Проф. Милена Стефанова, заместник-ректор на СУ “Св. Климент Охридски" в периода 2011-2015 г., бивш общински съветник, настоящ преподавател и експерт по местно самоуправление и публична администрация, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Интервюто е дадено на 08.02, четвъртък, в 13 часа.

На осмия път Столичният общински съвет (СОС) избра своя макар и временен, но все пак председател – Цветомир Петров от "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ и "Спаси София“. Зад неговата кандидатура застанаха неговата група плюс съветниците от ГЕРБ-СДС, някои от БСП, "Синя София“ и половината от "Възраждане“. Групата на БСП се е разцепила при гласуването: 7 са подкрепили Петров, против са гласували Ваня Григорова и Диана Тонова – тя беше кандидат за председател на съвета при предишни гласувания. Този начин да гласуване вещае допълнителни проблеми в левицата и за левицата. Чуват се гласове от там за изключване на подкрепилите новия председател. Какво ще произлезе от този компромисен избор и какви ще са политическите последици от него? Гост в студиото е проф. Милена Стефанова.  Добре дошла в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, проф. Стефанова.

Добре заварили.

Разумът ли взе връх в Столичния общински съвет?

Най-вероятно да, защото наистина нещата ставаха доста комични в крайна сметка. Но както аз тези дни си мислех, първо беше негодуванието, гневът, след това недоумението защо толкова дълго се проточват нещата и накрая започнахме да се смеем на глас. Но този смях беше наказание за хората, които всъщност не се отнасяха досега сериозно към гласа на столичани, към гласа на жителите и гражданите на Столична община, които отидохме и подкрепихме един, друг или трети, и казахме: "Няма да има никой мнозинство, ще трябва да са научите да работите коалиционно“. Днес разбрахме, че това не е коалиция, това е само техническа стъпка, както се изразяваха повечето от коментиращите общински съветници. И тази техническа стъпка има за цел именно да даде шанс на СОС да започне да решава въпроси по същество.

И да приеме бюджета вероятно?

И да прием бюджета вероятно. Защото не е редно в крайна сметка след проведени избори, никой не е оспорил избори за общински съвет, има оспорен избор за кмет, но общинския съвет всички го приеха такъв, какъвто е – пъстър.

Вие сте бивш общински съветник и настоящ експерт по местно самоуправление и публична администрация: какво ще произтече от този избор?

Най-вероятно ще започнат да работят, трябва да работят с ускорени темпове, дано да имат готовност за работата по същество, защото факт е, че Общинският не работеше по същество – те си работеха нещо там, но не това, което ние очаквахме. Никой не им е пречил да се запознават с постъпилите в Общинския съвет документи, да ги обсъждат в групите си, да имат становища по въпроса. И наистина очаквам в по-ускорени темпове да започнат да заседават. Макар че те сега се конституират, ще избират заместник-председатели и комисии, и председатели на комисии, комисиите ще си приемат правила за работа, Правилник за работа на Общинския съвет също може да се наложи в някаква степен да се преработва. Така че има отново технологично време, което не бива да бъде пропилявано с още три месеца. Просто трябва да започнат да работят по-бързо по същество, в резултат на което си мисля, че е редно да започнат да работят всяка седмица на извънредни заседания. Още когато аз бях в състава на СОС 2003-2007 година, ние въведохме този график – две заседания месечно в четвъртък от 10.00 часа, така че тази традиция оттогава съществува, но сме имали често и извънредни заседания тогава, когато се е налагало да се решават повече въпроси. Вижте, от септември досега са 5 месеца, в които, като знам горе-долу как върви документообората в общината, са се натрупали камари доклади. И съответно те изискват по-бързо решаване, т.е. достатъчно са се забавили във времето. Не е хубаво да се възстанови практиката по повече от 100 точки в едно заседание да има в дневния ред, тогава съветниците се уморяват, а да не говорим за практики от по-далечно време, когато с едно гласуване са вземани решения по 100 точки, но това се надявам да е безвъзвратно минало. А освен всичко останало политическите въпроси не са чак толкова много в работата на един орган на местно равнище, така че да отхвърлят поне това, което и администрацията чака, а и гражданите чакаме да бъде изпълнено. Разбира се, те сега ще съсредоточат вероятно вниманието си върху бюджета, което е важно, а покрай бюджета ще има политически дискусии.

