Проф. Огнян Минчев, политолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Интервюто е дадено в 13.15 часа.

 

До 12,00 ч. днес се очакваше да има яснота, как ще завършат преговорите между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Засега се тиражират взаимно изключващи се информации - ту че вървим към избори, ту че преговорите продължават. Официално потвърждение от заинтересованите страни няма. И при президента Румен Радев няма върната празна папка. Защо преговорите се проточиха, въпреки твърденията и от двете страни, че ротацията ще мине без проблем? Наш гост е политологът проф. Огнян Минчев. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", проф. Минчев.

Здравейте.

Какво предизвика преговорите да ударят на камък?

Непосредственият повод за това преговорите да ударят на камък бе лансирането от страна на ГЕРБ-СДС на списък за членове на новия Министерски съвет, буквално в 59-ата минута, преди да бъде връчен мандата и както бе декларирано да бъде веднага върнат със списъка на новия кабинет. Очевидно е, че Бойко Борисов е взел едно подобно решение, което като политическа стилистика аз категорично не одобрявам. Въпреки, че моята работа е да коментирам, а не да оценявам. Но тъй като все пак живеем в България, в която се стремим да поддържаме определени цивилизовани, европейски стандарти на поведение, включително  политическо поведение, смятам, че както ПП-ДБ със своя меморандум и с последвалите го позиции, така и ГЕРБ с изискването тяхното предложение за коалиционно споразумение да бъде светкавично обсъдено и прието и последвано от този ултиматум за членове на кабинета, който бе лансиран от ГЕРБ през последната минута, представляват стилистика, която няма общо с демократичната политическа култура. Тя има общо с балканско-ориенталската култура на извиване на ръце, на правене на политика на тъмно, подливане на вода и т.н. Политиката е сфера, в която винаги има много изненади, винаги има много внезапни действия. Но на практика, добрата политика, националната политика в полза на националния интерес спазва определени самоограничения, които трябва да направят процеса плавен, прозрачен и наистина в обществен интерес.

Проф. Минчев, три министерства на практика се оказват в центъра на раздора - Военното министерство, Министерството на енергетиката и това на електронното управление. Защо тези министерства се оказаха изключително важни и за двете страни?

Нека първо да кажа, че предвид обстоятелството, че Министерството на вътрешните работи се оглавява и предложението е да продължи да се оглавява от министър, който се свързва преди всичко със среди от ГЕРБ, а искането на ГЕРБ за министър на отбраната, независимо от това кой е техният кандидат за това, той може да е добър експерт, както в случая г-н Гаджев, плюс Министерство на енергетиката представлява на практика ултиматум всички основни ресурси на външната политика, на отбраната и сигурността да бъдат съсредоточени в ръцете на ГЕРБ. Независимо от това, че това ще бъде едно по същество коалиционно правителство с ПП-ДБ. Това е ултиматум, който може би има своите основания, но аз не смятам, че той е реалистичен, ако трябва да се търси баланс между двете основни страни на това споразумение. Не може всички ресурси на външната, отбранителната политика, и политиката по сигурността да бъдат в едни ръце. А енергетиката, отбраната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи са на практика именно тези министерства, които в своята съвкупност представляват този пакет от проблеми на външната политика и държавата. Защо ГЕРБ в последния момент поставя подобен ултиматум? Бих искал да зная отговора на този въпрос. Мога само да предполагам, че в крайна сметка на първо място Бойко Борисов начело на ГЕРБ се старае да максимизира своята власт след тези 9 месеца, в които на практика той и партия ГЕРБ излязоха от изолацията, наложена им след протестите от 2020 г. И в момента тяхната релегитимация на политическата сцена амбицира очевидно Борисов да изцеди максимална полза от това правителство, което ще продължи да съществува, начело с г-жа Габриел. Максималната политическа полза е първото, най-близко до ума обяснение. Второто обяснение обаче, би могло да бъде малко по-специфично. Бойко Борисов винаги през годините, в които е начело, било в правителството, било като една от основните фигури в българския политически процес, много се е влияел от външния натиск и от баланса на външния натиск, който се упражнява върху България. В зависимост от силата на външния натиск и откъде идва този външен натиск Бойко Борисов завива на Изток, завива на Запад, прави политически ходове, които го определят от една страна като евроатлантик, от друга страна като неутрален, от трета страна като човек, който се съгласява с основни стратегически приоритети на руската енергийна политика на Балканите. Не искам сега да навлизам в подробности. Но на мен ми се струва, че в това рязко, радикално, категорично не приемане на фигурата Тагарев начело на Министерството на отбраната, зад тази позиция не стои само недоволство от това, че Тагарев не е бил ефективен. Аз не зная, доколко е бил ефективен Тагарев, но дори и да не е бил достатъчно ефективен, според Бойко Борисов, този краен негативизъм не може да се обясни само с начина, по който Тагарев се е справял като министър.

