Проф. Трендафил Митев: България е необходимият враг за оцеляването на македонизма
© Фокус
В неделя в словото си по повод 80-годишнина от депортацията на евреите от територията на днешна Северна Македония президентът на страната Стево Пендаровски поиска България да се извини за действията си по време на Втората световна война. Вменяването на вина на България за депортирането на македонските евреи е част от цялостната злонамерена политика на управниците в Северна Македония, която цели да представи българския народ като фашистки, отговори в позиция Министерството на външните работи на страната ни. Защо властите от Северна Македония използват всякакъв повод, за да обиждат и унизят България? Каква европейска перспектива търсим за добросъседските отношения между двете държави? Въпросите са към професора по политология от УНСС Трендафил Митев, член на Македонския научен институт и негов председател до 2014 година. За да има помирение, трябва да има извинение за ролята на профашисткото правителство в София – това твърди президентът на Северна Македония Стево Пендаровски. Това е един от поредните митове, който се използва. Защо и депортацията на евреите употребяват властите в Македония, проф. Митев?
Искам да тръгнем малко по-отдалече, за да разберем поредната псевдодържавническа мисловност и изразяване на политическа позиция на върха на македонската държава – президента.
Откъде тръгва?
Откъде тръгва тази позиция? Корените на тази позиция са много дълбоки и много сложни за преодоляване за съвременния македонизъм. Ако се вгледате внимателно в структурата на обществото в Република Северна Македония, вие ще забележете много интересна реалност. Там има евреи, чиято културна следа е 6 000 години назад, там има албанци, чиято историческа следа е минимум на 3 500 години, там са българите, които са хилядолетие и половина на Балканския полуостров, създали третата писмена книжовна цивилизация на европейския континент, там са турците и ромите, които са поне от 600 години на Балканите, и между тези културни цивилизационни реалности идва един македонизъм, който е 50-60 години, тъй като е творение на Коминтерна от 1934 година. Много трудно се живее в такава цивилизационна среда, политически живот говоря, много трудно се защитава лидерска позиция в такова богатство от такива исторически цивилизационни реалности.
Много трудно се отстоява една скорошна посредственост?
Нещо друго, всички балкански народи, които имат държава: българи, сърби, гърци, хървати, черногорци, са водили тежки борби, националноосвободителни борби, пролели са много кръв, имало е разрушения, за да натрупат те авторитет, позиции, за да могат да управляват те собствената си държава. При македонизма и това не е така – държавата им падна от небето. Те не бяха пролели една капка кръв, благодарение на разпадането на кралска Югославия те получиха държава наготово. В резултат на цялата тази работа македонизмът се оказа в изключително деликатно положение – как да играе ръководна роля в тази много сложна културно-етническа среда без никаква заслуга за създаването на държавата.
И си измисли история?
А така. И започна едно перпетуум-мобиле, едни опити за ново държавотворно мислене. Докато беше президент Киро Григоров се опитваха да намерят някаква форма на македоно-сръбска федерация. Но Милошевич се компрометира с войните жестоко – този проект пропадна. Появи се второто поколение вече на Любчо Георгиевски, Доста Димовска, те се опитаха да направят, да наложат представата за политическата нация. В Македония има хора, които се наричат вече македонци, окей, но има и българи, опитаха се да сглобят, но някак си македонизмът потъваше в една много пъстра, шарена реалност, който също не се хареса на македонистите. Поради което от 2006 година когато Груевски пое властта, се направи опит да се приложи третата държавотворна доктрина – антиквизацията. Тръгна се към Александър Велики, но гърците им отразяха квитанцията. Четвърт век ги държаха настрана, в края на краищата и това пропадна. И сега македонизмът се е изправил пред една-единствена алтернатива: ако могат тези родоотстъпници, които са се отрекли от майчиното си мляко, бивши българи, да запазят някаква ръководна роля, те трябва да имат един противник, борбата с него трябва да доказва ползата от тях в македонското общество. А това се харесва много на албанците, и някак си създава баланс във вътрешнодържавните отношения, защото албанците си дават много ясна сметка, че ако се получи една истинска ребългаризация на Македония, в стратегически план техните перспективи за Велика Албания се усложняват. Поради тази причина ако го няма врагът България, ако го няма поводът, по който всеки ден да се изрича, да се доказва, че те се борят за доброто, за независимостта, за това да няма българска окупация, да няма българизация, македонизмът се опитва, това е четвъртата поред доктрина, да оцелява, и търси най-елементарни поводи, включително и такова велико събитие в историята на българския народ, когато ние единствени в света спасихме евреите, не допуснахме един-единствен евреин да бъде откаран в лагерите на смъртта. А що се касае до това, дали трябва да им се извиняваме, то просто този въпрос въобще не подлежи на съмнение – това е буквално продължение на стратегията: дърленето, конфликтността, създаването на изкуствени проблеми, за да се докажат пред македонското общество, че македонизмът се бори срещу някакви много сериозни външни заплахи, и че с това той дава принос за държавността, за това е лидер и трябва да му се признае тази лидерска роля. Това е смисълът на цялата история.
