходи, където 90 милиона, каквито трябваше да бъдат спрямо нашия проектобюджет, виждаме дадени само едни 55 милиона. И от тези 55 милиона до момента, в който влязох в министерството, не беше използван и един лев. Тепърва давам средства за ремонт на училища, които са към Министерството културата, но нямам отговор на въпроса, какво ще правим по-нататък, защото 15 септември е пред нас и учениците се връщат там.

Малко преди да поемете поста на път за протести бе гилдията на актьорите, театралното съсловие. Там с какво можете да помогнете?

Аз се видях с председателя на Съюза на артистите. Той държеше минималното заплащане на актьорите от държавните институти да започне от 1 500 лева, но се оказа, че той не е чел нашия проектобюджет, който е бил отхвърлен от последното правителство, и в който в държавните институти минималното заплащане започва от 1 900 лева, а не от така мечтаните 1 500, а в националните от 2 700. Все пак трябваше да внимават, какво се случва, трябваше да пазят нашия проектобюджет, и тогава да въстават и да правят протест още тогава, когато беше приет Закона за държавния бюджет. Съжалявам, това е, което получавам в момента. И съм много натъжен. Искам да ви припомня, че в проектобюджета на служебното правителство за министерството ние покачвахме субсидията със 184 милиона. Същата субсидия рязко е била намалена от правителството и парламента на 98 милиона, и най-страшното и най-тъжното е, че 2/3 от нея не е използвана. Честито на печелившите.

А в същото време българската култура, българските творци в културата изнемогват.

Точно така е, да. Най-интересното е, че ще се наложи да върна близо 60 милиона обратно в бюджета, и в същото време трябва да настоявам за покачването на този бюджет пред министъра на финансите. Това е някакъв плен абсурд.

Е, този оксиморон как ще го осъществите – хем връщате, хем искате?

Да ви кажа, това много ме притеснява, това е някакъв ужас, това не се е случвало никога.

Проф. Минеков, да кажем няколко хубави думи, че много мрачен взе да става този разговор. В събота закривате Международната лятна академия в Ахтопол. Каква беше тя за тази година? Да ви върна и към "Аполония“, да свържем двете събития.

Ами чудо е, че има "Аполония“, чудо е, че има и тази лятна академия. Знаете, че от тази пандемия пострадаха всички. Радвам се, че направихме финансирането на "Аполония“ в последния момент, както и миналата година, иначе просто щяха да бъдат забравени финансите за "Аполония“, колкото и да ви е странно, това беше напълно възможна, и по някаква божия причина се появихме в министерството и подписахме финансирането. Но нещата се движат добре. Има за съжаление факти, които ме натъжават, които ги виждаме отново същите.

Кои?

Виждам,  че никой, например, не обърна внимание на  корупцията, която видях в министерството и някак си времето беше проспано. Седем месеца зимен сън, г-жо Събчева. Седем месеца.

Цоня Събчева