Проф. Милена Стефанова, политолог,  бивш зам.-ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски“, в интервю за аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Вие сте с аудиокаста на "Фокус“ "Това е България". Аз съм Цоня Събчева и се радвам да ви приветствам с добре дошли в неговия първи епизод. Наш гост е политологът проф. Милена Стефанова, бивш заместник-ректор на Софийския университет "Свети Климент Охридски“. И понеже сме пред старта на официалната предизборна кампания проф. Стефанова, ви предлагам като начало да се спрем на нагласите на гласоподавателите за нейния ход и кои фактори биха могли да я променят?

Аз мисля, че нямаме кой знае същетсвена промяна на нагласата на гласоподавателите от предишните избори, и това е абсолютно в рамките на очакванията, защото е твърде малко вероятно голям дял от гласоподавателите да могат за толкова кратко време да променят своята ориентация. И освен това, доколкото следя интервютата по медиите и резултатите от социологическите проучвания, които започнаха вече да бъдат обявявани в началото на кампанията, виждам, че всъщност май имаме мобилизация на твърдите ядра, на т.нар. "твърди ядра“, и там няма как да има съществена промяна. Повече от същото с равни сили на основните претенденти за първа политическа сила – това са резултатите. А това какво бихме могли да очакваме, че ще повлияе в хода на кампанията, да се надяваме, че няма да има някакви катаклизми, екстремни събития и такива, които коренно нещо да променят. От това, което виждаме, всъщност може би по време на дискусиите през кампанията, много се надявам да има същински дебати между кандидатите да ни представляват в Народното събрание, защото досега такива не видяхме. В предишните кампании от тези вече отминали 4 избора за тези 2 години имаше основно обвинения, нападки, зачертавания, очертавания, прокарване на линии. Надявам се този път да има дебати по същество. Защото ние, гражданите, избирателите точно това очакваме. Всъщност, очакваме да чуем,  какви ще бъдат решенията на политиците на ежедневните ни проблеми, на проблемите, които ни затрупват. Например да се даде ясен и категоричен отговор защо не можахме да бъдем присъединени към Шенгенското пространство, защо се получава така, че инфлацията е най-висока в България, и то точно върху хранителните продукти, защо с еврото някак си се разделяме още известно време, надявам се да бъде кратък този срок? Те за какво ще си говорят – ще видим.

Проф. Стефанова, вие очаквате дебати, а каква кампания?

Аз се надявам тя да не бъде агресивна и да не бъде черен пиар. Обикновено черният пиар в България не работи достатъчно добре, макар че има много политици, които смятат, че дори това е добра реклама, защото се говори за теб, а пък се говори скандално по начин, по който хората си мислят, че им харесва, че обичат да слушат такъв тип неща. Аз не обичам да слушам такъв тип неща, не обичам да слушам, разбира се, ако няма основание за произнасяне на обвинения, на присъда, на такива работи. А те сега пак ще си подмятат едни приказки – не искам това да се чува. Искам да чуем дискусия по същество, защото виждате ли, те пак започнаха да се обвиняват. Тези дни слушам, че ГЕРБ казва: "А бе "Продължаваме промяната“ всъщност не искат да има сега правителство след тези избори, защото се целят в местните избори“, а едновременно с това ГЕРБ казва: "Ние сме готови да представим отново състав на правителство и да очакваме подкрепа“. А другите пък казват: "Пък те не можаха да съберат подкрепа“, да, но ГЕРБ бяха единствените, които представиха освен кандидат за министър-председател, и състав на правителство в зала. Т.е. много е кратко времето, хората не забравят какво се е случило преди 2-3 месеца. Ще забравят събития от  по-далече или може би ще забравят, какво са закусвали днес, защото това не е съществено за тях, но тези неща за хората, които се интересуват от политика, са важни, и те няма да забравят всъщност, че резултатът от връчването на мандат на "Продължаваме промяната“ не беше същият като резултатът от връчването на мандата на ГЕРБ, те няма да забравят, че всъщност  "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ май се уплашиха да внесат правителство, защото ГЕРБ бяха готови да ги подкрепят с втория мандат. Може би те така са си мислили. И тогава какво се случва? Кой всъщност носи по-голямата отговорност? Но силно се надявам дебатът да бъде ориентиран към бъдещето, към това какво предстои, какъв бюджет има нужда държавата, как ще бъдат гарантирани доходите, как ще бъде преодоляна инфлационната криза. Ей такива неща очаквам аз да слушам, пък те да видим с какво ще ни изненадат.