Има ли исторически факти, които поне частично да подкрепят тезата им за депортацията на евреите?
Съществуват много факти. Когато евреи успяват да се доберат до територията на България, те получават визи, десетки, да не кажа стотици хора са спасени без да са български граждани. Много от тях буквално премиват в нелегалност и партизанските отряди в България имат поне 1/3 еврейчета в този период. Но основната маса в Солун, фактически изтеглянето й от Солун е проблем, защото попада в политиката на германската държава. Това е територия, която не е управлявана, не е в границата на България, тези хора не са български граждани. Ние нямаме юридическото основание да ударим по масата, както спасихме нашите евреи. И поради тази причина германците действително изтеглиха солунските и скопските евреи. Но това не е отговорност на българския народ и на българската държава. Затова просто ми се струва, че това е поредно заяждане, поредният конфликт, който съзнателно е създаван, за да могат те да оправдават своето лидерство, защото в противен случай те нямат тежест, те не могат да отстоят цивилизационно, те нямат заслуги към тази държава, за да могат спокойно с един цивилизационен подход – нещо, което от България постоянно се демонстрира, но там не е, това е вредно за тях – нашата добронамереност. Коя държава е подарила 100 танка, ей сега целият свят се опита и не могат да съберат 30 танка за Украйна – 100 танка даром България подари. 150 далекобойни оръдия с пълното им снаряжения. Ами спасихме ги от икономическата блокада, първи ги признахме. Това не се признава. Защото колкото по-добра е политиката на България, колкото по-добри са жестовете на България, толкова е по-зле за македонизма. Македонизмът трябва да оцелява. Той трябва по някакъв начин да доказва, че той е необходим, че благодарение на него тази държава може да съществува в този си вид, в който тя възниква на Балканския полуостров.
Проф. Митев, но при това положение какво поведение трябва да държи българската държава? Ние не можем да бъдем до безкрай добри от една страна, а от другата да получаваме само обиди и унижения.
Абсолютно права сте. В края на краищата да приказват каквото си искат. Необходимо е първо, добра информационна дейност зад граница, за да стане ясно коя е основата, кои са причините. И на второ място, онова, което традиционно беше заложено в българската позиция – никакво признаване, допускане до реални преговори и реално влизане в Европейския съюз докато българите не получат статут на държавотворен народ, докато не се гарантират стабилността на българската културна следа – паметниците на българската култура, докато не се съхранява правилно паметта за загиналите, които са погребани в територията на Македония. Ето тези основните изисквания на България докато не бъдат удовлетворени с реални, цивилизовани средства от страна на управляващите в Скопие, България не трябва да казва "Да“, и в никакъв случай не трябва реално това да се допусне. Защото ако допуснем този тип псевдодемократическо политическо мислене, ние допускаме проблеми в Европейския съюз, допускаме в перспектива, че ще има кавги, които са излишни, и не е необходимо да създаваме такава перспектива за Европейския съюз.
Тези дни и министър-председателят на Северна Македония Ковачевски лансира нова теза, която е може би тенденция в тяхната външна политика или в тяхната "европеизация“. Той казва, че отсега нататък те ще преговарят директно с Брюксел и няма да минават през България. Т.е. това е опит България да бъде изолирана, което не е европейски, не е добросъседски, но очевидно те го правят.
