Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и бивш секретар на МВР, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България" 

Продължаваме със следващата тема. Става дума за изключително опасна ситуация, която поставя въпроса за поведението на учениците и за сигурността в училищата от една страна, но от друга страна ни предизвиква да запитаме: защо се дават разрешителни на макар и пълнолетни ученици да притежават оръжия? Припомням нашумялата в новините случка: ученик извадил пистолет в класната стая, случило се е в час по история в 9-та Френска гимназия в столицата. Съучениците му твърдят, че това не се случва за първи път. Ученикът извадил пълнител и започнал да го зарежда със сачми по време на учебния час. Кой разрешава на ученици да носят оръжие? Питаме проф. Николай Радулов – експерт по национална сигурност и бивш секретар на МВР. Опасен е такъв прецедент, проф. Радулов. Той няма ли да повлече след себе си желания и у други тийнейджъри да "блеснат“?

Всъщност, този случай не е типичен, не е от този тип, за който бихме могли много да се притесним, тъй като става дума за въздушно оръжие, режимът на което за продаване и притежаване е свободен. Преди няколко години се направи промяна, при която след като закупиш такова оръжие от магазина, трябва да го регистрираш в съответното районно. Доколкото знам, никой не си дава такъв зор да прави такава регистрация. И всъщност, въздушното оръжие е абсолютно безконтролно. Магазините издават просто документ, за да си личи, че е закупено оръжието, а не е откраднато, с ЕГН-то, името на този, който го е закупил, но това да знаете не е разрешително, това е просто документ за притежание. Имаше през годините, и то говоря преди много години – преди 20-30-40 години, в които ученици се добират до законно притежаването от родителите им оръжие, и с него се самонараняват или стрелят по някой друг. Даже някога в моите младежки години имаше един такъв случай, при който извършителят беше синът на главния прокурор. Той тогава си подаде оставка. Преди десетина години имаше пак подобен случай, в който синът на нашия състезател Гълъбин Боевски беше успял да се добере до недобре пазеното оръжие на баща си и да го разхожда в училище, и беше избухнал подобен скандал, разбира се, без човешки жертви, слава Богу, защото за този случай, за който ви говоря от моята младост, имаше 8 застреляни. Така че този случай не е толкова типичен, макар че наистина поставя въпроса за това, че въздушното оръжие не е толкова безобидно, колкото им се струва на повечето хора. С него могат да бъдат наранени и хора, и животни. И дори при злощастно стечение на обстоятелствата да бъде отнет човешки живот. Така че да, трябва да се замислим за това да е малко по-строг режимът, при който се продават и се разрешават за ползване и въздушните оръжия – това си е оръжие. А иначе защо се случват тези неща, е друг въпрос. Тук има принос и домашното възпитание, има принос и това, че в училището учителите не се явяват сериозен авторитет за учениците, в повечето случаи те даже спорят с тях, за съжаление не по проблеми на обучаването, т.е. това да е градивен спор, а за начина на живот, за дисциплината в час, за това какво можеш да правиш и да не правиш. И разбира се, няма училище, в което да няма видео система и охранители – те също би трябвало да допринесат това, за което им плащат – да създадат малко по-спокоен климат за учение, за работа в час. За съжаление нещата в училищата са доста изпуснати и не са само такива инциденти, в които се демонстрира или използва оръжие, вие знаете, че имаше и заплахи с ножове преди години, носени от ученици.

И боксове.

И боксове, да. И периодично се случва групи ученици да се бият с друга група по най-различни причини, като последната мода е да се заснема всичко това и да се пуска в мрежата.

Проф. Радулов, кой трябва да направи регламент за предоставяне на оръжие поне за ученици, независимо те дали са малолетни или пълнолетни?