А възможен ли е за този избор да има, да е имало политически пазарлък между "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ и ГЕРБ-СДС от типа "Съвета за вас, външно за нас“,  още повече, че Борисов вече заяви, че е готов да оттеглят Габриел, но да предложат друг за външен министър?

Напълно е възможно. Паралелно се развиваха двата процеса. Още много отдавна някои коментатори издигаха тезата, че това наистина е обвързано с нещо на национално равнище, и факт е, че моментът на ротацията наближава – един месец и по-малко остава до това време…

Обаче се появи скандалът с поста за Външно министерство.

Да, появи се изневиделица, не знам поради каква причина. А може би самите "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ да са го подшушнали, защото ние сега научихме, че всъщност в неделя е имало някакви 6-часови разговори, за които никой не знаеше, че такава дискусия е имало. Никой не знаеше за това, че са се срещали. Те започнаха, както се казва, да правят нещата както трябва да се правят, т.е. на не много публични разговори да се постигат съгласия, но едновременно с това все някъде изтича информация, че такива разговори е имало. Не може да ни учудва това, не е за учудване.  Така че какво са се споразумели в неделя, какво и на кого кой е подшушнал, можем само да спекулираме.

Вие сте опитен политолог, защо се случи така в България, че правителството ни е ротационно, сега Общинският съвет е с временен председател? Няма нищо трайно, загуби се сигурността в управлението.

Защото имаме един преход, някакъв тип трансформация на партийната система. Понеже това са "Продължаваме промяната“ на национално равнище и на местно равнище в София, а пък "Спаси София“ само за Столичната община, са нови партии, нови формации, които с много гръмки заявки тръгнаха за участие в политиката. Спечелиха някакво доверие от хората, но едновременно с това им липсваше и опита, и начините да го постигнат, не можеше толкова бързо, както се казва, да премине фазата от тоталното отричане, от тоталното оплюване буквално на ГЕРБ и на ГЕРБ-СДС като коалиция, която участва в управлението, и приемането им за равноправен коалиционен партньор. И вие виждате, че всъщност ние още не сме изживели тези стъпки. Защото вече от изказване на г-н Борисов чувам: "Чакайте сега, те 30 депутата имат, ние имаме повече“, очевидно при "Продължаваме промяната“ тежестта в отричането е все още налице. Спомняте си, скоро говорихме за едни червени линии, които си вървят, макар и тихичко и тайничко, но мисля, че ще се изживеят нещата. Трябва да се възстанови доверие между партньорите, затова всъщност те не искат да се наричат коалиция, затова се наричат "некоалиция“, "сглобка“ или както там си го измислят, затова сега имаме временен председател на Общинския съвет и клетви отвсякъде, от всички посоки от сутринта, че това не е коалиционно споразумение, че няма коалиция. Вижте, на национално равнище както и да го отричат и както и да се наричат, там си действат като коалиция, и всъщност имат подкрепено мнозинство в Народното събрание от Движението за първа и свободи. Докато в Общинския съвет предстои да видим, какво ще се случва и ще чакаме точно този тип политически дискусии, политическите гласувания. Попадането в тресавището на плаващите мнозинства е доста рисково.

А това тресавище вече е налице?

Да, в Столична община за момента е така. Очевидно е, че ще се разчита на някакви плаващи мнозинства поне по въпроси, в които с някого ще постигат договорка. Но вие направихте в анонса една бележка:  какво се случва в БСП, когато оттам се сипят сега и заплахи за изключване, защото не са послушали лидера г-жа Нинова. Ами какво да ви кажа, ако г-жа Нинова иска съвсем да се самоубие с БСП да вземе и да ги изключи, защото те и без това в София нямат толкова добро представителство в Общинския съвет, както беше успехът на кандидата им за кмет – все пак да стигне на балотаж, и то с много висок резултат да премине през този балотаж. Така че ако искат да се самоубиват, да си ги изключват.

От много време насам съществува напрежение между Столичната организация на социалистите и ръководството й на "Позитано“. Дали г-жа Нинова няма да предизвика цялата организация да излезе от БСП и да се влее в една бъдеща партия на президента?

