Проф. Румен Христов, председател на СДС, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Какво ще бъде участието на СДС в коалицията с ГЕРБ в кампанията и на тези избори? Питаме лидера на партията проф. Румен Христов. Проф. Христов, с ГЕРБ отдавна сте коалиционни партньори, имали сте достатъчно време, за да изгладите ръбовете и напреженията помежду ви. Какви са настроенията сега във вашата коалиция? Как отивате на избори?

Сплотени и с позитивно настроение, защото смятаме, че България има нужда от редовно правителство. Смятаме, че коалицията ГЕРБ-СДС като партии в тази коалиция със сериозен опит през годините биха могли да предложат стабилно управление на страната и в тоя смисъл сме консолидирани, амбицирани да спечелим първото място и да си улесним съставянето на правителството. Когато си пръв, е по-лесно.

Проф. Христов, вие готови ли сте коалиционно с листите и какво е мястото на представители на СДС в тях?

Различни са местата, които получаваме след съгласувано обсъждане между нас и ПП ГЕРБ в различните райони. Там, където сме по-добре представени, там, където сме имали по-добри резултати, получаваме по-предни места. Там, където не сме се представили добре, съвсем естествено е да не получаваме подобни места. Ние имаме в общи линии в почти всички многомандатни избирателни райони по един наш представител. В София сме по двама от гледна точка на това, че са дълги листите. Ние в последния парламент имахме четирима народни представители от СДС, сега ще се постараем с добра работа, с достигане на преференции да защитим тази бройка. Ако успеем да я увеличим, ще бъде добре.

Проф. Христов, какви са акцентите от вашата предизборна програма? Всъщност с каква програма вие тръгвате на тези избори – със старата, актуализирали ли сте я или сте направили съвсем нова?

Програмата се доуточнява, но сме решили да заложим на това, което вълнува българските граждани, а това преди всичко е стандартът на живот, овладяването на инфлацията, осигуряването на добро образование и здравеопазване. Разбира се, двете големи цели –усилената работа по отношение на приемането на България в еврозоната и в "Шенген“, е втората наша голяма тема. Но същевременно с това сме заявили, че първите законопроекти, които сме готови да приемем в следващия парламент, 49-ти поред, 49-то Обикновено народно събрание, да бъдат тези, свързани със съдебната реформа, защото ми омръзна, не само на мен, но и на колегите, да слушаме, че това са най-важните законопроекти и че те винаги са възпрепятствани от коалиция ГЕРБ-СДС, както разбира се, има обвинения и към другите партии, т.нар. системни партии. Аз смятам, че пред обществото има други, много по-важни теми, но нека да ги приемем тези законопроекти, макар че има и притеснения за тяхната неконституционност, но това ще го реши в крайна сметка дали е така или не Конституционният съд, а не аз и не политическата формация, в случая коалиция ГЕРБ-СДС.

Това свързано ли е с втория списък по закона "Магнитски“ и с двудневното гостуване по неговия повод у нас на координатора по санкциите на американския Департамент по финансите Джеймс  О`Брайън?

Разбира се, че ние се съобразяваме, както се казва, вземаме под внимание това, което нашият голям задокеански партньор САЩ ни казва и ни обръща внимание, но същевременно ние смятаме, че българското законодателство, българската процедура за отправяне на обвинения или не, трябва да бъдат спазени, защото в крайна сметка законът "Магнитски“ няма законодателна разпоредба или сила в България, и в тоя смисъл ще видим, какво ще кажат и българските органи. Да, това е едно сериозно начинание за тях и сериозна забележка към България, но аз искам да прокоментирам фокуса, върху който успяха да се съберат колегите от "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, и разни НПО-та, а именно – върху г-н Владислав Горанов, при положение че той е единственият представител на ГЕРБ. Има още един на ДПС представител, всички останали са свързани с БСП. Те не се притесняват от това, че списъкът е доминиран от техните доскорошни коалиционни партньори БСП, а всичките злъчни коментари и атаки са насочени към г-н Горанов. Не знам, в какво е обвинен той, защото ние не сме видели приложените доказателства за това, защо той е в списъка "Магнитски“. Аз съдя за неговата работа от публичната му дейност като министър на финансите и я оценявам като нелоша, бих казал даже доста добра от гледна точка на това, че той постигна заветната цел да убеди колегите си заедно с кабинета "Борисов“ 3 да бъдем приети в чакалнята на еврозоната и в Банковия съюз. Имайте предвид, че тази крачка е политическата крачка, тя е по-тежката и по-сложната. Сега сме на етап покриване на технически критерии и както виждаме, без наше участие в управлението тези критерии не могат да се покрият и България е на път да се откаже от амбицията си да стане член на еврозоната от 1 януари 2024 г.

