Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за Аудиокаста на "Фокус" "Това е България"

 

(Бел. ред.Интервюто е дадено на 19.07 в 13 часа) 

Расте напрежението между управляващите и президента. Не минава ден без той да атакува правителството, парламентарното мнозинство или премиера. Държавният глава е с протест за импийчмънт, а старата неприязън вече е отстъпила място – Борисов и ГЕРБ не се сатанизират, Пеевски е добре приет прагматичен депутат, даже Доган старателно не се споменава, нито с добро, нито с лошо. Имаме ли нова политическа ситуация? Анализът е на проф. Румяна Коларова – председател на Българската асоциация за политически науки, която е и наш гост. Добре дошла в аудиокаста на "Фокус“, проф. Коларова. 

Здравейте. 

Да започнем с това – докъде ще доведе взаимната неприязън между президент и подкрепящи правителството партии, концентрирана основно в премиера? 

Засега е ясно, че това е по-скоро полемика, отколкото реално властово взаимоотношение дотолкова, доколкото в момента властта си е концентрирана в кабинета и в парламентарното мнозинство. Разбира се, че тази полемика има своите ефекти, най-вече върху одобрението, върху доверието и като цяло върху подкрепата, която двете страни в конфликта получават. Най-видима, така да кажем, е ерозията в доверието в президента, която разбира се, не е с някакви бързи темпове дотолкова, доколкото все пак той защитава позиция, която именно по тези проучвания на общественото мнение се радва на значима подкрепа. Ако търсим и ако може да прогнозираме по-нататъшна ерозия в подкрепата и одобрението за президента, тя ще дойде поради факта, че партиите, които в парламента отстояват позиции, сходни на неговата, много остро го критикуват – на първо място това е БСП, но едновременно с това и "Възраждане“, и няма някакви горещи връзки между него и "Възраждане“. Бих казала, че единствено "Има такъв народ“ дава принципно по-добра оценка за президента, но пък знаете, там разминаването по линия "Европа“ е много видимо дотолкова, доколкото "Има такъв народ“ отстояват еднозначно проевропейска позиция по всички теми, свързани с интеграцията на България в Европейския съюз. Така че тук виждаме един парадокс, свързан с президента, който се състои първо в това, че допреди няколко месеца под негов контрол беше цялата власт в държавата. В момента неговата институция е на практика безсилна. На практика неговата сила са единствено думите. И разбира се, ако той се опита да покаже сила, той по-скоро блокира, отколкото да прави стъпки. Бих казала, че така прокламираната сделка с "Боташ“ се оказа, че в никакъв случай не е еднозначно нито победа, нито полза, еднозначно полза за България или за българската икономика. Тепърва, разбира се, ще излизат на бял свят и други проблеми, които служебните правителства не са решили, а по-скоро са създали. Защото вижте, колкото и да има желание и ако щете усилия и амбиция от страна на служебните правителства да решават проблемите на България, тези служебни правителства имаха две големи ограничения. Първото беше стратегическата линия на президента, която се разминава със стратегическата линия в политиката на България, и вторият голям дефицит беше свързан с опита да се търсят едни ситуационни решения, които виждате, че в дългосрочен план се оказват по-скоро загуба, отколкото печалба, и разбира се, да се замазва ситуацията. Когато ти не решаваш ключови въпроси, а просто действаш така ситуационно, след това кризите, които възникват, те се трупат на твой гръб. Така че това е проблемът, свързан с президента и с перспективата, която има пред него. Сега що се отнася до управляващите в момента, пределно ясно е, че тепърва те ще създават формата на своите работни отношения. До този момент под въпрос беше, доколко те имат воля за работно сътрудничество. Надявам се, че последните стъпки и това, което предстои през следващите седмици, свързано и с бюджета, и с решения, отнасящи се – ето, както е например към "Росенец“ в момента, към конституционните въпроси, към законодателството – надявам се да видим все пак някакъв вид продуктивност. И моята надежда не е толкова свързана с анализ на някаква близост, която те принципно имат, програмна близост, а по-скоро анализ на безизходицата, в която те са поставени. Аз не мисля, че която и да е от партиите в двете коалиции, които формират управляващо мнозинство, си прави илюзия, че има някакви перспективи, ако това правителство не сработи и ако това парламентарно мнозинство не покаже реални резултати. Така че това, което виждам в момента, е желание да се търси решение. Тепърва ще видим дали те ефективно ще постигнат решения. Така че в момента по-скоро бих сравнила действията на кабинета с действия на някаква кола, която работи, вижда се, че моторът работи, обаче той в момента не се движи. Значи колата е спряла, моторът работи, но колата е спряла – това е, което виждам в момента в рамките на управляващото мнозинство в парламента и съответно на кабинета. Доколко вече ще тръгнат на път и ще стигнат една или друга от поставените си цели, тепърва ще видим. 

