Проф. Огнян Герджиков в интервю за вечерния блок "Това е България“ на Радио "Фокус“

Човек, който няма нужда от представяне, личност с една дълга биография, авторитет, юрист, политик, председател на 39-ото Народно събрание и служебен премиер в периода 27 януари 2017-4 май 2017 година. Професоре, чест и почитание. Първо, как ще тълкувате днес гласовете от "Дондуков“ 1 и 2? 

Вие сте ги чули вероятно, но аз не съм. Така че трябва да ми кажете какви са били тези гласове, евентуално да мога да ги коментирам. 

Консултациите при президента Радев. Днес са "Продължаваме промяната“, също и Гълъб Донев от Министерския съвет. Да почнем тогава тривиално: как ще направите оценка на сегашната актуална политическа ситуация? Най-тривиалният въпрос и най-общият. 

Ако трябва с една дума да кажа, ситуацията е сложна. Това е известно на всички, така че не казвам нищо ново, нищо интересно. И лошото е, че не се знае какво ще се случи в близките месец-два и т.н. 

Имаше друг служебен премиер, който обичаше да нарича тази ситуация "безвремие“. В безвремие ли сме наистина? 

Не мога да кажа дали е безвремие. По-точно е едно трудно време. Но това трудно време не е патент български, в трудни времена са и други държави, и по-напреднали от нас демократични държави. Така че не е чудо невиждано. Но разбира се, когато е на собствен гръб, е най-неприятно. 

Първо, по вашата експертна тема. Получава се така, проф. Герджиков, че реално в последните година и половина-две Народните събрания, техните издания не работиха като хората. Значи, голяма част от ръководството на БНБ е с изтекъл мандат, който е от квотата на Народното събрание, говорим вече Конституционен съд, ВСС, Инспекторатът към ВСС, на когото се оказа, че не само председател, но и 10 инспектори трябва да бъдат сменени. Ще успее ли това Народно събрание да се стегне и да свърши тази толкова важна задача? 

Това е едно от безобразията, които наблюдаваме в последните Народни събрания, тъй като има изтекли квоти на някъде около 7-8 институции, което наистина е безобразие. Защото това не е нещо особено сложно – подходящи хора да бъдат предложени, да бъдат гласувани, да се попълнят квотите, а не тези органи, които са важни органи, да работят в непълен състав. 

Смятате ли, че този път ще намерят консенсус? Караха се в миналото издание на парламента кой ще бъде шеф на БНБ – нашият човек или вашият човек. И пак в момента виждаме, че липсваше и доклад онзи ден в петък в парламента, може би пък хората не искат да се подписват и да носят отговорност, след като не се знае докога ще са там. 

Ама значи, ние за какво сме ги избрали? Нали, за да носят отговорност? Най-лесно е да бягат от отговорност. Ами защо тогава влизат в тези органи, които определят политиката на държавата, които трябва да вършат тези и тези работи? 

Разбрах ви. Вие лично "За“ да влезнем в Еврозоната от 1 януари 2024 година или "Против“? 

Категорично "За“. Аз съм убеден европеец така, както е убеден европеец беше още проф. Шишманов 1926 година, който пръв предрече, че бъдещето на Европа е в Европейски съединени щати. Аз съм твърдо убеден, че това е бъдещето на Европа. Дали след 20 години, дали след 30 години или повече аз не знам, но това е единственият начин Европа да се съумее да се противопостави на гигантите в икономиката САЩ, Китай, Индия. Всяка отделна държава от Европа не може да издържи на тази конкуренция, но обединена Европа ще може успешно да издържи подобна конкуренция. 

Да не забравяме и БРИКС, държавите там как работят добре заедно. 

Да, така е. 

Как го виждате, проф. Герджиков, и след това първо заседание, което продължи 3 дни, този парламент колко време може да го бъде? Ще издържи ли до местните избори например? 

