Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и бивш секретар на МВР, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

Над 400 са обвиняемите след акцията срещу наркоразпростанението "Бяло", която от прокуратурата определят като първата по-мащабна за повече от година. При претърсване на над 300 адреса в страната са иззети над 10 000 дози метамфетамини, кокаин и дизайнерска дрога, намерени са над 2 700 стръка марихуана. След акцията "Бяло“ МВР и прокуратурата предприеха мащабна операция във Враца и Видин. Повод за операцията в Северозапада са тежки престъпления от последните седмици, както и растящо напрежение между лица от криминалния контингент в региона, свързани с бивши силови групировки. Активизират ли се мутрите? Наш гост е проф. Николай Радулов – експерт по национална сигурност и бивш секретар на МВР и народен представител. Две мащабни акции на МВР и прокуратурата бяха проведени в разстояние от две седмици една от друга, проф. Радулов. Какво показват?

Аз винаги приветствам акции на прокуратурата и на МВР, когато са свързани с противодействие на наркотрафика и наркоразпространението. Независимо какъв е крайният резултат, колкото по-често се провеждат такива акции, толкова по-трудно ще става наркоразпространението, особено в големите населени места, и това ще обуздае до известена степен, макар че само до известна степен за съжаление, наглото разпространение на наркотици, особено в градове като София, Бургас и Варна. Но трябва да отбележим нещо, на мен ми направи впечатление, че тук се следва, хайде да не е ленинската диалектика, може би е диалектиката на Хегел, че количеството ще прерасне в качество. Видяхте, че над 5 000 проверки са направени. Заловената дрога е по-скоро марихуана и тук-там малко амфетамини, а кокаинът е според мен вкаран в словореда, за да звучи добре, но нито един от нас не е чул за заловени големи количества хероин или кокаин, например в Студентски град, където е всеизвестно, че е основното им място за разпространение. И може би след тези 5 000 проверки ще стигнем нивото на Франция, която при една проверка залови близо 600 кг кокаин, транспортиран от българи. Т.е. това, което италиански специалисти, юристи, прокурори твърдяха в свои книги за организираната престъпност в България, като че ли непрекъснато се потвърждава – нейните добри връзки, нейното влияние в Европа. Така че аз се надявам количеството наистина по диалектически да премине в качество, и следващият път да има една-единствена акция, и в нея да бъде заловен един-единствен товар от половин тон кокаин, както се  случва, макар и не в България.

Според оценки на Центъра за изследване на демокрацията, към 2020 година криминалният пазар на наркотици в България дава приходи между 450 и 500 млн. лева на година, половин милиард, т.е. зад него стоят престъпни групи, генериращи изключителен финансов ресурс. При сегашните акции обаче не сме чули за залавянето на имена на големи босове. Защо?

Това е много правилен въпрос. По начало акцията като че ли е насочена към разпространението към крайните брънки на веригата, т.е. самите разпространители. А тези, които са се интересували от начина, по който работят наркоразпространителските организации, знаят, че краят на веригата е заменим. Той е консуматив. Него го захвърлят след кратко използване и наемат друг, винаги има кандидати, без особено усилия, продавайки в училища или пред дискотеки да си докарат някоя сериозна печалба, и при това без особени напъни, защото част от тези хора са ученици и непълнолетни, най-много което може да им се случи, е да бъдат регистрирани в детска педагогическа стая, което не е кой знае каква заплаха за днешното поколение. Така че защо? Днес например прочетох в едно издание за показания на един от заловените преди няколко години разпространители, който твърдеше, т.е. той не е разпространител, а едно ниво по-нагоре – разпределител на разпространителите, че тогавашният министър на вътрешните работи е получавал от него, т.е. той му е давал всеки месец 100 000 лева, а пък в замяна на това му било обезпечавано спокойствието. В момента, в който е имал проблеми и е спрял да дава парите, се е оказал в затвора. Не знам, доколко това е легенда или истина, но има такива признаци, че над едрата организирана престъпност има чадър и общо взето борбата с нея става пред камерите. И интересното е, че главният прокурор, който е един български Фалконе, общо взето е приключил в битието си на обикновен прокурор всички дела със споразумение, което ме навежда на мисълта, че има някакво съглашение, има някакво разбирателство между тези, които определят как да работи пазара и тези, които би трябвало да го унищожат.

Проф. Радулов, да смятаме ли, че тежките криминални отношения и наркомрежата работят под погледа или със съучастието на държавата? Това ли искате да ни кажете?

