Tази седмица правителството прави ключовите 100 дни от началото на своето управление. И пак през тази седмица се разпадна управляващата Столичната община коалиция. Как се съпоставят двете събития? Гост в "България, Европа и светът на фокус" по радио "Фокус" е дългогодишният преподавател по публична администрация и бивш заместник-ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ проф. Милена Стефанова.

 С какво се характеризират първите 100 дни на правителството? Според премиера, той е приело своя бюджет, управленска програма и е преминало 2 вота на недоверие. А вие как го виждате?

Горе-долу по същия начин, както и премиерът. Аз го поздравявам за стоическото поведение, което се демонстрира, защото правителството е наистина сложно, но то е възможно най-доброто нещо, което имаме към сегашния момент като възможност да бъде съставено стабилно редовно правителство. И колкото повече си мислим, че то не е стабилно или е плахо, или нещо не прави, не работи, толкова повече грешим. Защото ситуацията, в която встъпи в своите правомощия правителството на България сега, е коренно различна от други ситуации.

Първо, имаме много раздробен парламент, т.е. имаме представителство на 9 партии и коалиции в парламента, което силно затруднява сформирането на каквото и да било редовно правителство. Това го живяхме в последните 4 години с временни успехи от по 7 месеца на 2 редовни кабинета, през другото време ни управляваха служебни правителства. Не е неочаквано да се създаде редовно правителство, защото според мен политическата класа узря за това, че трябва да се научи да прави коалиции, и то да ги назовава с понятието за коалиции, а не с измислени други понятия, които да прикриват коалиционния характер на управление, но едновременно с това да са по същността си коалиции, каквото имахме със "сглобката“. Сега, 100 дни не са много в работата на едно правителство, защото трябва време да се ориентират министрите, да видят с какво разполагат, с какви процеси и до каква степен са напреднали, и аз мога да поздравя правителството за това, че успя да изработи проект за бюджет, който да бъде относително приемлив в ситуацията, в която се намираме.

Вижте, не искам да ме разбират слушателите погрешно, това не е най-доброто правителство, което ние сме си мечтали да имаме, но друго няма. Това е положението. Освен всичко останало, има ясно очертани приоритети на работата това правителство и се надявам, че те ще бъдат достигнати. Като първи приоритет разбира се имаме след пълноправно членство в Шенген и членство в еврозоната, което вече приключва окончателно процеса ни на европейска интеграция. България е обещала в своя договор за присъединяване към Европейския съюз, че когато е готова ще приеме еврото.

Дано моментът да е дошъл, аз съм убедена, че е дошъл, както съм и убедена, че на 4 юни ще имаме отговор с този извънреден конвергентен доклад, който правителството поиска, че България ще бъде член на еврозоната от 1 януари 2026 година. Разбира се това поставя нови предизвикателства пред правителството и въобще пред всички институции в България, защото да не забравяме, че България е парламентарна република, която трябва да осигури и ефективен парламентарен контрол върху работата на изпълнителната власт, което е една друга мисъл, която бих искала да споделя, а това е, че единствения дефицит, които имаме до момента от гледна точка на правилата, по които работи една парламентарна република, това е, че имаме много слаба и разединена опозиция, която се чуди какво да прави и как те не могат да се обединят по никакъв начин в своите цели, стремежи.

Всяка една част от опозицията иска да направи възможно тя да изпъкне и съответно да получи дивиденти от това колко е силна, но това е невъзможно да се случи в момента. Колкото ни е разнолико правителството, толкова ни е разнолика и опозицията. Това е дефицит на парламентаризма. Всяко управляващо мнозинство се нуждае от една рационална, разумна и силна опозиция, за да може то да работи, както се казва, мобилизирано, под контрол и ефективно.

Проф. Стефанова, правителството продължава като такова на малцинството. Какви са рисковете пред него?

При тази разединена опозиция не са чак толкова големи, поне към настоящия момент  дотолкова, доколкото все пак макар и без да участват пряко в коалицията, не са подписвали никакво коалиционно споразумение, има партии, поне една или две, аз ще малко ще поясня, които са склонни да подкрепят действия на правителството. Лошото  в случая е, че едната партия е партията ДПС "Ново начало“ или тази фракция на ДПС, която е вече популярна под това име, а другата част е част от коалицията "Продължава промяната“-"Демократична България“, така че правителството и мнозинството в Народното събрание имат възможност да бъдат гъвкави.