Говорите за страха на "Продължаваме промяната“ пред кабинета, но тези дни ген. Атанасов съобщи, че ако коалицията им не бъде първа, те правителство няма да правят и отиват на следващи избори. Още ги държи този уплах, май?

Не само ги държи този уплах, аз виждам там и други неща, които не са добри, защото защо тръгнаха в коалиция да се явяват? Предизборните коалиции са много далеч от брак по сметка. Това трябва да бъде ясна отговорност. Ако си влязъл в предизборната коалиция, после по време на мандата развод няма. Ти така си конституиран от гласоподавателя като една предизборна коалиция. Можеха да правят следизборни коалиции разбира се, да правят парламентарни съюзи и други неща, но ние не знаем всъщност кой беше мотивът, който беше факторът, който последно наклони везните, защото предишния път "Демократична България“ отново предлагаше да се обединят и да се явят на изборите с общи листи, но "Продължаваме промяната“ тогава отказаха. Кое накара "Продължаваме промяната“ сега да се съгласят, така и не разбрахме, защото аз не вярвам на тези клишета "Заедно можем повече“ и т.н.

Вероятно е сриващият се рейтинг на "Промяната“ и притеснението, че могат да изпаднат твърде надолу в класацията, ако не и извън нея?

Може би. Но вижте, фактът, че поне това, което на старта на кампанията мерят социологическите агенции, е равен резултат, на практика паритет между ГЕРБ и тази коалиция "Продължаваме промяната“- "Демократична България“. Ако двете формации вземат по 25%, това са 50% от тези, които ще ходим да гласуваме, останалите 50% ще трябва да си разпределят ДПС, БСП, някаква нова "Левица“, която е някъде около границата, дето новата левица със старите муцуни никой не знае всъщност какво би представлявала, дали може да има някаква хомогенна формация въобще там, която да има отговорност. Т.е. няма кой друг да я направи, защото 50-те процента вече са завзети между "Продължаваме промяната“- "Демократична България“ в коалиция, и ГЕРБ. Но вижте, има един такъв момент БСП вече беше партньор и доколкото всички виждаме, това може би вече не е желаният партньор за още един участник в коалиция. С кого "Продължаваме промяната“ би направила управление, дори да е първа политическа сила? Нека да са първа политическа сила – това е шансът, който те биха имали наистина да понесат отговорност. С кого биха? С "Възраждане“?

С "Левицата“?

С "Левицата“, с ДПС или с ГЕРБ? Много тежка ситуация. Затова може би още от сега се подготвя почвата така: "Ако не сме първи“, ама и да сте първи, с 25%, а другите да са с 24.9%, и пак вие да сте първи, какво правите? Това са несериозни неща. Трябва да се говори по друг начин. Трябва още от сега да се говори по политиките, и ние гражданите да слушаме кой какво говори, за да знаем дали те ще направят някакъв пазарлък задкулисен, или наистина ще си спазят предизборните програми, предизборните ориентации.

А какво е обяснението ви, че не се говори по политики? Дали може да се разбере, с какви нагласи влизат в кампанията тези основни политически сили? Те май и това не формулират.

Аз имам едно подозрение, което не е много благосклонно действащо в заключение към всички политици. Малко на брой са тези от кандидатите от листите, които биха могли да проведат един свободен, достатъчно компетентен разговор по политики. Не биха могли.