Бих ви задала още един уточняващ въпрос. Ясно ли е, в името на какво точно е направено правителството? Защото на пръв поглед, на пръв прочит това, което виждаме, е, че те се занимават основно с кадрови въпроси. 

Не, вижте, те, кадровите въпроси, са неизбежни и те са неизбежни не за друго, а защото имаме неработещи институции. Половината от институциите в България в момента не работят, просто защото са с изтекъл мандат, а институция с изтекъл мандата, орган с изтекъл мандат, той няма много големи нито правомощия, нито легитимност, макар че Конституционния съд постановява, че има възможността да действа законно. В законово отношение може би имат възможност за някакъв вид действия, но реално погледнато, те не могат нито да начертаят програма, нито да тръгне някаква реформа. А това са ключови институции. Да не говорим, че Съдебна палата също е блокирана, Централната банка. Тук не става дума само за Висшия съдебен съвет (ВСС). Конституционен съд, Сметна палата, Централна банка – това са изключително важни институции и те са важни за всички аспекти на нашата публична дейност. Така че от тази гледна точка всички кадрови проблеми или персонални номинации и назначения или избори те са изключително важни, за да заработи държавата. Второто нещо, което също трябва да подчертаем, е, че не може в момента бързо да очакваме някакви резултати. Но също така, още веднъж искам да кажа, те са в безизходица, те трябва да постигнат резултат. Това е и в момента. Ще видим. Сега за мен е много важно, колко бързо ще приемат бюджета, колко бързо ще постигнат споразумение включително за конституционни съдии, за ВСС. Ето всичките тези неща ще ги гледаме. Не мисля, че имат време за ваканция. 

А защо от "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ изглеждат толкова нервни и защо всекидневно натрапват демонстрацията си на мускули? Ето, последният случай е с прекратяването на концесията на пристанище "Росенец“. Уж решението е коалиционно, внезапно изскачат Кирил Петков и Атанас Атанасов и го представят за свое. 

Вижте, тук не искам да коментирам точно тази стъпка. По-скоро ще погледна позитивно на ситуацията и ще кажа, че ако в резултат на този вид недоразумение помежду им в края на краищата се стигне до решение държавата да си върне контрола и върху тръбите, както е казал Бойко Борисов, и върху още нещо друго беше, освен тръбите, значи това би било много добре – такъв тип неразбирателство, което в края на краищата ще има разрешение. С други думи, тук искам да кажа, че ако едната страна се опита да се направи на по-правоверна от папата, другата страна пък може, дето се казва, да потърси актив в радикализация, но то не е радикализация в така да го кажем изцяло решение, което е много по-цялостно и много по-категорично. Така че може да има и положително в цялото това неразбирателство. Ще видим. Ако в края на краищата се стигне до там, че се вземе решение и за тръбите. 

А как се използва темата за Украйна и защо се превърна в почти цивилизационен сблъсък? 