Е и такива варианти са възможни, но партията на президента няма да бъде успешна ако се появи и когато и да се появи.

Защо?

Защото вече имаме опита от партиите на президента на гърба си, той индиректно или директно, ако си спомняте ние още тогава си говорихме като се появяваше "Продължаваме промяната“, че има инженеринг в тази поява, а след това се появи "Български възход“ – вече два пъти се появява нещо, което косвено е свързано с президента, и може би се разчиташе именно на авторитета на президента и на неговата подкрепа за тези формации. Нищо не се получи съществено – "Продължаваме промяната“ бързо се еманципираха или поне така представиха на общността в България своето развитие по-нататък. Имаме и един опит със създаването на АБВ от Георги Първанов, и той, макар и за кратко, можа да участва в управлението. Мисля, че не е това целта на Румен Радев.

А каква е тя?

Ами целта му е да бъде вечната опозиция, и той така и не разбра, че президентът не може да бъде опозиция, защото не участва в управлението реално. А и разбира се,  непрекъснато говори разни неща така, както той си ги разбира, но пък за сметка на това те не са противоконституционни, защото имало някакво становище на Конституционния съд, че той може да прави коментари на политическата обстановка, президентът, не специално Радев, който и да е той. Да, може да има такива коментари, само че той прекалява с изказа си, откъдето личи неговото властолюбие. Може би това е инерция от армията, инерция от това, че като си главнокомандващ трябва всички да те слушат. Знае ли човек. Но първо, не мисля, че Радев ще тръгне да инициира партиен проект докато му тече мандата, евентуално след като приключи мандата, а някой от негово им сега ще търчи из държавата да подготвя структурите и нещата. Но ще видим.

Каква е политическата картина? Каква е ролята на ДПС? Защо се получава така, че Пеевски е водещият на политическия процес, без да бъде пряко ангажиран в управлението?

Виждаме, че предстои конференция на Движението за права и свободи, където ще трябва да се избере лидер, защото г-н Карадайъ трябваше да се оттегли. Това са публично известните неща. Виждаме освен това, че г-н Пеевски е председател на групата в парламента и знаем, че на г-н Пеевски много дълго време не му беше давано да говори. А в самото Движение за права и свободи и покрай "Магнитски“, и покрай другите неща около г-н Пеевски, и след 2013-та когато назначаването му за шеф на ДАНС извади на площада много хора и трябваше бързо да се променят нещата, сега явно са решили от Движението за права и свободи или може би самият Ахмед Доган е решил, знаем ли, че му е време на г-н Пеевски да започне да говори. Вижте, минали са 10 години от 2013-та, едно поколение се е сменило почти и Движението за права и свободи много добре знае, че ако иска да запазва позициите си, може би да ги разширява, трябва да има евроатлантическа ориентация. Те са постоянно представяни в Европейския парламент, откакто ние излъчваме депутати там, членове са на Либералния алианс, ръководи го даже техен представител и имат позиции. Колкото и да не им харесва на някои хора, можем да кажем, че по някога позициите на Движението за права и свободи са много по-рационални.

И по-адекватни.

И по-адекватни спрямо ситуацията, отколкото са били на "Продължаваме промяната“. Така че аз не намирам нищо лошо. Освен това, когато се карат двама, третият не само печели, но третият може и да подпомогне общуването между другите две формации. Така че в момента за мен присъствието им там е благоприятно.

Далече съм от това да заплитам интрига, но мнозина наблюдатели предполагаха, че Ахмед Доган ще посочи за председател на движението Илхан Кючюк, именно председателя на АЛДЕ, на Либералния алианс.

Всички така очаквахме, но очевидно или там няма съгласие, или съответно няма да го изтеглят от европейските структури, ще продължи там да бъде, защото е доста трудно да бъдеш едновременно в европейските структури и тук да ръководиш партията отблизо.

Последните социологически проучвания не показват оптимистична картина. Срив на гласуването, ниска активност, "Продължаваме промяната" пада до 4-5 място, след ГЕРБ застава “Възраждане".

