Проф. Николай Овчаров, археолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

В началото на месец май ръководителят на проучванията на Перперикон проф. Николай Овчаров съобщи, че подобно на миналата година, държавата е абдикирала и е отказала финансирането на този най-известен по българските земи археологически обект. Освен за тази перла на Източните Родопи, и другаде неговите колеги археолози, оказва се, не знаят с какви пари за редовни разкопки ще разполагат тази година, както и за приоритетните обекти, които иначе са били определени още през 2020 г. Според проф. Овчаров приоритетните обекти трябва да бъдат финансирани от гледна точка на културно-историческия туризъм у нас. Готви ли ни изненада археологическият сезон? Научаваме от нашия гост проф. Николай Овчаров. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, проф. Овчаров.

Добър ден. Радвам се да говоря пред вашата аудитория.

Археологическият сезон би трябвало да е в разгара си. Каква е реалната картина в него?

Да, ние сме някъде по средата на разкопките на Перперикон. Вие правилно казахте, че държавата за втора поредна година не финансира приоритетно обектите, определени през 2020 г. Българите помнят, когато бяха предвидени тези средства през 2021 г., как на тези шест приоритета, определени на държавно ниво – това са, освен Перперикон: Замъкът "Вишеград“ в Източните Родопи, Мисионис край Търговище, Хераклея Синтика край село Рупите – селото на Баба Ванга, да го кажа по-популярно, Рациария – римският легионен център край Видин, и Провадия – солниците, много известният вече праисторически обект. Тогава бяха направени казвам чудеса с малко по-малко от 2 милиона лева, бяха разкрити много важни паметници, но това, естествено, трябваше да продължи, което не се случи, и вече за втора поредна година тези обекти са оставени или на общините, които ги стопанисват, или пък на мизерните държавни субсидии, които ни дават през Министерството на културата.

Защо е това отношение към вас, проф. Овчаров?

Вижте сега, това не е към мен конкретно, това е…

Но към най-добрите ни и най-интересните, най-важни, най-значими обекти.

Това е неразбирането на държавата за значението на културно-историческия туризъм, пак го казвам. Аз многократно, хиляди пъти съм повтарял, че археологията в България е трудно дело, просто защото в нея има страшно много да се прави. Ние сме сред трите страни в Европа с най-много паметници – 43 000 паметници имаме. Ясно е, че всички тези паметници не могат да бъдат проучени. Колкото и пари да бъдат дадени за редовни разкопки през Министерство на културата – тая година, доколкото знам, те са около 3 милиона и нещо, не съм напълно сигурен, но мисля, че е толкова, което прави по 15, 20, 30 хиляди лева на обект, което е нищо, особено на фона на инфлацията от последната година. Затова именно беше идеята, за да може да развием културно-историческия туризъм, ние да имаме една листа от приоритетни обекти. То не е казано, че тая листа ще бъде само от тези шест обекта. Ще се допълват, а когато бъде завършен някой от тях, ще влезе друг или ще се разширят, съобразно възможностите на държавата. Въпросът е обаче ние най-сетне да имаме нещо завършено, което да представяме като продукт на културно-историческия туризъм. Знаят ли въобще вашите слушатели, че в България няма нито един напълно завършен град от античността или от средновековието? Няма такова нещо. Дори Царевец, да речем, което между другото пак е само част от средновековния Търновград, но дори Царевец, хълмът Царевец, там, където са били царските дворци, е разкрит малко повече от 2/3, 1/3 от него не е проучена. Да не говорим за столиците Плиска и Преслав, от които са проучили по 1/10, даже 1/20. Това нещо ние се опитахме именно чрез тези субсидирания да се преодолее. Перперикон вече е проучен на повече от 2/3. За да бъде завършен южния квартал, са необходими три-четири години нормално финансиране в рамките на това, което беше през 2021 г. В другите градове – само ще цитирам, ще дам като пример Хераклея Синтика. Людмил Вагалински копаеше в продължения на седем-осем години едно стълбище. През 2021 г. буквално за една година той успя да разкрие форума на града, централния площад на града с колонади и с всичко останало. Няма друг начин, градове не се копаят с малко пари, а се копаят с дълго, продължително финансиране и естествено с всичко останало. Сега искам веднага да кажа и може би да предваря един въпрос, който ще има от ваша страна – какво правим с европейското финансиране. Перперикон е пример за реализацията на европейски програми, но Европа не дава пари за разкопки. Смята се, че всяка държава трябва да има достатъчното достойнство да може сама да определи своите приоритети и вече оттук нататък много по-сериозните средства за консервация, реставрация, инфраструктура се дават именно по линия на Европейския съюз.