Най-добре е да издържи. Това имах повод да го кажа няколко пъти, това трябва да бъде програма минимум – да се издържи до местните избори, за да бъдат изборите 2 в 1. Защото на хората им омръзна през няколко месеца да ходят на избори. Това е известно на всички. Така че и ако този път се допусне по този начин да бъде  няколкомесечен парламентът и да не може да излъчи правителство, то това ще е голям минус. И аз, макар че съм оптимист и смятам, че ще съумеят да излъчат правителство, не изключвам и да не съумеят. И тогава аз имам едно радикално предложение. 

Слушам ви. 

И моето предложение се състои в следното: всички тези народни представители, които не са могли да излъчат правителство, да бъдат така добри да върнат обратно получените възнаграждения. Защото тези възнаграждения им се дават, за да вършат работа. А основната работа е да изберат правителство. Щом това не могат да го направят, то те трябва да върнат тези пари, защото те са неоснователно получени. 

Те не могат да се разберат на три комисии председатели и състав да направят. 

Да, да, така е. При положение, че това не е най-сложната задача, която има да решава един парламент. Това е относително лесна задача. Има много по-сложни задачи. Ето например една сложна задача е един адекватен бюджет. В тези условия на инфлация, особено важно бюджетът да бъде правилно усвоен, да бъде балансиран така, че да няма сътресения през следващата година. 

Трябва ли, според вас, по-отговорно ли е да се прави този бюджет, да се оформи вече финално, след като има някакво решение дали ще има някакво правителство или не? Как смятате? 

Така или иначе служебният отказва да внесе проекта, който са подготвили. Те могат да внесат, могат и да не внесат. Това е в крайна сметка тяхно право да решат кой ход да предприемат. Нормалното е, редното е един редовен кабинет да направи такова внасяне на бюджета в Народното събрание. И тази задача наистина е най- най-важна, както разбира се, и задачата за няколкото закона, които са абсолютно необходими с оглед на надеждата да получим съответните финанси от Европейския съюз.

И без това сме закъснели там, казват го не един и двама икономисти. 

Да, да. И ако продължаваме да закъсняваме, има опасност да се разминем с някои от тези средства. 

Проф. Герджиков, вие сам изтъквате – "Аз съм един от най-големите европейци“. Г-н Борисов избра едни от най-големите евроатлантици, както се казва така у нас – г-н Плевнелиев и Паси да водят разговори с партиите. Как ще определите вие факта и вашата оценка на това, че имаше такива, които дори не отидоха на срещи? 

Ето това показва незрялост. Не може да се отказва диалог. Дори да имаш вътрешното убеждение, че това няма да доведе до нищо, ти пак си длъжен да приемеш да участваш в тези разговори. Другото е предварително да се отказваш. Това не е демократично, това не е логично, това не е – не знам какво да кажа. Не може така да се действа. Значи, политиката е изкуство на диалога, изкуство на компромисите. Тези, които не могат да водят диалог, тези, които не могат да правят компромиси, те не са за политиката. 

Тоест, това тропане с крак, буквално като в детската градина, ще донесе ли негативи? Хората най-малко гледат българите какво става на последващи избори точно с тези партии, недиалогичните? 

Да, точно така е. И на хората им омръзна непрекъснато да виждат една и съща сцена: на избраници, които не могат да се разберат. А те са затова там, за да се разберат и да поведат България напред. 

Аз ще ви цитирам, успях да направя кратко интервю в кулоарите на Народното събрание в първия ден, на първото заседание на парламента, попитах г-н Делян Пеевски от ДПС: Как го виждате, ще има ли правителство, и той отговори с две изречения: "Така като ги гледате и поведението им, дали ще има?“, след това на въпрос дали ще падне избирателната активност под 30%, той каза точно и ясно: "Естествено, че ще падне, за какво да ходят вече на избори? Да ни гледат как си откриваме едни Събрания и си говорим нещо.“ 

До голяма степен има право, колкото и да не изглежда така, да не звучи добре. Но наистина едни евентуални избори тук след месец-два, ще се стигне до още по-голям отлив от урните. Не стига, че машинното гласуване отказа не малко хора от гласуване, и ако не се възстанови хартиената бюлетина, то и при тази честота на избори няма да се учудя и аз, ако 30-те процента се окажат трудно достижими. 