Ами напълно очаквано е това. И не че резултатите за активността и за участието в изборите не са такива, каквито са, те са отчетени реално, но не съм съгласна, че тази активност е ниска. Защото първо, ние продължаваме да не знаем, колко от избирателите по избирателни списъци живеят на територията на страната. И всъщност не бихме могли да знаем, дали наистина сме си останали вкъщи една голяма част от хората, или не са си останали вкъщи и са отишли да гласуват, или въобще ги няма тук. Толкова с ниската активност, особено на местните избори. През октомври месец миналата година имаше общини, в които около 70% от хората отидоха да си гласуват.

Ама те бяха малки общини.

Ами малки общини, малки общини, но гласуваха си хората, ходиха да гласуват. Значи в големите общини – имам предвид Столична община, Пловдив и Варна, защото това са ни най-големите общини в България, хората до известна степен са дистанцирани от политическото по много причини, особено когато става дума за местни избори. Дайте си сметка, колко от хората, които имат право на глас и живеят на територията на София, са регистрирани в София, за да мога да бъдат избиратели в Столична община. Същото важи и за Пловдив, и за Варна. Значи, аз отдавна го говоря това: ние имаме много съществен проблем с адресната регистрация в страната и системата въобще за адресна регистрация. За да знаем кой къде има право да гласува, ние трябва да го знаем той къде е отишъл да живее.

Ние видяхме случая с финансовия министър, който беше спрян пред урните, защото няма право.

Да, точно. След като на него може да му се случи, който е политически грамотен човек и би трябвало да са го подсетили поне, ако е разговарял с някого да провери това, колко от другите хора имат тези права?

Ако обаче се стигне до изборите, какви биха били прогнозите според вас? Те ще повторят ли сегашната картина, очакват ли се нови играчи? Защото виждаме, че на терена загряват, дали ще постигнат нещо, е друг въпрос, но в процес на подготовка са партиите на Иван Гешев, на Радостин Василев.

На нас ни предстоят европейски избори сега, на 9 юни, дотогава аз не вярвам да имаме парламентарни избори. Местните избори в София се отлагат, а съответно там, където вече съдът е касирал избори и се провеждат: Хасково, Добрич, са едни локални такива места, които локални някакви взаимовръзки и тенденции ще текат. Ще видим.

В София няма ли да бъде касиран вотът за кмет?

Малко вероятно е според мен, но това ще каже съдът, който все пак има последната дума, защото те до момента проверяват протоколи, а не са отхвърлили чувалите с бюлетините. И по протоколите има грешки. Четох онзи ден изследване на Института за изследване на публичната среда, където се твърди в техните данни, че Васил Терзиев е ощетен с повече, отколкото г-жа Григорова. Така че не знаем какво се случва. Но факт е, че след като се водят такива съдебни процеси, след като някъде се касират избори, факт е, че имаме сериозен проблем с провеждането на изборите, не е виновна самата избирателна система. При провеждането на изборите е крайно време да започнем да броим повторно чувалите след като изтекат всякакви срокове за обжалвания и когато, тогава на Централната избирателна комисия няма нужда да й бъде дадено разрешение от съда, за да отвори чували. Така ще се види къде се получават грешките и евентуално на какво се дължат.

Да се отстранят?

Не, те не могат да се отстранят спрямо проведените избори, но могат евентуално ако се наложи някакъв тип законодателни промени да направят така, че да се отстраняват грешки. Какво се случи с тези хора в онова борованско село, които на видеото всички ги видяхме, че си пишат по бюлетините, каквото им скимва? Докъде стигнаха пред прокуратурата? Ще повдига ли тя обвинение, няма ли да повдига? Цял свят го видя, че там има нарушение. Освен всичко останало е много важно според мен, крайно време е Народното събрание да вземе да промени Изборния кодекс и да въведе районните избирателни центрове. Едни хора провеждат гласуването, седят там 10 часа в секциите, както са запечатани, кутиите се натоварват и се откарват в едно друго място, където други хора от всички секции стоварват бюлетините, отварят ги и ги броят там на място. Вижте, има много ползи от тая цялата работа. Първо, контролираният вот си съществува. Защото ей сега ги гледат по секции, кой как гласувал, колко са гласували – значи аха. И това в малките общини много силно въздейства върху решението на хората за кого да гласуват, защото знаят, че лесно могат да бъдат проследени гласували ли са, не са ли гласували по мнозинството там, което се е  оформило, подкрепили ли са или неподкрепили, а това е много важно. Освен това няма да ги гледаме тия видеозаписи как чертаят по бюлетините от членове на секционните комисии. И на трето място, което хич не е без значение: хората, които цял ден са седели и са обслужвали изборния процес, ще си отидат в къщи да си почиват, а едни други, дето цял ден са си почивали, ще отидат и ще броят. Т.е. факторът умора няма да оказва влияние и няма да се правят технически грешки при попълване на протоколи.

