Проф. Румяна Коларова, политолог, в интервю за предаването "Това е България“ на Радио "Фокус“. 

Продължаваме с най-горещата и най-дискутирана тема от днешния ден – руският посланик Елеонора Митрофанова и ръководителят на мисията на Беларус няма да бъдат канени на първото тържествено заседание на новия парламент. Мнозинството от политически партии, представени в 48-ото Народно събрание е подкрепило възражението на "Демократична България“ на среща днес. Между временно, след като това стана ясно, коалицията ГЕРБ-СДС пък предложи партиите в 48-ото Народно събрание да поканят президента на Украйна Володимир Зеленски да отправи видео обръщение към народните представители на живо по време на тържественото заседание на парламента. Сега за коментар на последните събития и актуалната политическа обстановка сме поканили политолога проф. Румяна Коларова. 

Как коментирате последните събития, които се развиха около персоната на руската посланичка у нас, и очертаха коалиция може би? 



Вижте, разбира се, че това решение има своите външнополитически предпоставки, съответно външнополитически аспекти, които ще повлияят както на двустранните отношения, така и принципните отношения Европейския съюз и НАТО от една страна и Руската федерация от друга. Но според мен, в този момент освен това значение, което е безспорно, и според мен, доста значимо, освен него, разбра се, че това е първа стъпка, която показва модела, по който може да се формират мнозинства във формиращото се Народно събрание. Сега, тези мнозинства, формиране на подобни мнозинства съвсем не означава, че се формира правителство. Но едновременно с това, това е една така да кажем стратегия, това е също така един модел на взаимодействие между парламентарно представените партии, който прави първи стъпки. Докъде ще се стигне, тепърва ще видим.

Така е, да, тепърва ще наблюдаваме. Може ли все пак обаче това обединение по темата "Митрофанова“ да доведе и до постигането на един консенсус за избор за председател на Народното събрание? Коя би била тази стабилна фигура, която да обедини партиите, които подкрепиха да не бъде канена Митрофанова?



Вижте, традицията е председателят на Народното събрание да се номинира от най-голямата група и да се избира. Много рядко, тук дори бих казала по изключение се случва номинацията на най-голямата парламентарна група да срещне известни обструкции. Разбира се, имахме едно патологично Народно събрание – това, което беше избрано април миналата година, когато мнозинството, значи, парламентарно представени партии, които мнозинство на основата на анти-ГЕРБ, отказаха и блокираха тази традиция. Според мен, това не е така да кажем позицията на председател на Народното събрание, тя разбира се, председателят на Народното събрание има своите правомощия, но като цяло той си е пръв сред равните по отношение на останали зам.-председатели. Но вие си спомняте, тогава имаше една много силна конфронтация. Сега, когато се обсъжда номинацията на ГЕРБ, ще видим дали сегашното Народно събрание ще се придържа към онази традиция, която е наложена от десетилетия, да не кажа от векове в Българското Народно събрание, дали ще се спази нещо, което реално погледнато там този бойкот срещу ГЕРБ по-скоро имаше по-скоро една показна страна, или да го кажем една агресивна, непримирима страна. Така че как ще бъде избран председателят на Народното събрание, разбира се, че е от голямо значение. Надявам се да стигнем до цивилизования модел, който българският парламент следва независимо от острите партийни конфронтации, през които е преминавал. Защото аз съм напълно убедена, че конфронтациите между СДС и БСП, особено след изборите 1990 година, когато СДС директно заяви, че изборите са фалшифицирани и не признава резултата, и си спомняте, имаше масови протести, с които сегашните протести просто не могат да се сравняват по масовост, въпреки това в последна сметка председателят на Народното събрание беше избран, спазвайки тази традиция – той беше номинираният от БСП председател. Така че разбира се, че е много важно да видим как ще протече тази процедура. Не по-маловажно, и според мен, още по-важно е как ще се конституират парламентарните комисии. Защото виждате, това също е практика в европейските парламенти – председателските позиции в парламентарните комисии да се разпределят пропорционално на представителството на партиите, като дори имаме едно правило, което е важно: на опозицията да се дават значими парламентарни комисии. Така че конституирането на Народното събрание е много симптоматично за начина, по който ще се взаимодействат партиите вътре.

