Проф. Николай Овчаров, археолог,  в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"    

До идването на служебния кабинет археологическият сезон през 2022-ра година е пред провал заради липсата на финансиране. Освен това средствата по програмата за финансиране на теренни археологически проучвания, на която разчитат музеи, институти и университети, не са увеличени спрямо 2021-ва. Още в средата на август миналата година за този провал алармира археологът и историк проф. Николай Овчаров. Според него бездействието на правителството на Проф. Николай Овчаров е довело до блокиране на разкопките, а археолозите могат да работят само благодарение на парите от общините, които както можем да се досетим, не са кой знае колко. Според Овчаров причината е в незаинтересоваността на  министъра на културата в кабинета "Петков“ Атанас Атанасов. Аз бих добавила – и на пълното пренебрежение в правителството на четворната коалиция към културата. Какво се случва с финансирането на българската археология, как след няколко седмици ще започне новият археологически сезон, след като миналогодишният на практика бе провален? Питаме проф. Николай Овчаров, който е наш гост. Тъжните изводи от миналата година да не би да се повторят сега отново, проф. Овчаров?

Ами не е изключено, защото както може да се досетите, сега, в края на януари, няма абсолютно никаква яснота. Току-що научихме датата на новите… вече на знам кои подред избори. А съвсем ясно е, че когато няма правителство, трудно може да се работи. По-скоро ще трябва да се работи със служебния кабинет или по-скоро ще се работи с президентската администрация, да си говорим директно. Аз тези дни смятам да поставя въпроса съвсем ребром пред президента Радев и пред вицепрезидента Илияна Йотова, която между другото е изкушена от историята и археологията, тя е била даже и на археологически стажове, има някаква представа от нашата работа. Но това не е хубаво, защото в края на краищата ние сме парламентарна република и тези неща трябва да бъдат много по-ясни, много по-точни, да имаме една последователна политика, и вътрешна, и външна политика. Неслучайно и с Македония имаме толкова много проблеми, което се дължи на нашата абсолютна непоследователност в тая политика. Що се отнася до археологията, в последните 10, 15, 17 може би години, да не кажа, че говорим за 12 години, защото това няма да е вярно – още горе-долу от правителството на царя насам имаше едно последователно качване на средствата. И което е най-важното – имаше едно виждане от всички правителства в тоя отрязък за това, че културно-историческият туризъм е изключително важен за нашата страна. А без финансиране на определени приоритетни обекти това нещо няма как да се случи – мисля, че не е необходимо да го обяснявам. И така през последните години се създадоха няколко приоритета. Досещате се, един от тях, разбира се, е Перперикон, но не само Перперикон, да не кажат, че теглим непрекъснато към него. Това е Рациария край Видин – много важен за тоя Северозападен дял от България, Хераклея Синтика, Мисионис край Търговище, Провадия-Солницата – все места и обекти, които са много важни, за да се развие първо археологията, разбира се, и след нея – културно-историческият туризъм. За съжаление, именно това, за което вие казахте в началото – през миналата година бяха отрязани средствата. Те много неща бяха отрязани, едното от тях беше точно държавното финансиране на тези приоритетни обекти, което беше на всичкото отгоре залегнало в бюджета. Просто младият Атанасов се заинати и каза, че няма да го подпише, няма да даде своето "да“, макар както казах, средствата да ги имаше. Но той не подписа и разрешението за редовни разкопки. Чак със служебния кабинет, когато дойде – не знам вече кой подред, на Минеков, към август-септември, в края на август, началото на септември колегите получиха своите разрешения и можеха да работят с мизерните средства, които има по тая програма за редовните разкопки. Ето това беше миналата година. Не само аз, и Бони Петрунова – директорът на Националния исторически музей, го каза за провала, и т.н. Какво ще стане през тази година – един Господ знае.

Което означава, че големите археологически обекти, които са и основа на нашето културно-историческо наследство, са замразени или поне по тях се работи оскъдно, така ли?

Не са замразени. Искам да изкажа своята огромна благодарност – вие го казахте в анонса – на общините, по-специално общините, с които работя – Кърджали, Търговище и Момчилград, които напънаха своите немощни мишци докрай. Немощни, защото една община няма кой знае колко финансови възможности. Средно – аз го знам – една областна община може да даде 40-50 хиляди лева за разкопки. Община Кърджали даде 100 000 лева тая година, наистина направи невъзможното, с което ние успяхме да проведем някакви разкопки на Перперикон, изкарахме един прекрасен храм – 3 метра запазен. Но знаете ли, разкопките ни бяха такива, защото копаех с 19 души, че всъщност храмът излезе буквално все едно една торта сме разрязали, в центъра стърчи сградата. Нямахме възможности да разширим изкопите, да се отвори, както му е редът. А вие знаете, че на Перперикон ни остават още – това съм го казвал и във вашето предаване – може би четири или пет години, за да бъде той напълно завършен. Между другото, в началото на септември вицепрезидентът Илияна Йотова дойде и беше страшно възхитена и когато разбра, колко малко ни остава, действително тя го видя на място – едно парче гора, което трябва да се махне, за да имаме един изцяло разкрит късноантичен град, такъв голям, хубав, след 25 години работа, беше просто шокирана. Ами да се надяваме, че поне от президентството ще получим някаква подкрепа и тези средства ще бъдат осигурени в някакъв вид. Пак говоря – не само за Перперикон, а за всички тези обекти, които буквално чакат. Защото при мен горе-долу се получиха нещата, но другите колеги работиха с изключително малко средства. Примерно знам, че малката община Арчар, където се намира Рациария до Видин – тя е една селска община – е отпуснала едва 8000 лева. Нали си представяте, какво може да се направи с тях?

