Проф. Трендафил Митев, преподавател в УНСС, член на Македонския научен институт и негов председател до 2014-та година, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

В аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски" се състоя тържествена сесия по случай 100 години от създаването на Македонския научен институт, основен преди век в същата сграда. Каква е историята на сърцатите български учени и интелектуалци, изправили се от 1923 година насам срещу подялбата на историята? Гост в студиото е проф. Трендафил Митев – преподавател в УНСС, член на Македонския научен институт и негов председател до 2014 година. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, проф. Митев.

Благодаря за поканата.

Как е възникнал и в какъв исторически контекст Македонския научен институт?

След Първата световна война българската нация преживява две тежки национални катастрофи. Повече от половин милион българи от Македония емигрират в България. В откъснатите части от областта: северно – във Вардарска Македония, в границите на Сръбско-хърватското кралство и Южна Македония – в границите на Гърция започва провеждането на антибългарска денационализаторската политика. Поради тази причина онази част от българската емиграция, която се преселва в свободното Отечество, решава, че трябва да създаде мощен научно-изследователски пропаганден институт, който да разкрива истината за всичко онова, което се е случило, което е реалност и което предстои да се случи в Македония в следствие политиката на Великите сили. И така се стига до 23-ти декември 1923 година, когато в една от залите на Софийския университет под ръководството на проф. Любомир Милетич се събират някъде към 50 души водещи представители на българската наука, дипломация, обществени деятели, които полагат основите на Македонския научен институт. И в продължение на четвърт век до 1947 година Македонският научен институт се утвърждава като една от най-значимите обществено-научни академични организации в България, които дават съществен принос за защита на историческата истина, за културата, езика, историята, политиката, етнографията на българите в Македония. През втората половина на 40-те години обаче в София поема властта Българската комунистическа партия, която по националния въпрос поради сложността на международната обстановка след Втората световна война допуска фундаментална грешка: възприема идеологията на Коминтерна за създаването на нова македонска нация, поради което и институцията, която защитава истината за българската национална принадлежност на славянското население в Македония, става излишна в новото общество, и през 47-ма година Македонска научен институт постепенно е закрит, а неговото богато литературно богатство от над 4000 тома, плюс документация, плюс народни носии, всичко, което е било събрано като етнографски материал, е било дарено буквално безвъзмездно на новосъздадената тогава Македонска академия на науките, откъдето тръгва и развитието й като център на балканската култура. Поради тази причина през 60-те години българската научно общественост не можеше да приеме тази погрешна политика по националния въпрос и в края на краищата след прословутия Мартенски пленум през 1963 година комунистическата партия се отказа, осъди тази политика, и през 60-те години в България започна възраждане, връщане към истината за историята на българите в Македония. Така в Историческия факултет на Софийски университет, в Института за исторически изследвания при БАН постепенно се оформи една не многобройна, но представена от солидни учени група или по-скоро направление, което изследваше борбите на българска народ за свобода и национално обединение. Така че когато стана промяната на 10-ти ноември на практика в България имаше обективни предпоставки, за да се тръгне към възстановяването на Македонския научен институт. То не стана много лесно, защото все още властта се намиращи в ръцете на опитващата се да се реформира Българска социалистическа партия, но инициативата за възраждането и възстановяването на Македонския научен институт се пое от проф. Димитър Гоцев, който тогава беше председател на Съюза на  македонските културно-просветни дружества. Когато обаче стана ясно, че между нас учените се говори за възраждането на Македонския научен институт, проф. Гоцев трябваше да проведе няколкомесечна тежка борба, имаше няколко срещи с министъра на вътрешните работи, имаше срещи и разговори с новия лидер на БСП Александър Лилов. Обикновено се опонираше: "Вие какво искате, да възстановите Михаловизма в България ли?“, но със своята академична толерантност и умението да убеждава Димитър Гоцев доказа, че целта е да се възстанови един обществено научен академичен център, който да защитава българските национални интереси, защото Югославия вече се тресеше, националният проблем на Балканите предстоеше да се активизира, а българското общество не беше достатъчно подготвено, за да реализира тази дейност. И в края накраищата инициаторите, начело се проф. Димитров Гоцев, успяхме да извоюваме едно мълчаливо съгласие да се тръгне към създаването на Македонския научен институт. И така достигнахме до 3 май 1990 година, когато на улица "Пиротска“ № 5, в една от залите се проведе Възстановителното, учредителното събрание на новия Македонски научен институт в София. Тогава беше приет нов устав, който беше базиран изцяло върху принципите на академичната демокрация, на откритостта и колективността в работата, тогава се избра нов Управителния съвет, нова редакционна колегия на основната научна трибуна на института – списание "Македонски преглед“, оформиха се основите научни направления: история, филология, по-късно те бяха дообогатявани, и започна ежедневната борба за възраждането на духовната мощ на Македонския научен институт. Онова, което си поставихме от самото начало като задача, беше да привличаме само водещите представители на науката, тъй като българското общество все още проглеждаше по новому в областта на национално отговорното политическо мислене. Затова ние поканихме и наши съоснователи станаха водещите учени от онази епоха: академик Христо Христов, академик Димитър Ангелов, академик Иван Дуриданов, професорите Добрин Мичев и Дойно Дойнов и т.н., които придадоха стартов авторитет на нашия институт. Управителният съвет си постави за задача най-напред да създаде надеждност и ритмичност в нашата научно-публицистична издателска и информационна дейност. Започна редовно издаване на списание "Македонски преглед“, по четири тома годишно. Оттогава ако ги умножим по 34 години, вече излязоха някъде към 130-140 тома първокласен научен текст, умножено по 200 страници, това значи хиляди, хиляди страници експертен научен текст, който беше предоставен. Ние публикувахме само качествени текстове, защото всеки един от тях се рецензираше минимум от двама водещи специалисти в съответната проблематика. И по този начин ние публикувахме нещо, което е проверено от експертите. Паралелно с редовното издаване на списание "Македонски преглед“ стартира и периодичното издаване на нови изследователски монографии. Средно в рамките на един управленски мандат на председателя – около три години, излизаха някъде около десетина книги, което ако се умножи по 34 години, става дума за стотици хиляди страници монографичен нов научен труд. Така че Македонският научен институт се възроди не само като институция, като организационно звено, Македонският научен институт увеличи рязко, обогати още повече национално отговорното политическо мислене и осигури на българското общество мощен информационен ресурс.

