Една година от войната на Русия в Украйна: Какво се случи през този период и как изглежда ситуацията днес? Историкът професор Пламен Павлов в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Една година по-късно отново ви поканих, за да разговаряме за войната на Русия в Украйна. Предполагаше ли се, че този акт на агресия на Путин ще бъде в такива големи мащаби и ще продължи толкова дълго време, професоре? 

В момента на агресията никой не очакваше, че това ще продължи, първо никой не допускаше, че изобщо ще се стигне до такъв акт на агресия, при положение че самите руски власти, президентът Путин и външният министър Лавров, и кой ли не убеждаваха целия свят, че няма такова нещо, че това са едни обикновени учения, стандарти, въпреки че многочислени.  

Да. 

Дори руските петоколонници в България също злорадстваха и може да пуснете и ваши стари записи, където те се подиграваха с всички, които казваха, че има опасност от агресия. За съжаление, агресията се случи и днес, за съжаление, цяла година след началото на този кървав конфликт, виждаме, че малко лековато сме смятали, че той няма да продължи достатъчно дълго. Напротив, оценките в момента са, че това може да продължи години наред и не дай си боже това да се случи. От друга страна, когато се връщаме назад във времето, от дистанцията на тази година и не само на нея, виждаме, че тази агресия е подготвяна планомерно може би в продължение на години и на десетилетия. Руската пропаганда набираше мощ и тя има особено тежки последици в България. За щастие, вашата медия е една от тези, които не се поддават на подобни манипулации, не разпространяват хибридната руска война, но за съжаление, много други български медии и дори държавни институции го правят. Аз бих припомнил някои от симптомите на тази агресия.  

Да, това щях да ви попитам. Вие казахте, че тя очевидно се е подготвяла много по-рано. Имаше ли някакви симптоми за това, какво виждахте вие? 

Като гледаме, не съм го виждал тогава, за съжаление, виждам го сега, виждам го, разбира се, и хиляди други наблюдатели по света, много по-компетентни и много по-информирани от мен. Но от една страна, това са претенциите за Руския мир, за Руския свят и за това, че всъщност няма никаква Украйна, това е част от руския народ. Това продължава да се говори в момента от такива одиозни фигури като патриарха еретик Гундяев или Кирил, който дори измисли нещо като православен джихад, от цялата пропаганда, за съжаление и от пропагандата извън Русия, като в това отношение можем да претендираме – казвам го с цялата самоирония и горчивина, за едно от първите места по разпространение на подобна руска пропаганда. Това се оказаха блъф. Нека да не забравяме, че окупацията на Крим и действията в двете т.нар. народни републики бяха започнати от руските служби, а не от някой друг.  

Украинската армия обаче успя да възстанови голяма част от териториите, които бяха окупирани от агресора, в първите седмици на войната, но Русия все още контролира големи части от страната. Как гледате днес на Русия и на как – на Украйна? Промениха ли се представите ви за тези две държави една година по-късно? 

До голяма степен се промениха, и то не само моите представи, но представите на целия свят, защото не е тайна, че много отговорни фактори по света очакваха, че Украйна ще бъде смазана в рамките на дни или на седмици, или на месеци. Неслучайно западни съюзници предлагаха убежище на президента Зеленски. За негова чест и на хората около него, те проявиха изключителна твърдост и смелост, останаха в Киев и поеха нещата в свои ръце. Иначе смазващият руски удар в първите дни и седмици не е изненадващ. Съотношението на силите е в десетки пъти, да не говоря и като въоръжени сили, численост на сухопътните войски, да не говорим за авиация, да не говорим за ракетни войски, за какво ли не още. И въпреки всичко, видяхме, че Украйна се окопити и успя да нанесе няколко съществени разгрома – казвам го без всякакво преувеличение, особено на тази групировка, която на практика беше почти влязла в Киев и беше влязла и в Харков – в два многомилионни града, които на практика бяха първата цел на руската агресия.

Сега, разбира се, по южния фланг Украинската армия не можа да удържи на натиска откъм източните региони на Русия и откъм окупирания Крим, и там бяха загубени, практически бяха стигнати до Николаев руските войски. Там обаче те бяха отблъснати и планът да стигнат до делтата на Дунава реално погледнато, да окупират Одеса и т.н., се провали. Слава богу, защото тогава и ние щяхме да бъдем в изключителна ситуация. Ако ми позволите обаче, само да се върна малко назад в тези симптоми.  

Да. 