Вижте, в момента ситуацията в Украйна си е доста деликатна. Аз винаги и категорично съм заставала на страната на жертвата, на страната на Украйна, но в момента военните действия нямат еднозначна посока. И от тази гледна точка  очакванията, че ще имаме обръщане на общественото мнение, свързано да кажем с едно бързо поражение на Русия или с някакъв вид бърза делегитимация на руската страна, явно не се случва. И вие го виждате и по коментарите, които вървят. А освен това, мисля, че Русия полага невероятни усилия да поддържа хибридната пропаганда на нивото, на което тя е била от самото начало в България. Аз не съм видяла в България от началото на войната действия, дали на правителството или на неправителствени организации – според мен неправителствените организации в това отношение са много по-голям длъжник от правителството, които да разобличават хибридните атаки на руската пропаганда. Не съм видяла и това е изключително жалко. Има някакви голи декларации, но няма, няма разследваща журналистиката. Те не показват това, което трябва да направят, когато става дума за хибридни атаки. Така че това, което се надяваме и общественото мнение, е, разбира се, държавните институции много по-категорично да предприемат мерки за ограничаване влиянието на Русия в България. 

И по-аргументирано да го представят. 

Да. Аз съм убедена, че в България Русия разполага с агенти за влияние на ниво малки градове. Да не говорим за села. Просто за съжаление мрежата на Русия с агенти за влияние на българската територия е не само многолюдна, но тя е много добре разположена във всички територии и сектори. Те са обхванали цялата територия на България, всички сектори и това е според мен печално известно на всички. А защо няма някаква стратегия, чрез която да се организират, да се, ако щете, координират действията? 

Да се демаскират, да се показват? 

Да се координират действията - не мога да разбера. 

Странно е, както вие казвате, че всичко е на ниво декларации, но в конкретиката не се влиза. Защо?

Вижте, то, за да се влезе в конкретиката, трябват усилия, трябват инвестиции. Разследващата журналистика, както добре знаете, е нещо, което е много не само трудоемко, то е и много неблагодарно. Така че от тази гледна точка не знам, как ще се реши въпросът, но със сигурност имаме проблем.  

Протест пред президентството иска  импийчмънт на Румен Радев заради думите му за войната в Украйна. Ще се превърна ли това в повод парламентът да предприеме подобни стъпки към държавния глава? 

За съжаление, първо, не съм сигурна, че има реални основания за импийчмънт – това, разбира се, не мога да го кажа категорично. Но второ, в момента не е времето, когато може да очакваме някакъв вид масов протест. За съжаление, казвам. Разбира се, през есента, разбира се, тогава, когато и ако президентът даде други поводи, може. Но вижте, тук искам нещо друго да подчертая. Авторитетът на президентската институция очевадно е вече много силна ерозиран, защото на мен ми прави впечатление, ако си спомняте, по време на първия мандат, тогава, когато президентът направи някоя неуместна публична изява или институционален ход, вицепрезидентката успяваше много категорично да компенсира тези проблеми. В момента мисля, че и нейната позиция е много, много олекнала и много, много ерозирана. Вече никой реално не й обръща внимание, може би защото пък и беше преекспонирана и преупотребена като личност, като фактор в рамките на публичния дебат. 

В кръгова отбрана ли се намира президентът Радев? 

Не, не бих казала. Той все пак е военен, който има и амбиция, и агресия. Така че аз си мисля, че в момента проблемите на президента са свързани с това, че той е прекалено амбициозен и прекалено агресивен. А пък тази амбиция и агресия е на фона на едно институционално безсилие, което е факт за българската институция. Много по-добре биха се възприемали оценките и позицията на президента, ако в тях нямаше тези, да го кажем, силен негативизъм и разбира се, силна агресия. Той е силов играч в политиката, а пък на президента повече му отива да бъде гъвкав. Нали знаете източните бойни изкуства, какво правят – те използват енергията на противника. Ей това е логиката на президентската институция. Логиката на президентската институция е един такъв да го кажем майстор по източни бойни изкуства, който с много леки движения, много бавни движения, в смисъл неагресивни движения, използвайки агресията и енергията на противника, тотално да го елиминира. Но Румен Радев не е такъв играч. 

А дали тези дефицити в сегашното му състояние няма да го тласнат към политически проект, за какъвто често е подозиран? 