Каква е през годините ролята и мястото на Македонския научен институт в израстването на българското общество, но и в двустранните отношения между България и Македония?

Бих казал, че Македонският научен институт играеше много активна експертна, в някои отношения дори инициативна роля. Ще дам само няколко значими примера. Тъй като след старта на процеса на демократизация в България се отвориха и връзките с българската емиграция по света, така стана възможно през 1990 година след моя специализация в САЩ да установим връзка с Централния комитет на Македонската патриотична организация. Тя обединява българската емиграция от Македония, изселила се след войните в Северна Америка: САЩ, Канада, някои и от Австралия. По този начин ние възродихме общобългарския дебат: как да се работи в перспектива за защита на интересите на българите в Македония. В резултат постигнахме много важно споразумение: през 1990 година Централният комитет на Македонската патриотична организация покани първата делегация от представители на българската патриотична общественост, която присъства на Конгрес на македонската патриотична организация в САЩ, впоследствие и на още три конгреса. Това наше взаимодействие продължи повече от десетилетие, ние възобновихме единомислието, което позволи да се направят много важни крачки. През 1991 година заедно с Македонската патриотична организация, Македонския научен институт, Съюза на македонските културно-просветни дружества в София организирахме провеждането на Втория велик македонски събор. По това време основен проблем беше каква нова стратегия да се издигне на общобългарската борба, тъй като идеята за обединението на Македония с България вече не беше приложима. По този повод в Македонския научен институт се води много сериозна дискусия, и ние стигнахме до убеждението, че трябва да предложим и Вторият велик македонски събор да приеме усилията на всички родолюбиви организации, свързани със съдбата на българите, да работят за това Република България и Република Македония, междувременно тя вече се беше провъзгласила за независима република през септември 91-ва година, да бъдат приети за равноправни членове на Европейския съюз, да паднат границите между България и Македония, да тръгне онова общение между българите, което да осигури единен духовен икономически живот. Ние очаквахме, че това ще се случи, тъй като най-искрено го мечтаехме и най-искрено работехме за него.