Проф. Овчаров, липсата на политика спрямо националното културно наследство и развитието на археологията може би още дълго ще я наблюдаваме, по простата причина, че едва ли скоро ще имаме правителство. Но от какво губи държавата? Защо за такава политика, поне в този парламент нещо не се гласува, нещо не се прие, не задължиха служебните министри на финансите и на културата?

Между другото, аз говорих вчера с Кирил Ананиев и той ми каза, че всъщност според сегашната система на това да се работи със стария бюджет, тези средства ги има, така че те биха могли да бъдат отпуснати и за 2023 г., защото реално погледнато, ние работим с миналогодишния бюджет, където бяха заложени тези средства.

И където не ви бяха дадени.

Ами не ни бяха дадени, просто не бяха дадени. Просто едно формално питане имаше от страна на Министерството на финансите, защото това са целеви субсидии към съответните общини, това са целеви субсидии за съответната община, предвидени специално в бюджета. Министерството на културата в лицето на Атанасов трябваше просто да каже "да“. Те обаче казаха "не“ и толкова, приключи се работата. Всичките  писма, писания, които изписах по вестници, интервюта и т.н., бяха безполезни. Така че има възможност тая година да бъдат дадени тези средства. Сега всичко вече зависи, както казвам, от служебния кабинет, защото поне до края на април, а като гледам, ще имаме служебни кабинети и веднага след изборите, ако въобще имаме по-нататък друг кабинет, както се казва. А ние вече тогава, през май месец трябва да имаме яснота за нашата работа. Така че ще видим. Наистина ми задавате изключително труден въпрос, на който не мога в момента да отговоря, какво ще бъде. Разбира се, общините ще застанат зад нас, но не е това работата. Жалко е, защото направихме много през тези години, не само благодарение на държавните средства – те са най-малко, между другото, но когато имаме разкрити такива градове, тогава вече са лесни и кандидатстванията по европейските програми. На Перперикон например седем европейски проекта са един върху друг. Само в момента се изпълняват два европейски проекта – завършва се посетителския център, ще бъде готов през тая година, и един голям проект, който между другото, там също се позабави поради вътрешнополитическите неуредици в страната, но един проект за около 8 милиона лева, с който ще бъдат завършени всички неща, които до момента сме разкрили. Изключително, уникално беше. Между другото, през миналата седмица снимах с един екип на Японската национална телевизия. Хората бяха удивени, направо нямаха думи, когато снимаха всичко това, сега особено, когато на Перперикон няма листа, гората е без листа и се вижда цялата монументалност на това нещо, което вадим. Може би само някои български политици не могат да ги видят.

Идва предизборна кампания. Дали да не следим в изказванията на политиците, в междупартийните дебати да има и такъв за политиката спрямо националното историческо и културно наследство?

Много ще се радвам, ако в политическите битки влязат и такива въпроси, не само за археологията, а и  въпросите за културата. Но вместо това какво виждаме? Вчера бях буквално потресен, когато слушах този човек Антони Тренчев – нали така беше името му, на "Нексо“?

Така беше, да.

Да, който каза, че ще съди България за 1 милиард долара. То бюджетът на нашето министерство миналата година беше около 80 милиона. Това означава, че културата ще остане без всякакви пари, ако действително осъдят България на 1 милиард долара. То и сега ги няма, а тогава съвсем няма да ги има. Докато има такива хора – все пак този човек беше и политик, ако не се лъжа, беше депутат в Реформаторския блок на времето, хора, които искат да осъдят, заради своите користни цели да осъдят България… Аз първо не мога да си представя някой да съди България, това за мен е кощунство направо. Но да се съди за такива суми, и то за нещо, за което очевидно те си имат вина – видяхме го и от Американския департамент, които го гонят от Америка. Така че докато имаме такива политици, такива хора с такова мислене, аз мисля, че ние няма да прокопсаме и няма да можем да направим това, което толкова много искаме да направим.

