Проф. Трендафил Митев, преподавател в УНСС, член на Македонския научен институт и негов председател до 2014-та година, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Септември 2023 година да бъде обявен за месец на македоно-американското наследство предложи на американския сенат републиканския сенатор от Индиана Майк Браун. Миналата година подобна резолюция бе внесена в Камерата на представителите, но от конгресмена от Демократическата партия на САЩ от Пенсилвания Брендън Бойл. Предложението тогава не беше прието, но в неговия преамбюл беше записано, че според налични доказателства най-ранното македонско присъствие в континенталните Съединени щати е установена около 1492 година, т.е. македонците са стигнали брега на Америка преди Христофор Колумб.  Безспорните доказателства са всъщност бутафорните царски галери, които стоят закотвени в река Вардар в центъра на Скопие. Пак миналата година в Конгреса на САЩ беше внесена също такава резолюция от републиканката Клаудия Тени, която отново не мина. С подобно фалшифициране на историческите факти в сегашната резолюция се настоява да бъдат чествани езикът, историята и културата на македонските американци, а целта на резолюцията е да се даде отпор на България, която отрича македонски език и идентичност според тях. Текстовете и за трите резолюции са предложени от Обединената македонска диаспора. Припомням, че и германският парламент наскоро прие резолюция, с която признава македонската култура, идентичност и език. Прокарването на манипулираната от македонците история в парламента на световно влиятелни държави предизвика сдружение "Потомците на бежанци и преселници от територията на Северна Македония и приятели“ да внесе в Народното събрание предложение за предприемане на необходимите действия срещу проекта на резолюция на сенатор Майк Браун. Как успяват македонците да спечелят западни политици в подкрепа на фалшифицираните факти от историята? Наш гост е проф. Трендафил Митев преподавател в УНСС и член на Македонския научен институт и негов председател до 2014 година. Добре дошли в Епизод 145 на Аудиокаста на "Фокус“, проф. Митев.

Добър ден. Благодаря за поканата.

Коя е тази Обединена македонска диаспора, която успява да подлъжа вече трима висши американски политици да застанат зад фалшивата кауза на македонизма?