Това е същата, само че другата страна на монетата, същата политика. В края на краищата трябва да бъде конфронтацията, трябва България да бъде изкарвана като източник на напрежение. В края на краищата преговорите действително не се водят през България, те се водят директно Скопие-Брюксел. Но когато дойде моментът да се признае отварянето на дадена глава, че този въпрос е приключен, че този въпрос е изяснен, България ще каже: "Не“, с което на практика решаваме проблема. Така че да приказва каквото си иска Ковачевски. Това отново е демонстрация на политически мускули, това отново е търсене на политически имидж на бореца за това държавността да просперира, че тя ще успее въпреки това, че един много страшен съсед там стои, който непрекъснато спъва неговото развитие. Абсолютната македонистка доктрина – необходим им е враг, необходим им е, за да могат да оцелеят вътре като лидер на това сложно в етническо отношение общество. Албанците ги гледат отстрани, те са много доволни от тази политика, защото няма истинска ребългаризация, защото те си дават сметка какво би се случило, ако имаме истинска ребългаризация, те не биха могли да пропагандират, да реализират всичко онова, което те си го правят. И в това отношение Ковачевски само с други думи защитава същата позиция, теза, подход, която и президентът им развива.
А развива ли се македонистката доктрина или тя си стои застинала от времето на Коминтерна?
Значи в същностно отношение, че има македонска нация, че има македонски език, отделен, независимо от българския език, че има македонски правопис, доктрината си е същата. Тя всъщност не е променяна. Всичко това е заложено в училищата, в учебниците, в университетската практика, както са се опитали да очертаят поне 4 различни практически подхода за защита перспективата на македонизма. Киро Глигоров се опита чрез Сърбия, защото да кажем Хърватия се отдели, но Хърватия е стара цивилизационна реалност със собствена историческа следа в миналото, хърватите не се нуждаят от външен помощник, за да имат държава. Същото е и за черногорците. Черногорците до Първата световна война са единствените, които не са били истински роби на Османската империя, подвластни, т.е. те нямат също нужда от външен фактор. Докато македонизмът без подкрепа отвън, без някаква външна подкрепа не можеше да съществува. Затова Киро Глигоров се опитваше да прави с Милошевич тази конфедерация между двете държави, но Милошевич се компрометира и пропадна. Това им беше първият вариант. После политическата нация на Любчо Георгиевски – тя беше сравнително най-приемлива от гледна точка на българо-македонските отношения, защото се признаваше, че има и българи, допускаше се нормалната изява на тези хора, възникнаха първите български патриотични организации. Но когато тръгна процесът за масово добиване на български паспорти, и тези над 100 000 граждани на Македония с официални документи доказаха пред нашите държавни органи, че имат български корен, македонизмът се стресна. В рамките на една политическа нация, където като красиви цветя в един букет са разположени всички, между които македонизмът е само едно от тези цветчета, те олекваха и видяха, че това за тях не е реалната перспектива. Те искат да лидерстват. Но вече със сърбите няма как да реагират, и тогава Груевски тръгна да търси дълбоки корени. Четвърт век, гърците ги отрязваха, пропадна и този трети вариант, т.е. третата метаморфоза практически как да се защити лидерската позиция на македонизма. И тогава вече от 2016 година насам, 10 години Груевски насаждаше тази нова политика, се тръгна към това – търси се външният враг, онзи, който застрашава републиката, онзи, чиято политика вреди на интересите на всички в границите на държавата, борбата срещу него е смисълът на съществуването на тази политика. И това е до ден-днешен. Т.е. виждаме поне 4 метаморфози, 4 опита да се защити практически тази доктрина.
Дали действително в Скопие искат членство в Европейския съюз или това е някаква мимикрия, заблуждаваща Запада?
Да, това е една от дискусионните теми в дебата около Република Македония. Има основания да се смята, че действително е налице и някаква такава игра, докато Сърбия стане готова, докато Русия се съгласи и т.н. Но при положение, че Русия е в много тежка ситуация в момента, при положение, че Сърбия също е в много деликатно положение, изглежда, че в края на краищата, въпреки двоумението, желанието им да бъдат в перспектива членове на Европейския съюз като че ли има своите желания, своите основания, защото ще бъде допълнително финансиране, по-лесно ще се пътува, нещо, което ще облекчи комуникацията между населението и европейския свят. Така че дискусионен е въпросът, но ми се струва, че има и основания. Защото Русия е в много тежка позиция, при Сърбия с Косово нещата са много сложни, имаше наскоро почти бяха на ръба на конфликт, значи Сърбия също няма скоро да влезе в Европейския съюз. Така че ако те успеят да го решат, това е нещото, което в момента им изглежда като приемливо при тази сложна ситуация, в която са.