А не се ли промени финансовото положение за вас след приемането на бюджета за тази година? Като готвих този разговор, видях, че в Министерството на културата са отпуснали някакви средства за археология, но защо не и за вас?

Те са тези 3 милиона и нещо за около 80 обекта…

Да, доста са. Но не ви намерих вас в списъка, обаче.

Не, аз не кандидатствам за тези неща. Сумите, които са примерно за тази година, са от около 50 000 лева. Аз имам 150 000 лева, но от Община Кърджали. Но са ми необходими около 400 000 лева, за да може действително да се направи това, за което говорихме преди малко. Т.е. средствата, които минават за т.нар. редовни разкопки през Министерство на културата, са изключително недостатъчно. И пак казвам, те са 3 милиона и нещо, но да бъдат и 20 милиона, те пак ще бъдат недостатъчни, защото тогава ще се появят примерно 300 проекта и когато на всеки се даде поравно, виждаме какво се получава. Ето защо именно затова трябва да има финансиране на приоритетни обекти, пак казвам, с оглед на развитието на културния туризъм. Едно време, преди десетина-дванайсет години ние направихме някои подобни критерии в Министерството на културата, когато аз бях съветник на няколко поредни министри. Днес те не се спазват, днес не ми е известен начинът, по който се определят обектите за разпределението на средствата. Там имат някакви критерии, но ние говорим – пак го подчертавам, от гледна точка на културно-историческия туризъм. Т.е. преди всичко, правило №1 – посещава ли се един обект и има ли потенциал той да бъде посещаван. Ето, сега на Перперикон – съжалявам, че давам пример с Перперикон, освен че аз го работя, но имам пряко наблюдение – вчера са минали над 1000 души през него. За годината ще минат около 200 000 човека. Ето го, това е. Това е един нов поминък. Целите Източни Родопи живнаха благодарение на Перперикон. Не само на Перперикон, но той е флагманът, така да се каже, но и останалите неща около него. 700 000 човека годишно минават по "Виа Родопика“ между Перперикон и Златоград. За какво повече да говорим? Във всяка една нормална страна само тези цифри щяха да са достатъчни за приоритетно финансиране. В България обаче нищо подобно не се случва. Напротив. И завистта на колеги, неразбирането от страна на държавата… Виждаме, че нашата държава, особено в последните управления, тя няма отношение към историята. Виждаме, и по отношение на Вардарска Македония, даже направо ни се казва "Стига с тая история! Стига с тоя патриотизъм! Стига с тези неща! Нека да говорим за бъдещето“. Бъдещето без миналото е нищо.

Разкопките в Перперикон ще продължат до първата десетдневка на септември, обявихте вие предварително. Но какво открихте?

Първо искам да кажа, че тая година е изключително важна за Перперикон. Освен разкопките, които ние ще ги проведем – имаме около 20 човека, с които както казах, до 10 септември ще се работи, но заедно с това в момента се реализират тези два проекта. Общо от началото на европейското финансиране това са шести и седми проект, които се правят – забележете за какво става дума, на стойност над 25 милиона лева. Но пак казвам – те не са за разкопки, те са за реставрация, консервация, за инфраструктура. Та, по последните два проекта буквално до дни – да, мога да го кажа, хайде да речем до месеци, един-два, се завършва посетителския център на Перперикон – един прекрасен дворец от мрамор и гранит, който вече е почти готов. Естествено, трябва да се оправят документите. А от две седмици се работи 8-милионния проект по "Региони в растеж“ за консервация и реставрация на части, които са открити през последните 7-8 години – преди всичко Голямата базилика в южния квартал, най-голямата раннохристиянска църква в Родопите. Даже в четвъртък  имахме заседание – те са всяка седмица, в което виждаме какво се е случило и какво има да се прави. Уникална анастилоза – вдигане на колоните, които намерихме, и т.н. Освен това, още 13 сгради се реставрират, с което реално погледнато, остават само от последните две-три години, което не сме направили. Или казано с две думи, буквално на Перперикон кипи в момента. Има строители, разкопвачи, реставратори, археолози. Ето така трябва да се правят нещата. И хората го виждат, тези посетили виждат, че там кипи труд, че там наистина се работи, а не се приказва.

