Проф. Милена Стефанова, заместник-ректор на СУ “Св. Климент Охридски" в периода 2011-2015 г., бивш общински съветник, настоящ преподавател и експерт по местно самоуправление и публична администрация, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

До вечерта на понеделник, тоест, до тази вечер, номинираният за служебен премиер Димитър Главчев има право да сменя предлагани от него министри. Срокът за това изтича, след като президентът Румен Радев вече заяви, че във вторник ще издаде укази за назначаване на служебното правителство и за насрочване на избори 2 в 1. Какво може да се очаква от ПП-ДБ? Вече остро се противопоставиха на номинациите на някои министри: на вътрешните работи Калин Стоянов, на правосъдието Мария Павлова и на електронното управление Валентин Мундров. Други отделни техни представители призоваха президента да не подписва указа за служебно правителство. Президентът отказа. И въпреки всичко внушения за съмнение дали ще го бъде това правителство, продължава да има. Какви опити ще се появят предизборно да бъде употребен кабинетът “Главчев"? Наш гост е проф. Милена Стефанова, заместник-ректор на СУ “Св. Климент Охридско" в периода 2001-2015 г., бивш общински съветник и настоящ преподавател и експерт по местно самоуправление и публична администрация. Добре дошла в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България, проф. Стефанова.

Добре заварила.

Ще повлияят ли възраженията на парламентарно представени партии върху окончателния състав на правителството?

Какво да кажа сега? Тя ситуацията е наистина безпрецедентна, защото за първи път се сформира правителство по новите конституционни правила. Само че в Конституцията не е записано, че правителството се одобрява от президента с неговия указ след консенсус между политическите партии, а след консултации. ПП-ДБ твърде емоционално и бих казала невъзпитано изразиха своето отношение, можеше да си кажат същото отношение, без да напускат консултациите, защото по този начин те се лишиха от възможността от първо лице да чуят и да видят как реагират останалите политически партии. Но сега какво да направим? Така направили, така решили. Освен това президентът вече на няколко пъти изтъква, че той, макар да е оспорил някакви нови правила на Конституцията пред Конституционния съд, ще я спазва, защото така повеляват правилата. И всъщност, когато е казано, че президентът избира измежду един списък там, както той го нарича “домовата книга" бъдещият служебен премиер, ние трябва да се радваме, че се намери един, който да се съгласи, че президентът също да го одобри. Нали, това не го видяхме от първо лице, станало е в разговорите му с всички, но ние видяхме, че той проведе такива разговори. И след което това, което са написали в Конституцията, казва: “премиерът предлага състав".  Сега, аз мисля, че г-н Главчев, доколкото го познаваме от неговите функции преди като депутат и председател на Народното събрание, които изпълняваше, и сега от ролята му като председател на Сметната палата, е отговорен човек, прецизен. Както някои се шегуват, все пак като си учил финанси и счетоводство, ти си подреден човек. Защото там нещата трябва да са подредени. Не вярвам той да се съобразява, защото нищо не го задължава да се съобразява с реакциите на политическите партии. Въобще, какво означава да си представяме, че когато някой не е удобен на някого, и дали му е удобен или не му е удобен, ситуацията е такава, каквато е. Има още нещо, което  е важно и което трябва да бъде изговорено. А това е, че този служебен кабинет ще е първият служебен кабинет в нашата политическа история, който ще работи под контрола на Народното събрание. Защото Народното събрание не се разпуска. Дори и да излязат във ваканция за известно време там по времето на същинската предизборна кампания, те могат да контролират работата на служебния кабинет. Освен това г-н Главчев е показал списък на кандидати за служебни министри, който включва, на пръв поглед показано, хора с опит, хора с експертни позиции, заемали позиции и заемащи дори в момента позиции на министри, заемали позиции на заместник-министри в други кабинети. Което означава, че на него му е било абсолютно ясно, че той трябва да намери хора с опит. А когато имаш хора с опит, които са заемали някакви позиции във властта, няма начин те да не са попадали по един или друг повод в полезрението на някои политически партии, които са разчитали именно на тяхната компетентност. Така че нека да го видим как ще работи служебното правителство и какви ще са отзивите от тази работа, и тогава ще можем да отсъдим окончателно дали и как. Но отговорът на въпроса, конкретният, който зададохте: е ясен. Няма да има промени в състава на правителството и утре сутринта президентът ще издаде такива укази, каквито вече е заявил, че ще издаде, трите броя укази.