Аз мисля, че той гради и то отдавна политически проект. Разбира се, ако ти имаш още четири години мандат, защото мисля, че още четири години има той, някак си е нелогично отсега да търсиш политически проект, реален. Така че тук явно неговата стратегия в момента са кметовете. Цялата тази приказка, че кметът е като президента и т.н., се използва, за да се мотивира според мен самият президент да се ангажира с фигури по места. Ето тези областни управители. Разбира се, големият въпрос е: доколко тези фигури са наистина с авторитет, с интегритет и т.н. Така че моята прогноза е, че ако той се ангажира с такива фигури, първият и най-лесен удар срещу него ще бъде чрез тях, защото съм напълно убедена – ето, дори излязоха вече информации за областния управител на… не знам там, на Варна ли беше, на Добрич ли беше, който е злоупотребил със служебното си положение. Много лесно могат да излязат такива информации и тогава това ще се отрази върху самия президент, който се ангажира с тези хора. Така че ясна е неговата амбиция, ясно е, какъв е времевият хоризонт. Според мен персоналният избор много често може да се окаже погрешен, което ще има негативен ефект. 

Наблюдаваме го доста, доста да гравитира около успешни кметове на ГЕРБ, меко казано да ги ухажва. Веднага давам пример с бургаския кмет Димитър Николов. 

Бургаският кмет категорично заяви своята позиция, така че не знам. Тепърва ще видим. Тук не мога да правя прогнози. Не мисля, че кметовете на ГЕРБ са склони да се заиграят с него. Единствено само в Пловдив мисля, че ГЕРБ имат проблем с настоящия си кмет, и не знам дали този човек би се ангажирал или пък дали президентът би се ангажирал с него, така че тук абсолютно не мога да правя никакви прогнози. 

Как ще се развие битката в София, особено след като "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ предложиха мултимилионера с висше ДС потекло и го предложиха на десния си, съставен предимно от антикомунисти електорат? 

Рано е да се каже, как ще се развие. Със сигурност имат проблем с този кандидат. До каква степен този кандидат ще съумее да спечели някаква подкрепа, но в никакъв случай резултатът няма да бъде триумфален, няма да бъде категоричен. Но тепърва ще видим.

А как ще се развие битката между г-н Терзиев и проф. Лилков, който беше пък издигнат от дясната общност? 

Аз съм в инициативния комитет на Вили Лилков, много го харесвам. Но предполагам, че поне до момента той има подкрепата на хора от неправителствения сектор, хора от академичния  сектор, които го познават, които съответно знаят работата му. Знаете във Видин, какви хубави инициативи имаше той, в София имаше прекрасни инициативи – познават го като личност и го познават като човек, който е ангажиран с местната власт. Например, една книга, която излезе за един от невероятните кметове на София – Иван Иванов, Вили Лилков беше в рамките на екипа, който много силно подкрепи авторката на книгата и въобще изследването, което беше направено за тази личност, за Иван Иванов. Така че от тази гледна точка, какво да ви кажа, това разбира се, че е добра кандидатура, аз с чиста съвест я подкрепям и с голям ентусиазъм, но не знам колко ефективно ще бъде всичко. В случая много е рано въобще да се правят каквито и да е прогнози. 

Тогава да ви питам ли какви местни избори ще наблюдаваме, какви да очакваме? 

Вижте, за местните избори – те са като мозайка. Значи там, във всеки един град, във всяко едно село изборите ще бъдат различни. Така че нищо категорично не може да кажа. Това, дето се казва, ще го говорим след два-три месеца. 

А това разделение за Украйна, другите: президент-премиер, в София сблъсъка стар седесар с ДС наследник дали подсилват разцеплението в България? 

Ами не. Аз мисля, че колкото повече време минава, толкова повече хората се ориентират. И съответно, вие знаете, българите не са склонни да заемат някакви такива радикални позиции. Така че при всички положения, мисля, че по-скоро се прояснява ситуацията, а не се усложнява. 

И в заключение да ви попитам – как ви изглежда политическа България днес, сега, в този момент? 

В момента няма развръзка.

Затяга се още композиционният възел? 

Ами не. Мисля, че както се казва, нещата се връщат в рамките на някаква нормалност, но тепърва ще видим какво реално ще се случи. 

Благодаря ви много за времето, което ни отделихте, и за това интервю, за анализа в него. 

Аз също ви благодаря. 

Цоня Събчева