Как може да се промени това положение, проф. Овчаров? Как може да се накара държавата да… да й се влее малко разум, т.е. на държавниците, от които зависи?

Задавате ми един много труден въпрос. Честно да кажа, вие знаете, че аз съм оптимист като цяло, обаче в последно време започвам да ставам песимист. Вече не знам, какво трябва да стане. Вие знаете, че аз много и пътувам по света. Ето сега, преди два месеца бях в Перу по следите на инките. Където и да погледнем, това са все бедни страни – Перу, където са инките, примерно Гватемала, където са маите, Камбоджа, където е прочутата кхмерска цивилизация, страни с по 5-6 пъти по-ниски доходи от България. Културните им обекти са перфектно направени, перфектно направени и поддържани. Тези хора може да нямат какво да ядат, но си поддържат културните паметници, не само защото са патриоти, а защото разбират, че това е икономика, че това са икономически неща, които действително – там и затова отиват милиони хора да ги гледат тези паметници. Ама какво да ходим в Камбоджа, когато може да погледнем съседна Турция – мюсюлманска държава, която обаче си поддържа прекрасно своите християнски паметници, които има на територията си. И всичко останало, разбира се. И виждаме, после се чудим защо туристите ходят не на нашето море, а ходят в Турция и в Гърция – не само заради хубавото море ходят, а защото има какво да разглеждат. Техните паметници, културни паметници са посещавани от хиляди българи, защото просто са направени, както трябва. Ето, за това приказвам. Та, питате ме – не съм вече особен оптимист. Вече не знам, какво още трябва да се покаже и да се направи, за да може тази държава да се раздвижи.

И с риск да засиля песимизма ви, ще ви задам още няколко въпроса в друго направление, обаче. Като говорител на Националния кръг "За Македония“ ще ви помоля за коментар на новина от последните часове буквално. Сдружение "Потомците на бежанци и преселници от територията на Северна Македония и приятели“ внесе в Народното събрание предложение за предприемане на необходими действия срещу внесения в Конгреса на САЩ – забележете, Проект, дело на Обединената македонска диаспора, финансиран от Скопие, за резолюция, настояваща септември тази година да бъде обявен за Месец на македонско-американското наследство. Според текста трябва да има честване на езика, историята и културата на македонските американци и техния принос към САЩ. Как оценявате този трети пореден опит на Скопие да манипулира американските сенатори?

Понякога им се възхищавам, ако трябва да съм точен, честно го казвам. Възхищавам се на северните македонци за тения устрем в желанието им да се превърнат в нация. Ето това е всъщност нашият пример – именно това, което става в Република Северна Македония. Сигурно ви учудвам с това, което казвам, но наистина е така, защото те знаят как да бранят своите интереси, а ние не знаем. На 1 юни вие знаете, че миналата година ние бяхме, Кръгът "За Македония“ в Страсбург и до голяма степен успяхме донякъде да помогнем за приемането на френското предложение. Сега на 1 юни в Брюксел в Европейския парламент – това беше Ден на Перперикон, тогава показахме на най-видното място 4-метров макет на Перперикон, но тогава Европейският парламент беше бъкан, с извинение за думата, с емисари на Северна Македония, които по един или друг начин, не само с думи, но и с други средства, да не ги казвам сега, "обработваха“ европейските депутати за своята кауза. Ето така се действа. А не нашата мижава позиция, в която през миналата година един път казвахме едно, друг път – друго. Двойна политика – Кирил Петков правеше едно, добре, че беше Генчовска като външен министър, че се пребори тази женичка. Аз, честно казано, в началото много-много не й вярвах, обаче после видях, че тя е истинска българка и направи това нещо. Не само тя, разбира се, целият й екип. Мисля, че ние с проф. Павлов и с проф. Кочева донякъде помогнахме в тая насока. Но това е. Северните македонци се борят непрекъснато и при тях няма някой, който да говори обратното. Не е като при нас – ние да кажем нещо, а да се появи организацията на… забравих, какви бяха там тези, които казват "А бе стига с тази история!“ "Ние сме така и така“ – либералите, както ги наричаме ние сега днес. Това е положението в България – нашата позиция не е единна. Нашата – говоря като интелигенция и като учени. Иначе българите като цяло, поне според социологическите проучвания, показват съвсем ясно, какво се мисли по въпроса. Ако не се лъжа, вече не знам последните, малко поспадна процентът, но е над 70-75%, които казват, че не трябва да се отстъпва пред арогантното поведение на Република Северна Македония. Ама само това ни е. Много често ме питат какво да правим – да имаме твърда и ясна позиция и нито крачка назад от това, което е постигнато в договора от 2017 г. и по-късно във френското предложение. А не да се говори само за вписването на българите в Конституцията. Аз поначало не съм и много привърженик на това нещо, но както и да е, нека да я приемат. Това е малко нож с две остриета, защото признавайки, че българите заедно с циганите, примерно, и с разни други малцинства, както ги наричат, донякъде ние отстъпваме. Но заедно с това нещо има още десетки условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да може България да вдигне т.нар. вето от Северна Македония.