Това е един от най-големите скандали, бих казал, в политическия живот, който се опитват да провокират македонистите в Северна Америка. Големия парадокс е в това, че в САЩ има 250 следи от народностни общности: китайци, японци, европейци, но нито една от тези емигрантски общности не е поискала най-висшите институции на американската държава – Конгресът и президентът да се ангажират и  да признаят техния език или национална история. Защо другите етноси не поставят такива въпроси, а македонците ги поставят? Затова защото това е едно ново творение на Югославската комунистическа партия, на Комунистическия интернационал. Накратко предисторията на този проблем: македонските българи тръгват за Америка някъде след 1903 година, след погрома на Илинденско-Преображенското въстание. Това са хора с ясно българско национално самосъзнание. Доказателствата са много в това отношение. 1906 година, три години след Илинденското въстание, когато в Европа се надига мощно европейско движение за реформи в Македония, султанът е принудена да направи референдум в областта. И от направеното допитване става ясно, че в Македония има 762 754 българи и нито един македонец. Това е много важно да се отбележи, защото от 1888 година Стоян Новакович формулира и пропагандира тезата, че понеже македонците не могат да бъдат направени "прави сърби“, по-добре е да ги отрекат от българския им исторически корен, т.е. да бъдат македонци по национално самосъзнание. 17 години се пропагандира тази теза в Македония от Новакович и неговото обкръжение, но нито един човек през 1906 година не се записва македонец, всички тези хора се записват българи. Да не говоря, че в Македония до 1912 година има 1 300 български православни черкви, има 7 български владици,  които са под структура на Светата екзархия, на Българската екзархия, има 1 310 български училища с повече от 2700 български учители.  Това са безспорни факти, поради което македонските българи, когато емигрират в Северна Америка, те имат ясно българско национално самосъзнание. Обединяват се с  българите емигранти от свободното княжество, после царство, и създават първите патриотични организации, които са организации на българи от свободна България и от Македония. Само три ще спомена: 1899 година се създава така наречените Комитети "Левски“. Македонски българи и българи от свободното Княжество България заедно участват и се опитват да спечелят американското обществено мнение в подкрепа на каузата за освобождението на Македония, особено около Илинденското въстание. По време на Балканската война над 20 000 от тези хора се завръщат, участват като войници в Балканската война като неразделна част от Македоно-одринското опълчение, не отиват в сръбската или в гръцката армия – от  българската армия се бият. 1918 година когато вече се очертават перспективите за подписването на бъдещия Ньойски мирен договор, в Чикаго се образува Македоно-българският централен комитет. Обърнете внимание на името му: Македоно-български – съзнателно се подчертава българското на македонците:  Македоно-българския централен комитет, който изпраща до Великите сили основно искане Македония да бъде обединена с България. Налагането на Ньойския договор вече води до качествено нова обстановка, нова ситуация за бъдещето развитие на Македонския въпрос. До 1918 година Македония е поделена или заграбена от правителствата в Атина и Белград, но с Ньойския диктат от 1919 година вече всички Велики сили, победители в Първата световна война, признават новите реалности, което налага вече известни корекции в стратегията и тактиката на Българското национално освободително движение. И тогава в 1922 година в град Форт Уейн, щат Индиана, се създава четвъртата поред Македонска патриотична организация, която е съставена от хора с ясно българско национално самосъзнание. Техният печатен орган – вестник "Македонска трибуна“ се издава само и единствено на български език. Понеже сред емиграцията няма опитни в политическо отношение хора първите организационни лидери на Македонската патриотична организация са поканени от София. Най-напред пристига Йордан Чкатров 1925-1928 година, той фактически изгражда местните структури на Македонската българска патриотична организация, след това Асен Аврамов, Любен Димитров, Петър Ацев – всички те са българи от София поканени, които възглавяват и ръководят национално-освободителното движение, усилията на македонската българска емиграция в новия свят да съдейства за бъдещото решение на Македонския въпрос. И така стигаме до 1934 година. Както споменах, още в края на 80-те години Стоян Новакович разработва идеята на македонизма, понеже не могат македонските българи да бъдат спечелени като "прави сръби“ да се създаде нова македонска нация. Но този тази идея не се приема в Сърбия веднага, даже през 1912 година, когато правителството в Белград заграбва Вардарска Македония, официалната теза е, че християнското население там това са "прави сръби“, това е Южна Сърбия. Но 1934 година под натиска на Югославската комунистическа партия, тъй като югославските комунисти разбира, че идеята "прави сръби“ не работи, няма да бъдат спечелени македонските българи за сръбската кауза, и се връщат югославските комунисти начело с Йосиф Броз Тито към идеята на Новакович: няма да са  сърби, но нека не са и българи, да бъдат македонци. И под натиска на Йосиф Броз Тито през януари 1934 година Изпълнителният комитет на Комунистическия интернационал гласува резолюция за създаване на нова македонска нация. По това време Георги Димитров, който е генерален секретар на Коминтерна, не е в Москва, той е арестуван 33-та година във връзка с Лайпцигския процес, така че няма достатъчно представителен българин, лидер на комунистическото движение, който да се противопостави. Това са използва от Тито, и под натиска на Сталин Коминтерна решава ЮКП да създава нова македонска нация. И тогава в Америка някои български емигранти, някъде не повече от 120-130 души, които изповядват левите идеи, начало с Георги Пирински баща, той е бащата на известния наш общественик и политик Георги Пирински, създават първата македонистка организация, вече под натиска на партийната дисциплина, тъй като те са комунисти, и по ръководството на Георги Пирински се създава Българо-македонски народен съюз – българи и македонци създават Народен