Т.е. вие настоявате, пледирате за разделяне на процеса?

Пледирам да се създадат тези районни избирателни преброителни центрове, а когато става дума за местни избори, това ще е един преброителен център в общината, ако искат два, ако са големи общини, да направят, но да се прекрати с броенето на бюлетините и отчитането на резултатите от Секционните избирателни комисии, където е много възможно да се въздейства на членовете на Секционните избирателни комисии, няма опцията дори и наблюдатели или застъпници, излъчени от партиите, да го проконтролират много добре този процес.

Пак да се върнем към "сглобката“ и управлението на страната. Тази "сглобка“ как ще продължи?

Ами най-вероятно на още 9 месеца ще се ротират. Когато си подписваха това споразумение, си поставиха срок от 18 месеца за постигането на целите, около които се обединиха. Така че аз сега очаквам да има една ротация. Добре би било наистина тя да се случи във времето, за което е предвидена. Не можах много ясно да си спомня: по едно и също време ли трябваше да се ротира и председателят на Народното събрание?

Да, по едно и също време.

И председателят на Народното събрание, и Министерският съвет – значи, по-малко от месец ни остава. Дано в март месец нещата да се случат без сериозни сътресения. Вярвам, че ще постигнат съгласие дотогава, след което следващите 9 месеца, значи каквото пада – някъде около Нова Година.

Да.

Там, малко след Нова година, и после догодина, август месец се пада тогава деветмесечния срок. Ще видим. Могат да изкарат и целия мандат ако искат, нищо че са се споразумявали за 18 месеца.

Добре, как ще се осъществи това? Пак ли след 9 месеца ще има отново обръщане?

Ами пак, да. Денков и Габриел ще се сменят на 9 месеца. Що пък не? Един човешки живот за девет месеца се ражда. Вижте сега, значи подават оставка сега, министър-председателят подава оставка, отиват на консултации при президента, връчва мандат и ако те са се споразумели, че това ще е мандатът на ГЕРБ, надявам се да са се споразумели, щото така е справедливо, след като предишния път ГЕРБ отстъпи сега пък ГЕРБ да поеме мандата и се движат нещата към Народното събрание, папка, "рапорт даден-рапорт приет“ му викаха навремето пионерчетата, връчва папка, дават му папка, отиват, гласуват в Народното събрание и продължават.

А как оценявате работата на правителството? Защото пак от социологически сондажи оценката е твърде ниска, и на парламента също, но за правителството е въпросът, и сега ако то продължи в същия дух и след ротацията, какъв ще е смисълът?

Значи 9 месеца са твърде малко време, за да се види реален резултат. Така че аз доколкото наблюдавам, признавам си чистосърдечно не мога всичките да ги наблюдавам, не е нормално.

Да, то е невъзможно.

Но доколкото наблюдавам, какво се случва, какви документи са подготвени за обществени обсъждания и какви законопроекти се внасят, е важно, да има сериозен напредък, който сега започва да се вижда. И всъщност подготвят нови неща, които трябва тепърва да се приемат. Отварях миналата седмица портала за обществените консултации и като видях какво са изсипали за едномесечна консултация по всички сфери, това ми даде основание да смятам, че все пак е имало някакъв процес на подготовка, който не е видим веднага за гражданите. Сега те ще се обсъждат тези неща, ще се приемат, ще почнат да се прилагат в практиката и едва след това ще видим, какъв резултат има. Доверието към институциите по принцип е много ниско, не само към Народното събрание, но и към Министерския съвет. На президента също му е спаднал рейтингът, да не говорим за полиция, съд и такива неща. Ако сега след Нотариуса пък отидат да мерят…

С нови сондажи?

