Проф. Светослав Малинов, ръководител на катедра "Политология“ в Софийския университет "Свети Климент Охридски“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Канадската борба за Външно министерство заприлича на комикс, в който привържениците на двамата играчи дебнат и разнищват противника до степен, че все по-често взе да изскача въпросът: а дали тоя епос не служи като параван на доста по-големи пазарлъци за домашните ни сфери на влияния? Наш гост е проф. Светослав Малинов, ръководител на катедра "Политология“ в Софийски университет "Св. Климент Охридски“. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, проф. Малинов.

Здравейте и благодаря за поканата.

Преди дни призовахте за разум и за намиране на решение на този формално погледнато несложен казус. Ама май никой не ви послуша?

Не мисля, че драмата е толкова сериозна, макар че на пръв поглед ако нито една от двете страни не отстъпи, трябва да се отиде на предсрочни избори. Искам обаче да отбележа нещо, което е ключово в ситуация като настоящата: дори и да има желание за предсрочни избори у някого, аз смятам, че няма, но дори и да има, отговорността, която трябва да се понесе за предизвикването на предсрочните избори, на практика ще унищожи или ликвидира всякакво предимство, ако изобщо го има, на този, който предизвиква изборите. Или казано по друг начин: избирателите не желаят на този етап  избори и ще накажат партията, която ги предизвика. Разбира се, предсрочни избори могат да се предизвикат в момента само от изтегляне от мнозинството на коалиция ГЕРБ-СДС и коалиция ПП-ДБ. Така че заради общата ситуация в страната, заради общите настроения на избирателите, заради резултатите от местните избори, които не дадоха алтернатива, аз мога да ви уверя, че предсрочни избори няма да има тази година. Ротацията ще се осъществи и всичко това, което наблюдавате в момента, не е съвсем параван, а е просто реално противопоставяне, което не е тежко, но понеже се прави публично, на практика изземва цялото пространство за нормален политически дебат. Това е моята диагноза и прогноза.

Епосът "Битката за Външно“ се разгръща безрезултатно вече втора седмица. Не е ли по-разумно и в интерес на държавата двамата претенденти да се оттеглят в полза на относително независимо трето лице, за да не се стигне до окончателно дискредитиране на правителството след ротацията?

Съгласен съм, че решение трябва да се намери и оттук нататък партиите вече трябва да мислят преди всичко за себе си от гледна точка на своя образ. Защото в момента този дебат започва да изглежда отблъскващо и направо грозно за тези избиратели, които едвам-едвам преглътнаха компромиса. Трябва да се отбележи, че част от избирателите на ПП-ДБ не приеха компромиса и на практика се  оттеглиха. И ние видяхме този спад не много голям, но видим спад в подкрепата на ПП-ДБ след съставянето на правителството.  Тези, които останаха, все пак разсъждават политически разумно от гледна точка на това, че компромисът си струва, защото се постигат определени неща, осъществяват се някакви политики, България върви напред и т.н. Когато колебаещите се избиратели видят тежък сблъсък, но не за идеи, не за политики, а за персонални назначения, усещането в тази ситуация е много лошо, защото е усещане, че компромисът не е имал смисъл и не си е  струвало. Т.е. партиите трябва добре да помислят, защото ГЕРБ също са уязвими и по тази посока, добре е да помислят как да задържат избирателите си, да им покажат, че този неприемлив на пръв поглед компромис има смисъл. Точно обратното е дебатът или споровете за персонални назначения, то само убеждава избирателите, че всъщност компромисът е бил за партиите, за конкретни хора, а не е бил за по-важни неща. Така че моята препоръка е много категорична: трябва да се спре с този публичен разговор за това кой какъв пост ще заеме. Нека да си се води, дори с груби думи, но да не се вижда и да не се чува. И в това няма нищо лицемерно, това всъщност означава опит и мъдрост.

Искам да ви попитам и още нещо: феодализацията на българските министерства и клановият подбор за високи постове не водят ли до поредното отблъскване на електората, който все пак е от граждани?

Не знам точно какво значи феодализация.

Значи: "Това е моето министерство, това е твоето.“ "Не, моето е тука и то си е мое.“ И т.н.

