Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

 

В 18 областни града се очертава балотаж: София, Пловдив, Варна, Русе, Благоевград, Пазарджик, Силистра, Сливен, Шумен, Разград, Плевен, Видин, Велико Търново, Габрово, Добрич, Смолян, Хасково и Ловеч. Първият тур на местните избори за разлика от кампанията завърши при висок градус от напрежение, като че ли кандидатите чак тогава разбраха, че всъщност се явяват на кастинг пред своите съграждани. Какво характеризира сегашните местни избори и даде ли то начало на процеси с продължение? Наш гост е професор Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки. Добре дошла в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, проф. Коларова.

Здравейте.

Кой как оценява кампанията и резултатите от първия тур на местните избори: гражданите, политиците, кандидатите, вие,  експертите?

На първо място със сигурност тези избори ще бъдат запомнени с решението на ЦИК, което отмени гласуването с машини, и се надявам да стане основа за абсолютно необходими изводи, поуки дори. И разбира се в някаква степен корекции във изборните правила, които да гарантират, че подобни, бих казала – дали това трябва да се нарече суматохи, саботажи или каквито и да са смущения в изборния процес няма да бъдат допуснати. Значи за мен това е изключително важно. Много важен е и начинът, по който Върховният административен съд се произнесе по казуса, който запази авторитета на Централното избирателна комисия като институция и подчертава отговорността, която изпълнителната власт носи за организирането на изборния процес. Защото неефективността на изпълнителната власт със сигурност е ключов фактор, с който може да провалиш всеки изборен процес. Така че за мен това е един от важните изводи. Вторият важен извод е ниската избирателна активност. Дали тази ниска избирателна активност е предизвикана единствено и само от позициите, и дори бих казала активните пропагандни кампании на много партии във връзка с този инцидент, който се случи със сертифицирането на машините, или не, допълнително може да коментираме. Кога това ще стане? Предполагам, че най-коректно от моя гледна точка е да стане в едно постелекторално изследване. С други думи това да се направи две седмици след изборите с инструментите на социологията, защото тогава ще можем наистина да направим трезва оценка на стимулите и пречките, които са мотивирали избирателите. А що се отнася вече до подкрепата за партиите, бих казала, че тук регистрирахме два процеса. Първият е ефект от демографската криза, която се характеризира не само с намаляване на населението, но знаете, че са характеризира и с масова емиграция. И до толкова, доколкото пък и на местни избори гласуват само хората по настоящ адрес, ето вижте, адресните регистрации са не само важни, но и симптоматични. Разбрахме, че един министър фактически не успя да гласува, защото няма такава регистрация. Но искам да кажа, че партиите са изправени пред свиване на електората си и всъщност обезсмисляне в някаква степен на предизборната кампания на много места. И тука не става дума само за малките села или за малките градове, аз чух коментар на бившия кмет на Ардино, който каза, че в момента гласоподавателите в Кърджали са по-малко отколкото гласовете, с които той преди години е избран за кмет на Ардино. А това е за мен проблем не само демографски, това е политически проблем, защото това показва свиването на местните общности, при което се загубва политическото. И това е наистина сериозен проблем. И сега, разбира се, не на последно място със съществено значение е и регистрираната динамика в електоралната подкрепа на основните партии, а тя е много видима на всички места. Предполагам, че тепърва ще я анализираме. Ето, дори в София тя е видима както за ГЕРБ, така и за "Продължаваме промяната“. Сега, аз не симпатизирам на тези мои колеги, които посочват едното и премълчават другото, значи посочват едната партия и премълчават другата. Истина е, че има ерозия на електората и на двете партии. Сега, доколко това е свързано с присъствието им в управлението или това е следствие от, да го кажем, не добре организираната предизборна кампания, от неубедителното  представяне на кандидатите - тепърва също може да анализираме, но това е факт, който трябва да бъде коментиран както от нас като политолози, така да бъде анализиран и от активистите и организациите на основните партии. И не на последно място искам да подчертая това, което регистрирахме, свързано с "Възраждане“. Аз от години твърдя, че партии от типа на "Възраждане“ имат таван и той в България се свързва с факта, че радикалната култура не е присъща на българина, но бих казала, че този таван се регистрира почти навсякъде в Европа. И в този смисъл хубаво е, че част от избирателите на "Възраждане“ видяха по малко радикална и по-системна политическа алтернатива в лицето на кандидата на левицата Ваня Григорова. Това е позитивен процес.

Присъстваше ли местната политика на местните избори?