Има ли все пак бъдеще една евроатлантическа коалиция, такава, каквато беше заявена още в началото от най-голямата група, тази ГЕРБ-СДС с преговорен екип?



На този етап коалиция няма. Да се говори в момента по повод на решението за Митрофанова за коалиция е точно толкова нелепо, колкото виждате, "Продължаваме промяната“ през цялата предизборна кампания говориха за коалиция между ГЕРБ, "Възраждане“ и ДПС. Това беше абсолютно куха пропагандна теза, която наистина не почива на абсолютно никаква логика, свързана с политическата наука и политическата практика. Така че поне до този момент платформа, на която ще се формира коалиция не виждаме. Но например, ако започне обсъждане на конкретни законопроекти, ако започне обсъждане на бюджета, ако започне обсъждане на други решения, които са вече обвързани с политики и стратегии, тогава вече може да се говори за първи стъпки за формиране на коалиция. Това, което в момента виждаме, е първи стъпки към нормализиране на парламентарните отношения. Защото така бих казала, че партиите на протеста, бидейки в Народното събрание през април миналата година, подходиха към традициите и практиката на българския парламентаризъм и въобще на европейския парламентаризъм. Мисля, че вървим към някакъв тип нормализация, надявам се да вървим към някакъв тип нормализация, но си мисля, че е много далеч от договаряне от начало на преговори за коалиция.

Да разбираме, че няколко партии, които са се обединили по темата "Митрофанова“, съвсем не означава, че ще намерят допирни точки за стабилна коалиция?



Ама разбира се. Защото вижте, в основата на всяка една политика стои бюджета. А аз мисля, че има голяма разлика, огромна всъщност разлика между разбирането за бюджета на БСП и на част от "Продължаваме промяната“, и разбирането за бюджета на ГЕРБ, ДБ и ДПС. В единия случай имаме леви партии, които виждате, раздаваха пари с широка ръка и ограничиха всякакъв вид капиталови инвестиции, защото истината е, че увеличаването на пенсиите и въобще всички онези помощи, които бяха гарантирани, до голяма степен бяха осигурени от 3 милиарди, които не бяха дадени за магистралите. Сега, разбира се, че може да има корупционни практики, които трябва да бъдат санкционирани и контролирани, но е абсолютно неуместно от гледна точка на една дясна политика, дясно-центристка политика, ти да вземеш парите от инвестиция в инфраструктура, и да ги раздаваш за социални помощи и за пенсии. Не че не трябва да се увеличават пенсиите, но увеличаването на пенсиите не трябва да става за сметка на инвестиции в инфраструктурата. Защото аз не съм много сигурна кое би гарантирало по-стабилен ръст на жизнения стандарт в Северозападна България – ремонтирането и в края на краищата построяването на тунел под Петрохан и съответно на широколентов път, който да води към Видин, или повишаването на пенсиите. Мисля, че да кажем Пловдив, Пловдивската икономическа зона, Старозагорската икономическа зона, това, което се развива в Хасково, Бургас, много ясно показват какъв е ефектът от една магистрала. И от тази гледна точка мисля, че Северозападна България – това наистина е регионът с най-нисък стандарт на живота и с най-ниски индикатори за икономическо развитие болезнено има нужда от инфраструктура. И ти не можеш да кажеш: "Няма да строим инфраструктура, даваме всичките пари за пенсиите.“. Това си е такава левичарска, дори бих казала глупаво левичарска политика, защото европейските социалисти точно това не го правят. Но бих казала, че "Продължаваме промяната“ решиха, че с това поведение тип "Робин Худ“ ще спечелят сърцата и умовете на българите. Така че от моя гледна точка, когато говорим за потенциална коалиция, тя трябва да бъде направена съобразно именно с това ясно отделение на дясна и лява политика.

Възможно ли е това в наши дни?