Не, не. Значи, дори да има такъв тип разделение, защото това е наистина в момента процедурата, която са решили и която са избрали партиите, наистина да има министерства, в които да бъдат предлагани министри от определени партии, никога не забравяйте, че ние сме парламентарна република. Аз зная, че институционалното мислене е сложно, неприятно и на фона на цинизма изглежда нереалистично. Но България е парламентарна република и феодализация на министерства е невъзможна,  защото има парламентарен контрол, има постоянен надзор и от опозицията, и от участниците в коалицията. Между другото при Кабинета "Денков“ видяхме един феномен, една скоба отварям, всъщност най-сериозните критики поне се чуваха не от опозицията БСП и "Възраждане“, а най-сериозните критики се чуваха от ГЕРБ. Така че се получава и двоен контрол. В крайна сметка отнякъде трябва да дойдат министрите. Да не би да е по-малка "феодализацията“, ако приема вашата терминология, когато една партия управлява? Напротив, тогава става още по-страшно. Така че тук не става въпрос министрите откъде идват за упражняването на властта. В този смисъл проблемът на това правителство е обратният на този, който имахме до преди. Прекалено много хора гледат и говорят против определени министерства, прекалено много критики има и да не забравяме и ролята на президента, който критикува всички за всичко, когато става дума за правителството. Последното, което имаме в момента, е феодализация. По-скоро имаме постоянно критикувана и слаба изпълнителна власт, която се надявам да се засили, когато партиите поемат открито своите отговорности. Тук може да се каже, че партиите трябва да поемат открито своята отговорност за определени министерства, а не скрито, както е досега.

А има ли смисъл от ротация, след като Бойко Борисов изригна гневно тази сутрин: "Преча им на рушветите. Милиарди отидоха за Путин през последните две години.“ Вчера Кирил Петков каза: "На първия ред седи задкулисието.“ Всичко това хората го чуват и си правят изводите. Как ще работят тия партньори по неволя за напред?

Не знам, какви изводи могат да се направят имайки предвид, че Борисов има да компенсира проруска и определено пропутинска енергийна политика от страна на България, която не може да бъде обяснена по никакъв начин. И за част от десните избиратели това е: Борисов е премиерът, който най-много помогна на Путин в предварителната му подготовка за войната в Украйна. Единственото, което мога да кажа в защита тук на тази дълбоко погрешна политика на Борисов, е, че вероятно и той както много други не са очаквали Путин да нападне Украйна. Така че Борисов има да компенсира, както се казва, за 100 години напред това, което направи като премиер. И в този смисъл той ще обвинява всеки и за всичко само и само да не поеме онази отговорност, за която говоря: построяването на "Турски поток“; максималната търпимост към един куп руски политики, които, повтарям, все пак станаха на фона на това, че уж Путин никога няма да нападне Украйна. А иначе не знам, какви изводи си правят хората, но хората не искат избори. И в този смисъл понеже не са готови за избори, може би ще станат готови следващата година, но сега не са, партиите не трябва да дразнят своите избиратели с подобни безсмислени спорове и особено персонални нападки, защото започва да изглежда, че партиите работят и правят компромиси само за себе си.  И в този смисъл най-накрая, както се казва, може би някой друг ще спечели доверието, което те смятат че имат.

Добре, но как ще продължат да работят, след като постоянно си вадят с квалификации кирливите ризи коалиционните партньори?

Както досега. Този въпрос се задава от първия ден: "Как ще направят правителство, след като…“.

Ами те се обиждат постоянно.

Следователно какъв извод може да направим: че има една политическа необходимост, която стои над тези привидни повърхностни неща, над тези страсти, които наричаме политически всекидневни. И тази желязна необходимост е, че в България няма ново мнозинство или по-скоро няма различно мнозинство от това, което има в момента в Народното събрание. И тази желязна необходимост да бъдат заедно се поражда и от негативния пример, който имахме преди да се създаде това компромисно правителство. Имахме разрушаване на устоите на парламентарната република, максимално непрозрачни, максимално феодализирани, ако можем да кажем така, кабинети, практически произтичащи от една личност – президента, абсолютно безотговорни и безконтролни, защото те по Конституция са такива, защото пък презумпцията е, че те са нещо много кратко, след което се отива на избори и се възстановява нормалността. Е, видяхме, какво означава да имаме три-четири поредни служебни кабинета. Така че каквито и думи да изговарят в момента, както и да се държат, ще продължат да работят заедно, защото всички вече разбираме, че става дума за политическа необходимост от най-висок порядък. Когато се появи алтернатива, аз съм убеден, че българските граждани ще я последват. Защото на никой не е приятно неговите избранници да участват в коалиция, която е отблъскваща. Но разумът на българските избиратели вече е достатъчно развит, говоря за политическия разум, те да правят разлика между нещо, което ги дразни, нещо, което не е съвършено, и това да разрушават, да търсят ново решение през избори, когато го няма. Тази мъдрост не трябва да се подценява. В момента съвсем мъдро българските избиратели търпят партиите, чакат те да се поправят или чакат алтернатива, но няма да отидат на предсрочни избори, няма да отидат на граждански протести такива, каквито имахме по-рано.