съюз. По време на Втората световна война те се активизират, водят активна политическа дейност, но в края на Втората световна война в света се очертават новите противоречия: Студената война, Източният блок и Западният блок. И тогава в американско общество ФБР започва проучване и установява, че Българо-македонския народна съюз е прокомунистическа организация, която прокарва интересите на Коминтерна в американското общество, с което с официално решение на американското правителство тези първи македонисти, пръкнали са там от емиграцията, са изправени на съд. Георги Пирински е бил осъден алтернативно: или 20 години затвор или екстрадиция, и той приема екстрадицията, събира си семейството и се прибира. По този начин самата американска държава в края на 40-те години ликвидира първите кълнове на македонизма, проникнали чрез Коминтерна и ляво ориентираните комунистически мислещи представители на емиграцията. Така първият опит да се насади македонизмът там е ликвидиран. Обаче фактът, че на 10 000 км от Балканите македонски българи в една много развита обществена среда запазват българското национално самосъзнание, този факт противоречи на новата политика за създаване на македонска нация в Скопие, защото как е възможно тези хора да съхранят своето национално съзнание, това противоречи на твърдението, че македонците са стара нация, която живее, има своя култура, език литература и т.н. Поради което през 1959 година в Торонто са положили основите на първата Титовска, т.е. изпратени емисари, агенти на Югославската комунистическа партия създават т.н. организация "Обединени македонци“. Това е днешната Обединена македонска диаспора, която е издържана финансово до края на ХХ век от правителството в Белград, а след като станаха промените, разпадна се Югославия, финансирането идва от правителството на Република Северна Македония. По обществена информация 4 милиона долара е годишният  бюджет, който правителството в Скопие осигурява на тези хора, което обяснява с какъв инструментариум те успяват да спечелят отделни представители на американския обществен живот, и въпреки че един път пропадна, втори път пропадна, трети път продължава този нагъл напън да се прокара "истината“, че македонците са пристигнали в Америка едва ли не през XIV-XV век, че това е най-старата славянско православна етническа общност, която е дала крупен принос за развитието на американската цивилизация. Аз разполагам с изключително ценен документ, който ви предоставям, ако пожелаете, може да го по популяризирате, това е официална заповед, подписана от министър-председателя на Република Македония Лазар Колишевски на 21 май 1945 година и от министъра на народната просвета Никола Минчев, че се изпраща решението на Народната Влада, т.е. на правителството на Република Македония за македонската азбука. Правителството на Македония, т.е. Лазар Колишевски заповядва, как да изглежда македонската азбука и как да изглежда бъдещият македонски език. Като разгледате този документ, вие ще забележите много интересни неща. На първо място, от българската азбука, от кирилицата са извадени шест букви и са заменени с букви от сръбската караджица, за да може дори зрителният образ на текста написан от македонци, да е различен от този на българския текст. Това е май 1945 година. Освен това с това писмо Лазер Колишевски се разпорежда от македонския език да се премахне твърдата гласна "Ъ“, защото по този начин тази гласна не била на широка употреба в македонския език. Всъщност целта каква е – премахвайки твърдата гласна "Ъ“ да се скъса връзката между западно-българските говори: сърце, кръв, и македонското говорене. Трето, дават се нови варианти на думите, на понятийния апарат на новия македонски език. Вместо кръв – крв, вместо дърво – дрво, вместо смърт – смрт, т.е. Македонската комунистическа партия разпорежда каква да бъде азбуката, какви букви да бъдат в нея съхранени, каква лексика, какви думи да има. И когато човек погледне текста, вижда, че той е написан на българска пишеща машина, шестте букви, които са взети от караджицата, са добавени на ръка, което е безспорно доказателство, че ако е съществувал македонски език преди 1944 година, то къде е тогава македонската пишеща машина? Използване е българска пишеща машина, а на ръка са добавени шестте букви тук с акцентния знак, които са липсвали в българската пишеща машина.Така че този документ е едно от абсолютно безспорните доказателства, че до 1944 година българската емиграция в Америка, включително и родената в Македония, пише и говори българския език, използва кирилица. Дори тези комунисти, за които споменах, и техният вестник "Народна воля“ е на литературен български език. Е, за каква македонска цивилизация говорим тогава в Северна Америка, за какви приноси на македонската култура за американското духовно развитие? Това са едни от големите фалшификации. Българската интелигенция не можеше да остане ням наблюдател на този пореден опит, защото може всичко да е, но не можем да им признаем агресивността, настъпателността, бих казал безпардонното преследване на своите интереси за сметка на българската културна следа, на българския принос. Защото българите вградиха в цивилизацията на Северна Америка кирилицата с всичките нейни литературни произведения, православието, и разбира се, българският говоримият език. Това са реалните приноси на българите в американската култура, за американския език и т.н. А македонистите едва от 1945 година формират фалшивата азбука, а от 1959 година започва този насилствен напън да се изземе българското национално самосъзнание, да се подмени то и чрез подобни инициативи да се ангажират авторитетни международни институции, които да дадат нещо като аргументи: ето, германския парламент, американския конгрес, американския президент признават, а някаква си България не признавала. Фактите обаче са на страната на българската историческа истина и ние трябва да ги използваме безкомпромисно за защита на трайните български национални интереси. Защото в случая македонистите се опитват да заличат един от най-съществените приноси на българите в цивилизацията към  Новия свят – българите вградиха там кирилицата, българите вградиха православието, българите вградиха българската култура, българския народ, традиция – нещо, което ние не можем да забравим и да премълчим.

