Сега с нашия гост ще разговаряме за сезонните вируси, които причиняват проблеми, и забавиха своето разпространение като че ли през дългия период от пандемия от КОВИД-19, сега обаче те се завърнаха с пълна сила. Какво трябва да знаем за тях и как да се предпазим? Сега разговаряме с проф. Радостина Александрова – вирусолог от БАН. Добър ден.   

Здравейте.   

Какви вируси ни атакуват този сезон и колко са опасни те?   

Обичайните заподозрени, това са преди всичко грипния вирус, респираторно синцитиален вирус, към тях се добави и SARS-CoV-2. А иначе има риновируси, аденовируси, има и обикновени корона вируси, които причиняват обичайни настинки. Така че да, връщаме се към нормалността и съответно разпускайки мерките, излизайки от тези строги ограничения е нормално вирусите да се завърнат. Всъщност, те никога не са си отивали, просто ние сме ги държали на разстояние.   

А колко са опасни те?   

Ами ние сме с тях много отдавна, така че сега колко са опасни – лично аз смятам, че все пак ние, хората, живеем с голям брой вируси от хиляди години, оцелели сме дотук, така че няма причина да не можем да продължим и занапред. А иначе те не бива да бъдат подценявани разбира се, но в същото време не трябва да допускаме и да живеем сковани от страх. По принцип още в първите години от живота си абсолютно всеки човек още като дете се среща с многообразието от различни патогенни, инфекциозни агенти, вируси, бактерии. Това става още в първите години. Така че да, в момента това е грипният вирус, за който за щастие има ваксина знаем, която може да предотврати във всички случаи възникването на усложнения. Защото едно от нещата, характерни за него, за SARS-CoV-2, и въобще за други подобни вируси, е, че те винаги могат при наличие на някакви усложнения, винаги биха могли да ни атакуват точно в най-слабото място. Така че да, ако говорим за грипа, той по никакъв начин не бива да бъде подценяван, в никакъв случай не е някакво безобидно грипче, както често го наричахме през последните 2 години. Особено за много малки деца, за възрастни хора, за хора, които имат съпътстващи заболявания: диабет, белодробни.   

А еднакво ли протича при възрастни и деца?   

Дали протича еднакво – при всички случаи би могло да доведе до усложнения. Разбира се, едно малко дете не е обременено с тези съпътстващи заболявания, с които вече е натоварен един човек на 65-70 и повече години. И това е причината, поради която в тези крайни групи особено се препоръчва категорично ваксина. Да, тя няма как да предотврати 100% инфекцията, но дори човек да бъде инфектиран, във всички случаи би протекло заболяването много по-лесно. Това, което малко хора си дават сметка за грипа е, че при него щетите стават ясни много след като приключи епидемията, много след като хората са се излекували, просто защото е възможно да бъдат провокирани стари заболявания, да доведе до допълнителни усложнения. Но може би вирусът, за който хората знаят съвсем малко, това е респираторно синцитиален вирус, с който децата също се срещат в първите 2-3 години от живота си. В по-голямата част от случаите той протича като едно респираторни заболяване без последствия въобще и т.н., това е първата среща с него. Но деца, които са уязвими, това са недоносени дечица, кърмачета под 6 месеца, с някои заболявания, този вирус би могъл да доведе до усложнения, между това са и бронхиолита и пневмонията. Би могъл да стане причина да влязат в болница, да се нуждаят дори от подаване на кислород. В световен мащаб това е вирусът, който всяка година причинява милиони случаи, и като казвам милиони случаи, имам предвид 33 милиона случаи, смъртните случаи са между 66 и 199 хиляди, т.е. това е един от сериозните агенти при децата. В страните от Европейския съюз, Великобритания и Норвегия броят на хоспитализираните е 213 000 случая при деца под 5 години.   

А в България?   