В подхода за създаване на служебното правителство чете ли се новата формула за управление на България?

Това не мога да го прогнозирам още отсега, защото трябва да видим, какви ще бъдат изборните резултати. Значи имаме към днешна дата картинка, която показва, че вероятно ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС ще са отново трите партии, които някак си бихме очаквали да могат да намерят помежду си някаква степен на доверие и да го установят, което да им позволи да формират управленско мнозинство. Сега разбира се, веднага ще ме попитате: защо ДПС този път го слагам там? Защото очевидно е, че ДПС, макар досега да заявяваше, че не проявява интерес, винаги подкрепяше тогава, когато се налага - с гласовете на депутатите си, когато се приемат закони, с изказвания по медиите, когато някаква ситуация е повишила напрежението и т.н. Винаги по някакъв начин се включва. Освен ДПС обаче, от останалите в момента парламентарно представени сили аз не виждам друга, която би могла да бъде използвана за сформиране на мнозинство. Но има някак си едни заявки, в момента се формират: в дясно, в ляво и в патриотичното пространство, които започват да набират някаква скорост и които ще се явят на изборите. В ляво процесите са доста странни. Там има силни вътрешни противоречия, напрежение срещу лидерската позиция на г-жа Корнелия Нинова. Създадено е движение вече “Бузлуджа", което не включва в себе си само членове на БСП, но и бивши такива, тоест, хора с някакъв ляв профил, който през годините им е помагал, както се казва, да бъдат избирани и да заемат позиции. Сега сформират някакъв тип организация, която не е много сигурно, точно в какво ще прерасне към днешна дата, но е много вероятно този път БСП да не може да успее да събере под крилцата си всички тези формации, с които тя прави коалиция и се явява на избори. И тези процеси бяха започнали да текат още преди да стане ясно, че ще имаме предсрочни парламентарни избори, което ми дава основание да си мисля, че по-скоро предстоящите европейски избори са ги провокирали това да се случи.  Но пък би могло да се използва и за вътрешните избори, разбира се, за националния парламент. В последните няколко седмици, може би месец, едно друго движение, олицетворявано с Кузман Илиев “България може" събира някаква патриотична формация, патриотична общност от хора, която може да стане основата на патриотичен съюз, който да се формира между различни патриотични формации, които познаваме от миналото. Може би да прилича нещо като ВМРО, но малко по-по друг начин поставено, за да се опитат да запълнят отново тази ниша, която ВМРО освободи и в която се опитваше да се настани “Възраждане". Но “Възраждане" вече е ясно разпознаваема като проруската партия. Какво ще се случи там, въобще не е много ясно към този момент. И третото нещо, което на мен ми направи впечатление, е, че всъщност се получи заявка от лидерите на партиите-учредители от формацията “Синя София", коалицията, която всъщност се яви на местните избори, застана зад кандидатурата на проф. Вили Лилков и има трима общински съветника след тези местни избори. Която ще прераства в “Синя България", даже вече е заявено и е оповестено това. В смисъл, не казвам в момента новина. От документа, който е публикуван, става ясно, че тази формация е готова да се разшири с други партии. И аз мисля, че такива ще се появят. Защото най-силното нещо, което олицетворява дясното, въобще по-консервативното мислене, в момента отсъства в българския политически спектър. Всъщност, тези партии са единствените, които говорят за християнските ценности и за потребността от това да имаме консервативно поведение тогава, когато изявяваме себе си, семейството като основната клетка на обществото. И други такива неща, които напоследък бяха доста позабравени и изтикани в неблагоприятна позиция от либералните ценности. Но виждаме всички, резултатите от либералното управление докъде водят. Така че мисля, че партиите КОД на Петър Москов, съответно Движение “Демократично действие" - ДЗ и Български демократичен форум ще имат възможност да разширят подкрепата и чрез други формации. Така че не е ясно дали някоя от тези формации, които се заформят, попълвайки съществуващи ниши, няма да донесе изненада. В добрия смисъл на думата изненада, тоест, да може да бъде парламентарно представена и съответно да играе ролята на още един партньор. Значи коалицията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ беше много трудна и тежка за управление, именно поради небалансираното представяне при взимането на решенията. Двете помежду си много лесно можеха да се хващат за гушата и ние видяхме, до какво доведе това. И съответно, ако има трети субект, който да се опитва да бъде балансьор, би било добре. Освен това си мисля, че ако след изборите се стигне отново до сформиране на правителство от тези партии, там ще трябва още от самото начало да се работи по правилата с разписани текстове с ясни механизми за вземане на решения. А не толкова по съдържанието на текстовете, които те ще се опитат да обсъждат, какво ще правят. Тоест, не една дата, както излиза сега, датата до която трябва да бъдат извършени някакви реформи, да бъде спънката. А по принцип водещо ще е  съгласието да се случат нещата и най-вече механизмът, по който се вземат решенията.

