Проф. Светослав Малинов, ръководител на катедра "Политология“ в Софийския университет "Свети Климент Охридски“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ 

Интервюто е дадено на 25.03, понеделник, в 13.15

Защо брифинговата демокрация държи в съспенс държавата? Наш гост е проф. Светослав Малинов, ръководител на Катедра "Политология“ в Софийския университет "Свети Климент Охридски“. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, проф. Малинов.

Здравейте. Благодаря за поканата.

Останаха ли вече възможности за внезапни обрати?

Възможности за внезапни обрати има, но в много голяма степен те са вече на теория. Иначе на теория ние се намираме в прелюдия към втория мандат, после има и трети. В този смисъл Конституцията осигурява възможности за обрат, но гледайки събитията през последната седмица, начина, по който протекоха преговорите, шансовете вече за кабинет, в който ГЕРБ и ПП-ДБ участват, клонят към 0, а пък шансовете за създаване на мнозинство по друг начин, изключвайки сътрудничеството между тях, на практика са нулеви, с оглед на всичко, което се случи през последните 9 месеца. Така че наистина, независимо че има, има някакви възможности все още по Конституция, смятам, че вървим към предсрочни избори.

Преди месец, съвсем в началото на баталиите по ротацията, прогнозирахте в Аудиокаста при нас, че предсрочни избори няма да има тази година, а ротацията ще се осъществи. Последваха седмици на брифинги-контрабрифинги, декларации-контрадекларации, интервюта-контраинтервюта, призиви-контрапризиви. Случилото се надмина по драматургия и майсторите в жанр бурлеска. Защо ни бе причинено всичко това?

Много е трудно да се отговори в момента. Моята голяма прогноза за цялостната ситуация беше, че ако мине успешно първата ротация и евроизборите не произведат ново мнозинство, то можем да мислим за пълен мандат на Народното събрание. След което по начина, по който започнаха преговорите, наистина показваха, че ротацията няма да бъде проблем, проблем ще бъдат определени договорки и ангажименти, които партиите ще поемат, но след като се осъществи ротацията. Истината е, че по време на преговорите са настъпили, защото не мога да говоря като очевидец,  че са настъпили определени събития, които явно са показали отвътре, че е невъзможно да се отиде на ротация по начина, по който са си я представили и самите партии – може би преди около месец-два. Доста дълго време ще гадаем какво се е случило, защото идеята, че партиите всъщност тайно искат избори и се чудят как да ги предизвикат без да падне вината върху тях, тази идея на мен ми изглежда невярна. От всичко, което видях, аз имам чувството, че в ГЕРБ наистина е настъпила някаква промяна, но не мога да уточня в каква посока. Дали е промяна, че те искат просто по-сериозно участие в правителството, или промяна по посока нежелание за съдебна реформа, което означава наличие на безпристрастен съд и прокуратура, аз не мога да кажа. Но ако е второто, то тогава именно ако наистина ГЕРБ са против съдебна реформа, създаване на безпристрастни съд и прокуратура, които да действат по нови правила и с нови хора, ако е това причината, то тогава изобщо преговорите са започнали в ситуация, в която ГЕРБ са искали да отидат на избори и всичко е било фалшиво. В настоящия момент нямам доказателства за тази теза, но нещата за мен клонят натам.

Защо преговорите преминаха в и пред телевизора? Това е някакво нововъведение.