Аз мисля, че да. Защото аз мисля, че основният дефект, разбра се, тук за БСП няма да говорим, ясно е, че това е лява партия, но основния дефект на "Продължаваме промяната“ е именно този, освен че още не са партия, основният  им дефект е именно това. Те са една бих казала неясна комбинация, един вид да кажем руска салата, добре объркана политика между ляво и дясно. И според мен, това е изключително вредно. Разбира се, че има центристки ориентирани леви политика, например "Третият път“ на Тони Блеър, на Герхард Шрьодер, политиката, която провеждаше Кабинета "Станишев“, това са примери за т.нар. "Трети път“ – политика на социалисти, която е ориентирана центристки. Но там има ясни индикатори, бюджетира се по едни много да го кажем така балансирани модели, а не по този начин – сега решаваш доста волунтаристично решаваш, спираш парите за еди-какво си, за да може да има за друго. Това някак си не подхожда на европейски стил на правене на политика.

Напомня ми малко на фразата: леви мерки за дясна политика или как беше, обратното.



Обратното: десни мерки – лява политика. Е така де, така. Това е в смисъл доста нелепа комбинация, според мен, за всеки един, който разбира от политика.

Сега, да погледнем малко по-напред в бъдещето, ще си позволя да го направя, защото вече се чуха тези, че партиите още отсега загряват за местните избори догодина. Доколко тези преговори, разговори, опити за разбирателство между партиите за една коалиция ще бъдат подчинени на тези избори, или е още твърде далеч да гледаме натам?



Партиите, които мислят за местните избори, трябва да направят правителство. Ако не се направи правителство, значи, илюзия е да мислиш, че ще представиш добре на местните избори, ако не направиш правителство и предизвикаш предсрочни избори през февруари месец. Това е, според мен, една заблуда, която не показва особен интелект сред анализаторите, които го говорят. Пределно ясно е, че онези партии, които ни заведат към предсрочни изори през зимата, ще платят много тежка цена на местните избори. И освен това, значи, второто, което аз наистина не мога да си представя, сигурно се разчита на някакъв вид забрава, защото не мога дори и да си представя, че някой в този парламент има илюзия, че при следващите предсрочни избори ще има абсолютно мнозинство. Чак пък дотам не мисля, че има наивни хора или хора, които се самозаблуждават. Но е абсолютна илюзия, ако някой си мисли, че ще има друга конфигурация. Или да кажем нали там надеждата трите партии ПП, ДБ и БСП ще имат мнозинство, или че ще се появи някаква нова партия, която ще ги допълни и съответно ще направи мнозинство. Всичкото това след изтощителния маратон след 4 избора, пети, не мисля, че ще донесе бонус на която и да е партия. От тази гледна точка подготовката за местни избори, това, което искам да кажа, е, че подготовката за местни избори предполага да се направят всички усилия и да се състави правителство.

Това, че ще се правят усилия означава ли, че първата политическа сила ГЕРБ-СДС, която трябва да изпълни фактически първия мандат, ще е готова на компромиси, и докъде биха стигнали ГЕРБ в компромисите?



Вижте, логиката е, че партията, която получава мандата, прави най-големите компромиси. С други думи, ако някой се надява, че ГЕРБ ще прави след като ако първият мандат не се реализира, при втория ще направи по-големи компромиси, просто това е безумие. Такава логика няма. Значи, партията, която получава мандата, е партията, която има отговорността да състави правителство, и логиката е, че тя прави най-големите компромиси и съответно понася най-големите негативи евентуално след това. От тази гледна точка, ако не се направи кабинет с първия мандат, аз не виждам как ще се направи кабинет с втория, което означава, че остава вариант за третия. Това е, за да ви го илюстрирам, просто си спомнете как беше съставен Кабинетът "Станишев“. Първо имаше един неуспешен опит на БСП и ДПС да направят двойна коалиция, който се провали, и то по един доста така да кажем нелеп начин, защото беше гласуван Станишев като министър-председател, но след това парламентът гласува "Против“ състава на кабинета, структурите и състава на кабинета, след което разбира се, че мандатът на НДСВ въобще не беше реализиран, но по време на получаването и връщането на този мандат бяха проведени преговори, и съответно кабинетът беше съставен с третия мандат. И то не много лесно. Така че това е логиката, която аз съм наблюдавала. В много държави, разбира се, не навсякъде има тези три мандата. Сега мога да ви кажа в Холандия как е – в Холандия има три фази, обаче първата фаза буквално е това, което ГЕРБ се опита да направи с контактната група. На първата фаза има едни хора, които са вън от политиката вече, на които се гледа като на безпристрастни. Между другото, тях ги наричат "скаути“, значи разузнавачи, не контактна група, а ги наричат разузнавачи, които са срещат с партиите и проучват възможността да се състави кабинет. Защо това не става при преки контакти между партиите – защото практиката и опитът във всички западноевропейски демокрации показва, че по-лесно се договаря тогава, когато няма пряк контакт първоначално. И съответно след етапа на тези "скаути“ идва вторият етап, където пак те са посредници, които не участват в кабинета и като цяло вече са бивши политици, които започват да договарят персонално състава и програмите. Чак на третия етап вече се номинира министър-председател, който започва да мисли за конкретния състав на кабинета и да договаря програми, и съответно да подготвя коалиционното споразумение. Значи от тази гледна точка вие си представете колко път има да бъде извървян, ако въобще се търси някакъв вид ефективно коалиционно договаряне, и през всичкото това време първото и основно правило е да няма публичност. А тук виждате, се получава точно обратното – непрекъснато виждаме…