Може би добрата работа на Владислав Горанов като успешен финансов министър до известна степен предизвиква жлъчните коментари постфактум? Нали знаете максимата, че гръмовете не поразяват храстите, а високите дървета и това е природен закон.

Права сте, вероятно и това го има, и завист сигурно има, защото той водеше стабилна финансова политика. Вие знаете бюджетния дефицит, вие знаете и ръста на икономиката, и изобщо стабилните финанси по времето, когато той беше финансов министър, и знаете, какво се случи, след като г-н Асен Василев оглави финансовото министерство и как беше развързана кесията, и как бяха раздадени т.н. хеликоптерни пари – не целево, не адресирани, а разхвърляни между всички граждани на българското общество с малък ефект, от една страна, а от друга страна, с рязко увеличаване на дълга и напомпване на инфлацията, която е една от основните причини да не покриваме Маастрихтските критерии за приемането ни в еврозоната.

Проф. Христов, реалистично ли е приемането ни в еврозоната от 1 януари догодина и при какви условия? Вие сте професор по икономика.

Необходима ни е много работа. На първо място трябва редовно правителство. И друг път съм казвал, че едно редовно правителство няма гаранция, че ще изкара своя четиригодишен мандат, но то има хоризонт, има парламент, защото когато имаме редовно правителство, това означава, че имаме и парламент. Всички законопроекти, свързани с изискването за приемането ни в еврозоната ще бъдат осъществени по най-бързия начин при наличието на редовно правителство, редовното правителство вдъхва и доверие в нашите партньори, най-вече в тези страни членки, които са в еврозоната и които трябва да гласуват за приемането на България в нея. Така че за мен най-важното е да има работещо правителство, редовно правителство, амбицирано с това тези пречки към настоящия момент да бъдат преодолени, да бъде овладяна инфлацията, разбира се, защото компромисът, за който говорят, засягащ Хърватия – да, действително бяха изключени последните три държави с най-нисък процент на инфлация и всички останали държави бяха в рамките на унисон с това, което има в Хърватия като инфлация, но при нас инфлацията е доста по-висока и дори да бъдат изключени тези с най-ниска инфлация, трите държави от еврозоната, едва ли ще покрием този критерий. Много работа, просто много работа, амбиция и следване на поставената цел. Ако не успеем от 1 януари 2024 г., то обезателно трябва да направим всичко възможно, за да станем член на еврозоната от 1 юли 2024 г.

Ако вие направите правителство, кои са първите икономически стъпки, които ще предприемете?

Първите икономически законопроекти или действия?

И двете.