А с какво?

Очевидно има нещо повече. Тук очевидно има нещо повече, Бойко Борисов  има строга червена линия, строга граница, която не желае или не може да премине, утвърждавайки Тагарев като министър на отбраната и за следващия 9-месечен период.

Как звучи тази червена граница?

За мен е трудно да я формулирам, тъй като мога само да правя хипотези. Очевидно е, че от гледна точка на атлантическите и на европейските направления, посоки, валенции на българската политика, Тагарев е адекватен министър на отбраната. Не изключвам обаче върху България, върху Бойко Борисов в частност да е оказван натиск и от други страни. Той винаги е бил оказван този натиск. И други посолства, други геополитически посоки да са поставили ултиматум, че Тагарев не бива да остава начело на Министерство на отбраната.

Проф. Минчев, преди десетина минути изтече буквално информация, че американският посланик Кенет Мертен е бил при президента Румен Радев. Едва ли е случайно това посещение, в контекста на цялата ситуация в България в момента?

Не зная дали посещението е планирано или е случайно. И в двата случая, независимо от това как бихме квалифицирали това посещение, очевидно е едно. Напоследък в българската публичност има страшно много спекулации относно това, че американското посолство управлява България. Аз няма да се включа в спор за това доколко това е вярно и доколко това  е една пропагандна илюзия и лъжа. Но това, което мога да кажа, е, че България като член на ЕС и член на НАТО е съюзник, чиято нестабилност пряко се отразява върху нивото, върху степента на сигурност на Атлантическия съюз като цяло и на ЕС като цяло. Една дестабилизирана България на границата на военния конфликт, който в момента определя цялата политика и геополитика на Европа между агресора Русия и Украйна, една България, която е разколебана в посоката на своето развитие, една България, която е във вътрешен политически смут и криза, е нещо, което нашите партньори не желаят да допуснат. И може би не могат да допуснат, което много трудно ще компенсират. Поради това, аз очаквам и в Президентството, и в Народното събрание, и в Министерския съвет да бъдат направени посещения не само от посланик Мертен, но и от основни европейски посланици, от основни фигури, които са свързани с политическите решения на страните и организациите, в които членуваме: НАТО и ЕС. Защото повтарям, стабилността на България, политическата стабилност на България в този момент, в тази ситуация, е от общо значение за общоевропейската, общоатлантическата сигурност.

Ако погледнем към двете противоположни ситуации, които се очертават пред страната ни, буквално в тези минути или часове - избори или правителство, бих помолила да ги разгледаме поотделно. Най-напред: как ще влязат в избори ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС?