Това е много тъжно.

Много е тъжно. Защото има отделни експертни знания в някого, но той по всички политики не би  могъл да бъде достатъчно добре подготвен експерт и това е нормално. Но когато имаш партийни функционери в листите, които нямат подготовка по нито една от политиките, това наистина е много жалко. И ние виждаме и кого излъчват за участие в предизборни дебати.

Говорителите са едни и същи.

Говорителите са едни и същи. Как очакваме да се появи доверието? Другите какво правят всъщност? Какви тип инициативи предприемат, защо са там народни представител? Това опира до начина, по който българските политически партии се научиха да функционират. Само ДПС доколкото аз знам, защото то пък е достатъчно затворено като партийна формация, за да няма много такава информация…

Теч на информация.

Да, теч на информация, достатъчно публично известна, доколкото аз знам само те имат организирани механизми и инструменти, чрез които подготвят своите кандидати и за представителство в местната власт, и за представителство в Народното събрание. И всъщност виждаме, че там като стане някой да говори, е ясно за какво говори, на него самия му е ясно, това не са наизустени опорки – нещо, което много често се наблюдава при другите – ако случайно спрат колегите ви журналисти някого по кулоарите и го попитат, и оттам се завъртат опорките, с които техните централи са ги обезпечили.

Така ли се разминават очакванията на избиратели и политици? Едните чакат да чуят, другите не искат да говорят?

Ами точно така се разминават. И другото, което много силно ги разминава и ги отдалечава е, когато ясно виждаме в подредбата на кандидатите на партиите в листите компромиси, които не бихме искали да виждаме. Не знам какво още им трябва на партиите да се научат, че всъщност не се казва, че социолозите са платени. Аз като социолог това вече като го чуя и настръхвам. Макар да не се занимавам с точно тази демоскопската страна на социология, аз мога да разчета данните и мога да видя дали и кога колеги мои социолози нещичко понаместват. Има и такива. Но не можеш да го обобщаваш с това говорене. И от ген. Атанасовите уста се чува, и от устите на много други хора се казва: "Социолозите били платени и те нарочно изкарвали такъв тип резултатите“. Не, колегите ми социолози заслужават уважението, поне тези, които години наред не се отказват да правят този тип предизборни проучвания, и след това разбира се проучванията на екзитпола. Като ми кажат "Социолозите лъжат и са платени“, това означава, че вас ако ви спрат или мен, ако ме спрат на улицата, и аз съм абсолютно непросветен човек в това отношение, и някой ме спре и казва: "Моля ви отговорете на въпросите“, аз ако съм достатъчно възпитан човек, невъзпитаните ще ги избутат и ще продължат по пътя, но възпитаните хора ще излъжат в отговорите си, защото не вярват на социолозите. Това е много лошо, защото никога няма да имаме нормални демоскопски предизборни изследвания. Ако мнозинството от хората просто престанат да имат доверие на социологическите агенции, какво още искаме да се случи? Те си отмъщават по този начин.  Сега, другото нещо, което е много важно – защо се чупи, да, нещо се е счупило доверието, е защото се започва "Ей сега ще я видим тази“, започва се понякога не много честна игра с преференциите, и това е много в две посока мога да кажа, в които аз съм виждала такива случаи, но това е много отблъсващо също.

Каква е тази игра и в какви посоки се развива?

