Проф. Светослав Малинов, ръководител на катедрата по "Политология“ в Софийския университет "Свети Климент Охридски“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

 

Възможно ли е да се предоговори  механизмът на управление? Наш гост е ръководителят на катедрата по "Политология“ в Софийския университет "Свети Климент Охридски“ проф. Светослав Малинов. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, проф. Малинов.

Здравейте.

Преди да преминем към предизвикателствата след местните избори, бих искала да ви помоля да направите изводите от тях. Как гласува България и как гласува София?

В много посоки могат да се правят изводи след местни избори. Първото, което виждаме, е, че се запази традицията почти всички партии да казват, че са доволни, а тази партия, която не е доволна, да мълчи. В случая само "Възраждане“ просто няма как да покаже, че изборите са успешни за нея. Но като оставим тази добра традиция, която вече се наложи, направо скачам на големия извод, на най-важния извод: тези местни избори не дадоха нова алтернатива. Тези местни избори не показаха, че в българското общество има желание за друго управление и че има ново мнозинство. Така че може би най-най-важният извод след тези избори е, че правителството или тази коалиционна формула ще се стабилизира. Независимо от това какво говорят лидерите, независимо от това как изглежда някому, няма алтернатива след местните избори. Казвам това, защото при демокрацията един от най-убедителните механизми за смяна на властта са изборите. Един от най-убедителните механизми за предсрочни избори е демонстрация на други избори, не парламентарни, че в страната има нови настроения, ново мнозинство, нови лидери дори. Такова нещо не се получи. Така че е много важно, много е важно като извод, защото ние живяхме в много тежък режим на аномалия, на бързи предсрочни избори, многобройни. Сега нещата се успокояват. Това е основният извод за мен. За другите можем да поговорим в подробности, но те бледнеят пред това.

Само бих искала да ви попитам, какво е вашето обяснение – защо се получи на втория тур в София този почти равен резултат между двамата кандидати, на фона на 80-процентовото неучастие?

Да, това е една от изненадите на изборите, но все пак изненада като краен резултат не се получи. Тогава наистина можехме да говорим за "голямата“ изненада. Но пак е достатъчна изненада, която беше в две стъпки. Мисля, че беше изненада дори оставането на кандидата на ГЕРБ на трето място, макар и не толкова разтърсваща изненада, имайки предвид начина, по който беше излъчена кандидатурата и как тръгна кампанията. Усещаше се много голяма слабост в кандидатурата на ГЕРБ – говоря за Хекимян. Това е типичен случай – говоря за втория тур, на събиране на много фактори, включително и тактическо гласуване от страна на традиционни опоненти на левицата. Голяма част – видя се, доказва се в много сондажи, голяма част от гласувалите за ГЕРБ, за Хекимян, гласуваха за Ваня Григорова. Някои  твърдят – повече от половината, но то не е необходимо, да са кой знае колко много, за да се усложнят нещата. Голяма част от хората видяха в кандидатурата на Ваня Григорова някаква възможно да се разклати коалицията и без да имат леви симпатии, но просто защото не харесват правителството, използваха кандидатурата на левицата като някакъв инструмент за влияние, очаквайки, че ако тя спечели, ще има криза в правителството. Т.е. около Ваня Григорова се натрупаха много благоприятни фактори за висок резултат, някои – свързани с нейните качества, безспорно, други, които нямат нищо общо нито с нея като личност, нито с левицата. Това се е случвало и друг път, макар и не чак толкова близо като резултат. Резултатът на Мая Манолова на миналите избори беше точно такъв – събиране на гласове от най-различни канали, някои от които свързани с левицата, други – свързани само с нея като личност, и трети, нямащи нищо общо нито с първото, нито второто. Това, обаче, което трябва да се научим, е като гледаме в перспектива, да отчитаме контекста на този вот и след това да го поставим в различния контекст на чисти избори, парламентарни или нещо подобно. Тогава левицата ще се върне към стойностите, които получи листата й на първи тур, а именно – 10-15 максимум. Тези резултати никога няма да се повторят за левицата като партия или като парламентарни или като партийни формации. Такова нещо се случва само на втори тур поради току-що изброените причини.