Имаме две възможности за предположения, т.е. има алтернатива. Едната възможност е, че държавата работи на толкова ниско ниво, че и под носа й да продават наркотици, тя ще се примири, ще се обърне и няма да обърне внимание. Другият вариант, на който съм по-склонен да се спра, е, че има от високо място покровителство на наркоразпространители. Наркоразпространението въобще не е на самите наркоразпространители, босовете се отчитат някъде, това някъде има достатъчно власт и влияние, за да спира проверки. Ето например на мен ми е интересно, кога ще бъде направена сериозна операция за борба с наркоразпространението в Студентски град и какъв ще е резултатът от такава акция. Защото ако правим всеки ден акции и предварително големите босове получават предупреждение, то това няма да покаже нищо, освен че МВР постепенно се превръща в социална работна среда, в която служителите изпълняват безкрайно много несвойствени за това, за което им плащаме, неща.

Прави ми впечатление и друго от информациите, които прочетох за тази акция: те някак разглеждат наркопазара у нас сам за себе си, без връзка с международните мрежи, което едва ли е така, особено що се отнася до кокаина и хероина.

Факт е, че няма как да произвеждаме кокаин и хероин тук, в България. Вижте, това е доказано така да се каже в международните представи, в Европол, в Интерпол имат много добра представа за това, че организираната престъпност каквато понякога някой от властимащите има нахалството да отрича, че съществува, и няколко главни секретари, включая и един, който след това стана министър, твърдяха, че няма такава организирана престъпност. А след това се поправиха и казаха: "Да, има такава, но това са малки групички, които не са структуроопределящи за криминалната престъпност. Т.е. имаме висшестоящи служители в службите за ред и сигурност, които се опитват да правят еквилибристика с думите, което разбира се не им се отдава и изглежда смешно, вместо да си изпълняват задълженията.

И по още една акция бих искала да ви попитам – тази в Северозападна България. Повод за операция са тежки престъпления от последните седмици, както и растящо напрежение между лица от криминалния контингент в региона, свързани с бивши силови групировки. Активизират ли се мутрите?

Аз си мисля, че са толкова активни, колкото са били миналата година и по-миналата година. Разбира се, заради КОВИД имаше едно малко снишаване, тъй като и бандитите са смъртни, и тях ги е страх, и те се заразяват, и те умират от заболявания. Но мисля, че не можем да говорим за някаква особено голяма активизация, по-скоро когато става дума за това в публичното пространство, това е търсен политически ефект, да се каже: ето сега как мутрите се развихриха, когато не управляваме ние. Знаем кои са тези "ние“, които като ни управляваха, за мутрите не се говореше. Има причини, заради които това се случваше – приятелски, близки и т.н. Но истината е, че криминалният фон или ако щем да го наречем обстановката по криминална линия запазва едно постоянно темпо на работа, на кражби на автомобили, на телефонни измами, на квартирни кражби. Нито е повече, нито е по-малко. Тук по-скоро въпросът е: при едно да кажем запазващо ниво на криминална престъпност каква е разкриваемостта, защото разкриваемостта се определя към престъпления, които са вече регистрирани, и тя не надхвърля 40%. Но като поставяме и възможно, казвам само възможно, защото е много възможно да е повече, още толкова, колкото регистрираната латентна престъпност, излиза, че разкриваемостта е някъде към 15%. Това според мен е недопустимо. Ние тук много често, когато става дума например за убийство на хора, гордо се изправяме и заявяваме, че видите ли, ние сме на едно от първите места в света по разкриване, и дават данни, наистина такива данни съществуват за САЩ, за други места, но на такива хора мога да заявя, че една от най-големите разкриваемости на убийства има в Русия, защото там, както и тук, огромна част от убийствата, които се разкриват, са битови – напил се, ударил тъща си с тесла по главата, сутринта се събужда, до него тя лежи в локва кръв, сам се обажда в полицията да го прибере – самопризнания, сключване на споразумения. В крайна сметка от този тип разкриване на престъпления, разбира се, престъпниците, защото това са престъпници,  независимо  в какво състояние са извършили престъпление, не са тези, по които трябва да се работи упорито. Те всъщност са наяве, пред очите на всички. Но има други престъпници, които извършват убийства и трудно биват намерени. Нито едно, ако си спомняте от 167-те убийства в началото, след 2000 година не беше разкрито. И след това имаше и различни знакови убийства на митничари, на различни хора, които работиха, висшестоящи служители на НАП и т.н., нито едно от тях не беше разкрито. Така че концентрацията трябва да е към т.нар. "поръчкови убийства“, а пък битовите убийства по-скоро трябва да се работи по тяхното предотвратяване и по превенцията, защото те са свързани с домашното насилие, те са свързани с това, че огромна част от криминално проявените лица, включая в малко населените места, които са известни на всички и са оставени без наблюдение, че полицията на тези места пристига и превръщайки се в социална структура, тя започва да следва в своята организационна форма местата, в които няма работа, а не местата, в които има криминални престъпления.