Който се занимава с оръжия, трябва да се занимава и с оръжия, които биха могли по някакъв начин да придобият, ползват или носят и ученици. Сега, няма никакво значение човекът дали е ученик или не, въпросът е, че щом е пълнолетен, той би трябвало да носи отговорност за поведението си. Но той когато стои в една сграда, в която има ученици, учители, създава опасна ситуация. Дори в момента да не е опасна, тя може да прерасне от един момент в нещо много сложно. Така че да, и възпитанието в къщи, възпитанието в училище, но разбира се, и по-сериозният контрол както върху оръжията, така и върху, хайде, това не са оръжия, но са общоопасни средства, трябва да има по-сериозен контрол.

Правим този разговор, за да пресечем възможността да се превърне в модна прищявка носенето на оръжие в училище. Като казахте контрол, кой трябва да го осъществи?

Има си служба. Има си служба, тъй като тук става дума за 18-годишен. Разбира се, че полицията трябва да оказва контрол, но този контрол тя няма как да го оказва, ако редът на придобиване, ползване, носене на този тип оръжие не е строго регламентиран, да се знае във всеки един момент в кого е, къде е, как се съхранява и за какво служи. И трябва да се направят законови промени, и службата, която се занимава с тези неща – Контрол върху опасните средства (КОС) към МВР, да си влезе във функциите.

Ползвам възможността, че сте наш гост, за да ви попитам и за поредните екшъни, в които по един или друг начин са замесени полицаи. След гонка с полицията е задържан шофьор към 33-годишен мъж, който не е спрял за проверка, но пък и полицаите са се изявили зрелищно. Друг случай – полицайка е заловена с марихуана. Какво се случва в българската полиция?

Има много проблеми в самото Министерство на вътрешните работи, то не е просто проблем на полицията. Но полицията като особено тази, която е униформена и е на улиците, като че ли е оставена сама на себе си. Повече и концентрация и внимание си обръщат сами на себе си централните служби, а те успяват да си създадат един доста по-редовен, добре композиран живот с някакви типове блага и прочие, и прочие, докато хората, които са на улицата, имат сериозни проблеми. Тези проблеми се състоят в големия недокомплект, с недостатъчно хора в смените, което води до допълнително натоварване. Големите дупки в щата водят до опити бързо да се набавят нови служители, за да ги запълнят, и при тази бързина и при ниското доверие в МВР, все по-често се назначават недостатъчно подходящи хора. И то това изплува, виждате, и полицайки, и полицаи са залавяни напоследък пийнали, пък някои и употребили наркотици. И като че ли основният въпрос в този случай е: как така употребяват наркотици? А моят въпрос е друг: откъде ги вземат? Защото в полицейското управление няма място, от където да си купиш наркотик, значи има връзка с наркоразпространител…

Пласьори?

Наркопласьори. И има някаква връзка, за която можем да съдим и по това, освен и с този факт, че често ловят вече полицаи, които самите те пренасят някакво количество наркотици. И като че ли тези напоследък много обемни проверки, които се извършват за наркотици, наркотрафик, наркоразпространение, не са особено успешни, защото тяхна жертва стават разпространителите главно на слаби наркотици, на трева. Докато аз като че ли не чух през последните няколко години да има сериозна заловена пратка на хероин, на кокаин, като изключим този случай през юни мисля 2020 година, когато съвсем случайно един патрул провери един каращ на зиг-заг младеж, и се установи, че в колата му има 40 кг кокаин, ако не се лъжа. В гардероба му се намери също голямо количество. След това като че ли без очевидна връзка бяха арестувани и дадени за разследвани двама бивши служители от ГДБОП. Но това иде да ни подсети, че има и нещо друго освен лошата дисциплина, лошото качество, ниските заплащания, и лошото обучение на хората, които са на улицата, има и нещо друго.

Говорите за полицейски чадър от най-високо равнище, в МВР?

Да, точно така, за това говоря. И говоря, че не само има полицейски чадър, очевидно е, че някои полицаи, които не са добре подбрани, не са им добре проучени връзките, като че ли и участват в това разпространение.

Проф. Радулов, по правилата ли са действали полицаите от гонката в София?