Коалиция на хартиените бюлетини. Тук в това студио Делян Добрев от ГЕРБ ми каза: "Ами ако има такава, значи има и коалицията на мадурковките“. Вече звучи трагикомично. Но вижте колко по интереси така се разбраха различни коалиции в момента в парламента. 

Искам да обърна внимание на нещо: машинно гласуване няма никъде в Европа. С изключение само на Брюксел. Брюксел, не Белгия. Значи, ние ли сме най-умните, след като нашата демокрация е най-млада и най-крехка в сравнение на утвърдените демокрации не само в Европейския съюз, но и в цяла Европа. Така че много ви моля, 2008 година Конституционният съд на Германия отменя машинното гласуване като недемократично. 



Точно така. 

А ние сме се хванали за машинното гласуване. Смятаме, че сме много модерни и само то трябва да бъде използвано. 

Да ви попитам за човек, с когото сте работили. Преди няколко дни ни беше на гости тук, в студиото. Казва се ген. Стефан Янев. Попитах го в прав текст дали е разговарял с президента на темата има ли намерение третият мандат, ако се стигне до него, да се връчи на "Български възход“, и самият ген. Янев, цитирам ви дословно, той ми каза: "Не съм говорил с президента по тази тема, но аз потвърждавам, че ние имаме план и стратегия, но нека не забравяме, че има първи и втори мандат. Ако третият дойде при нас, ще участваме конструктивно, ако отиде при друга партия, също ще участваме конструктивно.“ Имате ли вие такива очаквания, ако не се разберат за първи и за втори, все пак обединителната фигура, такъв, който няма тъмни петна, ако щете, в много вече все още кратката си политическа кариера, диалогичният генерал да го получи? 

Да, аз споделям тази позиция. Аз доколкото смея да поглеждам в бъдещето, струва ми се, че не е голяма вероятността първият и вторият в класацията, ГЕРБ и "Продължаваме промяната“ да съумеят да направят кабинет. Би било прекрасно, но е много, много, много съмнително. Тогава ще се отиде към трети вариант, самият президент Радев ще избере кой да бъде той, и никак не е изключено това да бъде именно партията на Стефан Янев. Стефан Янев го познавам добре, работил съм с него заедно в служебния кабинет 2017 година, много интелигентен, диалогичен човек. Няма петна неговата партия, тъй като тя е съвсем млада, и затова няма конфронтационна настройка към нея, което е много добра предпоставка, за да може той да съумее едно обединение около себе си, поне в най-лошия случай, един кабинет на малцинство. 

Направи ми впечатление на мен, докато сме на темата, че всъщност ген. Янев и неговите колеги бяха първите, които се осмелиха да приемат поканата на г-н Иван Гешев, на главния прокурор, който знаете всички от осанна до разпни го, и седна с него на една маса в парламента. Правилен ли е подходът? Утре БСП имат среща с г-н Гешев? И обратното, на главния прокурор към тази отвореност и желание за разговори? 

Аз винаги съм поощрявал тези, които имат желание за разговор. Това за мен в политиката е изключително важно. Така че чудесна е инициативата за тези срещи, чудесно е, че има такива, които се отзовават на подобни разговори, защото без диалог никога не може да се постигне нещо положително. 