Ролята на преференцията е, да може гласоподавателят наистина да си избере личност, на която би имал доверие, и държи тази личност да я види в Народното събрание, затова там също се поставя знакът, с който се избира човек. Ако някой е недоволен от мястото си в листата, той може да мобилизира, да се опита да търси начини, канали, с които да мобилизира подкрепа за себе си. В това реално погледнато няма нищо лошо, защото той по този начин може да увеличи и подкрепата за листата. И това е смисълът на преференцията също – когато всички заедно тръгнат и агитират за себе си, те агитират всъщност за общото. Да де, ама се почва "Този сега защо направи така, измести ме“ – т.е. тези вътрешни крамоли, този или тази няма никакво значение от пола в случая, тези вътрешни крамоли по отношение на преференциите трябва да престанат. Което означава, че всички трябва да се възприемат от една листа като абсолютно равнопоставени, което означава обаче не да скриеш ярките си изявени личности, т.е. да ги изхвърлиш от листите, а да ги оставиш заедно с другите там. Дори такива изявени личности спокойно можеш да ги сложиш на последно място в листата, за да могат да бутат както се казва листата напред, и ако си съберат преференции, ще влязат. Някои от изявените личности така ги бяха посмотали сега в началото на кампанията, разместени райони – кому беше нужно това? Има много недоволство в момента, аз чета в социалните мрежи, хората недоволстват. Да се надяваме, че ще им мине както се казва, до изборите, но това също е разочарование.

С какво си го обяснявате? Партиите си направиха мечешка услуга като предизвикаха такива вътрешнопартийни брожения и апаратни игри.

Освен че ще се родят нови формации като резултат, защото пък някои хора са амбициозни, занимава им се с политика, ще отблъснат избирателите. Избирателите си търсят човека, за когото са гласували на последните 4 избора. Аз съм такъв гласоподавател, и сега не мога да си намеря човека, за когото съм гласувала, когото лично познавам и знам, че когато стане депутат, като му се обадя по телефона, ще мога да му кажа мнението си, той ще ме изслуша.

А той е изхвърлен от листите?

Няма го в листата, да, не мога да гласувам за човека, когото аз познавам и за когото съм гласувала. Така че такива неща не бива да бъдат допускани, доколкото знам, човекът е жив и здрав, нищо му няма, в това е смисълът, нали, че може да е решил да се откаже да участва повече в такъв тип постановки, но аз няма да мога да гласувам за човек, който уважавам. Погледнах си листата в моя избирателен район – никого не разпознах от останалите.

И ако такава е реакцията на повечето избиратели?

Е, така де, какво става? Какво правим?

Защо се изненадваме от ниските резултати.

Защото толкова години беше популяризирана преференция, защото толкова години се говори, имаше и референдум на Слави Трифонов и компания за мажоритарно гласуване, хората се научиха, поне тези, които рационално гласуват, а не тези, които емоционално гласуват, се научиха да разпознават хората, които са в листите, да се опитат да видят какви са те, какви професии имат, какъв капацитет, каква експертност носят, сега защо трябва да ги отказваме от такъв тип действия? Защото партийните централи искат да си държат подредени листите по начин, по който на тях това им харесва. Не съм съгласна с този вид политика и се надявам да са го разбрали, но не е много сигурно, дали са го разбрали.

Къде ще се проведат най-оспорваните електорални битки? Къде ще са насочат: в челото, в по средата, към края около 4-процентната бариера?

Понеже 25 МИР винаги го титулуват като лидерски, защото там са кандидатира Корнелия Нинова, Бойко Борисов и други лидери, Костадин Костадинов…

Да, Костадин Костадинов и той играе там.

И той играе там, и аз не съм видяла един лидерски дебат на 25 МИР да се е състоял. Така че това с лидерствата по-скоро не знам откъде идват, дали от стремежа на различни колеги от различни медии да намерят някакво любопитно нещо, с което да заинтересоват публиката, дали от това, че пиарите на съответните партии, коалиции в кампанията също така се опитват да организират повече внимание, за мен на лидерските райони не знам какво ще правим сега. Не съм видяла Бойко Борисов да е отишъл на лидерски дебат. Сега каза, че ще ходи депутат.

Но не е казал за дебата.

Но не е казал за дебата, точно така. Сега каза, че ще влезе в Народното събрание. И аз много бих се радвала, ако наистина той влезе в Народното събрание, защото там е мястото за дискусиите. Тежко Народно събрание ще бъде разбира се, защото самият факт, че той ще се яви при тях в залата, ще ги дразни още повече. 