С нови сондажи, сигурно още по-малко ще бъде на съдебната система доверието. Време се изисква, не може толкова бързо да се видят реални резултати. Така че аз не мога да поставя една оценка на правителството, без да виждам вече, какво се случва. Обикновено когато влизаш в управлението, гледаш да направиш реформите през първата година – да си се ориентирал и накрая на първата година да ги вложиш в практиката, за да имаш време до към третата година от мандата да видиш резултатите и съответно да са похвалиш с тях, ако си бил на прав път и да кажеш: "Ето, ние свършихме това. Това се по-добри, другото се подобри, но там са влоши“, защото да не си кривим душата, винаги има шанс да сбъркаш. Така че ако сега не са заложени реформите с тези документи, не съм ги прочела  всичките, признавам си, видях само две-три, които ме интересуват, би било добре. Виждаме, ето сега например в Министерството на образованието виждаме, че има някакъв тип опити да се започне с някаква реформа, специално за висшето образование, бих посъветвала да не се бърза с чак такива радикални промени, защото едно нещо като тръгне да работи, ако работи, златното правило в администрацията е: не го пипай, щом работи. А след като 20 години ние вече получаваме такси от студентите, изведнъж излиза в публичното пространство: дайте сега, всичките тука ще ги пуснем да учат. Ама чакайте малко, не бързайте. Дайте да го обсъдим, да го видим, да преценим от всички посоки до какво би довело това, какво разходи на държавата ще коства.

Вие бяхте заместник-ректор на Софийския университет, как ви изглежда това нововъведение: студентите да следват без такси? Не е ли прекалено популистка?

Много популистка идея е тази, защото само който не се е занимавал с обучение на студенти, само той не знае, че на студентите не им е проблемът да платят таксите, които за повечето професионални направления не са толкова високи, те са по-високи в професионалните направления, в които се изискват работа със скъпи консумативи: физика, химия, биология, медицина, медицински сестри, стоматолог и т.н., но там пък има много силна мотивация у хората и конкурсната среда, в която те се явяват, е много силна, защото всъщност там отиват най-добрите. Беше изказано твърдение, че всъщност тази стъпка се предприема, за да могат бедните, но умни деца да влязат и да учат. Ами има хиляди други начини да се подпомогнат именно тези, които са социално уязвими, социално слаби и съответно бихме могли да ги подпомагаме тях като са умни да дойдат да се запиша да учат. Могат от правителството да дадат едни пари на университетите да дават по-високи стипендии на такива деца. Не им е проблем таксата, проблемът е издръжката на живота, защото повечето деца напускат родната си къща и отиват да учат на друго място…

Квартира, консумативи.

Квартира, изхранване…

Режийни и всякакви такива разходи.

Режийни и т.н. Така че това е по-големият проблем. Той може да бъде решен по друг начин, не чрез поголовно освобождаване на всички от таксата. Не че е кой знае колко, но това е най-голямото перо на собствени приходи на университетите, тогава автономията къде отива? Аз си спомням дълги години бюджетът на Софийския университет беше 50% собствени приходи и 50% държавна субсидия, т.е. ние се чудехме тогава всъщност какво изкарваме с труда си: собствените си заплати или другите разходи на университета, които по принцип като на държавен университет трябва бюджетът да ги покрива, защото става дума за режийни разходи, ремонти, закупуване на техники и материали и т.н. Така че не е много лесна тая работа и не съветвам никого да предприема такива урбулешки действия: "дай сега тука, защото е много важно“, още повече с коментара "Ама сега от втория семестър няма да плащат“ такъв хаос може да внесе това в университетите, че ще ги блокира да не могат да работят и да не могат да извършват разплащания, защото сега тече записването за втория семестър и съответно внасянето на таксите.

Които няма да се внесат.

Ами дано да се внесат, защото нищо не е прието и дано все пак да има ясно комуникация и вътре в Студентска общност. Но мисля, че не беше нито времето, нито моментът, нито начинът, по който се оповести това.

Нито ще има някакъв ефект?

Нито ще има някакъв сериозен ефект, да. 