Е, не съвсем. Общо взето започна се с размяна на меморандуми, споразумения, т.е. текстове за това, което се нарича "коалиционно споразумение“. След което виждайки ефекта от това, и двете партии или двете формации разбраха, че това не им помага, ако, разбира се, намеренията са били да се постигне коалиционно споразумение или ротация, и се оттеглиха, и имаше известно време мълчание, безпрецедентно мълчание, което общо взето се възприемаше позитивно, защото тъкмо когато започнат престрелките през медиите, става ясно, че нещата не вървят добре. Само напомням, че имаше един много странен момент, в който ГЕРБ изведнъж обяви, че трябва много бързо да се приключат преговорите. В петък, преди да си вземе мандата, беше обявено намерение от Борисов, че в понеделник трябва да се приключи. Лично за мен тогава беше моментът, от който ми стана ясно, че нещо не е наред, защото основание да се бърза до степен в рамките на часове след връчване на мандата да се приключват преговорите нямаше, няма и досега, след което видяхте на 2-3 пъти отлагане, и вече последните дни заслужават съвсем отделен анализ. Така че за мен нещо стана през последния месец и дали е било планирано много от далеч и някакво решение е взето за пресрочени избори от ГЕРБ на финала, аз не мога да кажа, за това са необходими други факти, може би след време ще разберем докрай. Но се вижда, как ГЕРБ изтласква нещата към избори чрез поведението на преговарящите, непрекъснато поставяне на крайни срокове. Ние разбираме, че нямаше основание за бързане, тъй като вече нещата приключиха. Никой не може да обясни, защо 7-дневен мандат трябва да свърши на първия ден, след това трябва да свърши на втория или на третия. Единственото обяснение е да се натяга напрежението, за да не се завършат преговорите успешно.

Добре. Да приемам, че голямата отговорност е в ГЕРБ, но къде са ПП-ДБ? Те далеч не се показаха като момчето от църковен хор, доста объркани послания отправиха с всевъзможни претенции.

Аз и досега не мога да разбера точно как да се ориентирам в казаните думи, защото говори само преговорният екип от ГЕРБ, а пък Борисов от време на време казва определени неща. Защото когато говорят лидерите на ПП-ДБ,  общо взето можем да кажем, че това са и преговарящите, и лидерите. Нали разбирате, няма го това раздвояване. А в един момент ние усетихме, че тези срокове, които се поставят от ГЕРБ, притискат ПП-ДБ, явно ги притискат да вземат по-бързо решение за някакви компромиси. В един момент обаче усещането, особено след изявлението в неделя е, че каквито и компромиси да бяха направили, резултат нямаше да има. Защото в неделя разбрахме, че проблем бил вътрешният министър, а след което от ПП-ДБ казват, че не е проблем вътрешният министър. Т.е. за да завършим анализа, ние трябва да повярваме безрезервно на една от двете страни, а това в момента е много, много трудно. Аз знам само, че начинът, по който ГЕРБ проведе преговорите – с притискане и със срокове, правят по-логично предположението, че те са искали да отидат на изборите. И освен това да не забравяме и всички тези внушения, как на следващите избори ПП-ДБ ще се представят по-зле от ГЕРБ. Това е нещо, което върви още от преди местните избори, които опровергаха общо взето тая прогноза, но върви, че ПП-ДБ се страхуват от избори. На фона на тези внушения сега вече всеки от нас трябва да избере точно в какво да вярва. Аз гледам да не излизам в  какво да вярвам, просто фактите показват, че ГЕРБ сякаш са искали предговорите да се проверят, но така, че да не се разбере, че ГЕРБ ги проваля. И от неделното изявление на Мария Габриел аз останах с впечатление, че те вече нямат аргументи защо не искат преговорите да завършат. Така че няма да казваме добре думи за ПП-ДБ, но аз не мога да разбера, те какво трябваше да направят примерно в неделя, за да се разреши проблемът, след като беше заявено, че вътрешният министър бил проблем. Това ще си позволя да кажа: просто не го вярвам. Нали разбирате, на финала всичко да е договорено и заради вътрешния министър групата на ГЕРБ да стане, да напусне и да предизвика избори. Просто не вярвам, че е това.

Точно това се питах и аз: кое взриви тези преговори – видимото за постове във властта или другото, невидимото? И ако е невидимото, в каква област би могло да е то?