Какви са предизвикателствата след местните избори?

Преди всичко, ще имаме стабилна коалиция: от тук със сигурност до европейските избори. И ако това, което казах, е вярно, то на евроизборите е следващата възможност да се види, дали има нови настроения в обществото, ново мнозинство и евентуално нова коалиционна формула. Но те са чак другата година, май-юни. Дотогава трябва да има ротация. Така че ето ви първото голямо предизвикателство пред правителството – успешната ротация. Това е в средносрочен план. Иначе в краткосрочен план – веднага трябва да се направи прехода и се надявам, че още днес нещата ще успеят да се случат: веднага трябва да се направи прехода към дебата за бюджета. Вчера, в сряда, приемаме, че още не са утихнали страстите от изборите и беше провален парламентарният ден. Но преминаването към редовната работа и дебата за бюджета е задължително, защото това предстои, и е време вече да имаме редовен бюджет, макар и със сериозен дебат. Следващото предизвикателство, разбира се, е вотът на недоверие, но по-скоро го наричам така по инерция. Всъщност вотът на недоверие, поискан от опозицията, ще закрепи правителството, ще създаде чувство на солидарност. Когато бъдеш атакуван отвън, макар и в рамките на парламентарната демокрация, няма как да не бъдат сближени позициите, които са малко пораздалечени сега и малко влошени като отношение между лидерите на ПП-ДБ и ГЕРБ. Така че този вот е нещо, което в крайна сметка ще има позитивен ефект. Той, между другото, е полезен и за опозицията, защото ще й даде възможност още веднъж вече в национален дебат да каже, че правителството не трябва да остане и че има алтернатива. Алтернатива обаче избирателите казаха, че няма, и това е драмата на БСП, "Възраждане“, и ИТН, които изглежда ще останат в опозиция много по-дълго, отколкото са си представяли и те, а и всички останали наблюдатели преди 6 месеца.

След като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов събра парламентарната група в централата на партията, за да обсъдят работата на кабинета, той обяви, че няма намерения да разваля сглобката, а иска да въведе ред в отношенията с некоалиционните партньори. Изниква въпросът: какви са вариантите за решения за предоговаряне на механизма за управление.

Първо трябва да отбележим, че има договорка за ротация, така че време за тези неща има до март месец. Много е важно, защото когато се говори по принцип, нещата са безсрочни, се създава наистина повече напрежение, отколкото като има срокове. И така, да повторим: всичко това трябва да бъде завършено като процес през март. Само две думи за ротацията, защото спрямо нея трябва да се ориентираме. Ротацията не е предвидена в българските закони, в Българската конституция. Тя е плод на договорка между първата и втората политическа сила. Но по Конституция, когато се осъществява ротация на премиер, а само това е договорено – ПП-ДБ и ГЕРБ се договориха да се смени премиера, та, дори да се смени само премиерът, е необходимо по Конституция да се мине през гласуване на нов Министерски съвет. Ето това е моментът, в който промените трябва да бъдат извършени. Т.е. когато дойде моментът да си сменят позициите Мария Габриел и акад. Денков, а именно – Габриел да стане министър-председател, а Денков – вицепремиер и може би да поеме още някой ресор, това е моментът, в който без напрежение, ако всичко е договорено, могат да се сменят и някои министри. Дебатите за това очевидно ГЕРБ иска да ги започне още сега и – което мисля, че се подразбира – явно е, че ГЕРБ иска увеличаване на своето влияние. Иска повече министри, казано директно, и повече заместник-министри. Кои обаче от министрите ГЕРБ смята, че не се справят, или кои смята, че дори и да се справят, трябва да бъдат заменени с министри на ГЕРБ – ето това е дебатът, който в момента започва от Борисов и ГЕРБ, но който няма да се води публично, поне на първо време. Така ми изглежда.

Т.е. той ще бъде пак обект на договорености между лидерите?