Вижте, тя неизбежно присъства. Големият проблем, когато става дума за местната политика, е, че почти всички кандидати предлагат сходни решения. Много трудно е в българската ситуация да се отворят някакви много ясни алтернативи, някакво противопоставяне, когато става дума за местна политика. Защото в рамките на местната политика решенията много често са еднозначни. Проблемите са много ясни, а също така и решенията не са плод на някакви много задълбочени анализи. Още повече, че състоянието на инфраструктурата в много градове и села, състоянието на другите публични ресурси, публични активи, които се  управляват от общината, е такова, че не само проблемите, но и решенията са еднозначни.

Как разчитате, че в 18 областни града ще има балотаж, а в 9 кметовете бяха избрани на първия тур?

Вижте, изборът на първи тур при някои е свързан с липсата на алтернатива, при други е свързан с устойчивата подкрепа и нагласа на гражданите, с одобрение и съгласие с това, което кметът прави. Трябва да ви кажа, че в понеделник имах лекции с моите студенти, и ми беше много интересно да обсъдя с тях изборите, като този път най-вече поставихме ударението върху това, кой къде е гласувал и как преценява кандидатите за кметове в техните родни места или местата, в които те имат постоянен адрес. И трябва да ви кажа, че много интересно реагираха младите хора. Значи, част от тях чисто прагматично казаха: "Ами този кмет върши работа, защо да не гласуваме за него?“ – нещо, за което обикновено ние сме свикнали да мислим, че младите хора искат промяна на всяка цена. Не, не. Имаше поне 3 или 4 от колегите, които еднозначно казаха това. Разбира се, че имаше и колега от Белица, която каза: "Ами ние нямахме кандидати, ние имахме един човек да избираме“, което ние всички знаем, че и Белица и кметствата, които са около Белица, се характеризират с това. Така че има много обяснения, защо има избрани на първи а тур кметове. Значи, причините са разнообразни. А що се отнася до балотажите, бих казала, че има балотажи, които са доста неравностойни и други, при които балансът е с малка разлика, но както при първите, така и при вторите няма никаква гаранция нито за водача, нито за неговия конкурент. Защо? Именно заради тази много ниска избирателна активност. А разликата, дори когато е в десетина проценти, тя е преодолима.

Какви бяха нагласите в София и успяха ли партиите да се адаптират към тях? Изобщо търсиха ли те нагласите на гражданите за гласуване или си прокарваха своя дневен ред?

Вижте, първо, София е многолика и  проблемите са доста противоположни и бих казала интересите, които стоят зад една или друга визия за развитието на града, също са конфликтни. Ето дори само да дам за пример метрото, около което само по себе си алтернативните посоки за развитие мога да генерират силен конфликт. Неслучайно някои от кандидатите казаха, че във всички посоки ще го развиваме метрото, за което не знам, вече доколко е възможно, макар че метрото си е приоритетен проект, по който ние получаваме европейско финансиране доста голямо или по-скоро се усвоява доста голямо европейско финансиране. Не знам за следващия период как ще бъде организирано това в София. Но това искам да подчертая, че особеното беше, че всеки един от кандидатите искаше да угоди на всички избиратели. Не видяхме онова, което се очаква дори и когато става дума за чисто ляв кандидат, какъвто е Ваня Григорова, дори и тя в част от посланията си не е много лява. И това е разбираемо, като се има предвид имената в листата на общински съветници, които стоят зад нея. Така че какво да кажа, разбира се, балансираната позиция е естествената и необходима позиция за един кмет, но именно заради това местните избори и предизборната кампания преди местните избори не се характеризират с някакви силно партийни послания и силно идеологизирани послания. Това е такава особеност, не знам доколко българският казус се различава от европейските, но мисля че се приближаваме, и може би пък това е и причина за по-ниската избирателна активност.

Какви са сценариите след втория тур в София?

Първото, което е много важно да кажа, е, че в този Общински съвет ще трябва много внимателно да се договаря и да се формира мнозинство. Надявам се "Продължаваме промяната“ да не се опитат да управляват с малцинство, защото за решаването на проблемите на София по-скоро е необходимо свръхшироко мнозинство отколкото някакво малцинство, което да прави коалиции ад хок, и да формира мнозинства ад хок според ситуацията. София много дълго е управлявана и с оглед на такива ситуационни предизвикателства и има нужда от стратегическо виждане, което да отива отвъд четиригодишния мандат.

А какво бихте казали за тримата първи кандидати: Терзиев, Григорова и Хекимян? Те какъв профил на кандидати показват?