А защо не се случи?

Ще кажа за това. А нещо много важно искам да поставим: във връзка с активизирането на Македонския въпрос отново, след като през 91-ва година народът в Република Северна Македония се изказа за независимостта, възниква нова държава на Балканите – Република Македония, но никой не поемаше инициативата за нейното международно признаване. И тогава Македонският научен институт изигра много важна роля: отново след много сериозна дискусия в границите на института ние стигнахме до убеждението, че България само ще спечели, ако първа преди всички останали признае независимостта на Република Македония, поради което аз бях протоколчик на последното от тези заседания и така се каже написах първообраза или черновата на нашата декларация, с която ние в поредица от аргументи се опитахме да убедим президента и премиера на Република България в необходимостта, в ползите от това за българската национална кауза незабавно България да признае независимостта, защото Милошевич не беше изключено да насочи своята армия на юг и да прегази независима Македония. Ние изпратихме нашата декларация, лично председателят на института Петър Шапкарев я депозира в канцелариите на Президентството, на правителството, и както знаем, в средата на февруари 92-ра година България първа призна независимостта на Република Македония.

Да, на заседание на Народното събрание премиерът Филип Димитров го обяви.

Точна така. Прочете декларацията. По този начин ние прерязахме пътя на възможна интервенция от север и спасихме републиката. Междувременно след като републиката се установи, начело на изпълнителната власт застанаха едни сравнително толерантно мислещи хора: Любчо Георгиевски, Доста Димовска, Борис Трайковски. С тези хора тръгнаха много важни и полезни дискусии, поради което България виждаше едно пробуждане на нещо рационално, на едни разумни политически отношения към нашата страна. Поради което както е добре известно, когато Гърция обяви икономическото блокада до 91-ва година на новата Република Македония, България я спаси от икономически колапс. От България за Македония тръгна всичко стратегически важно за икономиката – от металите и торовете за селското стопанство до редица други хранителни и прочие продукти. Нещо повече, когато в края на 90-те години се активизира албанския сепаратизъм и възникна брожение през 90-та, 91-ва година за федерирането на Република Македония, за едва ли не преструктурирането на държавата, България подари 150 танка и 100 оръдия далекобойни на Република Македония даром, без да поиска каквото и да било. Постепенно обаче, с напредването на възрастта Любчо Георгиевски, Доста Димовска между другото почина, Борис Трайковски загина в самолетна катастрофа – някои смятат, че тя му е била устроена и така нататък, но получи се смяна на поколенията. И тогава на преден план излезе новото ръководство, начело с Никола Груевски, което заложи на антиквизацията. Започна доказването на това, че македонските исторически корени са назад дълбоко в древността, за да се докаже цивилизационно превъзходство, преимущество по отношение на българската политика. Сега, появата на тази сложна антибългарска политика има много, много трудно обяснение. Най-напред факт е, че след Освобождението на България, значи някъде около близо век, българите в Македония бяха откъснати от нашето Отечество. След Балканските войни те бяха  разделени и вкарани в границите на Сърбия и на Югославия. Следователно когато Белград обявяваше, че създава Южна Банова, където ще живеят прави сръби, славянското, българското население в Македония трябваше по някакъв начин да се самосъхрани. И то предпочете да се обособи като самостоятелен фактор, наричайки себе си "македонци“, за да избегне политиката за посърбяването. И в края на краищата сръбската политика не успя. Но постепенно начело на държавата, особено след решението на комунистическия Интернационал през 34-та година за създаването на нова македонска нация, изплува сръбската тенденция, тъй като в рамките на Югославия беше налице еднопартийна комунистическа власт и тази