А на какво разчитат, след като в момента те нямат външна подкрепа македонистите?
Съмнявам се, че нямат.
Политически блъфове ли са от тяхна страна тяхното самочувствие и амбиция срещу България?
На първо място Брюксел, чиновниците в Брюксел искат да покажат някакъв успех. Непрекъснато брюкселската администрация е критикувана, че едва ли не се е превърнала в инструмент в ръцете на американската политика срещу Русия. Брюкселската чиновническа бюрокрация иска нещо основно да постигне сама, да разшири своите граници, да докаже, че още 1-2 народа от европейския континент виждат предимства за себе си за една хубава перспектива в Европейския съюз. Т.е. има чиновници, включително да кажем и френският президент, който очевидно в този вид на логика и разсъждения оказа натиска миналата есен върху България във връзка с подписването на онзи документ. От друга страна обаче очевидно е, че България трябва да разгръща много повече своята информационна кампания. Самите македонисти реализират огромна пропаганда в чужбина. Милиони са наливани за техните цели.
От къде са финансирани?
Държавният бюджет. Не знам, нямам информация за произхода. Но либистките структури бяха задействани много активно и от различни европейски държави: от Словения, от Хърватска, от Белгия, от време на време се обаждат обикновени лобисти и защитават, че всеки народ има право да си измисли нова азбука, в края на краища това е политически проблем, въпрос на държавна политика и т.н., което не е случайно. Тези хора няма да тръгнат да се занимават да се конфронтират с България примерно, ако те нямат финансов интерес за някаква си малка такава балканска държава. Така че и интересите на брюкселската бюрокрация, и лобирането на управляващите в Скопие обясняват в края на краищата тази промяна в отношението, което има, или поне видимо това, което се дава, натискът, който се оказа върху България да бъдат пускани по-напред и нататък.
И за каква европейска перспектива говорим и търсим в добросъседските отношения между двете държави, след като от едната страна ние имаме константно поведение на неприязън?
Това е големият проблем, големият въпрос, който ще получи отговор от 1-2 поколения след нашето. Чак когато 1-2 поколения долу изтекат и дойде някакво ново поколение, което дай Боже, да се е формирало в Европейския съюз, с едно толерантно, цивилизовано човешко мислене, когато дай Боже, ситуацията изобщо в Европейския съюз да бъде по-толерантна и по-консенсусна, може би тогава ще говорим вече за нещо по-спокойно. Но аз ви гарантирам: нашето поколение, поколението след нашето ще имат много проблеми с македонизма, дори и в границите на Европейския съюз, ако влезе Република Македония. Затова поне трябва да отстоим да се влезе по правилата, да се влезе при реалности, които ще гарантират възможност за съществуването на българската културно-историческа следа, която е хилядолетна там, и разбира се, за възможността българите в Република Македония да защитават своите човешки, граждански права като всички европейци в рамките на Европейския съюз.
А как да накараме нашите партньори в Европейския съюз да погледнат и към историческите митове, които Северна Македония упорито налага? Как да разобличим тези митове, така че да бъдем разбрани, защото очевидно досега не получаваме това разбиране?
Според мен основният ни инструмент, разбира се, е истината, само истината и единствено истината. Например, преди една година се създаде едно Сдружение на бежанци от територията на Република Северна Македония и приятели в България. Група ентусиасти, хора историци, политолози, анализатори, експерти разработихме примерно двутомната история "България и Македония. История и политика“. За тази книга намерихме спонсорства – книгата е 1200 страници, в два тома. Тази книга се преведе на английски език, и двата тома. И тези два тома се депозираха във всички кабинети на европейските чиновници от всички европейски държави. Това е единият от най-надеждните начини – да четат, да четат, да четат. На второ място, разбира се, нашите евродепутати. Те не трябва да престават да бият камбаната, да посочват всичко онова лошо, което се случва долу, да разобличават тази политика на македонизма, че той не може да съществува без да има враг зад граница, тъй като той иначе ще потъне в този букет от много сложни цивилизационни реалности в тази република и няма да може да играе лидерската си роля. До 1990 и 1991 г. македонизмът разчиташе на официален Белград, но нещата там са много сложни сега, не е същото, не са една държава, има държавна граница между тях. Самата Сърбия има много сложни проблеми. Та, в този смисъл, това смятам – истината, само истината. И разбира се, активност на нашата дипломация. Нашите дипломатически представители в столиците на европейските държави буквално не трябва да пропускат възможност да говорят за истината относно тези неща.