На този етап единственият ми отговор е, че ГЕРБ не иска, не иска бързо да се приеме Закон за съдебната власт, да започнат смените в нея, както и смените в регулаторите, че това ги притеснява, притеснява едни хора за сметка на други, може би Борисов е притеснен от нещо конкретно, но не иска тази промяна да започне. И ротацията беше претекст да се прехвърли бремето върху противника, или въобще да се прехвърли бремето на доказване върху позиции, постове и власт, както казват те. А за мен всъщност е нежелание за реформи, които могат да доведат до начин на управление на държавата, който ГЕРБ не иска. Защото не мисля, повтарям, че заради един вътрешен министър ние сега ще ходим на избори, пак казвам, това не го вярвам, по-дълбоки са тези неща. Между другото има доказателство, т.е. може да се намери доказателство, дали тази теза е правилна. Може спокойно сега докато парламентът работи – има доста време преди да се отиде на избори, парламентът работи при служебен кабинет, ГЕРБ може да покаже, че изборите не са заради техния страх от реформи, като част от тези реформи да бъдат приети сега, независимо че има избори и че ще са в предизборна кампания.

Например кои реформи?

В новия Закон за съдебната власт, само обръщам внимание, когато се приемат конституционни промени, нали, те се приемат, след което трябва да има допълнителни закони и прочие – да се покаже воля да се придвижат в тази посока. Абсолютно нищо не ги спира. И тогава моето съмнение, че всъщност изборите са провалени заради отказ от реформи, а не заради неразбирателство за една или друга служба, ще отпаднат.

Направи ли намек Мария Габриела с думите, че след изборите "двете коалиции могат да се върнат на поставената от тях широка основа“? Цитирам думите на г-жа Габриел.

Не знам това дали е намек. Това е общо взето онова, което всички ще усетят и ще прогнозират по време на кампанията, че след изборите ще трябва да се търси ново мнозинство, което ще се окаже старото. И големият въпрос дали ДПС да присъства или не ще се върне със страшна сила, защото в момента ДПС може и да не присъства в правителството, защото не е част от обикновеното мнозинство. Огромното желание на ГЕРБ, неприкрито между другото, в това отношение то е неприкрито за разлика от отказ от съдебна реформа, което се прикрива, огромното желание на ГЕРБ ДПС да присъства и официално, и в документите на практика предизвика напрежение в ПП-ДБ, но след изборите, обръщам внимание на това, ГЕРБ и ПП-ДБ могат да нямат 121 депутата, напълно е възможно. Напълно е възможно и двете партии да загубят, и да загубят тежест като депутати, като брой депутати от това, което стана сега. То не е необходимо много да загубят, малко е достатъчно. И тогава вече изобщо мнозинство не може да има без ДПС. Тогава както се казва: да му мисли ГЕРБ, защото за какво беше всичко това? Може би е за да може ГЕРБ да изглежда по-силен, но каквото и да направи ГЕРБ, ГЕРБ не може да диктува условия, както ги диктуваше в предишните години. Трябва да има споразумение, трябва да се споразумяват, а не да си диктуват условия. В този смисъл единствените, които могат да диктуват, е само по посока на реформи. Да, ултиматум, реформи или отказ от коалиция е нещо, което обществото ще приеме, но ултиматум: да се откажем от реформите или отиваме на избори – това, което се получава в момента, е пагубно. И аз смятам, че Мария Габриел много добре си дава сметка, че след изборите могат да седнат в леко променени съотношения същите хора и да започнат преговори, но основата вече ще е разклатена, мен това ме притеснява.

Как излизат от хаоса, който сами сътвориха, политическите партии?