Аз пък бях потресена, проф. Овчаров, като разбрах, че 94 милиарда долара са минали през въпросната криптофирма в рамките на пет години. Дори в интервюто си този господин поправи, че не са 94 – те са 100 милиарда долара. А вие говорите за 1 милиард лева. Между другото, 100 милиарда долара или 94 са брутният вътрешен продукт на България за две години.

Да, така е. Ако трябва да кажем, на фона на тези умопомрачаващи цифри, които си разменяме с вас, какво беше необходимо 2021 г., когато тая програма за шестте приоритетни обекта се осъществи, знаете ли, тези шест големи обекта – говорим за Перперикон, Хераклея Синтика, Рациария и т.н., всички тези обекти бяха финансирани общо с 1,8 милиона лева. С 1,8 милиона лева ние свършихме тези неща, които тогава потресоха всички, излязоха и термите на Рациария – най-големите терми в Югоизточна Европа от Римската империя, Вагалински в Хераклея Синтика разкопа форума на тоя прекрасен град, на Перперикон излязоха мавзолеи, каквито само в Рим има. Срещу 1,8 милиона лева. Така че въобще не е голяма сумата, даже бих казал, че е нищожно малка, на фона на всички тези цифри, които се размятат напред-назад сега, да не говорим за доходите на някои хора. Така че това е положението. Но това е.

За какви елементи поне би трябвало да настояваме, да следим, да търсим от  политиката на културно-историческото наследство? Какво трябва държавата да предприеме? Какви са  възможностите, в ръцете на кого са, в рамките на кое и в какъв период?

Преди всичко това трябва да бъде обща политика на държавата. В никакъв случай тези неща не трябва да се оставят на отделни дори министерства, дори да речем и на културното министерство, защото виждаме какви случайни личности се появяват, какъвто беше "просто Наско“. Не трябва да оставят и в ръцете на гилдията – дали ще бъдат археолози, историци или някои други. Това са неща, които са жизненоважни за развитието на цели икономики. Неслучайно Перперикон – той, че си е много важен като археологически и научен обект, това е ясно, но той даде и живот на Източните Родопи, на Родопите въобще. Цялата тая територия от Хасково до Златоград от това живее. Стотици хотели, хиляди институции, над 500 000 човека, вече станаха 600-700 хиляди годишно преминават. Дори само тая гледна точка да се вземе… Аз, между другото, това говоря, защото напоследък преподавам в няколко университета тоя пусти културен туризъм, че ние сме хора, които – действително само в България това може – върху злато да стоиш и да не си го извадиш това злато от земята. Злато – говоря и в преносния смисъл на думата.

Не, то и в действителния е така, проф. Овчаров.

Да, и в действителния, но знаете, че аз толкова много не се вълнувам от златни съкровища, колкото именно от тези великолепни архитектурни паметници.

Имам нещо друго предвид – гърците с един Акропол секат злато, а ние с толкова обекти не може да прогледнем.

Да, да, така е, така е. Именно, точно за това говорим. Нали все си даваме за пример гърците и даже, между другото, не е правилно, когато казват "Гърците от един камък“. Не е така. Гърция има едно прекрасно културно наследство, но те знаят какво да направят с него. Не е само Акрополът, оставете Акропола. Да отидем дори тук, в нашата част, Беломорска Тракия, която не е най-развитият район на Гърция – всичките, и Филипи, и Маронея, и Кавала, и Тасос, всички, навсякъде по европейски програми са направили  прекрасни музеи, обектите им направени, с алеи, с реставрация, с консервация. Всичко абсолютно при тях е в това отношение такова, но те имат програма. И когато човек отиде на някое от международните изложения, големите, световните, в Германия, сега във Франкфурт например е най-голямото – какво вижда на гръцкия щанд? Вижда археология, море, археология. Те нямат тоя спор какво да бъде, а имат 35 000 километра с островите брегова ивица и въпреки всичко, археологическите паметници са на лицето. Те не спорят за тези неща, а ние спорим. Още продължаваме да поставяме – има такива в туристическия бранш – "Хайде стига с тая археология, имаме такова прекрасно море“, с нашите 350 км ивица. Това е положението – че ние спорим за смешни неща, за които хората ни се смеят, че спорим. Ясно е, че археологията, с която имаме, знаем всички, сме сред трите страни, с Гърция и Италия, с най-много паметници – че това трябва да бъде нашето водещо в страната и че за него трябва да има специална държавна политика. Ние не може да изкопаем всички 43 000 обекта, това е ясно. И не е необходимо. Но приоритетите, тези, които са именно от гледна точка на икономиката, на културно-историческия туризъм, който е част от българската икономика – да оставим науката настрана, ето това трябва да бъде приоритет на държавата, на всяко правителство, независимо какво е то и как се нарича.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, проф. Овчаров. Стискам ви палци, най-искрено и силно за срещата ви с президентството и се надявам в скоро време да се раздвижат нещата, поне новият археологически сезон да не се проваля като предходния.

Благодаря много, благодаря.

Цоня Събчева