комунистическа власт под диктовката на югославската компартия, начало с Йосип Броз Тито, промени вече представата на населението – ще се създава една нова нация, която не просто има български корен, тя е качествено различна от това, което в края на краищата се доказваше в миналото. И в този смисъл поколението на Никола Груевски възприе крайния македонизъм и започна един антибългаризъм, какъвто никога и никъде другаде по света не е реализиран: фалшифициране на информацията в учебниците за децата, ежедневна антибългарска пропаганда в медиите – всичко онова, което влоши рязко двустранните отношения между България и Република Македония. Македонският начин институт водеше активна борба срещу активизирането на агресивния македонизъм. Ние периодично излизахме с декларации, в които осъждахме тази политика с научни аргументи, доказвайки българските исторически корени на славянското население. Организирахме първото представяне на научната продукция на Македонския научен институт пред Европейската комисия в Брюксел, на евродепутатите, на журналисти, които проявиха интерес към балканската проблематика ние разкрихме, това стана през 2009-та година, по какви съображения, по какви причини България се явява опонент на управляващите в момента в Скопие с научни аргументи, че ние защитаваме преди всичко историческата истина. Положихме много усилия да привлечем и авторитетни българисти от чужбина, тъй като през 90-те години се разпадна държавната институция, която поддържаше връзка с учените по света, които са занимават с българската история. И в редакцията на "Македонски преглед“, и в нашите научни конференции се канеха повече от една дузина авторитетни международни учени, които също подкрепяха българската политика по отношение на Македония. По този начин до към 2017-та година Македонският научен институт обоснова основните аргументи, с които българските правителства поставиха ясни условия: при какви условия ще бъде подкрепена Република Македония за член на Европейския съюз. Но през 2017-та година се случи нещо неочаквано – започна нов натиск отвън, поради което в хода на така наречените "преговори“ за подписването на Договора за добросъседство бяха направени много съществени компромиси, отстъпления от българска страна, и в края краищата се подписа договор, който не върши добра работа и виждаме, че до ден-днешен нашите отношения не са на това равнище, за което мечтаехме, и което е взаимноизгодно и на двете съседни балкански държави със свой български цивилизационен корен.

Проф. Митев, как е приет Македонският научен институт в Република Северна Македония? Какво е отношението там към вас?

В Република Северна Македония се следи внимателно онова, което се издава от Македонския научен институт, защото те разбират, че това е основният академичен аргумент, не противник, а по-скоро алтернативно мислещ център на науката, който доказва на базата на историческите документи. Така че нашите списания, нашите книги се посрещат там внимателно от официалната историография и се критикуват, разбира се, отричат се, фалшифицират се. Но тези хора, които имат ясно българско национално съзнание – ето, вчера например на годишнината на Македонския научен институт бяха дошли професори от Скопския университет като Симеон Симев – един известен интелектуалец и други, на които подарихме отново нашите книги.

Владимир Перев.

Владо Перев беше тука, разбира се, да. Тези хора намират в научното творчество на Македонския научен институт своята аргументация, своята духовна сила, за да могат да отстояват онази нелека задача, която те имат в рамките на условията, при които живеят и работят на територията на Северна Македония. Така че нашата книжнина изигра своята роля, тя даде нова и нова аргументация за самочувствието на македонските българи, които, както знаем, водят достойна борба, въпреки че македонистите мощно се противопоставят. Ето, както виждаме, дори засече процесът в парламента, не могат да отидат към това греховно за тях решение да признаят и българите за държавотворен народ в рамките на тази република.