А променя ли служебният кабинет съотношението на силите на политическата сцена? Налага ли такава промяна, макар и с внушения?

Мисля, че не. Дотолкова, доколкото още не сме видели, какво ще прави това правителство и как ще се реализират основните задачи, с които то има да се справи: организацията и провеждането на изборите. А и не само ежедневната работа, а и продължаване на дейности по стратегически за България интереси - и Шенген, и Еврозона, те не могат да бъдат извън полето на действие на служебното правителство, защото не е редно да се прекратяват усилията. И от тази гледна точка нека да видим как ще работи правителството на г-н Главчев и тогава да го коментираме.

Проф. Стефанова, след тенденциозния разпад на мнозинството, влиза ли България в поредната изкуствено предизвикана политическа криза? Защото всички видяхме, че нямаше реални предпоставки за това.

Те сами си я предизвикаха. Всякакви конспиративни теории, аз не съм привърженик на този тип теории, всякакви конспиративни теории могат да се градят сега за това, поради каква причина точно се случи разпадът. Но си мисля, че чак толкова сериозно няма да се отрази като преконфигуриране на партийната система. Тя, партийната система и без това в момента се намира в някакъв период на трансформация, но едни избори само няма да решат нещата за окончателно някакво трансформиране.

А арестите в митниците политизират ли институциите?

Това е много хубав въпрос. Значи,  въобще идеята, че някой е напълно деполитизиран тогава, когато органите се назначават през парламентарни мнозинства или чрез решения на политици, участващи във властта, не е коректна. Независимо дали става дума за министър-председател, президент или мнозинствата в Народното събрание, те по някакъв начин са подвластни на политическата воля. И всъщност изборът на хората, които заемат позиции в такива подразделения на изпълнителната власт, каквито са Националната агенция “Митници", каквито са структурите за сигурността ДАНС и ДАР - разузнаването и националната сигурност, те винаги имат някакъв тип политическа окраска. Разбира се, хубаво би било да може тази окраска да бъде минимизирана. Тоест, сведена до възможно най-ниското равнище – това означава тези, които назначават, да имат висок интегритет, а те го нямат. Тук няма какво да си кривим душата и да заобикаляме истината. Това ниско доверие и тази ниска степен на легитимност, която имат в момента държавните институции, се дължи именно на този тип поведение. Вижте, какво означава да чуеш в записа: “Там трябва да имаме наш човек", за МВР ставаше дума, онзи запис, изтекъл от някакво съвещание на новите политически партии...

“Изборите трябва да се проведат от наш министър", даже това беше казано.

