Липсата на сняг как се отразява на туристическия сезон у нас?   

Не много добре като цяло, но не е и някаква изненада. Ние в последните 30 години около 60% от това време снегът е падал след 14 януари. Така че ние свикнахме от много отдавна, мога да кажа от края на 80-те, за това, че снегът пада по-късно. И ето сега видяхме и тази година, не само за България, и за Европа, между другото измерванията на снежната покривка в Алпите показва, че в последните 20 години тя спада, така или иначе има някакво глобално затопляне в тази част на света. И от друга страна обаче Нова година беше абсолютно пълна – Банско, Боровец, Пампорово, Мальовица, Витоша, другите 32 туристически курорта, които са в планината, навсякъде в страна ние имахме средна заетост 85% на хотелите когато се види какво пишат търсачките, а в Пампорово беше 98%, в Боровец – 95, в Банско – 93. Ето сега тази събота на 7-ми си тръгнаха гостите от планинските курорти. Сега понеделник, вторник, сряда, очакваме да падне сняг в средата на седмицата, а туристите, които са там, карат ски върху изкуствения сняг, който е направен от оръдията за сняг, като в Пампорово бяха подготвени 7 писти, работят 4 лифта. Също в Боровец има 4 писти, които работят. Не работят фактически червените и черните писти, които който и да е скиор знае, че те влизат в периода и са най-добре за каране през февруари месец. Така че това, което ние чакаме, е февруари.   

Очакваме истински сняг да падне, за да имаме повече посещаемост.   

Истински сняг, и той да натрупа и да бъде обработен. Ето сега проблемът между другото на тези, които идват по т.нар. "индустриализиран туризъм“, т.е. напълно организирани пътувания с чартърни полети, това, което е техният проблем, е, че курортите работят, писти има, лифтовете работят и съответно те не могат да ползват гаранция, която им се изплаща тогава, когато туристическият курорт е затворен. През февруари месец ние ще имаме затваряне на туристическите курорти тогава, когато има силни снеговалежи или има силен вятър, който люлее лифтовете, или пък машините не могат да обработят снега, който е паднал, и не могат да се карат ски. И тогава туристите по индустриализирания туризъм получават компенсации. Докато тези, другите, които пътуват свободно, дисперсният туризъм, ето те сега ако искат пътуват, ако не искат не пътуват. Те не са с предварително закупени самолетни билети, предварително закупено настаняване и т.н. Те взимат решението в последния момент. Но в курортите така или иначе заетостта в момента се движи между 79 и 80%.   

Което е добра новина.   

Което е добре.   

Искам да ви попитам как инфлацията се отразява на туристическите услуги? Т.е. тази година зимната ни почивката по-скъпа ли ще излезе от предишни години?   

Ами като ви казвам места няма вече. При 98% заетост за какви пари да говорим, за какво скъпо или не скъпо?  Места няма. Влизате в търсачката, те ви казват: "Останали са само 4 места от 100“, които се продават в съответния туристически комплекс. Ето сега уикендите опитайте се да намерите в балнео, спа, уелнес място – можете да намерите ако сега си направите резервация за февруари, март и по-нататък, но за този уикенд е трудно. Така че какво означава инфлацията? Туризмът, хотелите, ако някой не знае, работят с една надценка, която е с около 140%, ресторантите с около 300%, баровете с 500%. При 500% надценка за какви 15% или 10% или колкото там инфлация да сложим, ще се отразят на потребителското търсене? И затова това голямо търсене, което ви казвам, което го видяхме по Нова година от цялата страна, видяхме го лятото също изключително пътувания, ние ще постигнем нивата на 2019 година още през тази година. През предходните последните месеци на годината октомври, ноември и декември ние имаме с 10% повече влезли чужденци в България отколкото 2019 година. Т.е. ние се движим много добре по отношение на пътуванията. А и с очите си виждаме натоварванията на летищата, не само на Летище София, на Летище Пловдив ако щете, ето Летища Варна и Бургас отчитат над 3.1 милиона преминали, Летище София – 6 милиона, т.е. рекордни резултати. И същото е по Европа – задръстване по летищата, затруднени пътувания, самолетите пълни. Който пътува, знае.   

Сега ще си поговорим за най-предпочитаните дестинации за почивка от българите в чужбина. Проф. Драганов, преди да направим това обобщение искам само да ви попитам дали имаме достъп до здравни услуги по зимните ни курорти, защото си спомняме това лято, че имахме проблем с тях в летните ни курорти?   