Сега, що се отнася до това как ще влязат в избори отделните политически партии, мисля, че социологическите данни в своята съвкупност ни дават съответна ориентация. Имаме относително намаляване, макар и не драматично, но намаляване на подкрепата за ПП-ДБ. Имаме леко увеличаване на подкрепата за ГЕРБ, но също така не особено драматично повишаване, може би с 2-3%. Което сигурно представлява определен мотив, определен стимул за среди в партия ГЕРБ да считат, че за тях би било по-изгодно да се явят на избори, преди да се опитат да създадат ново правителство. А дали това ще се случи точно по този начин, за мен на този етап е малко трудно да преценя. Защото едни нови избори в България, макар че нямаме някакви сериозни нови политически заявки на политическата сцена, резултатът от тези нови избори не може да бъде пряко определен. Не само като съотношение между сега управляващите политически сили и опозиционните сили, но също така и поради реалната политическа атмосфера, която ще се създаде в процеса на подготовката и осъществяването на тези избори. Нека да не забравяме, че към тези избори лежи и едно служебно правителство на президента Радев. Това служебно правителство отново няма да бъде конвенционално служебно правителство, въпреки конституционните промени. Това служебно правителство ще даде в ръцете на президента доста нови ресурси на властта, които ще му позволят да оказва сериозно влияние и върху процесите на създаване на правителство, след като изборите бъдат проведени. Тоест, ние навлизаме в цикъл на политическа несигурност и политическа криза, чиито изход е предварително неизвестен. Определено неизвестен, не може да бъде прогнозиран, дори и с известна точност.

Кой ще реди кабинетът на това служебно правителство, кой ще избира министрите, на какъв принцип? Новите промени в Конституцията не казват нищо, освен за министър-председателя.

Точно така, новите промени в Конституцията фиксират възможността президентът да избере фигура на министър-председател измежду посочените възможности. След което министър-председателят ще трябва да си подбере министрите, които да бъдат одобрени от президента. Но това е формалната, външната страна на нещата. Аз мисля, че във всички случаи, президентът оказал се отново в ролята на принципал на едно предстоящо служебно правителство, ще има много сериозни ресурси да оказва неформално влияние върху лобирането на министрите за този кабинет. Както и ще направи много внимателен подбор на своята номинация за министър-председател между избраните от Конституцията позиции и заемащите ги лица. Така че  независимо от конституционните промени, които аз не оценявам като особено качествени, между другото, неформалната власт в България, неформалната власт, която стои под закона, извън закона и около закона, винаги е имало много важно значение за реалното разпределение на политическите ресурси, на политическите баланси в българската политика.

Ако все пак се състави правителство нормално, сега ротационно дори, какви неизбежни стъпки трябва да предприеме?

Ако се състави правителство в крайна сметка, това ще бъде едно много трудно действащо правителство, тъй като напрежението между  двете страни е стигнало очевидно много високи обертонове. И от тази гледна точка ще бъде трудно за това правителство и за неговото мнозинство да взимат политически решения със сериозно, дълбоко, дългосрочно значение за управлението на българската институционална система. Знаем, че предстои избор на ключови фигури в съдебната система. Стои на дневен ред въпросът за ръководителите на специалните служби в България. Както стои на дневен ред изборът на ниво водещите позиции в много от регулаторите, така наречените регулатори, които в крайна сметка обезпечават контролните функции на държавната публична административна система. От тази гледна точка взимането на решение няма да бъде не само леко, но ще се среща с множество подводни камъни от този тип, с които се среща и самото композиране на едно подобно правителство, ако то изобщо се случи. И според мен, ние не сме застраховани от внезапна политическа криза във всеки един момент от развитието на този следващ 9-месечен цикъл на управление на подобно правителство.

Кога можем да очакваме тази поредна политическа криза, взрив за която ще направят, ще положат регулаторите или по-точно избора на техните членове?