Но това е също вирус, който може да причини сериозни усложнения и при възрастни хора над 65 години – 158 000 са хоспитализацията при тези хора. Това са в страните Европейския съюз, Великобритания и Норвегия. За респираторно синцитиален вирус все още няма ваксина, която да е одобрена и да се прилага, въпреки че излезе една информация от напреднала фаза на клинично проучване, мисля че беше на "Пфайзер“, която показа, че ако бъдат ваксинирани бременни жени, бебетата ще бъдат защитени в първите 6 месеца от живота им, точно тогава, когато те са най-силно уязвими. А иначе има моноклонално антитяло, което се прилага при високо рискови групи кърмачета. Така че да, това са вирусите, срещу които в момента за съжаление към тях се прибави и SARS-CoV-2. Все още не е приключила пандемията, в момента по данни на СЗО седмично, поне така беше през последния брифинг, който те подадоха, около 10 000 случая са смъртните случаи. По същото време миналата година са били много повече, 5 пъти повече. Но дори и 10 000 смъртни случая при едно заболяване, което все пак би могло да бъде предотвратено, би могло да бъде лекувано, те са твърде много. Така че това са трите основни вируси в момента. Те няма да си отидат, това е ясно, просто ние трябва да се научим да ги контролираме.   

Добре, как да се предпазим? Какви предпазни мерки да предприемем?   

Там, където е възможно, особено хората, които са уязвими, е добре да си поставят ваксина. Иначе, хигиена, проветряване. Сега през зимните месеци, особено хладните, спим на затворено, но проветряването е много важно, личната хигиена.  И също така нещо, което и аз самата признавам, че не правя, но това е колкото се може повече време на открито, избягване на стрес, все пак идват едни много хубави празници, въобще всякакви положителни емоции. Те са може би най-добрият приятел на нашия имунен отговор.   

Искам да ви попитам храната и витамините, които приемаме, от значение ли са в този сезон, за да можем да направим организма ни по-здрав и съответно да се защитим от тези вируси?   

Това е една изключително голяма тема, просто защото те са толкова много и витамините, и миниралите, които имат значение за нормалното функциониране на нашия организъм. Така че да, това наистина е една много голяма тема. Разбира се във всички случаи тук е добре да се консултираме с медицински специалист. Тук е мястото да кажа, че няма как просто да разчитаме единствено и само на такава помощ. Пак повтарям, че е много важно и ние да се живеем спокойно, и като че ли щастието е въпрос и на избор. Трябва да бъдем достатъчно мъдри, за да можем да го изберем него.   

Добре. Нека да поговорим сега и за скарлатината. Увеличават се случаите в световен мащаб.   

Скарлатината не е вирусно заболяване. Тя се предизвиква от бактерии. Това са бета-хемолитичните стрептококи от група А. Това също не е ново заболяване и отново в световен мащаб един от стрептококите от тази група също е един сериозен играч, който може да причини повече от половин милион смъртни случая в световен мащаб. Обикновено тези инфекции се появяват през зимата, началото на пролетта. Виждаме, че сега те изпревариха. Едното от обясненията е, че подобно на грипния вирус, на респираторно синцитиаления вирус те също са били ограничени по време на пандемията в резултата на мерките, които бяха взети. И другото нещо, което е, че тези стрептококи са разпространяват в момента в компанията на тези много активно циркулиращи респираторни вируси, така че възможни са и коинфекции, което също би имало своето значение. Тук също трябва да кажем, че в огромната част от случаите отново тези инфекции биха преминали без проблем, но са възможни и сериозни усложнения. Това е нещо, което го видяхме – поне 5 страни от европейския регион на СЗО, сред които и Великобритания, и Франция, и Швеция, и Ирландия докладваха за увеличаване на броя на тези инфекции, дори имаше съобщение за смъртни случаи от Великобритания. Така че да, в някои случаи те биха могли да предизвикат сериозни усложнения и по никакъв начин не бива да бъдат подценяване. В миналото, когато все още не е имало антибиотици, скарлатината е бил един много сериозен проблем, тъй като по редица причина всъщност подобна инфекция би могла да доведе, ако не е излекувана правилно, би могла да доведе до сериозни усложнения и ревматични, и сърдечни и т.н. За щастие днес те се повлияват от антибиотиците, така че ако всичко е наред, няма да има никакви последствия. Добрата новина обаче, която дойде във връзка с тези увеличаващи се случаи, и тя дойде по линия на СЗО, беше, че към момента няма данни за антибиотична устойчивост на причинителите, и също, че няма данни за промяна в генетичната информация на причинителите някаква драматична. Така или иначе обаче ние живеем с много голям брой инфекциозни агенти, живеем с тях от хилядолетия, това не е нещо ново. Драмата настъпва когато се появи някакъв нов играч, какъвто беше SARS-CoV-2, за който ние нямаме никакъв имунен отговор и видяхме колко драматичен беше сблъсъкът между нас. Но пак повтарям, ние напоследък свикнахме да поставяме ударението, да поставяме под лупа това, което се случва, вирусите – ето, за пръв път коментираме конкретни имена на вируси. Те наистина попаднаха под светлината на прожекторите. Но по никакъв начин не трябва да допуснем това да ни направи уплашени, страхливи. По-скоро е една червена лампичка да бъдем по-мъдри и отговорни.   