Да, защото трябва да се излезе с някакъв вид пакетно предложение. Очевидно е, че ще се правят компромиси по тази линия. На мен ми изглежда невъзможно обаче ПП и ДБ да задържат, така да се каже, тези пропорции в кабинета, защото този кабинет е тежко асиметричен, в полза на ПП-ДБ. И това се вижда с просто око. Всички помним, как започнаха нещата, каква висока непоносимост имаше между лидерите. Той самият е компромисен вариант за избирателите на ПП-ДБ, но трябва да признаем, че с оглед на резултатите от изборите, той представлява компромис от страна на ГЕРБ, независимо че за избирателите на ПП-ДБ самата идея за коалиция с ГЕРБ е много тежък компромис. Но понеже компромисът вече е направен, той трябва да си вземе, така да се каже, нормалните пропорции. Нормалните пропорции включват по-голямо присъствие на ГЕРБ, което обаче означава, за да се успокоят и избирателите на ПП-ДБ, повече власт за ГЕРБ означава и някак си по-голяма отговорност и по-голямо обвързване с този кабинет. Ще престане ГЕРБ и особено лидерът Борисов да говори, че "те управляват“, а пък "ние недоволстваме и ние – от ГЕРБ имам предвид, ги съветваме, а те не слушат“. В един момент това правителство ще стане "нашето правителство“ и за ГЕРБ, и за ПП-ДБ, и за Борисов, и за Петков, и за Христо Иванов. Когато започнат да говорят за "нашето правителство“, тогава вече ще се види хоризонта дори за пълен управленски мандат – нещо, за което не смеехме и да мислим преди 6 месеца.

Говорите вероятно за коалиционно споразумение, което трябва да се подпише, в което да се регламентират отношенията?

И това, и някои други, нови вече управленски приоритети, тъй като набързо бяха направени онези неща, които можеха да дадат тласък, начало на коалиционното управление, но никой не мислиш, никой, казвам, не дръзваше да мисли за много далечна прогноза. Аз си спомням, как сме коментирали, че ще бъде много добре да имаме бюджет навреме, ще бъде отлично, ако нямаме бързи предсрочни избори, ако местните избори се проведат с редовен кабинет, това ще бъде чудесно. Ето, виждате, как сега вече имаме по-големи претенции, по-големи очаквания към партиите, поне що се отнася до оформянето на коалицията. Тя наистина би трябвало да има своите органи, трябва да има, ако не пълно коалиционно споразумение, то поне по-подробно разписана програма за управление и някакъв механизъм за вземане на решения, без да е много сложен, поне да бъде съобщен на публиката. И в този механизъм няма как да няма задължителни периодични, в разумни периоди имам предвид – поне едномесечни срещи между лидерите, след което те ще ни информират, какво са обсъждали и какви решения са взели. Имам предвид лидерите на коалицията, а не лидерите на едната партия и лидерите на другата. Заедно ще трябва да бъдат периодично. И разбира се, конституционното мнозинство – трябва да се обясни на публиката, какъв е графикът за работа по приемането на промените в Конституцията.

Все повече гласове се чуват, проф. Малинов, за преформатиране на правителството с участие в него по-сериозно на ГЕРБ, но и на ДПС. Това осъществимо ли е и при какви условия? Т.е. ДПС да бъде част от това коалиционно споразумение?

Много е интересно как се пораждат тези гласове, кой всъщност ги изговаря, кой ги усилва. Аз не съм чул лидер или анализатор, близък до ПП-ДБ, който да говори за влизане на ДПС в правителство. Такова нещо няма. От време на време най-вече Борисов споменава за ролята на ДПС, но никой от ГЕРБ също не съм чул директно да казва, че е нужно ДПС да влезе в правителството. Странно е, как се появяват тези разговори, защото в момента, в който ДПС излезе от своята изолация, а това стана през темата за конституционното мнозинство, този разговор започна. С две думи, подозрението ми е, че тия неща изглежда  само ДПС в момента ги вижда и, бих казал, дори си фантазира за влизане в правителството. Да обърнем внимание на фактите, да припомним очевидното – има работещо мнозинство в Народното събрание, сигурно мнозинство, ако ПП-ДБ и ГЕРБ са заедно. Т.е. няма нужда от ДПС за работещо правителство. Правителството има своето мнозинство. ДПС е необходимо само за конституционното мнозинство. Ако трябва да бъдем точни – без ДПС няма конституционно мнозинство. Но без ДПС има и парламентарно мнозинство, и кабинет. Кажете ми, въз основа на каква логика ДПС трябва да присъства в правителството?