Една друга тема, и вие сте експерт и по нея. Много изведнъж пак почна да се прокрадва тази тема, независимо дали през г-н Слави Трифонов или политолози, социолози, експерти, медиатори, анализатори и т.н. Искат отново да пипаме Конституцията, проф. Герджиков. Колко е опасно да се пипа все пак Конституцията, предвид това, че вътре е уреден въпросът за българския език, че е официален, за брака, че той е между мъж и жена, забраната за партии на етническа и религиозна основа? Има наистина политици, коментатори, които си говорят повърхностно за Конституцията все едно за лексикон някакъв от училище. 

Много добре задавате въпроса. Той съдържа в немалка степен и отговорът, който бих искал да дам. Много често чувам това да се направи промяната, поправка в Конституцията. Конституцията е основният закон на една държава – колкото по-малко се пипа, толкова е по-добре, толкова показва, че държавата е сериозна и стабилна. Наложи се промяна в Конституцията в навечерието на приемането ни в Европейския съюз с оглед на еврочленството – това да, там трябваше да се пипне задължително. Оттам нататък току  мине известно време, все някой: "Хайде да променим Конституцията“. Защо, хора, ще променяме Конституцията? Какво толкова налага промяната в Конституцията? Един път се наложи, променихме я, оттам нататък няма такава потребност, според мен. Колкото по-малко се променят законите, толкова е по-добре, толкова е по-стабилна държавата. Не че законите са свещени и не могат да се променят, но ние сме световни шампиони по промени в законите. Няма друга държава в света, която на всеки няколко месеца да променя законите, които е приело Народното събрание, няма друга държавата, повярвайте ми. В това отношение непрекъснато бия камбаната и все едно нищо. Ами те самите депутати си пишат оценка Слаб 2. Защото приели са един закон, минат 3 месеца, хайде да го променим, минат още 3 месеца – пак го променят. Какво значи това? Значи, те като са го приели, къде са спали, какво са гледали? Закони не се приемат набързо, защото това не е състезание по бързина, това не е спринтова дисциплина. Това е нещо, което трябва да се обмисля бързо, спокойно, компетентно. Ето това липсва на българския парламент. 

Публична тайна, обаче и времето го е доказало, че има наистина и промени в закона заради лобистки интереси, които се правят чрез групи депутати. 

Да, винаги е имало такива повече или по-малко. Но не само заради лобистки интереси, а и поради чиста глупост. Има текстове, от които аз просто се срамувам… 

Дайте пример. 

Да, аз няколко примера имам, от които просто ме е срам. Един от тези примери е, че ние сме единствената държава в света, която е предвидила капитал на дружество с ограничена отговорност 2 лева. А в Германия например е 25 000 евро. Сега, това е абсолютно неразбиране, което води докъде? Ако дружество с ограничена отговорност, което може да има оборот милиони, ако претърпи загуби, значи забележете, в размер на 50 стотинки, трябва незабавно да се свика по спешност Общото събрание на дружеството. Дотам води тази несъгласуваност на текстове и това безумие 2 лева капитал. Такъв светът не познава. Има дружества без капитал, то е друго нещо, те са друг вид дружества, персонални дружества. Но капиталово дружество с 2 лева в целия свят, откакто има свят, откакто има дружества в света, няма такова нещо, такова чудо. И това е от края на 2009 година, сега сме 2022 година. 13 години сме чудо на чудесата с тази безумна разпоредба. 

Добре, не се ли допитват до вас, професоре, или всеки има и интерес да е така? Заради собствен бизнес? 

Не, какъв интерес? Това е от глупост, от въпиюща глупост и невежество. Това е. Това е от невежество. Аз, когато бях в парламента, на няколко пъти съм се сблъсквал с не по-малки невероятни предложения. Слава Богу, че тогава имах възможност да влияя, бидейки в парламента, сега обаче нямам такава възможност. 

Друг въпрос: всички знаем, и аз като парламентарен репортер, негласното правило в последните години законите да се пишат в Министерски съвет и се пращат просто под команда за гласуване от голямата парламентарна група с натискане на бутон. Правилно ли е тази практика? 

