И в днешното предаване ще продължим да коментираме проекта за промени в основния ни закон – в Конституцията. В края на месец юли депутатите от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ и ДПС внесоха проект за промени в Конституцията, а в понеделник народните представители приеха и правила, по които ще се разглеждат и обсъждат промените в основния закон. Те бяха подкрепени от 107 народни представители, 48 бяха "против“ – "Възраждане“, БСП и "Има такъв народ“, а един депутат от ПП-ДБ се въздържа. Същинското обсъждане обаче на измененията в Конституцията на Република България ще започне след 6 октомври. Интервю в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с проф. Пламен Киров – ръководител на Катедрата по конституционноправни науки в Софийския университет "Свети Климент Охридски“ и бивш конституционен съдия

Проф. Киров, узряла ли е ситуацията в България за промяна в Конституцията? 

На този въпрос могат да отговорят само политиците, тъй като в техни ръце са инициативата и съответно процедурата за изменение на основния ни закон по глава 9 от Българската конституция от 1991 г. Всъщност ние говорим за конституционни промени отдавна, и то все по отношение на главата за съдебната власт.  

Досега Конституцията има пет изменения, като четири от тях са посветени именно на главата за съдебната власт. Само едно изменение беше свързано с членството на България в Европейския съюз и дотолкова, доколкото подписването на Договора за членство изискваше някои корекции в отделни текстове, те бяха извършени 2006 г. Всички останали изменения са посветени на съдебната власт. Досега нито едно от тях не е дало положителен резултат и съдебната власт продължава да бъде обект на атаки от гледна точка на нейното функциониране от страна на политиците. 

Как обаче би следвало да се промени ситуацията, ако съдебната власт бъде разделена на две – на съдебна и на прокурорска? 

Така поставен въпросът, веднага ни отпраща към изискванията на глава 9 от Конституцията. Ако това имат намерение да осъществят политиците, то тогава трябва да свикат Велико народно събрание дотолкова, доколкото по решение №3 на Конституционния съд от 2003 г. категорично е постановена визията на Конституционния съд, че това представлява промяна във формата на държавно управление, което попада в изключителната компетентност на Великото народно събрание. Т.е. ако настоящият парламент извърши това разделяне и в България се появят на мястото на съдебната власт още две власти, т.е. ние ще имаме законодателни, изпълнителна, съдебна и прокурорска власт, това променя формата на държавно управление и попада в изключителната компетентност на Великото народно събрание. 

Проф. Киров, имаше коментари от БСП, че е редно и президентът да предложи един свой вариант за промяна в Конституцията. Според вас трябва ли това да се случи? 

Не, не трябва да се случва. И тук става въпрос и за формално-юридическа, и за политическата целесъобразност, тъй като има внесен законопроект – той е внесен още в края на юли месец, за да мине съответният срок, за да може да бъде поставен на обсъждане, по процедурата, която е описана в самата Конституция. И след като тази процедура е рестартирала, без да се проведе един широк обществен дебат, включително и с покана президентът да внесе евентуално своите идеи за изменение що се отнасят до изработването на един общ проект, тъй като всъщност инициатива за изменение на Конституцията имат не по-малко от 1/4 от народните представители и президентът на Републиката.

Но съгласете се, че ако бъдат внесени два самостоятелни проекта, те могат да не обхващат една и съща материя и на следващо място, могат да имат противоречиви нормативни решения. Вече е късно президентът да внася такъв законопроект. Най-вероятно има изработен такъв, но дотолкова, доколкото всички политически партии, може би с някакви изключения, са негативно настроени към президентската институция и дотолкова, доколкото вече са осигурени 2/3 от гласовете, които да подкрепят проекта, внесен от "некоалицията“ – нека да я наречем така, тъй като стана популярен този термин, който е правно безсмислен, но все пак е популярен и се използва.

Така нареченото "конституционното мнозинство“.

Точно така. Така, че няма смисъл президентът да внася какъвто и да е проект, който да отразява неговите идеи. Макар че в някои елементи на желаните конституционни промени – например, въвеждането на пряка конституционна жалба за гражданите пред Конституционния съд, мисля, че няма големи различни между идеите на президентската институция и на вносителите на настоящия законопроект. 

Проф. Киров, казахте обаче нещо ключово преди малко – че всичко това се е случило, този проект за промени, който е предложен, без широк обществен дебат, което може би наистина е много важно. Защо според вас е трябвало да се случи такъв дебат и какви щети са нанесени заради липсата му към този момент?  

Щетите ние ще ги установим в последствие, ако бъда гласуван и влезе в сила този проект – той се превърна в изменение на Конституцията. Що се отнасят до необходимостта от широк обществен дебат, включително и в научните среди, включително и в юридическите среди, включително и в гилдиите на магистратите, тъй като той ще засегне основно дейността на магистратите.

Самият парламент е избран само с 40% от имащите право на глас български граждани. Т.е. при тази ниска избирателна активност на последните парламентарни избори, макар да е формиран 240-членният състав на Народното събрание, той няма необходимата демократична легитимност, за да се нагърби с тази доста трудна и деликатна задача – да измени основния закон. Поради това липсата на тази демократична легитимност може да бъде компенсирана с един предварителен и целенасочен, не прибързан широк дебат, от гледна точка на участващите в този дебат субекти.