Да изтъкват историческите факти.
Именно, фактите такива, каквито са, на базата на документи. Да се канят тези хора, да идват в България, да ги разведат, да видят музеите, да видят реалностите, да се срещнат с бежанци – тук има половин милион българска емиграция, която се е преселила, граждани на нашата държава, да се говори с тези хора. Нека те да кажат какви са, какви са били техните бащи и майки, откъде идва тяхната представа, че те са българи. Някой формирал ли я им е тук или това е дълбока семейно-родова традиция? Да дойдат да го видят, да дойдат да се убедят и по този начин да заемат една позиция, да им кажат: "Оправете си двустранните отношения“. Европейците, ако направят това, ще бъде най-правилно. "Скопие, вижте се със София, разберете се по спорните въпроси. И когато ги изясните и създадете едни толерантни взаимоотношения, заповядайте – ние веднага ще ви приемем в Европейския съюз.“ Ако това успеем да постигнем, то това е максимумът.
Доколко силно е влиянието на македонизма във властта в Скопие? Доколко той е структуроопределящо на тази власт? И каква му е политическата тежест при взимането на решения, защото ние имахме едни очаквания от един Ковачевски, в последствие се вижда, какви са неговите действия. Други също добри очаквания имахме от един Пендаровски – пак виждаме в неговите действия, колко бързо той се изметна като пружина, което означава, че върху него има някакво влияние, въздействие. Въпросът е какво и колко?
Дълбоко в македонското общество има едни невидими фактори, които ние трудно можем да забележим с невъоръжено око. Но там са бившите членове на Комунистическата партия. Там са бившите служители в УДБА, хората, които носят физическа отговорност за изтреблението на стотици, на хиляди македонски българи само защото не са искали да приемат принудително македонизма като своя…
Кървавия Божик, това го знаем.
Точно така, точно така. Освен това медиите масово, даже бих казал основните медии са под сръбски контрол, те са сръбски, следователно има едно задкулисие, има едни фактори, които фактически са заинтересовани македонизмът да е жив и да лидерства, тъй като това са икономическите им интереси, това са и политическите им интереси. Ами вземете науката – там има професори, академици, половин век писаха псевдонаука, лъжи. Как се загърбва една академична кариера от 50-годишна възраст? Всичко това са задкулисни фактори, които не са заинтересовани македонизмът да загуби лидерската си роля. Македонизмът е така да се каже онази "красива картинка“, която защитава интересите долу на онези, реалните фактори, които искат да дърпат конците в рамките на държавата. В смисъл, македонизмът е политическа доктрина, защитаваща конкретни интереси. Това е съвършено ясно.
Икономически и властови.
Икономически, властови, информационни.
Интереси. Възможно ли е да се пробие тази завеса, това задкулисие? Възможно ли е да се проникне отвън, за да може по някакъв начин да се окаже въздействие?
30-годишната практика доказа, че това е много трудно, да не кажа невъзможно, много трудно, да не кажа невъзможно. При всички случаи, изглежда би могло да се направят опити, но в това отношение македонизмът е много, много реактивен. Там няма български медии по същество, не се допуска българският бизнес. Така че аз не съм оптимист доколко може, особено в обозримата перспектива, да се очаква един толерантен информационен ресурс, който така ежедневно да комуникира, да обединява хората, да успокоява мисленето им, да не ги настройва срещу България.
Да дава различни гледни точки.
Да дава различни, да.
Хората да си изберат.