Проф. Малинов, но оставаме с впечатлението, че своеобразният говорител на сглобката е Делян Пеевски, поне каквото той каже – става. Умиротворява, препоръчва, намесва се, всяка сутрин почти дава брифинг в Народното събрание преди началото на заседанието.

Да, активността на Делян Пеевски е сериозна, особено пък на фона на пасивността на Карадайъ, която поне около три-четири месеца я усетихме, и сега виждаме, че не е случайна. Това няма нищо общо с участие на ДПС в правителството. Нищо чудно Пеевски, а и ДПС да стават все по-активни и все по-активни, давайки идеи и съвети. Но участие в правителството няма как да има. Или да кажа по обратната логика: за да има участие на ДПС в правителството, трябва да има съгласие между ПП-ДБ и ГЕРБ и трябва да има нужда от това, нужда. Такава нужда не може да възникне току-така, просто защото на някой лидер му е по-удобно да си има съюзник в правителството в лицето на ДПС. Такава нужда може да възникне само – не дай Боже – при сериозна криза, когато е нужно много по-широко представителство в правителството. Такава криза може да възникне, ако и двете основни сили, партньори в правителството, убедено искат ДПС да участва. ПП-ДБ в момента не иска. Не просто се колебае или неохотно разсъждава – ПП-ДБ категорично не иска участие на ДПС в правителството. Точка по въпроса. А иначе ДПС са добре дошли с техните инициативи и идеи, и брифинги, просто защото това са политици, избрани от част от българските граждани. Така че активността е факт. Те просто малко смениха стила си. И потретям: когато пък стане дума за Конституцията, ролята на ДПС е решаваща. Но само за това. Няма нужда от тях в правителството.

Защо Ахмед Доган реши да се върне в политиката?

Първо, усещането на всички е, че той никога не е излизал напълно, независимо че едва ли оперативно, всекидневно е управлявал и вземал решения. И второ, аз лично ще разбера, какво става в ДПС, като видя новия лидер. Тогава ретроспективно мога да ви кажа, точно какво е станало и днес, и вчера. Но в момента тази смяна нека да я опиша така: очаквана, предизвестена, но моментът, в който се случи, е изненадващ, за мен дори шокиращ. Защо точно сега, на финала на мандата на Карадайъ като лидер? Не знам дали знаете, те трябва да имат редовен свой конгрес декември.

Да, тогава му изтича мандатът.

Така. А виждате – месец преди това го сменят. Кой прави такива неща един месец преди конгрес, на който ще бъде сменен. Това не е логично, не е логично…

Това предизвиква въпросите.

Да, да. Не е логично след избори да се прави, на които на ДПС взе своето. По никакъв начин не може да се каже, че ДПС се е представило лошо на изборите. Партията се представи според очакванията, а и не си е вдигала някакви нови очаквания, не е предявявала някакви претенции, не са се родили нови амбиции, та да бъдат разочаровани и да има усещане за загуба. Съвсем спокойно отидоха на избори избирателите на ДПС и взеха това, което се очакваше, без изненади, позитивни или негативни. И защо се сменя лидерът? Няма логика, политическа, с оглед на изборни резултати и всичко останало. Ето защо признавам: макар и да очаквах смяната на Карадайъ – то се усещаше, неговото поведение беше на отиващ си лидер, не мога да разбера: защо сега. И нямам никаква представа в каква посока ще тръгне ДПС, докато не видя новия лидер. Като го видим, пак казвам, със задна дата ще ни стане ясно,  какво става. Не знам дали ще бъде търсена алтернатива на Карадайъ, или съвсем, съвсем нов човек. Трудно е да се каже.