Ами отиват на избори. Значи, това е в края на краищата при демокрацията: когато няма някакво решение, очевидно е, че статуквото не може да остане, мнозинството не може да препотвърди волята си с някакво ново правителство, да се говори за втори и трети мандат в момента е на ръба на илюзорното, но все пак вторият мандат, ако с направят определени ходове, разбира се от двете страни, би могъл да се превърне в мандат национален. В никакъв случай ПП-ДБ не трябва да обясняват, че е техен, и тогава някакъв компромис може да мине през връщане на ГЕРБ и Мария Габриел на масата. Но пък точно след понеделник, понеже много е важно да се знае, че тия неща в момента стават след като вече е внесена молба за оттегляне, не виждам защо след като сега Мария Габриел се отказа, и ГЕРБ, да се връщат след няколко дена. Така че излизането е през избори, както е по Конституция. На пръв поглед нищо особено като процес, само че имайки предвид, че имаше спирала от избори, след което дойде много трудното закрепване за девет месеца, и отиването сега на нови избори без фундаментална промяна в обществените настроения е нещо, което аз съм убеден, че огромна част от хората не желаят и искат да бъде избегнато. Така че партиите правят нещо, което според мен е много категорично против мнозинството от българските граждани. Това рядко се случва между другото, чак до такава степен да се разминат очакванията на хората, поне що се отнася до нужда от избори.

А в каква кондиция излизат партиите, в каква кондиция те ще влязат в изборите? Очакванията може да ги допуснем, но те в състояние ли са да ги изпълнят?

Не знам как ще потече тази компания. Защото вече има някакъв натрупан опит, а именно: колкото по-радикално и дръзновено говориш по време на кампанията, толкова по-големи проблеми ще имаш след това. Не знам, как ще се държат, но идеята, че след това трябва да седнат отново заедно, може би ще ги обуздава донякъде. Другото хубаво нещо е, че все пак парламентът ще работи и определени неща ще могат да се вършат, няма да има пълен блокаж. И второто най-важно с оглед на парламента е, че това няма да бъде предизборен парламент, в който ще има дебати за бюджета. Слава Богу, тази най-опасна част от предишните избори ще ни отмине. Тогава си спомняте, част от бюджета беше директно свързан с предизборни обещания, буквално, и беше много опасно, имаше големи нелепости. Сега имаме редовен бюджет, той ще си действа, неговото изпълнение ще си върви, някакви дебати по този въпрос могат да бъдат само принципни, а не конкретно с предложения, не дай Боже за промени, защото повтарям: по време на предизборна кампания да се водят дебати за бюджет реално е пагубно. Така че това са плюсовете на ситуацията, която като цяло е много негативна, защото нежеланието за избори може да доведе до ниска избирателна активност. При ниската избирателна активност всякакви изненади могат да се получат, но много рядко приятни. Така че да се въздържим от прогнози в тази посока.

Проф. Малинов, а кога могат да се проведат тези избори, защото европейските вече ги знаем кога са, но тези кога ще бъдат фиксирани?

Моята скромна тук калкулация показва, че не могат да бъдат изборите преди европейските. Мисля, че изтичат последните дни и възможности за това, тъй като след това знаете, има втори мандат, между втория и третия може да има много малко разлика, може да бъде и разтегната във времето. Така че най-разумно ми изглежда в тази ситуация да се слеят изборите – нещо, което не се препоръчва, не е желателно. Европейските институции винаги са обяснявали, че евроизборите трябва да са отделни. Неслучайно те се провеждат на много отдавна фиксирана дата. Знаете, че е невъзможно да се предизвикат предсрочни парламентарни избори за Европейски парламент – няма процедура, практически е невъзможно. И както се казва: хората са фиксирали месеца, после и самата дата мога да кажа година и половина по-рано. Но в края на краищата не е забранено, макар и да е много, много нежелателно да се сливат национални с евроизбори. И за жалост при нас ще се направи това. Мисля, че това е разумно, защото да се правят пък избори 2-3 седмици след европейските съвсем ще изнерви хората и ще свали избирателната активност. Така че 2 в 1, аз съм сигурен, че в ЦИК са се готвили за този сценарий,  мисля, че те са длъжни да се готвят за избори 2 в 1 още през януари, февруари, когато наближаваше ротацията.

Проф. Малинов, понеже фокусирахме разговора върху парламентарните партии, извън парламентарни алтернативи очакват ли се на тези избори и какви биха били техните шансове?