Разбира се, разбира се. Но и да се престане с това сатанизиране на България – нещо, което никой досега не си го е позволявал в такъв продължителен период от време по отношение на нито един друг народ. Кой народ друг в Европа можем да дадем като пример, който десетилетия, един век вече ще стане – удар, удар срещу съседа? За съжаление, аз не съм оптимист, че скоро може да се направи някакъв пробив. Затова казвам: България трябва да отстоява тези основни пет-шест основни неща. Да се чувстват каквито си искат. Там, където са българи, те си се чувстват като българи, ние трябва да им защитим интересите, българската културна среда, правото на българите да бъдат държавотворен народ. Защо не допускат българите в Конституцията?
Да, това щях да ви попитам.
Много важен въпрос.
Много важен.
Затова, защото ако те бъдат записани в преамбюла…
Преамбюла.
… това означава, че те стават държавотворен народ и следователно имат право на служба в президентството, в правителството, в отделните им министерства, долу до кметствата. Каква политика ще провеждат тези хора в тези висши институции? Това се пита македонизмът. Него го е страх да допусне българите някъде до информационното равнище, където той не може да бъде сменяван. Това е основната причина – не ги вписват, защото ще имат някъде към… да не сгреша, но над 1500 щатни места им се полагат от президентството през правителството, през отделните министерства до отделното кметство, да получат държавно представителство. Те са държавотворен народ и трябва да творят държавата. Е затова не ги допускат и затова скоро няма да ги допуснат, поне докато се опитат да пробият за Европейския съюз. Това е моето мнение.
Да погледнем нещата в нашата градина. Единна ли е българската политика, единна ли е българската власт по този въпрос?
До неотдавна мислех, че е единна. Имахме признаци от всички политици, основни политически фактори, от държавните институции, но това, което наблюдавах миналата есен, когато под натиска на френския президент на практика парламентът се поляризира на две диаметрално противоположни позиции, виждам, че има известно неразбиране сред някои среди. Има някакъв наивитет у някои представители на българския политически елит, че ние, ако продължаваме с добро, ако ние продължаваме да им правим само добрини, това нещо някога все пак ще се оцени. Добре де, ама ти си дал, подарил 100 танка, 150 оръдия – това са милиони. Коя друга държава така е въоръжила някого безплатно? И ти виждаш, че няма никаква промяна. И не минава ден без груби обиди срещу България. Следователно, крайно наивно е, неоснователно е, безперспективно. Трябва да се разбере – България е необходима на македонизма като враг, България се разглежда само като желания противник, за да могат като боксьорите, боксирайки се с него, да доказват те своето място, своята роля, своята функция, своето съзидателно поведение срещу един противник. И затова се злоупотребява толкова много с историческо минало, с история и т.н.
Те обединяват на практика нацията, народа си, ползвайки България като враг?
Именно, именно. Защото това, че България се сатанизира – "бугари“, "буграши“, "фашисти“, "татари“ и прочие, по този начин създаваш ти една представа и у турчина, който живее там, и у евреина, че това е някакъв примитивен народ. Не всеки е учил историята на България, но когато ти говориш, че това са фашисти, татари, ти създаваш едно впечатление, че действително има един много голям, много страшен противник на източната граница и някак си това ще ги сплоти от страха, че този, външният враг, противникът утре ще ги погълне. Това е също целта.
Ще застраши тяхното семейно огнище, техния живот, тяхната перспектива ?
Точно така. Ще ги интегрираме и ние ще ги претопяваме. Албанците пък, по същата логика са много доволни. Но когато ти сатанизираш и само го представяш в негативна светлина, ти по същество, всеки там ще каже: "Ами тая е много страшна държава. Я тук да се крепим ние да оцеляваме“.
Защото тия ще ни смажат?
Те ще ни смажат. Това е обяснението. Примитивна държавотворна доктрина, примитивно държавническо мислене. Няма такава държава, която да е изградена на Балканите с вражда срещу най-близкия ти, оказал най-съществената ти подкрепа фактор в съседно отношение.
Като погледнем пак към българския политически живот, към българските политици, каква е ролята на института, в който ви сте член, и който доскоро ръководехте – Македонския научен институт?