Проф. Митев, какво предлагате до Народното събрание във вашата резолюция и защо се обръщате към българския парламент?

Тъй като обединените македонци се опитват да ангажират най-напред Американския конгрес – висшият законодателен орган на държавата, ние решихме, че една реципрочна институция и от България е логично да отреагира, в случая българското Народно събрание, нашата законодателна институция. Това беше основата причина да изпратим писмо с предложение до председателя на Народното събрание и до народните представители да гласуват резолюция, която да бъде изпратена на техните колеги във Вашингтон, за да могат да отреагират.

Получихте ли отговор?

Получихме отговор, че нашият документ е приет в Народното събрание и ще предстои развитие по-нататък. Какво написахме до председателя на Народното събрание? Тази фактология, която изложих и тук пред нашите слушатели – че всъщност македонска културно-цивилизационна среда там няма. Едва след 1959 г. започва да се създава нещо, което е паралелно, което не е идентично, което не отмества българското културно-историческо наследство в Северна Америка. Надяваме се по този начин да дадем аргументацията с тези факти, за да може и нашият парламент, аргументирайки се с безспорната истина, да постави въпроса пред техните колеги. Иначе те ще излъжат Американския конгре с, ще излъжат американските политици. Защото и президентът иска да им го обяви това признаване, но когато е налице тази фактология, ти да ангажираш такива институции, означава съзнателно да ги тикаш към излагане, към компрометиране.

А вие изпратихте ли ваша позиция до Конгреса на САЩ?

Изпратихме. Идентична е с тази до Народното събрание в София.

Как успяват македонците да спечелят западни политици в подкрепа на фалшифицирани факти? Как успяват да ги излъжат?

Сложността на международните отношения, необходимостта в Европейския съюз… Чиновниците в Брюксел смятат, че трябва да се направи нещо модерно, трябва да се направи нещо, с което да се преодолеят стари вражди и наслоявания, без да се държи сметка, че тук става въпрос за трайни културни, национални интереси. Защото в Европа има три писмени цивилизации – гръцката, латинската и старобългарската, кирилската. Кирилската азбука – от Белград до Владивосток се пише с българската азбука. Следователно, не можем да премълчаваме повече такива неща.

Знаете, че в този час, в който правим интервюто, в парламента в Скопие започва така наречения дебат за вписването на българите в преамбюла на Конституцията. Разбира се, от предварителния анализ се знае, че опозицията ВМРО-ДПМНЕ няма да подкрепи това вписване. Съответно пък на управляващите, които имат желание да бъдат вписани българите – поне го заявяват от неизбежност, не им достигат гласове. Как прогнозирате, че ще се развие това събитие?

Трудно е да се направи категорична прогноза, защото 10 дни ще трябва да продължи този дебат в македонския парламент. Шест гласа не достигат на мнозинството, за да получат 80 гласа "за“ при 120-членния парламент. Много е възможно председателят на парламента да отложи гласуването, за да продължат пазарлъците и убеждаването на сегашната ВМРО-ДПМНЕ, която е подчертано македонистка, тя пое инструментариума на антибългаризма в Македония. Едната алтернатива е да пропадне, което обаче моментално откъсва Македония от Албания, защото Европейският съюз го заяви: "Или решавате проблемите, с които сте се ангажирали, или късаме Албания от тази двойка с вас и я приемаме“. Значи едното е да пропадне, което означава усложняване на тяхната перспектива. Другото е отлагане на решението, тоест председателят на парламента да го отложи, за да продължат увещаванията, пазарлъците…

И както при Преспанския договор да успеят да купят неколцина депутати – извинявам се за израза.

И това е вероятно друг вариант. Третата – дай Боже това да е истина, е да се гласува, да разберат, че това е единственият начин да отпадне българското вето и в края на краищата да създадат нормални отношения, които са се влошили благодарение на тях.

Ние издигаме малко като панацея вписването на българите в преамбюла на Македонската конституция, но има още условия от договора с България, от протокола на френското председателство. Те кога ще се изпълнят?