На какво ниво, според вас, е организираната престъпност в България?

Оценките са на чуждестранни специалисти. Твърди се, че нивото на организираната престъпност в България е много високо, че тя е пуснала пипала в цяла Западна Европа, и че с нея основни мафиотски организации, като Ндрангета например, работят с удоволствие. В една книга, която бяха написали един професор от Канада и един прокурор, който работи и участва в процесите по Ндрангета, бяха написали следното: ръководството на Ндрангета с удоволствие работи с българската организирана престъпност, която не се афишира, тихо работи, но има пипала както в цяла Европа, така и в централната и общинската власт. Така че това е оценка, която се дава от много известни и високо ценени специалисти с международен опит, аз само мога да се присъединя към нея.

Вие бяхте и зам.-председател на Парламентарната комисия по сигурност и вътрешен ред. Тези въпроси в комисията в парламента обсъждат ли се, защото по-голямата част от вашите заседания са закрити и ние не знаем?

Вижте, подобни неща се обсъждат, разбира се. За съжаление мога да кажа обаче, че има едно нежелание на извиканите за разговор ръководители на специални служби да отговарят на въпроси не свързани с конкретика, което би било правилно, а въобще на въпроси, които засягат тяхната работа. Т.е. за момента за съжаление мога да кажа, че специалните служби в България работят без контрол от когото и да било. Това сме го констатирали на заседания, ръководители на служби ни казват едно, след това на другия ден разбираме чрез документи, че съвсем друга изглежда работата. Но и вие самите знаете, спомняте си, че преди войната в Украйна как всички твърдяха дружно пред Народното събрание, че война няма да има, и тя избухна на другия ден.

Тези дни стана ясно, че прокуратурата проверява проруската паравоенна организация Българско народно опълчение "Шипка“ за евентуално извършени престъпления срещу държавата. Според лидера на структурата, организацията му има 28 000 членска маса – почти колкото е българската армия всъщност. Ако това е вярно, защо е оставена без контрол от службите?

Аз мисля, че не е вярно, че това не са членове, но може да се спори дали е възможно това да са симпатизанти. Знаете, какво се случва в Европа, и това е резултат както на икономическата ситуация, последвала КОВИД кризата, така и на мигрантската криза – засилиха се десните движения в Европа и във Великобритания. Тази организация, за която говорите, поддържа международни връзки, даже когато през 2016 година тя се създаде, специалните служби с лека ирония гледаха на нея, но само 2-3 години след това стана известно, че тези хора се снабдяват с оръжие, че идват чуждестранни инструктори да ги подготвят там вдън гори тилилейски. Така че не може да се гледа несериозно на подобни групировки, защото ако се подценява тяхното влияние в обществото и това, което могат да направят, можем да стигнем до ситуацията в Германия. Там видяхте, че бяха на косъм от сериозен преврат с хора, които са въоръжени, част от тях са служили в структурите на военните организации на Германия и са заемали ръководни постове. Не трябва по никакъв начин да се подценяват подобни явления, подобни движения, и винаги трябва да се работи, независимо колко сериозен изглежда или не сигналът, който се подава срещу тях.

Кои са причините тези формирования да съществуват и да привличат нови членове?

Знаете, че в години на криза в целия свят е така, не само при нас, крайнодясното, националистическото започва да привлича все повече хора. Тук можем да сложим в картината и в причините някои недобре преценени политически решения на редица управления, свързани с мигрантите, свързани с приема и настаняването на украинците в луксозни хотели по морето. Това създава сравнителна благоприятна среда на подобни националистически групи, групировки, организации, защото има много бедни хора, които казват: "Добре де, защо моята държава не се грижи за мен, аз, който съм българин, и аз трябва да отида да слугувам в Германия, за да мога да си изхранвам децата, а ето виждате едни украинци, често добре облечени и често с луксозни автомобили, се ползват от купища привилегии?“ Разбира се, това не е така по същество. Има много причини, поради които държавата се грижи за украинските бежанци, които наистина са бежанци, не са мигранти, но по-обикновения човек не си пълни главата с анализи и с оценки на реалната ситуация, и понякога даже когато самият той е поставена в особена бедност и особена неглежираност от страна на държавата, е склонен да си мисли, че държавата му е виновна.

Сам казахте преди малко, че членовете на паравоенните организации провеждат военни учения. Кой ги снабдява с оръжие? И пак въпросът е: как службите са го допуснали да влезе това оръжие и да се обучават хора с него?

