Проф. Румяна Коларова: Целта на контактната група е да наруши окопната война и безсмисленото противопоставяне
©
Вчера се състояха третите и последни разговори между контактната група, оглавена от Росен Плевнелиев и Соломон Паси, и политическите формации. Преговори се проведоха само с ГЕРБ-СДС, с "Български възход“ и с ДПС. Останалите парламентарно представени партии отказаха. За коментар на политическата обстановка сме поканили политолога проф. Румяна Коларова. Какво говорят фактите, проф. Коларова, далновидна ли е контактната група и наистина ли може да бъде медиатор между отделните партии?
Подобна институция или подобен инструмент за постигане на някакъв вид съгласие и за първи стъпки към създаване на коалиция са институционализирани в Холандия например. Там точно хора с профила на президента Плевнелиев и на Соломон Паси играят ключова роля в първите две фази за формиране на кабинет. Сега в България, разбира се, този опит на ГЕРБ в някаква степен среща принципно противодействие от страна на трите бивши коалиционни партньори в предишния парламент и това е напълно естествено. Но едновременно с това аз мисля, че както президентът Плевнелиев, така и Соломон Паси са хора, които имат не само свои авторитетни биографии, но една репутация, която им гарантира достатъчно уважение и авторитет сред много широки кръгове – това на първо място. И второ, аз също така съм убедена, че както президентът Плевнелиев, така и Соломон Паси провеждат много неформални разговори с депутати от тези три парламентарни групи, които декларативно всъщност декларираха, че не искат да водят официални преговори с тях. С други думи, това е полезен ход, това е ход, който отваря възможности, а не ги затваря, и едновременно с това виждате, че в края на краищата, това е една инициатива, която има своя резултат. Резултатът е този документ и тази декларация. Има медии, които веднага побързаха да я окачествят като изкуствена, като ненужна и още други прилагателни - меки или по-силни, но едновременно това е някакъв базов текст. Той обобщава позициите на три партии, и то не от тяхно име, а от някакъв вид безпристрастна позиция. Според мен тази мисия е наистина реализирана, тя има някакъв резултат. Този резултат никога не е било постигане на съгласие за коалиция, но някакви първи стъпки, нещо се върши. В края на краищата, провеждат се разговори и тепърва ще видим последиците от тази инициатива.
Тъй като един от въпросите ми беше именно какви резултати можем да очакваме от контактната група, но вие казахте, че вече имаме налице документ - декларация. Дали обаче ще видим действието на тази декларация и на този базов текст, за който говорихме?
Не, вижте, той въобще не е обвързващ. По някакъв начин той не е обвързващ, така че пряко действие от него не може да се очаква. Но едновременно с това, това е някаква публичност. В края на краищата, целта на подобни разговори е преди всичко да се наруши тази окопна война, да се наруши това безсмислено противопоставяне. Защо казвам безсмислено противопоставяне – защото демокрацията по дефиниция е възможност не само за обсъждане, но и за постигане на съгласие между най-върлите политически опоненти, най-силните, най-непримиримите политически опоненти. Всъщност така и възникват модерните демокрации. Те възникват като единствен път, единствен изход от подобна криза, от подобен блокаж, при който две политически групировки имат равностойно представителство и имат непримирими позиции. Разбира се, че е жалко, че след 30 и няколко години демократичен процес ние отново стигаме до този вид парализа, политическа парализа, но съм напълно убедена, че действащите демократични институции в България и така да кажем демократичният дух на повечето представени в парламента партии – тук не казвам на всички, в някаква степен ще гарантира постигането на изход.
Вие, понеже заговорихте за противопоставяне, смятате ли, че всъщност е възможно, тези разговори по някакъв начин да спомогнат за сформирането на кабинет, каквато цел заявиха всъщност, че имат контактната група, при условие че не всички партии участваха в преговорите?
Още веднъж искам да кажа, че на формално ниво, както се казва, явно за трите партии е неприемливо да влязат в контакт с тази контактна група, но истината е, че аз не виждам и не мисля, че в рамките на парламента, докато президентът Плевнелиев и Соломон Паси са се разхождали из парламента, те не са си говорили с депутати от тези три парламентарни групи. Нещо повече, убедена съм, че те са си говорили с лидерите на формациите.
Те казаха, че са в контакт.
Не за друго, а защото те не само много добре се познават, но и според мен имат много добри отношения, лични отношения с лидерите и на трите групи. Не искам да давам примери, но само все пак си спомнете, че Христо Иванов беше служебен министър в правителство на Росен Плевнелиев, и всъщност никога не е имало основание отношенията между Христо Иванов и президента Плевнелиев да се влошават. Надявам се, че Христо Иванов е възпитан човек и когато срещне президента Плевнелиев в парламента, не се извръща на другата посока. Същите са отношенията на президента Плевнелиев с лидерите на "Продължаваме промяната“. Искам само да подчертая, че президентът Плевнелиев ежегодно правеше срещи с водещите клъстери в икономиката на България, един от които беше ІТ секторът, и Асен Василев всяка година присъстваше на тези срещи, с други думи - приемаше поканата на президента Плевнелиев, докато той беше действащ президент. Предполагам, че сега в парламента, срещайки се, не само че е достатъчно възпитан, но също така има достойнство, за да не обръща гръб на президента Плевнелиев. Не искам да коментирам, че той също така беше служебен министър в първия служебен кабинет на президента Плевнелиев. Така че това е най-елементарно възпитание. Сега не искам да коментирам вече отношенията на президента Плевнелиев с представители на БСП, но там също никога, никога не е имало някакъв вид лични напрежения и лични конфликти. Що се отнася до г-н Паси и Гергана Паси, всъщност трябва да кажем, че те имат изключително активна програма от публични събития, свързани с европейската интеграция на България, свързани с Европейския съюз, свързани с проблеми на международните отношения и на регионалната и глобална сигурност. И на тези кворуми редовно са присъствали представители на тези три партии в парламента. Близостта и на двамата членове на тази контактна група е предполагала и тепърва ще предполага чести срещи и активни ефективни контакти с водещи фигури в тези три парламентарни партии. Това, че има някакво принципно решение да не се пристъпва към формални срещи с контактната група, не означава, че там са невъзможни срещи, обсъждания, и че в тази декларация не са взети предвид и неформалните позиции на трите парламентарни групи.