На първо място, борба с инфлацията с начини за овладяване на инфлацията. Видяхме, че цената на горивата може да падне с 1 лев – прословутият лев, за който колегата Добрев и колегите от ГЕРБ и от СДС през цялото време говореха, че това е възможно, независимо че продължаваме да работим с руски нефт и че акцизът е най-нисък в Европейския съюз, а Данък "Добавена стойност“ (ДДС) на горивата, българският размер на ДДС е един от средните, защото има и такива с по 25 и повече процента размер на ДДС, и въпреки това, въпреки дерогацията, която получихме да ползваме руски нефт, който е с 30-40% по-евтин от сорт "Брент“, ние година и нещо плащахме по левче на всеки литър бензин, сиреч около 3 милиарда и нещо бяха изтеглени от джобовете на българските граждани. Видяхме, че това може да бъде овладяно. Виждаме, че въпросът, свързан с доставката на алтернативни газови доставки, е възможна опция и решение. Разбира се, търсенето на възможност инфлацията най-вече в малката потребителска кошница и тази, която засяга храните, да бъде ефективна. Забелязва се едно раздвижване в тази посока и много проверки. Откриват се нелоялни практики и те трябва да бъдат преустановени, защото българите не могат да се лишат от стоки от първа необходимост. Така че тук е много важна работата на правителството. Разбира се, успоредно с това вървят и големите цели, свързани със законодателството, засягащо промени в закони по изискване на еврозоната. И не знам, аз там съм вече скептичен след това, което се случи, това нещастие – Бог да прости душите на загиналите мигранти, но мисля, че там ще ни бъде много трудно да се надяваме през  октомври месец тази година, както имахме предварително нагласа, да бъдем допуснати в "Шенген“.

Зная, че от години целта на СДС е да се борите за високи доходи. Вместо това обаче ще ви се наложи да се борите срещу високи цени. И това не е ефектен афоризъм, а поставя въпроса: как ще съчетаете тези два фактора – амбициите и реалността?

Да, много трудно се съчетават – права сте – тези два фактора. Но ако ние имаме създадени предпоставки, създадени много добри условия за развитието на малкия, средния, а и на големия бизнес, разбира се, нещата могат да се случат. Преди всичко имаме нужда от ръст на брутния вътрешен продукт на България, защото в крайна сметка заплатите трябва да бъдат изработени и изкарани, както е популярно да се казва, с продукция, която може да реализираме и на европейските пазари, и в трети страни. Ръстът на нашата икономика не е задоволителен. Ние сме догонваща страна, догонваща икономика. Стартът ни беше много закъснял и от много ниско тръгнахме, така че за да се съкращава разстоянието между тези, които са преди нас, с това, което в България се случва и като икономика, и като заплати, а те са вързани, ние трябва да създадем предпоставки за добре функционираща икономика. Разбира се, приемането на еврото – това не е мантра, както много често казват, то е изключително важно за България. Знаем,  колко по-лесно ще бъде по отношение на лихвените проценти, до които би могла да има достъп българската банкова система, много по-лесно и по-евтино ще бъде да оперираме с нашите основни партньори. Знаем, че външният стокооборот на България с Европейския съюз гони близо 70% от износа ни. Така че още веднъж – чака ни много работа, създаване на предпоставки за увеличен икономически растеж, овладяване на инфлацията за съхраняване на доходите, които получават българските граждани, и всичко, което е необходимо да бъде свършено по отношение на еврозоната и приемането на еврото в България. 

Как изглежда българската икономика сега?

Българската икономика не работи на очакваните обороти, на очакваната висота. Аз смятам, че имаме голям резерв, голям капацитет, но забелязвам, че липсата на редовно правителство – имахме, разбира се, такова за половин година – през последните две години се отрази много лошо и по отношение на политиката, свързана преди всичко с дефицита, разхлабената политика, ако мога да ползвам този термин. Виждаме, че намаляха драстично чуждестранните инвеститори, а те са нещо, което е изключително важно за малка икономика, каквато е България. Виждаме, че поради липса на редовно правителство много се забави приемането на законите, защото за четири месеца 48-мият парламент, каквото можа, направи. Бяха приети повече закони – аз го казах и друг път при вас, – отколкото в предходния парламент, когато имаше редовно правителство, но за четири месеца – толкова. Та, закъсняхме с приемането на закони, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, и средствата от там ще бъдат забавени, а те са много важни за нашата икономика също. Кризите, които се отразяват не само на България, а и на другите държави, и преминалата КОВИД криза, и войната на 300 км от България, която е изключително тежък фактор за района и за страната ни. Много са факторите, но трябва да се намери оптималния път да се решат въпросите, да се овладее инфлацията, да се запазят доходите, да се увеличи ръста на българската икономика, да вървим напред, и да скъсяваме разстоянието с тези, които са преди нас.