Всичко това да се случи, за да избистрят визията, т.е. целите на конституционната промяна, т.е. какви цели се преследват с конституционните изменения, както и адекватните на тези цели средства за тяхното постигане, юридически средства.

Всъщност това не беше направено. Законопроектът беше внесен набързо и сега очаквам между двете четения, дотолкова, доколкото в парламента ще се провеждат дебати и обсъждания и ще има възможност за внасяне на допълнителни предложения за рационализиране на текста на законопроекта. Това да се случи, т.е. да се съгласуват първо текстове, които очевидно не са съгласувани, или пък някои други, които будят сериозни съмнения, че се прибързва и се пускат от позициите на политическата целесъобразност.  

Проф. Киров, преди малко вие казахте, че много партии са настроени враждебно към президента Румен Радев. Обсъдихме и варианта дали той трябва да предложи негов вариант за промяна в Конституцията. Според вас това не трябва да се случи или ако е трябвало да се случи, то вече е късно. Как обаче би реагирал според вас Румен Радев, ако има някакви засягания на правомощията на президента като цяло? 

Естествено, че ще реагира остро и така би следвало да постъпи всеки президент – тук се абстрахираме от това, че в момента Румен Радев осъществява функциите на президент на Република България. 

Така. 

Тъй като ограничаването на президентските правомощия, както по отношение на съдебната власт, те не са значителни, не са силни правомощия. Става въпрос за назначаването на тримата висши магистрати – председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор, при положение че орган на съдебната власт, т.е. Висшият съдебен съвет (ВСС), предлага, а президентът издава указ. Той може да възрази, но ако ВСС предложи отново същото лице за назначаване, президентът не може да откаже. Т.е. в случая президентът може в тази процедура да изрази някакви съображения относно предлаганото лице, но той не може да предотврати след категоричността на ВСС от гледна точка на предложението, да предотврати назначаването на висш магистрат. Що се отнася до служебното правителство… 

Също имаше предложения – този институт да отпадне, т.нар. служебен кабинет. 

Да, да. 

Предложения от Венецианската комисия. Да, как го коментирате? 

Дали да отпадне, дали да не отпадне – първо, тук Венецианската комисия не може да дава съвети, дотолкова, доколкото би следвало такива съвети да отправи и към нашата южна съседка Гърция, тъй като и при тях има фигурата на служебно правителство. И всъщност още далечната 1991 г., когато се обсъждаше какво да бъде решението на парламентарна криза, породена от невъзможността на политическите сили в парламента в три последователни опита да формират правителство, тогава се възприе фигурата на служебното правителство и ние почерпихме опита на Гърция.

Тази Конституция продължава да бъде действаща в Гърция, както и на Конституцията на Турция от 1983 г., която вече не действа, дотолкова, доколкото Турция вече е президентска република, а не при стария режим – парламентарна република. Така че служебното правителство има място в българския конституционен модел дотолкова, доколкото то е алтернатива на продължаване функциите на едно правителство, което макар и да е излъчено по парламентарен път, няма парламентарна подкрепа, дотолкова, доколкото процедурата за формиране на ново правителство не се е реализирала по член 99 от Конституцията.

Т.е. ние ще имаме едно правителство в оставка, което ще бъде напълно безотговорно, което ще действа в един доста продължителен период от време. Всъщност, ако трябва да бъдем точни, единственото българско правителство, което си отиде след успешен вот на недоверие, това е с министър-председател Кирил Петков. Трябваше година и половина, след като му беше гласуван вот на недоверие… 

Още да управлява, да. 

Нима това се смята за нормална ситуация, при положение, че той е в оставка след гласуван вот на недоверие, т.е. гласувано порицание, политическо порицание от парламента, и всъщност той управлява, при това без да може върху него да се осъществя парламентарен контрол. Е това е алтернативата на премахването на служебното правителство. Ако това им харесва на народните представители – нека да го приемат. 

Тогава, проф. Киров, според вас доколко спорен е този проект за промени в Конституцията?  

Ами, пак казвам – тук всичко зависи от политическата воля, която като че ли е налице в парламента, дотолкова, доколкото се събира необходимо по Конституция мнозинство за извършване на конституционните промени, т.е. 2/3 гласове в подкрепа на законопроекта като че ли са осигурени. Казвам "като че ли“, защото разбира се, това ще стане ясно, когато се пристъпи към гласуване на законопроекта на три четения. Само че тук трябва да се държи сметка на едно известно правило още от древността, когато решенията са взимани от мнозинството и малцинството е било длъжно да се подчинява на решенията на мнозинството. Мнозинството не е застраховано от грешки, от допускането на грешки. И не всяко решение на мнозинството е мъдро.

Така че трябва към сериозните неща, свързани с управлението на държавата, да се подхожда сериозно, а не да бъде плод на някаква политическа конюнктура и до някаква сглобка, при която доста разнопосочни политически сили и модели по някакви съображения действат заедно. Предстои да видим, тъй като се чуват различни гласове в парламента по отношение подкрепата на едни други нормативни решения, които се съдържат в предложения законопроект. Предстои просто да изчакаме и да видим дали това мнозинство в крайна сметка ще се реализира.