Дали Доган няма да остане като постоянен председател?

Не, не мисля, че това може да бъде реална опция, тъй като все пак той не би могъл да донесе ново доверие на ДПС и не би могъл да изгради нов образ на ДПС, от което партията се нуждае. Дори ще рискувам да кажа, че и Пеевски не би могъл да бъде такава фигура. Или ще го кажа по друг начин: ако Пеевски оглави ДПС, аз мисля, че ДПС съвсем съзнателно се отказва от претенции да участва в българското правителство в средносрочен план, може би до края на този мандат на парламента. Така че очаквам, с оглед на целите, които ДПС има, да има нов лидер, който да не е Пеевски, и нов лидер, който да олицетворява някакво ново начало. Затова с любопитство очаквам и признавам, че цялата информация, с която разполагам, е базирана на мои лични предположения. Нямам нито доказателства, нито пък и вие имате като журналисти, освен ако нямате някаква вътрешна връзка в ДПС. Публичните дебати в ДПС не подсказваха смяна след изборите. Това трябва да признаем.

Първото политическо изпитание на националната и на новата местна власт е приемането на бюджета за догодина. Как ще се справят в парламента? Видяхме, че първото заседание някак го пропуснаха, във второто се препънаха.

Започва работата. Мисля, че това бяха неща, свързани с инерцията на кампанията, някои конфронтации, които започнаха непосредствено след изборната нощ на втория тур. Но ето, вече сме четвъртък и парламентът, доколкото виждам, вече работи. Много са, много са заявките за критики към бюджета, но това е поне нещо, което е толкова добре регламентирано, има толкова ясни процедури, толкова мераклии има за предложение и критики, и все пак толкова по-рано започва, с оглед на последните две-три години, дебатът, че както се казва, току-виж, имаме дебат, който да завърши успешно и приемане на бюджет преди Коледа, което ще е голям успех за нормализация на българската демокрация. Така че не се притеснявам от тези неща. Още повече, все пак заявките на ГЕРБ са за търсене на по-голяма стабилност, за която те имат претенции. Не съм чул някакви разтърсващи критики на бюджета, а и смятам, че всичко може да бъде поправено в рамките на месец ноември.

Проф. Малинов, казахте вече, че при едно коалиционно споразумение или поне програма за работа на правителството ще трябва да се сменят приоритетите. Как трябва да изглеждат те?

Не, не трябва да се сменят приоритетите. Аз мисля, че това, което беше заявено в началото, с оглед на конституционни промени, членство в "Шенген“, членство в еврозоната, това няма да се сменя, защото никой не си е сменил приоритетите от участниците. Но мисля, че могат да бъдат много по-конкретни, много по-смели вече в тази управленска програма, защото ако някой беше тръгнал да прави нещо подробно за година, година и половина преди 6 месеца, общо-взето щеше да изглежда като едно изхвърляне, тъй като много малко хора вярваха, че ще има стабилизация. Сега по-скоро трябва да се мисли наистина в рамките на следващата година и запазване на приоритетите от първоначалната декларация. Колкото повече напредва времето, толкова повече ще си отваря пространство българското правителство и ще добива самочувствие, че ще бъде по-дълготрайно. Но аз бих искал да видя, как ще мине първата ротация. След нея – това съм го казвал, между другото, от самото начало – след нея ще се отвори хоризонт, който може дори да стига до края на мандата на парламента. Представяте ли си – три години напред?! Но след нея. Нека да видим как се спазва договорката, как успешно се сменят министри, в смисъл, сменят се министри, но със съгласие. И нека да видим в края на краищата и евроизборите дали няма да произведат някаква нова конфигурация. Всичко това ще стане в периода март, април, юни следващата година. И тогава, точно година след предишните избори, ние току-виж започваме да гледаме към пълен четиригодишен мандат на Народното събрание. Лично аз смятам, че това ще бъде най-добрият изход от тази невероятна политическа криза, в която изпаднахме две години, две години и половина назад.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Благодаря ви и аз.

 

Цоня Събчева