Ако сега се отиде на избори, какви резултати могат да се очакват?

То ще се отиде на избори през юни, и то в началото на юни, което означава след три-четири месеца, така че веднага ще видим, какво става от гледна точка на пропорциите между партиите и дали има ново мнозинство. Всички са категорични, че ако сега се отиде на избори, говоря за социологически проучвания, резултатите ще бъдат същите. Между другото ние отидохме на избори, отидохме на местни избори – да, те трудно се превеждат на числата на националните избори, но както и да ги гледате тези избори, там ако погледнете управляващата коалиция като едно цяло, а именно ГЕРБ-ПП-ДБ, тази политическа група избиратели на практика се увеличи. ГЕРБ загуби някои градове, но ги загуби най-вече, най-вече забележете, в полза на ПП-ДБ, които са им партньори в управлението, и само на едно-две места загуби в полза на БСП, които са чиста опозиция, и никъде не загуби кметски места и сериозни позиции в полза на "Възраждане“. Така че местните избори още веднъж показаха, че избирателите засега не виждат алтернатива. Евроизборите ще потвърдят тази ситуация. И едва след евроизборите, когато имаме, обърнете внимание – близо година и половина, че и повече без избори, едва тогава ще настъпят може би някакви процеси, в които да може спокойно да се търси алтернатива, тя да се появи, утвърди и прочие, защото преди евроизборите няма да се появи, каквото и да се подмята по повод Президентството.

Проф. Малинов, какъв е реалният дневен политически ред на държавата, който сега всъщност се подменя от скандални дребнотемия?

Знаете ли, не се подменя, подменя се само публичното говорене и донякъде понеже ние сме задължени да коментираме, можем и да изберем да не коментираме абсолютно всичко, което казва Борисов, и което казва примерно Кирил Петков. В много голяма степен ако ние спрем да коментираме тези подмятания, те ще спрат от само себе си, защото те се правят, за да бъдат коментирани. Аз не мисля, че това измества дневния ред, а просто измества темите, които публично се обсъждат. В момента ние имаме много ясна икономическа политика, насочена към влизане в Еврозоната, и тя е изразена в бюджета. Бюджетът, слава Богу, неговото изпълнение не зависи от това, кой какво казва преди ротацията. Заявили сме външнополитически приоритет, но той не е външнополитически, той е национален, включително и икономически – за членството в Шенген. Слава Богу, този приоритет и действията, работата за него не зависи, пак казвам, от това, кой какви интрижки ще спретне в следващите седмици преди ротацията. От тази гледна точка върви някакво оздравяване на българската икономика, надявам се, че върви някакво оздравяване на съдебната система, макар че затова е нужно повече време, и някаква нормализация, успокоение, включително в държавната администрация, която започна вече да разбира, че предсрочни избори няма да има скоро и най-голямото сътресение, което ще й се случва, все пак ще бъде ротацията, като зависи кой в какво министерство работи. Така че този дневен ред на държавата не е подменен, но, разбира се, говоренето е по теми, които лично за мен не заслужават чак такова внимание. Признавам, че публичността си има някои правила, които не винаги съвпадат с необходимостта и разума, и ние трябва да обсъждаме неща, които повярвайте, след 40 дена ще бъдат абсолютно забравени. Както обсъждахме подобните подмятания свързани с предишни теми, примерно: и кончината на Алексей Петров, и това кой какво казвал.  Две-три седмици динамично се обсъждат неща, които след това изчезват, слава Богу, без никакво последствие. Давам само пример, тъй като в момента тече подобен много интензивен разговор, обречен да бъде забравен до няколко седмици.