И в края на нашия разговор да ви попитам: при наличието вече на председател на Съвета какво е неотложното за Столична община? Какво трябва да предприеме кметството? Може би с чувство за хумор да кажем, че те изчакаха студената зима да попремине и сега малко на по-топлото да вземат решение.

Не се знае, по прогноза може би другата седмица зимата се връща. Сега, ясно е, че бюджетът им е на първо място, това вече го коментирахме, но според мен трябва да се вземат много сериозни мерки за промяна на системата за определяне на таксата "Смет“, и съответно с тази система за събиране на отпадъците трябва да прекратим в София с нея. Не може да стане бързо, не може да започнеш днес и да кажеш: "Другия месец махам тия боклучави кофи из града и почвам по друг начин“.

Не е толкова лесно?

Не може да стане така. Има подписани концесионни договори. Но ако те не започнат, никога няма да стане. А от следващата година размерът на таксата за битови отпадъци трябва да се определя спрямо потреблението, т.е. колкото боклук правиш – "замърсителят  плаща“ е принципът – колкото боклук правиш, толкова пари трябва да ти събират.

А това въз основа на какво ще се изчисли? Защото човекът ако реши, той може да си вземе боклука и да отида в съседния квартал и да го хвърли. Това също го има, макар че е нелепо като идея.

Нелепо е като идея, но много хора го правят и ще го правят вероятно, ако по друг начини искат парите им.

Да.

Знаете ли, има разработени няколко методики, които ще бъдат предложени на общините да си изберат по коя да събират. И в световната практика има много познати методики, по които се случва това. Пак има наличие на концесиониране на дейността, т.е. защото нали сега отляво ни казват: "Дайте сега всичко обратно да си го приберем в общината, да си направим нашето си предприятие“. Не е нужно да се нагърбва общината с всичките дейности, тя може да използва подкрепата на частен сектор, частен изпълнител, само че трябва да се промени процесът. Знаете ли какво значи? Нови кофи, ако ще са кофи, нови камиони,  ако ще са камиони, подземни контейнери, ако ще са подземни контейнери. Всички това изисква страшно много средства и много време. А може и да са чувалчета, които обаче ние ще трябва,  гражданите, да се научим да си ги купуваме от магазина, и купувайки си точно определените чувалчета за смет, за различната различните видове отпадъци, да си пращаме по този начин таксата. Ако си изхвърлял обаче боклука в друга торбичка, какво ще се случи? Виждала съм, живяла съм в такива общини, в които няма как да си го изхвърлиш в друга – веднага добрият съсед те докладва, където трябва и търпиш санкции. Ако концесионерът не го взима да го извози това чувалче, все едно не си си платил.

Знаете ли, направило ми е впечатление:  сега камионите като събират боклуците от различни контейнери, хубаво, делим боклука по контейнери, но те изсипват всичко на едно място.

Не всички.

Дори не всички, но тези, които делим, като погледнеш камиона, го изсипват едно място. И човек си задава въпроса: кому беше необходимо тая гимнастика?

Ами защото пак беше въведено половинчато: направихме сепариращите линии там, където понеже не всички делим, винаги има едно мнозинство, което не дали и не го интересува, че не дели, и те затова всичкото си го събират, то така и така отива на сепариращата линия, където са извършва разделянето на видове отпадъци.

Ама защо се купиха толкова разноцветни контейнери – събираш в един от тях, но всичко се изсипва общо и отива на линията?

Имахме добри замисли на времето, когато  се въвеждаха тези системи да се възпитат навици, но ние сме много зле с механизмите за санкциониране на нарушители, по принцип сме зле в България, не само на местно равнище. Виждате какво се случва: всеки ден някой кара пиян, дрогиран, с висока скорост…

Взимат но колата, той пак си кара, което е абсурд.

Значи е пълен абсурд. Ако не си си платил глобата, могат да те спрат на границата, но пък тия дето не пресичат граница, къде да ги спрат, за да си платя глобите? Така че имаме много сериозен проблем със санкциите към нарушителите. И ако минем на системата на морковчето и тоягата, значи, когато си добър, добросъвестен – да те стимулират, но когато си нарушител – да те санкционират.

Благодаря ви, проф. Стефанова, за това, че приехте да бъдете наш гост, за времето, което ни отделихте, за обстойната информация и за задълбочения анализ, който направихте.