Така е, всъщност те сами заявиха, че въпреки че не присъстват на разговорите, все пак имат контакт с тези партии, но предстои да видим какъв ще бъде ефектът от тях. Проф. Коларова, стана ясно, че БСП са внесли законопроект за промяна на Изборния кодекс, така че избирателят сам да определя как да гласува – дали с бюлетина, или с машина. Крум Зарков разкритикува партията за предложението, тъй като точно социалистите са настоявали в 44-то Народно събрание да бъде въведено пълното машинно гласуване. Как ще коментирате поведението на БСП и ще изиграе ли лоша шега на левицата смяната на позициите?
Това не е първата смяна. Ако си спомняте, в предишния парламент имаше такава инициатива и в края на краищата тя беше оттеглена, предполагам под натиска на коалиционните партньори. Също така, когато БСП подкрепи законопроекта, беше един много внимателно обмислен компромис, който се оказа в ущърб на партията. Но всъщност тогава БСП имаше за цел да бъде присъединена, присъдружена към партиите на протеста и тя правеше жертви, много големи, не само символични жертви, за да може да бъде припозната като част от партиите на протеста. Така че на първо място трябва да подчертаем, че гласуването за задължително машинно гласуване – и всъщност то не е задължително, защото има секции, където няма машини, гласуването за задължително машинно гласуване в секции, които имат повече от там… мисля, че са 400 избиратели, регистрирани в списъка, това беше голям компромис, който БСП направи. Това беше един компромис, който в някаква степен се оказа пагубен за партията. И това е безспорно. Тук не става дума за политическа оценка, става дума за експертна оценка. Ясно е, че БСП губи много голяма част от своите избиратели и в края на краищата тя в момента е в унизителната позиция на пета парламентарна сила, което е наистина унизително. И от тази гледна точка, тази инициатива, дори да не постигне резултат, е задължителна за БСП в момента. Тя е същата, каквато беше инициативата да се издигне кандидатурата на Вежди Рашидов. Значи има един момент, има точка на пречупване. Този блокаж, който се създаде в парламента, от него трябваше да се намери изход и всъщност БСП беше ключовата партия, която осигури този изход, като в случая е очевадно, че "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ изпуснаха влака. Те в упорството си, в желанието си да наложат някакво друго решение, което в края на краищата се оказва… не се знае дали е било неприемливо, просто те не са имали смелостта да го поставят категорично на обсъждане – става дума за кандидатура от името на "Демократична България“, това е загуба, която "Демократична България“ трябва да признае, тя я понесе. Това е аналогично на загубата, която "Демократична България“ понесе от неколкократните откази на "Продължаваме промяната“ да формират заедно предизборна коалиция или ако щете някакъв вид следизборен съюз. Така че в този случай, ако продължи да прави стъпки в тази посока, БСП просто прокарва пътя за постигане на някакъв вид работещо съгласие. Още веднъж искам да подчертая – дали точно този закон ще бъде приет, или на основата на пакет от закони, в който включва този закон, ще бъде постигнато някакво съгласие за обща законодателна програма, е друг въпрос. Когато става дума за постигане на съгласие, всяка партия тръгва с пакет от свои основни предложения, ключови, ако щете жизненоважни предложения. Каква част от тях ще бъдат приети е въпрос на съотношение на силите и съотношение на приоритетите. Това е добре известно в политиката, дори ако щете не само, че е описано с Теорията на вето играчите, но това е един алгоритъм за действие, който ежедневно се прилага в Европейския съюз, ежедневно се прилага във всички европейски демокрации, в които имате коалиционно управление. Аз не виждам абсолютно никакъв проблем в пакета от закони, с които БСП тръгва по пътя на парламентарни преговори.
Така е. Както казахте и вие, не е дотолкова важно дали ще бъде приет, а по-скоро самото поведение и предложението, което правят, и по какъв начин влиза БСП. Аз много ви благодаря за този разговор.
Габриела ГАНЕВА
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
Археологът Калоян Даяров: Акведуктите на Пловдив са свидетелство ...
15:47 / 27.11.2024
Историкът Стефан Шивачев: Филипопол се е захранвал от аквадукт, с...
16:52 / 29.11.2024
Елена Кантарева за мозайките в Базиликата: Всичко съм казала, оча...
14:40 / 26.11.2024
Илхан Шахин: Създаваме мост между вкусовите предпочитания в Европ...
09:09 / 26.11.2024
Доц. д-р Лъчезар Лозанов: Част от пациентите с преддиабет имат но...
19:08 / 25.11.2024
Актуални теми
Анкета
Не (15795) | 41% | |
Да, но отложено и превъртам реклами и съдържание (14169) | 37% | |
Да, гледам по традиционен начин (8623) | 22% | |