Македонският научен институт тази година навършва един век. 1923 г. Е създаден – затова е юбилей. Ще се отпразнува това нещо. Разбира се, нашата основна функция е да разработваме научните проблеми, свързани с историята на Македония, с нейната политическа история, културна история, националноосвободителното движение, и там Македонският научен институт е лидер в българската култура, а бих казал и в балканската научна общност. Разбира се, ние помагаме, доколкото и когато се обръщат към нас за експертни становища по различни важни въпроси, и по този начин се опитваме да подкрепяме аргументирано разумната политика, която българската държава да провежда. Но главно нашата функция е в сферата на науката, на научната проблематика, защото в Македонската академия на науките вече 60-70 години се извършват невероятни фалшификации и на документалните първоизточници, и при интерпретацията на фактите. Така че това нещо, междувременно преведено на езици, заминава по света и създава псевдореална представа.
Изкривената представа.
Изкривена представа за истината в Македония, което беше и нашата задача. Ние бяхме създали – и тя все още върви, една поредица от малотиражни книжки, до към 100 страници, по особено важни, актуални въпроси, които превеждахме на английски език и разпространявахме в над 50 библиотеки по света. Така че Македонският научен институт е предното стъпало на българската национална общност.
Аванпоста?
Аванпоста на българската културна и научна общност в защитата на истината, в името на доброто и на взаимното разбирателство, защото ние не сме написали нито една враждебна статия срещу Македония, срещу народа на Македония, а сме критикували ето това, за което си говорим сега: македонистката политика, македонизма като доктрина, като стратегия, като практика да се отстоява нова държавност – нещо, което трябва добре да се обяснява.
Кои актуални въпроси бихте разработили или разработвате сега?
Аз съвсем скоро завърших две неща. Написах една книга, свързана с историята, понеже миналата година, 2022 г., се навършиха 100 години от създаването на Македонската патриотична организация в САЩ, Канада, Австралия. Това са македонските българи, които до ден днешен, един век пазят българския исторически корен. И тъй като на времето, преди 20 години, имах възможност да работя в архивите на Централния комитет, миналата година, 2022 г., успях да напиша историята на Македонската патриотична организация, което е голямото ми удовлетворение, че когато ние говорим тук, от София, че християнското, славянското население в Македония е българско, обикновено ни се реагира – "Ооо, бугарска пропаганда“. Но когато тези хора на 8000 км, в САЩ, без никаква възможност за въздействие от страна на официална София, даже без знанието на официална София, говорят същото за македонските българи, българския език в Македония, българската история в Македония, това вече е нещо много важно. И затова посветих няколко години от живота си на тази книга. И това, което в момента чакам да излезе – втората книга, това е История на новия Македонски научен институт, тъй като аз съм един от неговите възстановители през 1990 г., и от 1990 до 2023 г. – то са и спомени, но и научно изследване, тъй като пък много стриктно съм си събирал документацията. Аз съм бил пет пъти заместник-председател на Института, от основателите на Института съм, два мандата бях председател на Института и мисля, че на тези години вече е време да се пообобщят малко нещата. И се надявам тук до две седмици книгата да излезе, тъй като по повод на 100-годишнината надявам се да я използваме.
Дори ни предоставяте новина. Изкушавам се да ви попитам, проф. Митев: на Балканите как се оценяват тези българо-македонски напрежения? Как реагират нашите съседи? Сеира ли ни гледат?
Общо взето да, общо взето да. Сърбите са доволни от тази политика затова, защото все таки, чрез Република Македония те поддържат живата, реалната икономическа, военно-стратегическа връзка с Гърция, които винаги са били антибългарски настроения.
А може би и в собствената си държава – мита за Велика Сърбия, например?
Точно, точно така. Албанците са недоволни от нашата политика затова, защото видите ли, ние сме спъвали и албанското членство, но нашият президент пределно ясно каза, че ние сме категорични да започват преговорите. Ние с Албания нямаме проблеми. Те признаха българското малцинство там горе, в Гора. В този смисъл нямаме никакви проблеми с тях. От гледна точка на гърците – гърците би трябвало да са солидарни с нас, защото те имат същия проблем, в края на краищата. Но след като си решиха въпросите, те успяха икономически да завладеят Македония. Моловете, търговията е в гръцки ръце, банковото дело е в гръцки ръце, природният газ идва от Гърция. Следователно гърците успяха. Но такава си е гръцката политика. Няма я тая открита подкрепа. Реално за Румъния въобще няма интерес по отношение на нашите конфликти.
Турция?