Не се очакват, защото изненадата беше и за тях. Аз съм убеден между другото, че парламентарната опозиция също е изненадана. Месеци наред те обясняваха, че понеже има власт и разпределение на постове, никога няма да се пуснат, че в името на келепира и т.н. ще стоят завинаги заедно, и те ги вярваха тия неща, не ги говориха, защото не ги вярваха. Истината е, че поне по тази линия партиите от управляваща коалиция се оказаха разочарование за опозицията, а именно явно не са чак пък толкова подкупни и алчни, че да стоят независимо от всичко. В този смисъл аз предричам не много успешно представяне на парламентарната опозиция, защото първо са изненадани, но второ, тази изненада е на фона на доста сериозна неподготвеност от гледна точка на "Възраждане“ и БСП. И ние усещаме как тяхната сила понамаля след местните избори, а "Възраждане“ влезе в някакви вътрешни партийни борби, които никога не могат да доведат до нещо добро за една партия, а за БСП  дори не мога да преценя в момента колко е разделена, но е много разделена. Даже през този уикенд имахме доказателства, че там разделението продължава. Вие питате за нова формация – и това между другото е разочарование за тези, които са извън парламента, защото сега пък съвсем нямат време – могат да регистрират нещо набързо, но едва ли е тайна вече дори за непосветените, че са необходими месеци, за да се наложи име, ново лидерство. А така фигура, която не се нуждае от представяне и директно събира доверие и може да ползва регистрация на други формации, такава фигура няма в момента. Президентът знаем, че е президент, не може да прави нищо с оглед на партийно строителство. Така че няма да може да се появи такава алтернатива. Просто няма време. Иначе използвайки чужда регистрация и други неща може нещо да прескочи бариерата, но нито го виждам, нито мога да си го представя. Разбира се, като казвам, че няма да се направи нещо сериозно ново, има предвид нещо, което не просто да премине бариерата, както партията на…, извинете, предишната партия "Български възход“, на чийто лидер забравихме името, защото когато просто минеш период…

Ген. Стефан Янев.

Да, благодаря ви. Ами забравих му името, но аз от опит знам, че когато човек забрави името на политик, проблемът е на политика, не е на човека. Така че такъв тип нова формация може да успее, но видяхте, ефект от тези малки неща няма, а общо събиране на протестния вот, нова сила в полето на парламентарната опозиция, такова нещо няма как да стане сега.

В тази динамична обстановка как изглежда България, каква диагноза й поставяте, каква моментна снимка й правите?

Нестабилност, нестабилност и в много голяма степен липса на яснота за пътя след това. Вижте, няма проблем да се ходи на избори, няма проблем да пада правителство и да се предизвикат предсрочни избори, няма проблем когато новото мнозинство е ясно, както се казва, загрява по тъч линията, и тогава предизвикването на избори е само прелюдия към  ново мнозинство и стабилност. И затова са прави тези, които казват, че не трябва да се боим от избори, даже изборите са най-добрият вариант да се разрешават кризи при демокрацията. Така е, но ние сме в ситуация, в която новото мнозинство не се вижда. Ние не виждаме и нови политически сили, които да са в състояние да променят пропорциите,  не виждаме алтернатива, заради която си струва да се ходи на избори. Да се ходи на избори само защото трябва да се променят някакви пропорции между бъдещите управляващи в полза на едни или други, е нелепо. Ето защо аз бях и оставам противник на тези предсрочни избори. Защото не може да се стигне до по-добро управление и до по-стабилно мнозинство, а ново няма. Може с ръка на сърцето дори и да съм противник на новото мнозинство да кажа: да, противник съм на това мнозинство, но го има, има кой да понесе отговорността и да поеме отговорността след изборите, нови хора, в края на краищата да им се даде доверие, това е пътят. А в случая това са безсмислени избори, но ето, изправени сме пред тях.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Благодаря ви и аз.