Много зависи от това правителството каква законодателна дейност те инициира и на каква подкрепа ще се разчита в Народното събрание. Това, което на мен много ми се иска да видя в следващите месеци, е не толкова подобряване на дейността на правителството, защото те сега всички се опитват да го атакуват, измислят неща, измислят вотове на недоверие, в които включват мотивация за вота събития, които са се случили преди встъпването в длъжност на това правителство, но това са мераците на опозицията да се покаже колко е креслива и колко е несъгласна с това правителство и с това мнозинство.

И много ми се иска Народното събрание да заработи наистина като законодателен орган, вместо да слушаме на прекъснато изслушвания на министри, което по принцип не е лошо, това е форма на парламентарен контрол, ама те прекалиха. Вместо да изслушват в пленарна зала експерти по Конституционния съд, които работиха за вота, сега пък полицай от Пловдивската сага, да вземат да започнат да работят върху законодателната си дейност, която е основната функция на Народното събрание, и да приемат законите, които са необходими наистина.

Освен всичко останало, искам да се увенчае с успех и това, което правителството прави с Плана за възстановяване и устойчивост, така че да може да се съхрани максимално ползата за България, т.е. да бъдат получени и употребени, реализирани спрямо предназначението си средствата, които България беше предвидено да получи по Плана за възстановяване и устойчивост.

Няма промяна в позицията на ПП да инициира вот на недоверие след излизане на датата за еврозоната. Очаквате ли предсрочни избори, било то след конвергентния доклад, било то след встъпването ни в еврозоната?

Значи, сега доколкото аз съм запозната с нещата и доколкото следя изявленията по медиите, тези приказки за нашия вот, които те ще внесат след като се получат резултатите от конвергентния доклад, ги говорят само представители на ПП. И за мен и от моя гледна точка, апелът сега трябва да бъде към тях, да бъдат малко по-разумни и по-рационални, а не толкова завистливи кресльовци от детската градина.

Съжалявам за силния израз, който употребявам, но това е факт, който не бива да се подминава, защото именно тази формация ПП употреби по непристоен начин гражданската енергия за промяна и много хора се отдръпнаха от тях. Сега, ако си мислят, че ще покажат, че те са много важна част от опозицията, че ще си измислят вотове на недоверие, няма да спечелят повече гласове. Това, което аз бих направила на тяхно място, е да, колкото се може по по-конструктивен начин без да засягам собствените си интереси сегашното правителство, което е относително стабилно и относително приемливо при условие, че повече от половината от българските граждани, близо 70%, не искат предсрочни избори, искат, харесвайки го, нехаресвайки го, правителството да си свърши работата.

Ако ПП наистина са рационална партия, според мен те не са такава, вот на недоверие веднага след излизането на датата е смешен. Защо? Защото ако тази дата е 1 януари 2026 година, нито има време да се проведат нови избори и да се състави ново редовно правителство, нито това ще допринесе за справянето с огромната маса задачи, които има България да свърши преди да въведе еврото като национална валута. Ако си направят труда да прочетат какво се случва в другите държави, как са описани тези процеси, какви дейности предполагат да бъдат свършени, ами само си помислете една дейност: стотици хиляди фирми в България, чиито софтуери трябва да бъдат променени, счетоводният им софтуер, банки, а възможни и спекулации.

До въвеждането на еврото ние ще имаме много дейности, които да свършим, а пак след въвеждането на еврото ще имаме още много повече потребност от това някой да носи ясната отговорност дали ще се разгръща спекула на пазара, дали няма да се манипулират цените от сивия сектор. Защото нека да не забравяме, че 32% от българската икономика, наскоро излязоха тия данни, е в сивия сектор. Това означава надипляни някъде пари и това означава процес на обмяна на валута и всичко останало. Точно в този момент в България не трябва да се допуска повече да действа руската пропаганда и манипулацията на хората.

Трябва да можем спокойно и с достойнство да станем абсолютно пълноправни европейци. Нищо специално няма да се случи. Е, верно, реалното изображение на числото на доходите ще намалее наполовина, ама те и цените ще намалеят наполовина, така че всъщност е важно на хората да се обясни, че след въвеждането на еврото те ще могат да правят същите покупки, които правят и сега, но в лева, е тогава ще са в евро. Разбира се, че трябва да имаме стабилна власт и аз не очаквам да имаме избори, особено ако – няма ако тук за мен, това вече не стои, аз съм разчела едни сигнали, които са преминали някак си може би много незабелязано от други хора и наблюдатели, но според мен конвергентният доклад ще бъде позитивен, т.е. България ще получи дата за присъединяване.