Шойгу, военният министър на Русия, е една куриозна фигура на агроном, на еленовъд и т.н., не искам лично да го обиждам, но човек, който няма нищо общо с армията като даденост – той говореше още преди няколко години как за да се насели Сибир, трябва да се създават някакви милионни градове. И ние виждаме, че от окупираните територии, да речем от варварски разрешени Мариупол, десетки хиляди хора бяха изселени точно в Далечни изток, в Сахалин. Т.е. има един проблем, който не знам, но почти не съм виждал анализатор да го анализира – очевидно президентът Путин, воден от своите демони, страда от някакъв страшен комплекс, че Русия демографски е много слаба държава. И наистина, руското население намалява. За съжаление, ние сме в подобна ситуация, но тук става дума за една огромна държава, която владее 1/6 от земната суша. Т.е. тя има 145 милиона население, при положение че има най-голямата територия на света и че има по-малко население на практика от Бангладеш, реално погледнато.

И едно време Съветският съюз беше една от първите 10 по населеност държави. Днес Русия е по-малка и от Бангладеш, и от Бразилия, от Нигерия и от кого ли не, от Пакистан. Така че вероятно една от демоничните и за мен напълно архаични и безумни тези на диктатора Путин беше да приобщи още 50 милиона украинци и примерно повече от 10 милиона беларуси. На практика Беларус в момента не може да кажем, че това е самостоятелна държава, тя на практика е една окупирана държава, където бившият колхозен лидер Лукашенко се държи като някакъв комичен махараджа, ако се върнем към времето на Велика Британия.

Със сигурност същият сценарий се мислеше и се готвеше и за Украйна. Парадоксът е, че държавата, която искаше да денацифицира Украйна, на практика сама се нацифицира в движение и в момента ние в лицето на режима на Путин имаме откровено нацистки режим. Неслучайно в неговите послания има тотални съвпадения с Хитлер, с Мусолини, с най-мракобесните фигури от цялата световна история. И това е едно много голямо нещастие за Русия и нейните народи, защото в крайна сметка те са хора като всички нас, те също иска да живеят човешки, а в момента те са подложени на тотална манипулация и в крайна сметка вече руското общество, за голямо съжаление, има и много голяма колективна вина. Понеже все още имам възможност – слава богу – да контактувам с мои руски приятели, чиито имена съзнателно няма да казвам, те са в ужас, хората, от интелигенцията, особено тези от Москва. Те ми пишат във "Фейсбук“ или в електронната поща, че половината общество подкрепя това безумие, другата половина се намира в някакъв тотален шок, защото не може да повярва, че това се случва и че като че ли са излезли най-лошите демоните от белетристиката на Гогол, на Достоевски и на другите големи руски писатели. Така че тази трагедия, тя има глобални мащаби. Разбира се, най-потърпевш е украинският народ, но тя на практика заплашва цялото човечество.  

Знаете, че руският президент преди дни направи едно свое изказване по повод и годишнината от това, което се случва, една година от войната. Отговорността, заяви той, за войната в Украйна обаче лежи изцяло на западните елити – това беше неговият коментар. 

Западните елити имат своята вина, че дълго време не разгадаха същността на президента Путин, че и до днес има западни лидери, включително, за съжаление, и български, които разчитат на някаква добронамереност, едва ли не разчитат на някакъв партньорски подскок с Путин. Виждаме, че той не спазва абсолютно нищо и че най-вече неговият режим нарушава брутално международното право. На практика ние се върнахме с 200 и повече години назад. Договорите не значат нищо, споразуменията не значат нищо и крадецът казва "Дръжте крадеца!“. Не че Западният свят няма совите вини в една или друга форма, но това, което се случи – да кажеш, че Русия е обект на агресия от "Колективния Запад“ – това е абсолютно безумие. В крайна сметка, агресорът е ясен и той се вижда от целия свят. И ако погледнем за последиците на тази кървава война – видяхме, че милиони украинци потърсиха убежище навън, най-вече жени и деца, има вътрешна миграция тотална, тъй като в крайна сметка, както и вие казахте, големи части от Украйна са окупирани от руските войски. Но има над 1 милион руснаци, които избягаха без някой да ги е нападнал, просто избягаха от безумието на войната. И това, за съжаление, са най-креативните слоеве на руското общество.  

Тези, които са избягали, най-креативните слоеве. 