Предложихте преди известно време да се направи група за бързо реагиране, за да обиколи европейските столици и да представи историческата истина в Париж, Лондон, Москва. Вашата идея получи ли развитие?

Предложих го не веднъж, а поне 20 пъти, поне от три-четири години го предлагам това нещо – няма, никакъв отзвук няма в тази насока. И на президента е предлагано, и на предишни правителства в последните две-три години, защото тогава е кулминацията на нещата. Винаги сме готови с проф. Павлов и с проф. Кочева, и не само – и доц. Ташев, и т.н. Достатъчно хора сме, които каквото можем, правим. Но нашите възможности все пак достигат донякъде, те не могат да бъдат всесилни. Както виждате, аз пиша моите статии, четат се – виждам ги по електронните издания, че се четат. Българите се радват, поздравяват ме стотици хора за това, но в края на краищата, важно е, какво ще направи българската държава както по въпроса за културно-историческия туризъм, така и по въпроса за Северна Македония. Между другото, въпросите са свързани, защото именно тогава опираме до истинския патриотизъм, а не до празните приказки, които много от партиите говорят.

И още един въпрос в посока патриотизъм. От няколко седмици у нас върви остра дискусия за смяна на националния празник, като вносителите от "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“, предполагам знаете, вместо 3 март да бъде Денят на светите братя Кирил и Методий, 24 май. Обаче, оказва се, че в учебника по история в Гърция пише, че Кирил и Методий са официални представители на византийската държава, те са официални служители на Византия и са изпълнявали държавни мисии, като едната от тях била чрез азбуката да се приобщели "варварите“ към Византийската цивилизация. Дали с тази смяна няма да нагазим в още един исторически спор, но с други съседи?

По принцип е вярно това нещо, което пише в гръцките учебници. Ето, виждате, че ние сме обективни. Всеки български историк, нормално мислещ, ще го каже, защото действително е така. Кирил и Методий са хора, които са специално изпратени първо при хазарите, после при славяните и т.н. Но ние говорим за делото на Кирил и Методий, не само за Кирил и Методий. Ние говорим за техните ученици, защото реално погледнато това, което Кирил и Методий правят, се осъществява от техните ученици. И освен това, това, което пише в гръцките учебници, е вярно, но донякъде, защото мисията на Кирил и Методий започва именно като такава, но продължава по друг начин. И неслучайно Кирил знаем как умира, и двамата са гонени и от едната, и от другата страна, на Методий също не му е добра съдбата. И затова именно техните ученици са прокудени и намират къде – в България по поканата на Борис-Михаил своето убежище. И именно тук делото на Кирил и Методий – забележете, получава своето развитие, защото днес ние не пишем на глаголицата, която е измислена от Кирил и Методий, а пишем на кирилицата, която е създадена в Плиска и Велики Преслав.

Много ви благодаря за този анализ, за времето, което ни отделихте, и до нови срещи.

Благодаря и аз, благодаря.

Цоня Събчева