Да, при нас е прекалено публично.



Както се казва, куцо и сакато от парламентарно представените партии се извървя по медиите да прави декларации как няма да прави коалиции или как ще прави коалиции. Това е контрапродуктивно. Разбирате ли, никой не го прави така. Разбира се, че в края на краищата българите могат и по тоя опак начин да договарят коалиции, но може би е хубаво все пак да проучат как се правят четирипартийни коалиции в Холандия, в Швеция, в Дания как се прави коалиционен кабинет на малцинството. И хубаво е да се проучат тези неща, защото… Или в Словакия и Чехия как става това нещо, в Литва или в Латвия как стават тези неща. Защото вижте, в Централна и Източна Европа или т.нар. посткомунистически държави няма еднопартийни правителства там, всички правителства са коалиционни, и то едни много мъчителни коалиции, много трудни коалиции. Отделно, да не говорим за скандинавските държави и Бенелюкс, където също така има такива проблеми, свързани…

Ами как си го обяснявате това? Ние много искаме да приличаме на европейските държави, обаче нищо не взимаме от тях като пример. Ние правим коалициите прекалено публично, след това започва една караница, обикновено за постове, за комисии, за председатели на комисии. Това вече го наблюдаваме от година и половина – две.

Вижте, има и алтернативен модел. Това е южноевропейският модел – Гърция и Италия, където самата избирателна система стимулира партиите да направят предизборен блок. И всъщност практиката в България беше свързана с изграждането на такива предизборни коалиции. БСП е особено майстор в изграждането на такива коалиции, но напоследък, по време на мандата на Корнелия Нинова мисля, че БСП върви против тази практика, която е имала. СДС – също. И всъщност вдясно непрекъснато се правеха такива – Реформаторският блок, Синята коалиция. Това са опити именно за създаване на предизборни коалиции. Но тези предизборни коалиции… В Гърция и в Италия подобни предизборни коалиции получават един бонус, електорален бонус, ако се класират първи на изборите, значи ако спечелят изборите. И този бонус е много значим. Може да бъде 40 мандата, което само по себе си е доста значима разлика на първия, което той получава допълнително. Така че от тази гледна точка, може пък в последна сметка да се… Ако се окаже, че не може да се направи коалиция, аз бих се радвала, ако политиците стигнат до решението да променят изборния закон и да въведат подобен бонус, който ще възнагради първата предизборна коалиция. По този начин в Италия всъщност много лесно се правят два блока – ляв и десен, като разбира се, тук големият проблем е, че десният блок понякога включва доста радикални партии, както и левият. Значи "Пет звезди“ беше една доста нетрадиционна, бих казала радикално лява партия, както разбира се, сега партията на Мелони. Така че имаме и другата опция. Но едното или другото – просто политиците трябва да разберат, че два поредни избора са аномалия, а четири поредни избора просто е безумие. Четири поредни предсрочни избора просто е безумие. Сега всички говорят "италианският вариант“, ама това не е вярно. Периодът на нестабилност на италианските правителства беше свързан с абсолютна стабилност на парламентарния мандат. С други думи, вие имате един парламент, който изкарва целия си мандат или почти целия си мандат – може няколко месеца по-малко, и едновременно с това, по време на този мандат от четири години могат да се сменят две-три правителства, четири правителства, но действа един и същи парламент. С други думи, парламентът произвежда мнозинство, парламентът произвежда правителство. Тук слушам някакви приказки от "1001 нощ“ как в Италия имало толкова често избори. Няма такова нещо в Италия – да погледнат.