Да, разбира се. Никой не би искал да живее в една огромна Северна Корея или даже нещо може би още по-лошо. Така че нацисткият профил на режима, а след това и клептократичен, тъй като става дума за запазването на интересите на една клептократична олигархия, която всъщност сама реже клона, на който седи, тъй като нейните основни авоари са на Запад. Виждаме, че всички роднини, включително на президента Путин, живеят пак на Запад, или поне голяма част от тях. И всички тези хора от типа на Песков, на Шойгу, на кой ли не, имат своите имения във Франция, апартаменти в Лондон, да не говорим колко много има в САЩ. Така че изолацията на Руската федерация от света също е нещо, което подлежи анализ.  

Професоре, как оценявате всъщност санкциите, които бяха наложени от Европейския съюз на Русия?  

Без съмнение, санкциите, наложени от Европейския съюз, от САЩ, санкционни пакети имаше и от други държави, например Швейцария, Холандия, всеки намери някакъв подход с цел не само да накажат Русия, която действително плаче за наказание. Гледахме една година този брутален терор чрез енергетика, чрез газ, чрез ток, чрез какво ли не. Но това, което непременно трябва да отбележим, е, че Руската федерация е обречена в този подход и тя затова плаши с ядрено оръжие и с други подобни безумия. Специално речта на президента Путин преди два дни, тя просто е нещо, което по-скоро има нужда от анализ на специалисти по психология, тъй като говори пред някакви ветерани. Архаично е, посланията на Путин отиват някъде в началото на ХХ, да не кажа в ХІХ век. В съвременния свят просто няма място. Виждаме един Китай, една Индия как се държат. Дори те, които имат по-особена позиция, в крайна сметка не подкрепят бруталния подход към световния ред. 

Според вас ще успее ли украинският народ да събере необходимите сили и да се възстанови? Хуманитарната ситуация, знаем, в Украйна е влошена драстично, щетите от унищожаването на вътрешната инфраструктура по време на войната се оценяват на над 130 милиарда евро.  

Те може би са и много повече. Да не говорим за психологическите вреди, които са неоценими. 

Но Украйна оказва една много висок вид помощ и едно нарастващо поведение на самодисциплина. Виждаме, там има реални мерки за борба с корупцията, там имаше и вероятно има не по-малка олигархия и не по-малко опасна, отколкото в Русия, но виждаме, че има потенциал за развитие украинското общество и в това е надеждата. Съответно нека да не забравяме, че тези хора бранят своята земя, своите домове, своите семейства и те просто, както се казва, са обречени да победят. Иначе трябва да не съществуват, да попаднат в този… Аз обаче не виждам какво печели Русия в цялата тази история. Не печели нищо. Реално погледнато, нанася се тотална вреда и по този начин, тъй като се правят аналогии между Путин и Хитлер, мисля, че тя е неизбежна тази аналогия.

Така е, точно преди една година, когато ви се обадих аз, вие ми казахте, че с този акт на агресия Владимир Путин е надминал Адолф Хитлер, а Ким Чен Ун изглежда като възпитан младеж на този фон. 

Това беше така на шега, по отношение на Ким Чен Ун. 

Да, знам.

Лошото е, че Путин все повече прилича на Ким Чен Ун, не само на Хитлер и това само по себе си е много жалко. Но аз се надявам, че след като цивилизованият свят, след като в крайна сметка огромното мнозинство в световното обществено мнение не подкрепя тази война, независимо от едни или други нюанси, тя просто няма перспектива за успех, тази война. И това е опасно, повтарям го пак, не само за Украйна, но в много голяма степен и за нас в България. Виждаме нашия самодостатъчен елит как въобще като че ли не иска да възприеме какво става. Така че тук ние също в България сме в унизителна позиция. Равняваме се с Унгария. И това поведени до голяма степен е позорно. Ние просто трябва да подкрепяме Украйна, включително с въоръжение, с боеприпаси, с всичко, тъй като на практика сме една от следващите цели на руската агресия и това никой не го крие. То открито е заявявано, ние сме обявени в списъка на вражеските държави, така че какво повече? Така че руската агентура в България трябва да бъде сериозно санкционирана. И аз се чудя има ли в България правозащитни органи и други, които позволяват всичко това, което се случва у нас – тази подривна дейност, тази антибългарска дейност на хора, които претендират да бъдат патриоти. Това само по себе си е абсурд!  

Много ви благодаря за този разговор. 

Дай боже следващата година да говорим как войната е свършила.

Дай боже, да. 

И пред Украйна, и пред България, и пред целия свят.  

Благодаря ви, професоре.