Навсякъде имаме проблем по отношение на здравните услуги. Фактически до голяма степен са навлезли частни бизнеси. И лятото виждаме тези линейки, закупени от европейски страни, които обслужват туристи, и също го има и по зимните курорти – ако някой му се случи каквото и да било, винаги се притичват на помощ. Но оплакванията на чуждестранните ни гости са, че им искат много големи суми за това, което им се е случило. Но доброто е това, че застрахователите във Великобритания, Германия, в другите европейски страни, поемат документите за настъпила щета тук, но задават все пак въпроса: защо се плащат такива големи суми. Иначе като цяло мога да кажа, че зле са държавните организирани медицински пунктове. Само вижте в Банско за каква мъничка сградичка със стаички става въпрос за този многохиляден туристически курорт. Там, ако някой пострада, трябва да бъде каран в болницата в Разлог или в Благоевград, или в София. Така че организацията не е окей, и там има една голяма дупка по отношение на това да изпълним задълженията си като страна-член на Европейския съюз, тъй като ние имаме международни конвенции за здравна помощ и ние сме длъжни да осигуряваме здравна помощ в случай на бедствие, или в това, което се случва на туристите и в планините,  и по морето когато има инциденти.  

Все пак тази ситуация е малко антиреклама за България. Това няма ли да доведе до намаляване на външните ни туристи?   

Те не го разбират, защото на тях колкото и пари да им поискаш, зашеметени, те ги плащат. Но повече мърморят застрахователите и техните агенти тук, които са задавали въпроса защо е така. Но няма някаква реакция да кажа отрицателна, тъй като всеки получава услугата, която има, която му е необходима, пък застрахователите да се оправят.   

Нека сега да си поговорим малко за предпочитаните дестинации извън България, тъй като това е доста обширна тема, която надявам се да има развитие в бъдеще, ще имаме повече медицински центрове в нашите курорти и линейки. Проф. Драганов, кои бяха най-предпочитаните дестинации извън България за българина през изминалата година?   

Номер 1 е страните от Европейския съюз. Ако погледнем като обеми и самолетите, и автобусите, и това, което извозва най-много пътници, това са страните от Европейския съюз, там са над 56% от всякакви пътувания. След това са страните, които са около нас – Турция. Ние като погледнем българите като интензивност, като предпочитани туристически дестинации, най-много се ходи в Турция било за шопинг, защото там лекарствата са 3 пъти по-евтини и ред други неща, а виждаме и поради курса на турската лира. Било съседни страни, като Македония, Сърбия, Гърция, но тя не е толкова шопинг дестинация.   

По-скоро е страна за почивка.   

Но за сметка на това българите си харесват, особено тези, които са от южната част и им е на 15-20 минути път, пък и на други, които имат да пътуват по час-два, общо взето Гърция е една такава предпочитана дестинация. Оттам остават т.нар. дестинации, които са с организирани пътувания. Те като процент са малко от общия брой пътуващи българи в чужбина, които през 2019 година надхвърлиха 7 милиона пътувания, около 4-5% са тези, които са организираните пътувания от туроператори и други по екзотични дестинации.   

Като че ли миналата година доста популярни станаха тези екзотични дестинции.  

Станаха,но големият обем пътувания се извършва не от този тип организирани екскурзии когато става въпрос за пътувания на българи, а става именно по посещения при близки роднини и приятели, бизнес туризъм, културен туризъм, градска историческа среда. Сега младите хора сами с телефонна си си купуват самолетния билет, който може да бъде и 10 евро ако го вземе 6 месеца предварително. След това сами си букват настаняването, което може да бъде общежитие, може да бъде RBMN, може да бъде хотел, където им излиза много на сметка да отидат за 2-3 дни все едно къде – в Италия, в Испания, в Австрия, Германия. Така че това са интензивните пътувания, това са многото пътувания, това са пълните самолети. А иначе, тези чартърни полети, които са до Египет – Египет е веднъж в живота, може да отидеш 2 пъти, 3 пъти, ако отиваш да използваш морската вода и искаш да се гмуркаш или подобен тип спортове. Но има дестинации, които са веднъж в живота, има дестинации, в които се ходи по-често. И затова казвам, в близките страни, в които може да ходите и в годината може да повторите, и такива, които отивате веднъж в живота. Тези, по-редките дестинации, там разбира се ходят по-малко хора.   

В края на нашия разговор каква е вашата прогноза за туризма през 2023 година?   

Изключително интензивен ще бъде туризмът. Ние тук в България в края на седмицата, на края на всяка седмица сега през зимата ще имаме около 150-190 хиляди пътувания вътре в страната, и през лятото те ще стигнат, ще надхвърлят 300 000 във върха на сезона, визирам 25 юли някъде до към 5-7 август. И като цяло ще имаме, хората свикнаха да пътуват, много от тях по време на пандемията си направиха втори дом – бащини къщи, наследствени имоти, други, закупиха имоти и по Черноморието и по планините. Изключително добър, качествен и евтин туристически продукт когато става въпрос за къщи за гости, семейни хотели, балнео, спа и уелнес. Пак казвам, проблемът е места няма.   

Добре. Много благодарим.