Точно така. Все повече чуваме и за варицелата. Знаем, че има и ваксина. Какво ще посъветвате родителите? Какви могат да бъдат последствията?   

Все пак медицината и науката почиват на доказателства и от личен опит мога да кажа, че аз изкарах в 6-и клас въпросната варицела. Не се заразих в детската градина, когато имаше огнище, заразих се едва когато мото по-малко братче я донесе в къщи, и много по-тежко боледувах си спомням. Това, което мога да кажа, е, тук директно ще дам пример, който CDC – това е Агенцията за контрол на заболяванията в САЩ: през 90-те години на миналия век в САЩ повече от 4 милиона души годишно са се заболявали от варицела, хоспитализираните са били между 10 000 и 513 000, и между 150 смъртни случаи е имало всяка година. През 1995 година започва тази програма с поставяне на ваксина, и за първите 25 години след нейното въвеждане всъщност са били предотвратени 91 милиона случая, 238 000 хоспитализации и поне 2 000 смъртни случаи. Аз мисля, че фактите говорят сами за себе си. А иначе, ако се върнем в реалностите, дори само си представете вашето детенце, тъй като за едно дете, то няма да мисли за някакви други сериозни неща, но ако му остане белег, особено на лицето, само си представете каква драма би могло да бъде това за него и какви обвинения би могло да има. Така че аз си мисля, че онези заболявания, за които има ваксини, тези ваксини не са създадени случайно, те са създадени, защото целта е да предотвратим неблагоприятните последици, болката, страданието при срещата с някакъв инфекциозен агент. И ако ние бихме могли да направим това и да си спестим всичките тези неблагополучни изживявания, аз мисля, че разумното е да го направим.   

Т.е. смятате ли, че тази ваксина трябва да бъде задължителна?   

Да ви кажа така доста.. тъй като имаше една конференция за ваксината за предутвартими заболявания, първата, тя се проведе в началото на месец ноември в България, и мисля, че доста медицински специалисти смятат, че определено хората трябва да бъдат много добре информирани по отношение на тази ваксина, защото тя би могла да има само полза. Да не забравяме, че това е един вирус, въпросният херпес зостер вирус, той причинява варицела в детска възраст, но това е един вирус, който в една по-зряла възраст също би могъл да се активира, би могъл да се доведе до други усложнения и т.н. Това е един вирус, който би бил много опасен за жени, които са бременни, които нямат имунитет срещу него специфичен. Така че много са нещата, и пак повтарям, че когато се разработва една ваксина, тя в никакъв случай не се разработва просто ей така. Зад всяко едно такова решение стоят много сериозни мотиви.   

Проф. Александрова, много благодаря за този разговор.   

Габриела ГЕОРГИЕВА