Като че ли МВР провежда изборите и като че ли МВР гарантира на 100%, дали хората се поддават на натиска на партиите, които купуват гласове или натискат избирателите чрез някакви корпоративни зависимости. Това са пълни глупости, които се говорят, но фактът, че се говорят, е достатъчен да се замислим: в крайна сметка за какъв тип политическа култура и за какъв тип политическо поведение става дума. И нямам думи, с които да мога да опиша ситуацията по-красноречиво, освен това, че това са скандални поведения и всички опити те да бъдат прикрити и завоалирани водят след себе си до поредица ескалиращи скандали и ние виждаме, какво се случва сега тези дни. Защото сега всеки ще се опитва нещо да извади, с което мисли, че ще настъпи противника си, тоест  опонентът му ще бъде засегнат. А всъщност той засяга себе си. Най-много ме потресе изявлението на премиера в оставка, който каза, че “чул слухове, че нещо се случвало там в ДАНС, че си говори с главния секретар на МВР".

Не, по-страшно беше, проф. Стефанова, че “ДАНС прикрива канали на наркотици". И тук след една такава реплика и то на министър-председател  можем да кажем чао на Шенген, чао на Еврозоната, защото какво означава това, че твоята национална сигурност е част от наркокартел?

Можем всичко да кажем, а представям си как звучи това наистина в ушите на нашите партньори, с които работим и в ЕС, и в НАТО. Вижте, това е недопустимо, дори и да знае, че е така. Има други начини, той има властови ресурси, имало е други начини, с които да се справи с този проблем. Няма нужда да седи и да обяснява, че имало слухове. И че всъщност, ти какъв премиер си тогава, като не можеш да овладееш една такава ситуация. Или може би не си бил истинският премиер, може би някой друг, зад гърба ти ти е казвал какво да правиш. Какво ли да си помислят хората, като го чуят това. Направо съм много силно разочарована. И не знам дали те бяха разярени от състава на кабинета, но аз съм напълно разочарована от равнището на политическия елит, от липсата на такъв на практика. И от невъзможността държавните институции да функционират нормално и по правилата.

Кой ще отговаря за служебното правителство? И ако е премиерът, как Димитър Главчев ще понесе тази отговорност, тъй като сега май всички се отказват? И президентът се отказва, и парламентът се отказва, и партиите се отказват от отговорност?

Това е един още по-хубав въпрос, който ми задавате, защото така направена схемата за формиране на служебен кабинет води тотално до безотговорност. Тоест, служебният кабинет ще работи, парламентът ще може да го контролира, но все едно някога срокът на действие на този служебен кабинет ще прекъсне, тоест, ще свърши. И какво ще се случи тогава? Кой поема отговорността? В никакъв случай президентът не може да поеме на 100% отговорността, защото те не са му дали тази възможност. И той всячески ще се стреми да не поема отговорност. Сега щели да се заклеват пред Народното събрание, може би все пак партиите в Народното събрание, които приеха тази Конституция, ще трябва да си понесат и отговорността за това, което се случва.

Ама те отказват.

Ама те отказват, тогава да бяха приели първоначалният вариант - правителството в оставка работи до избиране на следващо редовно правителство. Само че тук, веднага съществуваше реалността, че това е от компетенциите на Велико Народно събрание, и те, за да избегнат тази подробност, както се казва, направо отидоха към един вариант, който не е изчистен. Слушах вчера коментари, включително и от бившия президент Росен Плевнелиев, който казва: "Не е лоша тази ситуация, обаче списъкът от който трябва да се избира служебен премиер е много къс". В крайна сметка, трябва да бъдат доразвити текстовете. Аз също си мисля, че е хубаво да не може президентът изцяло да има властта по създаването и състава на служебните кабинети, но трябва да се доизчистят детайлите, но не им стигна времето. И не знам, дали са се сетили въобще за тези детайли, но ето, практиката ще покаже.

Ами не са се сетили, след като не са допуснали дори казуса, че след приемането на тези промени в Конституцията на хора от върховете на конкретните институции ще им се наложи без тяхната воля да бъдат карани да поемат премиерските отговорности. Това пък изобщо не е включено, сега изведнъж казват: правителството е на ГЕРБ. Ами тези хора са избирани по време на управлението на ГЕРБ. Те откъде да бъдат взети, от Луната ли?