Важно е да има стабилност, защото Европейската комисия и Европейската банка имат възможност да ревизират решението си от конвергентният доклад в този преходен период до 1 януари евентуално от 2026-а. Това ли искаме? Това ли иска ПП, да се ревизира решението? Или те наистина са верни на приоритета си, че трябва да бъде въведено еврото в България? Много зависи какво ще направят. Така че според мен детската градина трябва малко да порасне.

Проф. Стефанова, Борис Бонев и "Спаси София“ свалиха доверието си от кмета на столицата Васил Терзиев. В рамките на 48 часа чухме новини, които ако не са преувеличение, стряскат с информацията за хаос, в който Столична община плува. Според Бонев в нея действа паралелна община – зад легитимната власт има кръг от хора от щаба на Васил Терзиев, който той назначава на измислени позиции. Именно те са хората, които взимат решение. Назначението на главния архитект е цената, която кметът е платил, за да не загуби делото за изборите и т.н. вие сте преподавател по публична администрация, бяхте и общински съветник, да си спомняте от Столична община да е излизало подобно нещо?

Не, това е абсолютно прецедент в Столична община. Дори в мандата, в който аз бях общински съветник, 2003-2007, ние нямахме структурирано мнозинство, но тогава се подписа коалиционно споразумение между три формати, представени в Столичния общински съвет и кметът Стефан Софиянски в първите две години от мандата, а след това Бойко Борисов в вторите две години от мандата имаха възможност да прокарват решенията си в Общинския съвет, защото работихме в интерес на софиянци. Такова чудо, като сегашното, не е било. И мога съвсем отговорно да заявя, че аз поради професионалните си ангажименти – преподавам "Местна власт и местно самоуправление“ на студентите от две специалности на Софийския университет, съм принудена да следя работата на общините в страната, Столична община въобще не искам и да се докосвам дори до съдържанието.

Дори съм свалила от учебния план един курс, който избираем за студенти "Управление на големия град“, защото не искам да ги уча студентите на това, което се случва в момента в Столична община. Чакам по-добри времена, ако съм жива. Едва ли ще ги дочакам. Вярно е, че конфликтите между "Спаси София“ и лично Борис Бонев и ПП и ДБ не са от днес. В смисъл, няма изненада в това, което се случва. Въпросът е защо точно в този момент решава Борис Бонев да го прави и защо от сега решава да си прави някаква предизборна кампания. Но аз не мога да вляза в обувките на един човек с много силно его, защото аз самата не съм такава и не мога да го разбера въобще.

Може би бъдещи действия ще ни подпомогнат да си обясним защо по този начин и защо точно от сега, но съм абсолютно убедена, че това, което се говори в публичното пространство, трябва да бъде подложено на много сериозно съмнение и на много сериозен анализ, да се намерят доказателства, защото само Борис Бонев не ми беше говорил за Пеевски и за това, че Васил Терзиев е негов човек. Значи, просто не виждам, аз вече изпитвам алергия към името на Пеевски, не че го харесвам, напротив, протестирала съм в 2013 година по площадите в София срещу него, но вече имам чувството, че и на разходка в парка да ида, зад някое храстче Пеевски ще излезе.

Смешни са тези неща. ДПС "Ново начало“ няма група в Столичния общински съвет, за да има някакви интереси. Тези приказки, ей така хвърлени, за паралелната община, за всичките тези неща, са едни кухи фрази дотогава, докато не се намерят реални доказателства. Вярно е, че още преди месеци се знаеше, че новият главен архитект на София ще бъде Панайотова и че конкурсът, който се проведе, аз допускам, че частично може и да е бил манипулиран, дори пред обстоятелствата, че се провеждаха някакви допитвания, процедури се обявяваха как ще се случват нещата, това не е достатъчно, за да убеди столичани. Но чак пък въпросната Панайотова да я подлагаме на детектор на лъжата и кметът на София да кани Борис Бонев на полиграф, вече се чудя дали да си намеря студент, който да напише дисертация "Ролята на полиграфа в политическия процес“.