Да, всички видяхме, че нещата излязоха извън релсите. Те не се държаха, както би трябвало един полицай да се държи. Поначало полицейските гонки са нещо много опасно, затова трябва да има връзка между полицейските екипи, да бъдат пресрещани нарушителите от този тип, които отказват да се подчиняват. Всички тези допълнителни приспособления за спиране, за които министърът каза, че са набавили, спешно трябва да влязат в действие. Разбира се, и досегът на полицаите трябва да е минимален в тези случаи. Има и други начини освен ти лично да се хвърляш върху обекта на разследване. Да, аз знам, че полицаите са се вбесили от това, което се е случило. Но в крайна сметка идеята е, че тези хора трябва да бъдат добре подготвени, на първо място, за да пазят гражданите, на второ място, за да пазят самите себе си, защото един полицай по-добре или по-зле обучен е служител, в който са вкарани доста средства, за да бъде подготвен повече или по-малко за работата си на улицата. Така че има етика на държанието на полицейските служители. Очевидно тези хора бяха излезли малко извън нея. Аз ги разбирам, защото след като са те разигравали като маймуна из половината град и най-накрая пък и ти се плезят от затворените врати, можеш да излезеш съвсем извън релси. Но това е полицейската работа – трябва да са устойчиви хората, които са назначени, да бъдат обучени кога могат и кога не могат, и доколко могат да използват помощни средства и оръжие, и това да се спазва. А като че ли трябва и на по-кратки периоди да се провежда и преподготовка на състава, тъй като аз мисля, че след 4-5 години след началното обучение те забравят доста основни неща, и започват да действат така по примера на по-стари колеги, който не винаги е в рамките на етиката и на закона.

А разполага ли МВР с регламент за поведение на своите служители, за да не се превръщат те в каубои на пътя?

Има, разбира се, има Етически кодекси на всички поделения на МВР, има правилници за действие във всички ситуации, просто трябва да се изучават добре и да се спазват. И разбира се, нещо, което е много важно – полицаите трябва да се учат да бъдат учтиви, усмихнати, внимателни. Аз трябва да ви кажа, че много съжалявам за това, че беше премахнато средното милиционерско училище някога. Ако то беше преминало в едно средно полицейско училище, като че ли по-лесно щяха да се подготвят млади, необременени, интелигентни, подготвени, даже знаещи езици кадри. Може би това е една от насоките, в които трябва да работим – възстановяване на едно такова средно полицейско училище, разбира се, с някакви привилегии, като годините, през които е то, да се признават за военна служба. Знаете, че сега това се приравнява на трудов стаж. И така бихме могли не само да подготвяме млади и интелигентни хора за полицейска работа, но и да привлечем хора от различните етноси – нещо, което е много трудно, ако не се действа по този начин. Средното милиционерско училище едно време имаше такъв опит, и той беше много положителен: момченца от ромски произход, живеейки откъснати от средата, в която са живели дотогава в махалите, ставаха добри полицаи. Когато след това ги пратиш в ромската махала, се справяха със ситуациите много добре. Трябва да се мисли и за това.

Вие бяхте зам.-председател на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Обсъждахте ли на нея тези проблеми?

Обсъждали сме многократно точно този проблем с младите полицаи, с липсата на доверие, с липсата на етика. Говорили сме и с двамата бивши министри на вътрешните работи, които са депутати от ГЕРБ. Аз мисля, че имахме единодушие по това, че трябва да се работи по възстановяване на средното  полицейско училище. И ползите от него са несъмнени.

От кого зависи това възстановяване?

Разбира се, трябва да се реши към коя институция да бъде и най-вероятно би трябвало да е към Академията на МВР, ще е щатната принадлежност на такава институция. Но предложението би трябвало да излезе от съответните служби, които се занимават с личния състав на МВР, съвместно разбира се с Министерство на просветата, защото това е пълноценно средно образование, и в парламента трябва да се направят необходимите промени в Закона на МВР.

Цоня Събчева