От тази гледна точка и с десните мерки, с които вие подхождате към изправянето на крака на държавата, кои са вашите коалиционни партньори? С кого в следващия парламент бихте могли да направите правителство?



Много труден въпрос, защото не знаем как ще бъдем подредени в следващия парламент. Разбира се, на първо място възможната коалиция е т.нар. евроатлантическа коалиция. И ако всички, които са убедени евроатлантици, последователни евроатлантици, биха могли да намерят допирни точки и постигнат съгласие за едно правителство, аз предричам конституционно мнозинство за такова правителство, но българското "Никога с този и никога с онзи“ най-вероятно няма да даде възможност да бъде съставено такова правителство. Честно казано, аз съм скептичен и за съставяне на редовно правителство, което е изключително важно и в следващия парламент, защото заклинанията от сутрин до вечер, че не можем да работим с еди-коя си формация, защото не харесваме еди-кой си, за мен е нещо, което ще попречи на развитието на България и ще забави съставянето на редовно правителство, от което имаме нужда.

Знаете, че вашите опоненти в опит да ви уязвят, обичат да казват, че СДС е "патерицата“ на ГЕРБ. Вие приемате ли такава роля?

Не, не, категорично не. Първо, в цял свят има обединения на идейна основа, каквото е нашето обединение. Аз многократно съм казвал, че двете формации са членове на Европейската народна партия. Да, така бяхме поканени, убеждавани да постигнем такава коалиция. Разбира се, би било добре десните формации, членки на ЕНП, да сме заедно, т.е. при нас да бъдат и "Демократи за силна България“, но те избраха друг път. Вижте, в новата коалиция между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, където са седем-осем политически формации, даже може би повече регистрирани като партии, и присъединяването всеки ден на неправителствени организации съвсем размива пък това, което досега беше наложено като дясно. Формированията, които са там, са толкова много на брой, че виждаме обезличаване не само на ДСБ, което съвсем се загубва – аз говоря за колегите от ДСБ, защото сме били заедно, произлязохме от СДС двете формирования, по-скоро те произлязоха от нас. От една страна. От друга страна, "Демократична България“, която беше налагана като име през последните години, също се обезличава, отивайки при "Продължаваме промяната“, в известен смисъл на думата. Не знам, след като те имаха шанс да продължат сами пътя си, защо избраха този коалиционен формат. Може би желанието да бъдат първа политическа формация. Сега това си е тяхно решение, аз няма какво да им се меся. Но няма да приема и твърдението, че СДС е "патерица“ на ПП ГЕРБ. Ние сме равностойни партньори, независимо че единият е Давид, другият е Голиат. Така че работим добре, имаме, както казахте вие, натрупан опит през годините и ще продължим заедно и в бъдеще.

Каква е принадената стойност на СДС в тази коалиция?

Тя се измерва по два начина. Единият е пряко получените гласове, които ние получаваме през т.нар. преференции. Ако гледаме така, приносът ни е някъде към 60-70 хиляди гласа – недостатъчно обаче да се явиш на избори и да прескочиш бариерата. Ако се явиш на избори и не прескочиш бариерата, както знаем, гласовете се разпределят между всички формации, влезли в парламента. Аз никак не искам гласовете на СДС да отидат даром като мандати при БСП например или при Възраждане“. И второ е идейната основа, защото ние сме повече в дясно, по-отявлени и традиционно дясна формация. ГЕРБ е голяма формация, тя има гласоподаватели, които са центристи, тя има голяма периферия и е нормално ние като по-малка формация да си държим на това, което през годините е било наша кауза, а именно – дясната политика, която смятаме за успешна.

Цоня Събчева