Вижте, казвам го със сарказъм и с огромна доза съжаление, защото знам, че в Столична община в нито един момент от нейните повече от 30 години вече откакто се гради някаква местна демокрация, не е била в толкова плачевно състояние. Основна грешка, колкото и да ми се сърдят хората, които си харесват Васил Терзиев като кмет на София, основната му грешка е, че още в първите дни на своето управление той не се опита да сформира мнозинство. И този процес по сформиране на мнозинство не трябваше да бъде оставен на партийните групи и на партийните лидери в Столичния общински съвет, той трябваше да го поеме и той да го лидира. Няма лидерски качества, това вече е доказано.

За първата година той успя да се научи горе-долу какво прави един кмет и какво може да направи един кмет спрямо законодателство в страната и какво не може. Но не може ти да заемаш четвъртата по величина позиция в държавата, в която можеш да отидеш на заседания на Министерски съвет, можеш да си поискаш среща с който и да е друг държавен орган или лице, и да не можеш да решиш едни елементарни проблеми. Не можеш да избягваш интервюта по медии, ако искаш да бъдеш лидер и да изявиш позицията си, не можеш да направиш Визия за Витоша и да искаш една петиция да ти подкрепи визията за София без да си обяснил на хората за какво ти е тази петиция, като те подкрепят за визия за Витоша и какво? Много си гениален, че си направил такава визия или си възложил да се направи такава визия? Витоша е национален парк, трябва да се управлява прямо действащата законодателност.

Тук работата му е наистина да установи партньорски отношения с централната власт, няма как по друг начин да се решат нещата при сегашната нормативна уредба. И след като не можеш да разчиташ на промяна в нормативната уредба, трябва да се съобразиш в действащата. Така че и едната страна, и другата страна си има кривици и някакви примамливи за някаква група страни, обаче това, което се случва, няма да доведе до никакъв положителен резултат за столичани. 

Накрая искам да ви задам въпроса, всъщност, който измислих като тема за днешния ни разговор: как се съпоставят стоте дни на правителството с разпада на управляващата Столична община коалиция?

Ами, според мен са несравними неща. Колкото и трудно да е и Бойко Борисов да ти казва, че правителството била паянтово и да му се налага да прави повече компромиси, отколкото би желал да прави, там поне има ясни приоритети, поне правителството си прие програма за управление, и тя е с един хоризонт от пълен мандат, докато Столичната община няма такава програма за управление. Кметът на общината е длъжен в 3-месечен срок от встъпването си в длъжност да представи управленска програма. Такава не е представена. И това много пречи. И това много пречи да се търсят дори и при липсата на мнозинство в Общинския съвет, да се търсят някакви плаващи мнозинства за подкрепа, а според мен ако той имаше ясната перспектива, ясните приоритети, които са поставени.

Значи, имаме една предизборна платформа, но нямаме управленска програма. Хубаво е това – слушах интервю на Васил Терзиев наскоро по една телевизия – хубаво е това, че разчиташ на администрацията, в смисъл не си започнал поголовно да ги уволняваш и да ги гониш, защото все пак някой трябва и да работи, но има ключови за столицата въпроси, които остават абсолютно настрана и неизяснени. А Борис Бонев се оплаква от едно, друг се оплаква от друго – ама чакайте бе хора, властта е във ваши ръце, не се оплаквайте, ами запрягайте и сядайте да работите, за да се решат въпросите.

Аз мога да се оплаквам от чистотата, защото тя коренно се влоши в последната година, но искам да питам след като тази година изтичат договорите на концесионерите и след като предстои промяна в заплащането на таксата за смет за битови отпадъци, ами какво прави Общината? Защо нямаме информация? Не е нужно да има окончателно решение, трябва да знаем продължаваме ли със същите мръсни контейнери да се оправяме или ще търсим концесионери, които ще предложат една модерна, достойна за XXI век услуга по събиране на отпадъци и ще въвеждаме системата? Никой нищо не ти казва. Хората абсолютно са се дезинтересирали от това какво ни предстои, после, в последните 10 дни ще ни въведат някаква нова система – как ще се случи това? Не се случва така. То е въпрос на дългосрочна стратегия и на дългосрочно управление. Така че, какво да ви кажа? Не съм оптимист.

Благодаря ви, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря за поканата.