Турция като че ли тя би трябвало да е доволна от това. Защото една България с влияние допълнително в един съседен народ…
Има друга тежест?
Има друга тежест. Мисля, че те са доволни от това, че не се разбираме ние, християнските държави помежду си.
А слабост на българските правителства, на българските власти през годините ли са фактите, че ние, подобно на Гърция, не можахме с бизнес да влезем в Македония? Подобно на сърбите – с култура, с медии, подобно на албанците – с влияние? Слабост на нашите правителства ли е това?
Несъмнено е слабост. Една от причините за слабостта е слабата инициативност. Българският бизнес е сравнително млад – четвърт век, това е нищо, за да има стратегическо мислене в икономиката. Следователно, липсата на опит, така да се каже на експанзия, на готовност да се излезе извън националния пазар е една от причините. Но втората причина е недопускането на българския бизнес долу. И сръбският бизнес, а и гръцкият обективно като заграби всичко, къде да отидеш, когато банките са гръцки, моловете и търговията е гръцка, какво друго може да предложи Македония? С други думи, мисля, че сръбското влияние оказа известно влияние отдолу, така че и липсата на инициатива от българска страна, и недопускането от скопска страна, и противодействието на някои вече там настанили се икономически фактори, докараха положението до тази реалност, че България да няма реално икономическо присъствие там.
И културно?
И културно, да.
Може ли да се разсече този Гордиев възел?
България се опита да го разсече на няколко пъти. Първият беше, като се отвориха вратите на българските университети. И действително в УНСС, където преподавах, имахме в политическите науки и в международните отношения по три-четири деца на випуск, които получаваха българска стипендия. Обаче Груевски, като възприе своята политика, отвори университет във всяко село. Там има вече десетина университета, няма село без университет – ама Битоля, ама Скопие, ама Охрид, навсякъде има университети. И естествено, за семействата е по-изгодно там. Канят европейски учени там да преподават, поради което рязко се увеличи нивото им. С изключение на медицината – едно стотина деца учат медицина и продължават да учат в България. Така че този опит беше полезен в началото, но те го откъснаха и го направиха по този си начин.
Перспективите какви са?
За мен перспективите са дълга агония, тъй като жизнените интереси на македонизма изискват зад граница да има противник, който като боксова круша всеки ден да бъде боксиран, за да се доказват ползите, да се показва градивността, да се показва ролята и бих казал безценния принос на македонизма, за да има такава държава, че тя да се развива, утре в Европейски съюз да влезе. "Нали всички ще сте доволни, когато сте в Европейския съюз? Кой не ви пуска – Бугария не ни пуска. Следователно, ние сме тези, които мислим вашето добро, не България“ и т.н. В този смисъл, аз смятам, че в живота на нашето поколение отношенията ще бъдат все такива. Ако успеем да отстоим тези неща, които ги говорим вече 20 години – българите да влязат в Конституцията, да могат по-нормално да защитават своите права, да се защити българската културно-историческа следа, да се поемат официални грижи за българското… как да го нарека, лобните места, там, където почиват онези, които се бореха за свободата на Македония, основните неща, които са, и разбира се, историческата истина за историята. Там, където имаме обща история, да я честваме заедно, да отбелязваме заедно годишнини, а не като тази зима, както наблюдавахме историите, които бяха пак грозни.
Изпокарахме се за Гоце Делчев, за кой ли път.
Да, за Гоце Делчев, за кой ли път.
Цоня Събчева
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
Елена Кантарева за мозайките в Базиликата: Всичко съм казала, оча...
14:40 / 26.11.2024
Илхан Шахин: Създаваме мост между вкусовите предпочитания в Европ...
09:09 / 26.11.2024
Доц. д-р Лъчезар Лозанов: Част от пациентите с преддиабет имат но...
19:08 / 25.11.2024
Разширените вени – бич, за който има облекчение
22:36 / 22.11.2024
Коко от "Гунди - Легенда за любовта": Представях си, че мога да и...
20:16 / 18.11.2024
Д-р Тихомира Георева: При високо кръвно консумацията на кисело зе...
15:46 / 18.11.2024
Актуални теми
Анкета
Не (15666) | 41% | |
Да, но отложено и превъртам реклами и съдържание (14044) | 37% | |
Да, гледам по традиционен начин (8557) | 22% | |