У нас е разпространено доста да има и законопроекти от отделни депутати. Не всички парламенти по света имат такава практика. У нас това е доста разпространено. Това, което е най-важното, най-важното, че трябва да се пишат компетентно. И навсякъде по света, сега, навсякъде по света, разбира се, говоря малко на едро, защото имам поглед върху водещите, европейски държави, но предполагам, че така е и на други места, има такива консултативни органи. Такъв имаше и при нас преди 1989 година към Държавния съвет, и министри са ми споделяли: "Когато сме внасяли някакъв законопроект, ние треперихме, защото срещу нас са колосите на юридическата наука, като проф. Живко Сталев, като проф. Витали Таджер и т.н., и т.н., как да защитим нашия закон“. Сега никой нищо не дава да се защитава, няма нужда, всеки който каквото написал, дава го, гласува се, и върви след 3 месеца го променяме, след още 3 пак го променяме, и така до края на света. 

Да. Трябва да ви питат. Друг въпрос: питах одеве за Конституцията, тя обаче се споменава най-вече в контекста, вече има много мнения, прокрадват се, президентска република. Вашето мнение? 

Това са екзотични такива, просто не знам как им идва на ум. Колко са малко президентските републики по света, това първо трябва да се види, колко са малко. У нас няма никаква подобна традиция, освен ако не приемем, че по времето на социализма, когато имаше един Тодор Живков, макар и неофициален наречен президент, той всъщност дърпаше всичките конци. 

Пръв държавен ръководител, да. 

Да, ама ние към това време ли искаме да се върнем? С едноличен началник, който командва държавата. Аз не смятам, че трябва да се върнем към едно подобно време. Така че аз съм против такива експерименти. 

Те обаче, тези, които ви опонират, ще кажат: "Ами вижте сега, Байдън в САЩ“. Само че там законодателството е различно, всеки един щат. Обяснете защо не е същото. 

Там е много, много, много различно. Там е друг свят. Там е друг свят в областта на правото и съвършено различна правна система, съвсем различна политическа система. Това е все едно, не знам какво да кажа. Толкова несравнимо, че няма накъде повече. 

Какъв съвет бихте дали сега, като един доайен, изобщо не преувеличавам, както нарекох и в първите дни на Събранието г-н Вежди Рашидов, какъв съвет бихте им дали, как да се държат, защото на момента наистина виждаме, на 43 съм, мога да го кажа, инфантилно поведение там: тропане с крак, моето си е? 

Истината е в диалога и способността за компромиси. Това е. И поставяне на националните интереси над тяснопартийните. Ето това, ако го направят, ще тръгне България така, както всички ние искаме. 

Прави ли ви впечатление, че така уж се усмиряват за ден-два, и после пак се почва и в изказване от парламентарната трибуна, и на прословутия парламентарен жаргон "на трибунка“, предизборно говорят, те си мислят, че са в кампания.  

Ами като че ли някой предусеща, че животът на това Събрание няма да е дълъг, и така вече им се привиждат избори в обозримо бъдеще, и решават да трупат по този начин активи, говорейки предизборно. 

Същата ще е сега историята с надцакването с бюджета. Едните ще се правят на добрите – "Дай повече пари за заплати, за пенсии“ и т.н., от другата страна ти казва първата политическа сила ГЕРБ и други им припяват: "Внимавайте, дълговата криза става ужасна“ и т.н. Едните са добрите, другите са лошите. Кое е правилното, според вас? 

Значи, тук наистина тази обстановка е точно благоприятна да играят на добрите ченгета, да бъдат щедри към хората без сериозно да погледнат, че ако това, тази щедрост се прояви и влезе в закона, може да доведе до такива печални последствия, че после да не може да ги успокоим с години напред. Трябва много внимателно да се работи, а не така популистки, защото е лесно човек да каже: "Ей сега ще увеличим пенсиите двойно и тройно, ще увеличим заплатите не знам си как“. Да, това хубаво звучи. Хубаво звучи, обаче не е сериозно и не е далновидно. 