Ами показват профил на млади и неопитни кандидати, специално в тази област. Не знам в останалите области, не знам в професионалните им ангажименти със сигурност са добри професионалисти, но в тази област показват неопитност. И това много ясно личи ако в дебата участва човек като Вили Лилков, който показва и експертиза, и точна и отговорна политическа позиция. Но дори и един човек като Комитова, на нейния фон също те изглеждаха недостатъчно компетентни и недостатъчно аргументирани. Така че това мога да кажа за тримата кандидати. Също така мога да кажа, че Ваня Григорова показва агресия, която не знам доколко й помогна, не знам доколко й попречи. Аз не  съм специалист по предизборни кампании и не знам доколко на следващ етап, защото той е един преди балотажа, тя ще смени тази своя стратегия. Но това също прави впечатление при нея. Така че това бих могла да кажа. Първата седмица, първите може би две седмици от кампанията на Хекимян той беше малко стъписан, което по принцип не очакваме от опитен журналист, но предполагам, че това беше и ефектът от толкова острата атака, на която той беше подложен от своите колеги журналисти. Така че има много неща, които могат да се коментират в кампанията до този момент. Сега, Васил Терзиев какво да го коментирам, то  толкова много се изговори за него, защото той много дълго време беше единствен кандидат и единственият човек, който ние коментирахме. Така че аз мисля, че за него всичко, което е могло да бъде казано, беше казано.

Проф. Коларова, какво е обяснението ви, защо софиянци се спират с гласовете си върху тези трима кандидати: Терзиев, Григорова, Хекимян, а на заден план остават Лилков и Комитова? Тяхната експертиза не се оценява, не се оценяват качествата на един бъдещ блестящ кмет като Вили Лилков и изборът е различен.

Мисля, че със сигурност възрастта играе роля. Аз мисля, че голяма част от хората, които отидоха да гласуват, особено масово за "Продължаваме промяната“, това са по-млади хора, които дори и да са на средна възраст или по-възрастни, някак си за тях младостта е предимство. Това е нещо, което като цяло е типично за българската политика. Аз многократно съм казвала, че Георги Първанов може би беше един от най-младите президенти избрани въобще в Европа, и Румен Радев също така не е на възраст, също и Росен Плевнелиев не е на възраст за държавен глава. Защото вижте, в Европа държавни глави обикновено стават хора на възрастта на 60 и над 60 години. Нали, това е някаква зрялост. Сега що се отнася до кмета на столицата, със сигурност се изисква по-голяма енергичност, което предполага все пак да не стигаме до пенсионна възраст. Но въпреки всичко си мисля, че това, което е общо между тях, между тези първите трима и може би това, което е предпочитанието на мнозинството от гласоподавателите в София, е младостта. А второто, разбира се е наличието на партийна подкрепа. Аз многократно съм го заявявала, всички го знаят, пък и то си е учебникарска истина, че без партийна подкрепа нито един кандидат не може да има стабилни шансове за успех. Е, сега, има изключения, но те само потвърждават правилото. Тези пробиви на новите партии, на непознатите политици, те се движат в проценти около 20, дори под 20, в редки случаи както например в Холандия - малко над 20%. Но иначе те са толкова – около 20%, 17, 18, 20, това им е при първа поява. Е, има и изключения, макар че нали казах, те потвърждават правилото. Всички ще кажат: ето, ами Бойко Борисов как беше избран за кмет – ама извинявайте, Бойко Борисов беше водач на листата на НДСВ в Пловдив и Благоевград преди да бъде избран за кмет на София. Нали, това в никакъв случай не бива да се забравя. Тука не говоря за позицията му на Главен секретар на МВР, говоря за реално участие в избори. Така че това е, партийната подкрепа е много важна.

Как ще повлияят резултатите от местните избори върху партиите?

О вижте, според мен реалният ефект ще се усети след края на балотажите, след като видим, какви са резултатите при този втори тур. Защото тогава ще има реално премерване на силите на много места между двете партии, които участват в управляващата коалиция. И това е нещо, което ще коментираме следващия понеделник и вторник.

А какви са сценариите все пак, те не са много вариантите. Единия вариант ПП има висок резултат, в другия вариант ГЕРБ има висок резултат.

В страната ли?

Може и в страната, ан блок. Защото ПП може да спечели в София, може и да не спечели.