А какви са перспективите пред Македонския научен институт, проф. Митев?

Перспективите са добри, защото това е вечна тематика – изследването на езика, етнографските особености, диалектните специфики и общото между нашите диалекти, историческото минало, дейността на българската македонска емиграция по новия свят. Това е колосална проблематика и понеже там има непреходни ценности, тази проблематика ще бъде вечно значима. Така че Македонският научен институт има добра перспектива пред себе си, стига неговото  ръководство да умее да привлича качествени изследователи, да стимулира техния труд, да популяризира постиженията, защото трябва да си признаем, че Македонската академия на науките е изключително активна на международния информационен терен. Над 100 тома македонска литература, събрани в поредица, са дарени на всички значими европейски библиотеки по света, в Америка и така нататък, от които ако не половината, то поне към 60-70% са част от литературното наследство на българските представители на духовния живот в тази област. Така че Македонският научен институти в бъдеще има перспектива и мисля, че той няма да заглъхне, да приключи своята дейност.

А какви са пък перспективите пред българо-македонските отношения?

Перспективите са да се изпълнят поне онези условия, които са фиксирани в Договора за добросъседство, които бяха подкрепени от Европейския съюз, и надявам се, ако те бъдат действително превърнати в реалност и  българите бъдат признати за държавотворен народ, ако се озапти злостният антибългаризъм, ако се намери общото в нашата история, ако в учебния процес се преустанови тази антибългарска пропаганда, това са процеси и реалности, които вероятно много бавно ще протичат, но в хода на тяхното реализиране ако се стигне до взаимноприемлива духовна информация, мисля че нашите отношения могат да бъдат отлични, защото имаме и териториалната близост, и близостта в манталитета, в културата, можем да си бъдем взаимно полезни в много отношения.

Като говорим за Северна Македония, последните свързани с България новини оттам са за процеса срещу Любчо Георгиевски, председателят на заличения клуб "Иван Михайлов“, който е обвинен за разпространение на расистки и ксенофобски материали по електронен път. Досещаме се, че обвинението е монтирано. Ако бъде признат за виновен, той може да получи до пет години затвор. Любопитното е, че свидетел по делото е Ламбе Алабаковски – извършителят на палежа на българския културен клуб в Битоля. В нова остра фаза ли навлизат двустранните отношения с нашата югозападна съседка?

Ох, не ми се иска да го кажа, че е така, но има нещо подобно като тенденция. Големият парадокс е, че онова, което Любчо Георгиевски е разпространил по медиите, това са извадки от съчинение на Иван Михайлов, където се обосновава българската етническа принадлежност на славянското християнското население в Македония. При положение, че да кажем някои от съчиненията на Иван Михайлов вече са преведени официално, неговата книга "Македония – Швейцария на Балканите“, където има основна аргументация за това, че македонските славяни са българи, тази книга е преведена на македонски език и е издадена в Македония. Следователно да обявяваш за разпространение на фашистки идеи човек, към когото си обърнал лично внимание, на който си издавал съчиненията, някак си е нелогично. Още повече, че в прословутия Музей на восъчните фигури Иван Михайлов също има восъчна фигура. Следователно абсолютно тенденциозно политикански на дребно Любчо Георгиевски бива тероризиран. И ако се стигне евентуално до негова присъда и затвор, мисля, че ще се надигне още по-голямо обществено движение, тъй като в България то вече започна. Мотивирани документи вече са готови, те ще бъдат изпратени до ръководителите на европейските институции в Брюксел, до американското правителство, до всички онези фактори, които имат влияние върху управляващите в Скопие. И ние ще положим максимални усилия това да не се случи, а да се  отиде към оправдателна присъда за нещо, което в случая не е престъпление.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост. Благодаря ви и за увлекателното представяне на работата на Македонския научен институт и за времето, което ни отделихте.

Цоня Събчева