В тази връзка исках да ви попитам: шокираха ли ви истините, които изплуваха от съдебната система след убийството на Нотариуса? В крайна сметка вчера подаде оставка градското ръководство на Прокуратурата на София.

Не мога да разбера докрай връзката наистина между тези оставки и това, което става. Това, че има хора, които са се опитвали да търгуват с влияние, както се казва, изобщо да оказват влияние през съответните персони и институции дори в съдебната система, това е тъжна истина, за която имахме доказателства през годините. Така че ако в момента се подават оставки, това винаги е оздравително, защото оставки не се подават току-така. Но няма да е оздравително ако просто някакви хора изчезнат, подадат оставки, отидат на заден план и не се разбере, за какво става дума. Тогава няма да има възможност и за бъдеща превенция, и съответно ние няма да можем да анализираме като хората. Аз в момента наблюдавам това, което става, и колкото да са неприятни фактите, мисля, че процесът е в правилна посока. Но той не трябва да спира и най-вече трябва да следим, какви ще бъдат резултатите от промените в Конституцията, защото винаги когато се правят промени в Конституцията на една държава, особено пък в нашата ситуация, има висока степен на непредвидимост за всякакви промени, не точно за нашите, тези, сега които направихме, а изобщо. Трябва да се следи, да се упорства да се поправят нещата, за да не изпаднем отново в това безвремие, което ни докара нисък престиж на съдебната система, невероятна неефективност и прокуратура, която има рекордно ниско доверие. Трябва да започваме да се отласкваме от тези неща.

Как се случи така, че наблюдавам огледални процеси в управлението: в ръководството на държавата и в Столичния общински съвет?

Аз мисля, че нещата в София са различни. Първо, защото тук няма как настоящият кмет да бъде, така да се каже, притискан от Общинския съвет, той не дължи своята позиция на мнозинство в Общинския съвет, в този смисъл е много по-силен и неуязвим, независимо че в момента не показва такъв стил. Така че нещата са малко по-лесни от гледна точка на държавата, пак повтарям, защото предсрочни избори за кмет няма да има, освен ако не се случат някои нещастия, не дай Боже. Така че намирането на решение, временно разбира се, но все пак за да заработи Общинския съвет, аз смятам, че е началото на нормализацията в София. Начало на нормализация не означава да се заобичат партиите вътре и да започнат да действат заедно по всички въпроси, това дори е негативно. Но отпушването, както го казват, беше най-важното в случая. Мисля, че наистина новият кмет трябва да бъде по-решителен и по-твърд, той в момента печели, за жалост на фона на изключителната неразбория в Общинския съвет. Той трябва да приеме, че за момента е силната фигура, и да бъде по-категоричен в налагането на решения, които са в неговите правомощия, и по-смел в комуникацията с гражданите. Защото в крайна сметка неговата роля и престиж се  увеличиха засега за сметка на наистина много грозното и безотговорно поведение на Общинския съвет. Няма сега да казвам кой според мен носи по-голяма отговорност или не, мисля че хората просто са възмутени от това мотаене, което най-накрая завърши с решение, което никой не може да обясни, защо не беше взето преди два месеца, например. Нали така?

Да, така е, съгласна съм абсолютно.

Това решение беше подсказвано в какви ли не варианти: с ротация, споделен мандат, временно председателство още на втория ден, когато се видя, нали, че няма да има ясно мнозинство. Така че когато едно решение, което е било предлагано и от експерти, и от други политици, се вземе след мъчително изоставане и закъсняване, е, как да има престиж този Общински съвет? И нека да знаят и най-умните в Софийския общински съвет: и най-умните, и най-подготвените, и най-отговорните страдат като колективен образ, защото хората не следят сега, кой точно какво е казал, кой какво е предложил. Може да има едно-две изключения, да не правя излишна реклама на някои колеги, но като цяло от  много ниска точка на доверие сега тръгва този Общински съвет, барабар с лидерите на фракциите.

И на финала по традиция завършвам нашия разговор с въпроса: как накратко ще опишете картината на България в момента?

Успокояване и затишие, но не пред буря, а просто затишие.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, за направения анализ и за откровените отговори на наистина малко остри въпроси, които в друга ситуация, признавам, не бих задала, но след като те висят във въздуха вече седмици наред, е редно да потърсим и отговорите.