Да, чухме я тази теза. Значи ние сме като италианците, ама не съвсем.

Не, не сме въобще като италианците. Единствената аналогия, която мога да намеря, е аналогията с Израел, но там ситуацията е много особена. В някаква степен тя е ситуация, наложена от непрекъснатия конфликт с палестинските територии, от наличието на едни ултраортодоксални, ултрарелигиозни партии, които по странен начин структурират партийната система, междупартийната конкуренция, и то в никакъв случай там, така да кажем, не може да се говори за липса на консенсус, защото е пределно ясно, че в Израел има един доминиращ консенсус, който е свързан с гарантиране на сигурността и второ, социалната държава. Значи там има една толкова добре развита и финансирана социална държава, че тя… Значи сигурността, армията и социалната държава, това са двата стълба на израелските правителства, които гарантират базов консенсус между всички партии, и тези, които са в опозиция, и тези, които са в управлението.

Затова ви казвам, че дори аналогията с Израел е абсолютно подвеждаща, тя е неуместна, защото в България точно това липсва. И всъщност точно този принципен консенсус и приемственост, която беше в някаква степен гарантирана при появата на нови партии и смяната на правителства, с други думи, и СДС, и НДСВ, и след това коалиционното правителство с участието на БСП, и след това ГЕРБ, те следваха тези параметри. Дори когато говорим за кризата 1997 г. и идването на ОДС на власт, все пак трябва да кажем, че предсрочните избори и програмата на служебния кабинет на Стефан Софиянски беше договорена с декларация в отиващия си парламент. Пълен консенсус между БСП и СДС, които бяха абсолютно – да го кажем така, не врагове, но… и врагове могат да бъдат, политически врагове бяха, да, взаимно изключващи се партии. И въпреки това, те се договориха за това какво трябва да се направи. И от тази гледна точка мисля, че новият парламент да се надяваме, че представителите на партиите на протеста поне малко ще се върнат назад в политическата история на България и ще видят как българските правителства са извеждали държавата от тежки политически и икономически кризи. Защото напълно има основание Иван Костов да каже, че никакви реформи не бяха направени. И непрекъснато, дори и сега искам да ви кажа, че това е много неприятно, което чувам – дори и сега се говори, че Планът за възстановяване и развитие има едни пари, дето ние ще ги загубим. Ама Планът за възстановяване и развитие не е пари. Планът за възстановяване и развитие е преструктуриране на икономиката, което се финансира от Европейския съюз. Ти не получаваш пари ей така, за да ги консумираш за пенсии и за не знам какво си, ти получаваш пари, за да преструктурираш своята икономика и да я направиш конкурентоспособна. Това беше логиката на Плана за възстановяване.

Ами много икономисти казват, че трябвало вече едни пари тук да дойдат в България, ние сме закъснели доста.



Ама не, не, това е безумие. И едва ли не като техническа задача е да се приемат 22 закона. Ама тези 22 закона са всъщност управленска програма, те са и стратегия. Да не говорим, че и оперативните програми са по същия начин. Оперативната програма не се дава ей така да консумираш. Оперативната програма винаги се дава срещу реформи. Така че основният въпрос, с който трябва да влязат в парламента партиите, е какви реформи искат да направят и как да постигнат консенсус за реформите, които са необходими на българската икономика. Това е Планът за възстановяване и развитие. Това не е някакви там, видите ли, технически… Набързо ще прегласуваме някакви закони. Ама това са глупости!

Евелина БРАНИМИРОВА