Не можем да прогнозираме, кога можем да очакваме подобна политическа криза. Вижте, проблемът на българската политика е в това, че когато се приемат определени законодателни текстове, независимо дали става дума за закони или още повече за конституционни промени, на практика се променят институционалните условия за функциониране на държавата на повърхностно ниво. Големият проблем на българската политика и на българската администрация е, че неформалните властови отношения и в икономиката, и в политиката, и в администрацията са тези, които диктуват институционалния политически административен процес под закона, около закона, извън закона. Докато ние не успеем да направим реформа, но тя не може да бъде само законодателна реформа, тя трябва да бъде съдържателна реформа за функционирането на институциите, реформа, която да направи Закона задължителен, а не “Врата у поле", както гласи известната шопска мъдрост, ние не само няма да можем да стабилизираме функционирането на българската държава, но няма да можем и да прогнозираме всички тези кризи и подводни камъни, които стоят пред нейното функциониране, във всички нейни измерения - и в трите направления на властта.

Неформалните интереси, известни сред по-широката публика като олигархични интереси, какво диктуват в момента - избори или правителство?

Олигархичните интереси не са единни. Олигархичните интереси са обособени в различни групировки, в различни гледни точки. Българските олигархични интереси, в продължение на целия този т.нар. преход, който вече не може да бъде преход, тъй като няма преход от 30 години, но олигархията, формирана в резултат от посткомунистическото развитие на България като цяло, е произточно ориентирана, проруски ориентирана. Тя е зарибявана с много пари от руските енергийни проекти и от руския енергиен монопол в България и тази олигархия като цяло не може да бъде надеждна основа за икономика или политика, насочена към успех на България в европейско и атлантическо направление. Тази олигархия слага прът в колелото на държавата в процеса на нейната интеграция в европейско и атлантическо направление. Тази олигархия осуетяваше в продължение на дълги години присъединяването на България към Еврозоната, към Шенген, още в началото на второто десетилетие на този век. Така че като цяло, като цяло тази олигархия не върви в посоката, в която трябва да върви осъществяването на българския национален интерес. Но едновременно с това, също така искам да кажа, че тя е разклонена на различни, често конфликтуващи интереси. Да не забравяме, че самите протести през лятото на 2020 г. стартираха на практика с конфликт между основни олигархични котерии в българското задкулисие. И тези олигархични котерии и сблъсъка между тях на практика доведоха до това, че в един момент гражданите излязоха на улицата и поискаха да променят условията на функциониране на държавата и на политическата власт.

Ако България се намира в момента на кръстопът, какви са рисковете пред нея?

България се намира на кръстопът от много време насам. България в продължение на десетилетия не успя да направи пълноценно  своя избор за принадлежност към европейския, атлантическия свят. На повърхността тя се присъедини към НАТО и ЕС, в дълбочина тя остана пряко зависима от руските енергийни олигархични и стратегически интереси в страната и в региона на Балканите. Така че това раздвоение е на практика структурното раздвоение, което в дългосрочен план ще продължава да осуетява реализацията на българския национален интерес. И докато през началото на века до 10-15-та година на новия век и т.н. България можеше по някакъв начин да примирява тази своя двойна идентичност западно-източна, тъй като отношенията между Русия и Европа, между Русия и Запада бяха относително добри, развиваха се в добър контекст като цяло, сега, при това равнище на международните отношения, на конфликта между Европа и Русия, по повод на Украйна, на Запада и Русия по повод на Украйна, всяко подобно разделение в българската политика е разделение, което е в много пряк и драматичен ущърб на българския национален интерес. Но много е опасно и е изключително рисково за непосредственото бъдеще на страната.

И на финала да ви попитам, каква е вашата диагноза на България днес?

България е едно общество, което се развива. Не е вярно, че ние сме изостанало, отпаднало в криза и т.н. България е едно общество, което се развива, икономиката се развива прилично, жизненият стандарт също така се развива прилично, макар че имаме огромна социална поляризация. Но България няма качествен политически елит. България няма качествени държавници, интелектуалци, изобщо представители на водещи, на лидерски позиции, които да осмислят българския национален интерес, и които да го насочат в руслото на неговото перспективно бъдеще. България се лута, България се лута като една лодка без кормчия, без човек, който да я управлява, да я навигира.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

Приятен ден.

Добър и на вас. Гостува ни политологът проф. Огнян Минчев.