А колко партии ще са в него?

Може би 5-6 максимум.

Как ще се направи правителство?

Няма да стане, ако първите две не си стиснат ръцете. Следващи избори с местните е един огромен абсурд. Значи, аз проверявах, не знам защо беше ми останал спомен, че сме имали по едно време 2 кампании  за местни и за национални избори едновременно…

Да, имахме такава.

Но това беше 1991 година, ама те в различни дни са се състояли двата избора. През 10 дни разлика са изборите за местна власт и за парламент.  Там една седмица дето се казва, две. Но кампаниите се смесиха. И тогава националната кампания изтиква на заден план местната кампания. А на места има много големи специфики. Това може да обслужи само партии без реални структури на територията на страната, защото структурите на партиите на територията на страната са тези, които износват на гърба местните кампании. Като ще се съчетаят 2 кампании, естествено националните ще доминират през всички медии, през говоренето на лидерите, през посланията, които се отправят, а това не е хубаво до местните избори.

Това не е ли домогване да се вземат повече кметски места и съветнически на местните избори?

Точно така. Те с такава цел си мислят, че това ще им свърши работа. Аз мога да ги успокоя още сега, че няма да им свърши работа точно това, защото имаме 265 общини. Значи, ако целта е в момента накрая вече на този мандат на местната власт, значи, около 109 мисля са общините, които имат мнозинства в общинските съвети, и които са произведени в резултат на изборите. Т.е. една листа е спечелила мнозинство от местата в общинския съвет. Това са 109 от общините. От тези 109 доминират разбира се общинните, в които мнозинствата са на ГЕРБ, но не е само ГЕРБ, там има няколко БСП, и някъде има Реформаторски блок, както се явяваха тогава, на едно място мисля има една местна коалиция. Но тази представа, че ще могат да изчегъртат, да изтикат на едни местни избори ГЕРБ е погрешна, затова защото по теорията, по което се разпространява влиянието на една политическа партия към гражданите, то започва обикновено от центъра, от големите градове, в нашия случай ако разглеждаме историята на ГЕРБ, точно така се случи – 2006 година когато бе основана политическа партия ГЕРБ, и след това 2009 година когато бяха първите парламентарни избори, когато ГЕРБ спечели с доста голяма преднина. Но нека да не забравяме, че преди това лидерът на политическа партия ГЕРБ г-н Бойко Борисов беше 4 години мисля главен секретар на МВР.

След това стана кмет.

След което беше кмет на София по 2 години и 2 мандата кмет на Столична община, т.е. неговото име непрекъснато циркулираше в медийното пространство. Непрекъснато ни занимаваха Бойко Борисов къде е отишъл, какво е направил. Той беше изключително популярен в този момент и много хора си го харесваха. Не стоят така нещата с новопоявилите се субекти. Въпреки всичко на изборите през 2011 година, значи 2007 година вече участваше в местни избори и имаше за столицата мнозинство и големите градове, 2011 още не можеха да направят половината от общините, 2015 година изборите, че чак 2019-а, минаха 3-4 цикъла на местни избор, които са си редовно през 4 години, за да стигне това, което има ГЕРБ като влияние на общинско равнище. Обратно, отливът на влияние ще почне пак по същия начин – от центъра към периферните, по-малките общини и градове, и няма да стане с един мандат по простата причина, че ние виждаме, че те си държат едни 25% подкрепа в национален мащаб, така ще се получи и на местно равнище – ще се намали броят на общините, в които биха имали тези структурирани мнозинства в резултат на изборите, но няма да могат да ги изтрият от политическата карта на местно равнище. Съчетаването между местни и парламентарни избори, особено пък провеждането им в един ден е практически невъзможно. Особено сега със смесените хартиена бюлетина, пък машинно гласуване – значи, колко машини още трябва да купят, как ще настроят машините, как ще се превключват от един избор на друг, как ще отчитат резултатите и купища други въпроси, които аз дори не бих могла да си помисля, какво би възниквало като технология. С хартията ако е, иди-дойди – имаме една бюлетина парламентарни избори, една бюлетина за кмет, пък кмет на район София, Пловдив и Варна, пък кмет на кметство. Освен това кой ги кара да променят статута на кметовете на кметства, мисля че по предложение на г-жа Мая Манолова е там някъде 2021 година върнаха обратно всички населени места с население над 100 души да избират пряко кметовете си. Пълен абсурд дето се казва, защото много бюлетини, много опции, много кандидати, много обработка, много администрират, значи не става в един ден, не могат, тъй като технологично не могат да ги проведат в един ден.