Значи винаги ще има хора на някого, защото това са позиции, които се заемат след избор от Народното събрание, и там има едни мнозинства, които ги избират. Заради това и цялото това говорене е много погрешно, след като е гласувано доверие. Ами ПП-ДБ гласува ли Главчев за председател на Сметната палата - гласува. Е, какво сега, защо тогава са го подкрепили, а сега казват: “Той е човек на ГЕРБ." Хубаво, така сте решили, такива позиции сте включили в “домовата книга" на президента, той с тях говори. С кого другиго да говори?

Христо Иванов нарече тази подборка “Меню".

Както искат да си го наричат, те са царе на измислянето на едни понятия, които нямат нищо общо с реалната политика. То не бяха сглобки, не бяха некоалиции, сега менюта, ето президентът “домова книга", въобще шарена работа.

Обогатихме политологията, ще има какво да преподавате на студентите.

Да, според мен изследователите след 100 години, които решат да се занимават с проучване на българския печат и въобще с електронни медии по нашето време много трудно ще им бъде да разберат: какво значи сглобка.

И сега, искам да ви задам въпросът, който всъщност се превърна в основа за нашия разговор, в негова тема. Какви опити ще има предизборно да бъде употребяван или да бъде употребен кабинетът “Главчев"? Какви опити ще се направят?

Надявам се, да не правят такива опити. И да оставят кабинетът “Главчев" да работи, като го контролират. А това пък да подейства отрезвяващо на всички, които са включени в правителството. Много хубав жест би било например, ако кабинетът “Главчев" внесе в Народното събрание проекта на Закона за съдебната власт, който беше изработен, и чието обществено обсъждане изтича, мисля, че сега на 14 този месец, на 14 април и след това има малко технологично време, докато бъдат отразени мненията от общественото обсъждане. И съответно да бъде подготвен за внасяне в Народното събрание от страна на Министерския съвет. Защото това би било ясно доказателство, че не се изпълняват ничии конкретни поръчки именно в сферата на реформите в съдебната власт, което е една от мантрите, които в момента циркулират. Сега, дали на Народното събрание ще му стигне времето до края на мандата му да го обсъди и да го приеме, това вече е друг разговор. Но кабинетът би било хубаво да го направи. Има заварени такива процедури на обществени обсъждания и по други документи, които са отново от инициативата на правителството на “Денков-Габриел". Нека да видим по тези индикатори да следим как ще работи кабинетът “Главчев" и съответно да видим доколко са оправдани страховете на някои от политическите сили, относно неговия състав.

Очертава ли се прогноза как ще завършат тези избори?

Вчера някой ме питаше, пак ли ще има същите мъгли след 9 юни? Казвам, о не, тогава ще е времето на летните бури и гръмотевици. Те вече започват, може би до тогава даже да са се придвижили така атмосферните фронтове, че да няма много градушка. Обаче политиката ще бъде много гореща през юни. Защото каквито и да са резултатите от изборите, правителството, което трябва да се създаде, ще бъде коалиционно. Това е единственото сигурно нещо, което към днешна дата можем да твърдим, че ще бъде пак коалиционно правителство. И аз пак искам да подчертая, че всъщност от моя гледна точка би било добре коалицията да не е само от двата партньора, които досега бяха в коалиция. Тъй като ДПС се явява много полезно, когато им трябва, но иначе всички го отричат. Не знам, как биха подходили по отношение на ДПС, но дано пък да се появи трети подходящ, още един подходящ партньор в Народното събрание, с когото биха могли да седнат да разговарят и да сформират наистина нещо стабилно.

Много благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря за поканата, хубав ден.

Добър и за вас, и хубава седмица. Наш гост беше проф. Милена Стефанова,  заместник-ректор на СУ “Свети Климент Охридски" в периода 2011 - 2015 г., бивш общински съветник, настоящ преподавател и експерт по местно самоуправление и публична администрация.