Така е. Езикът на омразата, учебниците… Е, това са неща, за които по-нататък ще се търси решение. Аз не зная в друга държава да е писано толкова антибългарски, всеки ден това, което се случва в Република Северна Македония, е необяснимо. При положение, че България е държавата, която първа ги призна с всички рискове за себе си, когато никой друг не беше готов да ги признае през 1992 г. При положение, че България ги спаси икономически през първата половина на 90-те години, когато Гърция им обяви ембарго – от София за Скопие вървяха ТИР-овете с всичко необходимо: от металите до хранителните продукти. България подари на Македония, когато възникна Албанската криза, 100 танка и 150 далекобойни оръдия. Коя държава въоръжава безплатно свой съсед? Сега в Украйна няма такова оръжие, бих казал, макар и малко преувеличено. България и това направи, но откакто 2006 г. властта се пое от ВМРО начало с Никола Груевски, започнаха първите опити за налагането на македонизма и антибългаризма.  Тъй като на Балканите има Гърция, Сърбия, България – държави, народите на които са водили тежки борби за свобода. Следователно, тези народи имат и опита, и традициите, и кадрите, които да поемат държавното управление. Стамболов поема, Захарий Стоянов поема управлението на България. С други думи, всички държави на Балканите са извоювали и заслужили своята свобода. На Република Северна Македония държавата им падна от небето. Разпадна се Югославия и се образува държава, поради което македонизмът няма авторитет, той не е проливал кръв, за да я има тази държава така, както Вътрешната революционна организация. Защото в Македония има евреи – те са на 6000 години, има албанци – те са на 3500 години цивилизация зад тях, има българи – 1400-1500 години, имат роми и турци – 600 години на Балканите, и някакъв македонизъм, появил се преди половин век. И той иска да играе ръководна роля. Той не тежи. Цивилизационно, в сравнение с другите духовни реалности, той е едно първолаче, едно много леко явление. И за да се докаже, че от него ще има голяма полза тази държава, на македонизма му е необходим враг, враг. И си избраха България. Поради тази причина воюват с всички възможни средства срещу България, за да докажат, че тази борба – да я има свободната македонска държава, тъй като България не мисли добро на тази държава, нещо, което е големият парадокс на нашето съвремие. Един примитивен стил на мислене, който особено ярко избуя след началото на новото столетие, когато Никола Груевски беше начело на управлението.

Проф. Митев, а адекватна ли е българската политика спрямо Македония?

Българската политика е прекалено мека, невинаги последователна, не всички институции стриктно следват логиката на онова, което трябва да се прави. Поради тази причина аз бих казал, че българската политика не е достатъчно ефективна. Това се доказа от състоянието, в което се намират съвременните отношения. Гърция четвърт век дума не желаеше да проговори със Скопие – ама искат да ги признаят, ама Европейският съюз. Ето ви условията – изпълнете условията, знамето, всичко онова, територията, език… и тогава ще общуваме с вас. Докато при нас 2017 г. юли месец, когато се готвеше въпросния договор за добросъседство и приятелство, тогава бях в ръководството на Македонския научен институт – ние поставихме въпроса: дайте да се видим във Външно министерство. И направиха среща с началника на Балканския отдел – млада девойка, която нямаше голяма представа за балканските неща. И ние тогава изброихме всичко онова, за което казваме, че сега не е решено – запишете го в договора, защото ако не го запишете в договора, те никога няма да го изпълнят доброволно. Обаче на 2 август се подписа един договор, който не беше издържан от гледна точка на трайната защита на българския национален интерес. И сега това им позволява да шикалкавят и да не изпълняват всички задължения.

Какво можем да направим отсега нататък?

Ами отсега нататък да се изпълни поне това, което е записано, което означава българите да влязат в Конституцията, за да могат те да заемат държавни длъжности – от президентството през правителството, през министерствата. Те, като не са конституционно признат народ, не са държавнотворен народ, те нямат тези права. На второ място – да могат свободно да организират обществените си изяви, да издават печатни произведения. Ние трябва да ги подкрепяме, трябва да се стремим без да изпадаме на тяхното примитивно равнище, тъй като те очакват точно това – конфликтно говорене от наша страна, но в същото време категорично трябва да защитаваме да се спре езика на омразата, да се преработят учебниците, с всичките фалшификации, които са вътре, и разбира се, да се намери толерантен, бих казал, взаимно изгоден стил на общуване, което е еднакво полезен за двете държави.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, за времето, което ни отделихте, и за богатата информация, която ни предостави.

И аз благодаря за поканата. Благодаря ви.

 

Цоня Събчева