Проф. Стефанова, политиците това не го ли знаят или си говорят ей така наизуст? Защото за тези въпросни избори 2 в 1 от всички партии говорят през целия предишен 48-и парламент, в който не можаха да направят правителство, и аргументът им беше "Ако не стане, отиваме 2 в 1“?

Защото много лесно им се струва. Вижте, аз вече подозирам, че мнозина от тях дори не мислят, когато говорят. За огромно съжаление това е така. Те не мислят когато говорят точно за това този, който трябва да изпълни нещата и да отговаря за тях на практика какво ще се случи, е в неведение. Снощи гледах в "Референдум“ по БНТ някакви подобни въпроси обсъждаха представители на основни политически партии. Там също така се говореше за това, че не знаят политиците, които гласуват законите, всъщност не знаят как протича технологично процесът в една изборна секция. Да вземат вика да отидат там в една изборна секция и да видят какво се случва, пък после да пишат правилата за работа в Изборния кодекс.

Ако се съберат така избори, то самата администрация, самата секция ще е огромна.

Не виждам, не могат едновременно не могат да се проведат според мен. Сега, всички могат да си мислят, че могат, ама аз си мисля, че просто няма да стане, дори и да се опитат да организират в един ден избори, най-вероятно могат да ги съчетаят с втори тур на местни избори евентуално, т.е. да са през една седмица, втори тур – там, където избират само кметове на втори тур, да гласуват и за парламентарни, но това са за общински, листа за общински съветници, листа за депутати…

Листа за кметове.

Да, листа за кметове, кметове на райони и кметове на кметства са 5 бюлетини в големите Пловдив, София и Варна, и 4 за другите населени места в страната.

Как ще завърши тази омагьосана въртележка? Как ще завърши?

Не знам, дали да не станем малко по-големи оптимисти и да се надяваме на 2 април депутатите да позволят съставяне на някакво правителство там. Всичките им сметки никога няма да са точни на политиците.

А те прекалено много сметки вече правят.

А те така ги оплетоха сметките си, че вътрешнопартийни проблеми да решат, щото да не забравяме БСП неслучайно е с толкова ниска подкрепа напоследък, защото има очевидно вътрешнопартийни проблеми, с които не могат да се справят, дали да решават вътрешнопартийните си проблеми, дали да се интересуват техният електорат какво приема, дали го приема или не го приема, дали ще понесат някаква щета или няма да понесат – искам да ги убедя, че след тези избори ако няма правителство, всички ще понесат щети. Аз даже си мисля, че те вече понасят щети, защото не се очаква някакво повишаване в изборната активност на хората, там си седят около 40-те процента, към 39-40% са хората, които за момента твърдо възнамеряват да отидат да гласуват. Ако по време на кампанията продължат да се карат и да се обиждат, и да унижават опонентите си, според мен още хора ще се откажат. Не биха привлекли някого допълнително с такъв тип кампания. Наистина вече и аз започвам да не го разбирам, нищо, че твърдя, че съм политолог с научни степени, но някак си не мога да си обясня, какво се случва. Колкото и да съм учила, ей такива неща не са ни учили.

Ирационални?