Обаче днес имаше среща и на Тристранката, и синдикатите казват: "Добре, имате пари за актуалните пенсии, само че с тази минимална заплата от 700 лева, без дори нейното повишение, как ще я карат хората при тази рекордна инфлация?“ 

Да, и това е вярно. Въпросът е да се намери точният баланс. Имаме добри финансисти, имаме добри икономисти. Аз лично познавам такива. Има. Трябва те да се слушат, а не популисти. Значи, търсете професионалисти, а не популисти. 

Така, това се опитваме и да правим. Кажете ми сега, защото знам, че бързате за важно събитие, два-три пъти се прокраднаха твърдения, че вашата НДСВ е донорът за кадри за партията на Стефан Янев. Така ли е? И не само за неговата. 

НДСВ, така може да звучи леко пристрастно, защото няма как да не е така, но НДСВ наистина имаше много, много силни кадри. И нормално е тези силни кадри да бъдат използвани и в днешно време, защото те наистина са потенциал. Така че няма нищо странно, напротив, това е добре.

Кои партии или кои народни представители, ако искате да сте конкретен, се държат най-професионално като парламентаристи, независимо дали са дългогодишни парламентаристи или от по-новите? Кои харесвате вие? 

Колкото и да е странно, аз харесвам поведението на ДПС. ДПС, която до преди години се считаше едва ли не за партия, която трябва да бъде отречена, да я няма в българския парламент, тя  доказа, че е много добре организирана, много добре подготвени са депутатите на ДПС, качествени като народни представители, и партията на Стефан Янев, който също е успял да събере качествен състав в парламента, макар и една дузина, те са малко. Но така или иначе тези две партии ми правят най-добро впечатление в последно време. 

Питам ви като председател на 39-ото Народно събрание, трябваше ли в тази връзка да гласуват доверие за председател на парламента чисто професионално на г-н Йордан Цонев? 

Не можах да разбера точно въпроса. 

Беше издигнат в един период от първото заседание кандидатурата на Йордан Цонев. Трябваше ли да си се обединят, да пренебрегнат ДПС, че стоят зад него, и да изберат него, като професионалист, дългогодишен парламентарист? 

Аз смятам, че Йордан Цонев е човек с огромен натрупан парламентарен опит, с качества, и той би могъл да бъде председател на парламента без никакво съмнение. 

На Вежди Рашидов предполагам, че сили ще му пожелаете, какво още? 

Абсолютно, да. Аз му симпатизирам, един великолепен творец, шапка му свалям като скулптор, като художник. Така че му стискам палци да съумее в това сложно време да се справи. Слава Богу, че има по-опитни заместници, които ще му помагат. 

Пак в това студио адвокат Явор Нотев – бивш зам.-председател на парламента му пожела същото – сили. 

Да, това е основното. Явор Нотев беше също прекрасен зам.-председател  на парламента. 

Ще му предадем, разбира се. Смятате ли, че ще се вслушат, последен въпрос, в зова за разум, за примирие, за смиреност на г-н Вежди Рашидов, както аз казах, в първия ден на парламента буквално им преля книгата, цялата книга "Мъдростта на вековете“ в няколко изречения? 

Наистина той направи много силно изказване. Дано да е стигнало до тях, защото те бързо забравят такива неща, като че ли. 

Професоре, имам още много въпроси, но ви пускаме, защото имате важно събитие и работа. 

Така е. 

Какво важно аз пропуснах да ви попитам или вие искате да кажете на слушателите на Радио "Фокус“? 

Не, просто един ангажимент в Софийския университет, където ме поканиха студентите да изнеса пред тях еди какво си. Така че това ми е ангажиментът и след малко трябва да тръгвам. 

Преподавайте, преподавайте, има какво да научат. Благодарим ви.

 

Петя КУЗЕВА