Това също така е под въпрос: ако ПП не спечели в София и никъде другаде в страната, първоначалният ефект ще бъде загубен, нали, от този ентусиазъм, с който те казаха: "Ето, тука ние имаме категорична подкрепа“, защото те, че имат ерозия на електронната подкрепа, това е безспорно. Но това исках да кажа, че победителите никой не ги съди. И от тази гледна точка добрият резултат на Васил Терзиев някак си затвори темата. Поне засега темата за електоралната ерозия, ако гледаме на национално ниво, а разстоянието между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“ се е увеличило,  то не е намаляло. И то това се регистрира от всички агенции, тук не можем да говорим, то е някъде към 10% в момента, ние тук не можем да говорим за някакво пристрастие, някакво изкривяване. Разбира се, че веднага редовните месечни изследвания, които моите колеги правят, веднага ще регистрират какъв ще е ефектът от местните избори. Но според мен за да има позитивен ефект за "Продължаване промяната“, тези избори за да имат позитивен ефект за "Продължаваме промяната“, те трябва да спечелят задължително в София и поне на един от другите балотажи, в които участват. Това е. Ако не спечелят нито един от балотажите извън столицата, тяхното предимство или тяхното самочувствие ще бъде малко безоснователно. Ако пък нали се случи и това, което би било парадоксално, ако загубят и в столицата, тогава вече мисля, че ще говорим по-скоро за поражение отколкото за победа. Що се отнася до ГЕРБ, там важи същото – много внимателно ще се броят балотажите, на които ГЕРБ губи, а не тези, на които печели. Това е особеното на партията, която е управлявала до момента, че фактически при нея отстъплението, което е неизбежно, след като дълго време си управлявал, се оценява като загуба, а не като нещо естествено. В никакъв случай. Така че затова ви казвам, тепърва ще го видим, как е.

Ще има ли преформатиране в сглобката след балотажите?

Ами не знам. Ако те действат рационално, не би трябвало да има никакво, би трябвало да има стабилизация. Тука искам да кажа, че например много чувствителен въпрос ще бъде изхода от балотажите във Варна и в Пловдив.  Това е много важно, защото там имате този директен сблъсък между "Продължаване промяната“ и ГЕРБ, като това със сигурност ще има значение за интерпретацията, към която всяка от двете партии, по-точно коалиции, ще се ориентира. Защото тук е важно не само какво би казал един политолог като мене - като анализ, важна  е по-скоро интерпретацията, която биха направили партийните активисти на резултатите. Вие виждате, че в момента ГЕРБ тотално се въздържат от интерпретации, от коментар. Затова ви казвам, че какъв ще бъде ефектът, тепърва ще го видим, но едновременно с това искам да подчертания, че ако имаме рационални, отговорни политици, не би трябвало да се дестабилизира управляващата коалиция. Вие си спомнете по повод на решението на ЦИК министър-председателят, според мен за първи път откакто е на този пост, напусна балансирания тон, който имаше и балансираната позиция, която се опитваше да заеме, като директно обвини ЦИК  в нарушаване на закона. А той самият признава нещо, което го дискредитира. Той призна, че е изпратил несертифицирани машини в чужбина, което между другото е неизбежно. В смисъл, те могат да бъдат сертифицирани по-рано, но обстоятелствата бяха такива, пък и организацията на дейността в изпълнителната власт на "Продължаване промяната“ е такава, че не благоприятства експедитивното, ефективно и своевременно действие на овластените. Така че от тази гледна точка ще се види, важно е как ще реагират, но едва ли може сега да коментираме нещо.

И на финала да ви попитам: появиха ли се кълнове на нещо ново на тези избори, ще дадат ли начало на процеси с продължение?

За мен това новото, което виждам, е тази дерадикализация на част от избирателите. Дали тя ще е трайна тенденция или просто е ефектът на местните избори, защото още веднъж искам да подчертая, че когато гласува за местна власт всеки гражданин мисли много по-прагматично и много по-консенсусно, така че не знам, но за мен това е например една от тенденциите, които много би ме зарадвало ако продължи. Това е нещо ново, защото през последните три години сме свидетели точно на обратната тенденция – на радикализация. И "Възраждане“ капитализираше много от дерадикализацията да кажем на "Продължавана промяната“ и на другите протестни партии, като "Изправи се! Мутри вън!“ или "Има такъв народ“ и техния тон. Така че това е за мен една хубава тенденция. Другото хубаво е, че не се появиха нови парти. Разбира се, това не означава, че по места не се появяват. Ето, например във Варна има тази, мисля че се нарича Гражданска алтернатива – организация на граждани, която в някаква степен търси не партийното и не толкова агресивното говорене и алтернатива политическа. Така че в смисъл на няколко места се появяват такива. Не е важното, че се появяват, защото те винаги са организират, важното е, че успяват да получат значима подкрепа, да кажем 10% е значима подкрепа, и да получат присъствие в Общинския съвет. Сега, бихме могли да кажем, че в Бургас имаше такава партия, която загуби своята граждански профил, именно защото остана част от управляващите, от "Продължаваме промяната“ на Константин Бачийски партията. Но като цяло мисля, че и това е положителна тенденция. Все пак гражданите все повече и повече си дават сметка, че особено на местни избори е хубаво да се мобилизират не само по партийна линия.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

И аз ви благодаря.

Цоня Събчева