Абсолютно ирационални. Вярно е, че около 10% са хората, които гласуват рационално, с разумен избор, т.е. хората, които са склонни дори да направят малък компромис с някого или с нещо от политиките. Това са 10% от населението.

И на финала не мога да не ви попитам какво отражение ще даде хода на войната в Украйна върху сценариите след изборите?

За съжаление тази война няма да приключи нито до 2 април, нито до края на годината, както твърдят военни анализатори и хора, които са специалисти, и на които аз се доверявам в техните твърдения. Тази война всъщност съпътства българската политика вече цяла година, тя не е спирала да я съпътства, и ще продължи да я съпътства. И много от разделителните линии у хората са именно на тази основа. Тя ще продължи, няма начин, и няма да промени особено нещата. След като Корнелия Нинова успя и до джендъра да се върне – нещо, което го  бяха забравили въобще, след като дотам стигнахме, че и референдум ще организира, след като всичкото това, което се говори около инфлацията, "Продължаваме промяната“ се опитва да го пречупи през войната съвсем умишлено, а всъщност то до известна степен е единият от факторите, който влияе върху инфлацията, но в никакъв случай не е единственият фактор, така че там имаме пак "Няма да изнасяме оръжия“, и да не забравяме, след като президентът, който толкова много месеци през тези 2 години всъщност отговаря за управлението на страната и на него много му се ходеше в Брюксел по съвети и по не знам какво си, и да се среща с хора, но тогава си имаше редовен министър-председател, в чийто портфейл е тази работа, сега като няма, той ходи. Но той говори едно навън, друго вътре в страната. Така че не знам, какво още ще измисли до момента, в който евентуално би се сформирал един редовен кабинет, но във всички случаи не говори нормални неща. Това не е държавният глава, когото България заслужава, защото ние сме европейци още преди да има Европейски съюз, ние сме европейци по дух и по култура, освен това и социологическите проучвания и на Евробарометър, и изследванията на европейските ценности показват, че за повече от 68 до 70% такъв тип ценностна ориентация е основна. Това не е чисто декларативното: "Аз съм член на Европейския съюз, махни ми се от главата“, ама не разбира много какво значи да си член на Европейския съюз. Това са специални задълбочени проучвания, които не са декларативни, а те ценностната система на хората измерват – да, ние сме европейци, от около 70%. Привържениците сме на различни партии, обаче сме европейци. И защо ни е всъщност да говорим против Европейския съюз и НАТО, защо ни е да казваме: "Не, не, не няма да даваме оръжия на Украйна“. Една война няма да свърши докато не се види, кой ще победи със силата. Тя няма да свърши. След като е избухнала вече, след като сме тръгнали там да гледаме жертви, разрушения за съжаление, значи ще трябва някой да победи там. И нито едната, нито другата страна в момента няма да капитулират. За съжаление много, много се задълбочиха нещата.

А ние тук сме готови да капитулираме.

А ние ще капитулираме, да, на правия път ще се спъваме 5 пъти в една мотика, както казваше баба ми навремето.

Знаете ли, като ви слушам и си мисля, че ако ситуацията не е толкова сериозна, ако икономическите показатели най-вече за голяма част от хората у нас не са толкова тревожни, цялата история прилича на един огромен майтап. На някакво виенско колело, което се върти, върти, върти, и вътре в отделните кабинки цари една веселба.

Знаете ли, колко съм съгласна с вас?

Ту долу, ту горе, ту долу.

Аз много се ядосвах в началото, но реших, че това е вредно за моето здраве. Престанах да ги гледам и да ги слушам, следя основните маркери само. Чувствам се много добре, когато не ги гледам и не ги слушам редовно. Но аз имам привилегията или удоволствието, или късмета да съм от тези 10%, които си гласуват рационално, и съм склонна да направя някакъв малък компромис с някого или с него, но да подкрепя това, което мисля, че си заслужава да бъде подкрепено.

Цоня Събчева