Ние кой знае защо имаме едно погрешно впечатление за службите. Българските специални служби са такива, каквато е българската държава – объркани, стагнирани, притеснени, лошо финансирани. Как могат да пропуснат подобни явления? Вие съмнявате ли се, че в самите служби има хора, които мислят по този начин – крайно националистически? Аз – не, аз си мисля, че има хора в самите служби, които си мислят, че би могло по-добре да се грижат държавните органи за собствените граждани. Тези, които се сблъскват с украинците, се сблъскват не с редовия бежанец, пострадал от войната, а с хора, които вършат престъпления, защото няма друга причина да имат допир специалните служби и МВР с тях. И се изгражда една мозайка, един портрет на външния враг, на човека, дошъл извън България, който харчи парите, които ни се отдържат от данъците, докато за нас, за нашите бащи и деди няма такива. Това впечатление се създава понякога и от неуспешни политически решения. Откъде се взима оръжие? Може да прозвучи странно, но в България оръжие има много, защото ние сме производители. Смеят се хората, че ако се направи обиск из мазетата на хората в Казанлък, от всяко мазе ще се измъкнат части за по един автомат "Калашников“. Това разбира се е шега, но колко пъти се е случвало да се получи сигнал и работейки по сигнала, да се стигне до сериозно въоръжение на частни лица в гаражи, на няколко пъти се случи. Така че оръжие в България има, стига някой да желае да се въоръжи. Да оставим настрана, че става дума за притежание, редовно, законно притежание на около 380 000 цеви в България. Това е гладкостволно оръжие, оръжие за отборен лов, което си е вид винтовки, често с параметри на снайперско оръжие. Огромни количество пистолети има в бивши и настоящи служители на МВР, част от които са националистически настроени.

Това какви предпоставки създава?

Законното оръжие не създава проблем, но не трябва да се подценява неговото съществуване. Всъщност американците се опариха от това, че страната им е с доста свободен режима на притежаване и продажба на оръжие, но вижте, каквото и да се случва и каквито и убийства да се случват, има един основен принцип там – в народа трябва да има оръжие. Само власт, която се страхува от народна, се опитва да изземе законно притежаването от него оръжие. Спомням си в този ред на мисли, как преди години дирекция на "Националната полиция“ се опита да започне да събира законно притежаваното оръжие, и колко доволни бяха всички бандити, защото сещате се, че всички, които имат законно оръжие, при промяна на закона сами ще си го предадат, но това не важи за незаконното такова оръжие, което притежават бандитите. Така че подобни повеи могат да докарат дотам ситуацията, до много силен национализъм, до съвсем крайнодесни възгледи, и разбира се, мотото на това, че разоръжавайки тези хора,които имат редовно притежавано оръжие е признак за страх от народна на властимащите.

И понеже стана дума за службите, известно ви е, че е внесен законопроект на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ да се промени кадруването в тях, т.е. те да преминат към министър-председателя на пряко подчинение, а да не се назначават техните ръководители,  макар и по предложение от Министерския съвет, но с укази от президента. Как оценявате идеите за такава реформа? Те ще проработят ли?

Аз си мисля, че много внимателно трябва да се обмислят подобни предложения, защото всъщност президентът не управлява службите, той не назначава ръководителите на службите, това го прави министър-председателят. По-скоро трябва да се направят промени в законите на специалните служби, като Закона за ДАНС и другите, които да забраняват на служебни правителства да поставят нови титуляри, т.е. тяхното задължение на служебните правителства е да осигурят честни и справедливи избори. И поради това се налагат да се сменят понякога висшестоящи в кадрово отношения ръководители и на МВР, и на специалните служби. Но нека това да не става с указ на президента в този момент по предложение на служебния министър-председател, защото това отнема възможността на едно редовно правителство да конструира така службите за обществен ред и сигурност, както отговарят на неговата политика. Т.е. ако има назначени с указ на президента хора, които редовните правителства смятат за неподходящи, не е виновен президентът, а е виновен министър-председателят, който задължително представя за назначаване тези ръководни кадри. Т.е. проблемът не е в президента, проблемът е в това, че няколко поредни служебни правителства си позволяват да сменят с титуляри висши ръководни кадри както в МВР, така и в службите за сигурност. И когато след това има указ на президента, става доста трудно от чисто политическа гледна точка да се направят промени, колкото и належащи да са те. Така че акцентът според мен в тези закони е тази възможност служебните правителства да назначават на постоянни места титуляри на МВР и специалните служби. Достатъчно е да се каже то може както е временно, както е служебно, да назначава временно изпълняващи до заемане на властта в държавата на едно редовно избрано правителство.

Цоня Събчева