Проф. Милена Стефанова, заместник-ректор на СУ "Св. Климент Охридски“ в периода 2011-2015 г., бивш общински съветник, експерт по местно самоуправление и публична администрация, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

 

Сложни за съставяне следизборни мнозинства ще има не само в Общинския съвет на София, но и в повечето по-големи градове. Особено драматично се очертава положението в 61-членния Столичен общински съвет, където важните решения се приемат с поне 31 гласа "за“, а съставът е силно фрагментиран на 9 неравни части. На какви мнозинства в Столичния общински съвет може да разчита бъдещият кмет, наш гост е проф. Милена Стефанова, заместник-ректор на СУ “Св. Климент Охридски" в периода 2011-2015 г., бивш общински съветник и настоящ преподавател и експерт по местно самоуправление и публична администрация. Добре дошла в аудиокаста на “Фокус" “Това е България", проф. Стефанова.

Добре заварила.

Преди да преминем към темата на нашия разговор, ви моля да направите изводите и поуките от тези местни избори досега?

Резултатите за мен са очаквани, те не биха могли да бъдат по-различни на фона на случващото се в политическото пространство в страната и най-вече в опитите за трансформация на партийната система. Не само в Столичния общински съвет и в повечето от областните центрове, освен в три от тях, има много шарени мнозинства, т.е. никъде няма т.нар. ад хок мнозинство или структурирано мнозинство, такова, което е излъчено от самите избиратели, които са дали предпочитания на една от листите, участващи в изборите и тя да е получила мнозинство. Имаме парадоксални случаи, разбира се, и при тези избори. 9, 10, 11 листи посочени от избирателите, които печелят места в местните парламенти. А имаме и един в община Бойница, където ГЕРБ има мнозинство, обаче ще има не 11, а 10 общински съветника, защото няма друга партия или листа, която да е спечелила мандат, а пък водачът на листата  е станал кмет на общината. Миналия път имахме в друга община такъв парадокс, случват се такива неща явно и може би ще се случват и занапред.

Очаквате ли изненади на балотажите в неделя? Предрешен ли е изходът от тях?

Не, не очаквам изненади, очаквам мръсна кампания. Днес сме четвъртък, вече на четвъртия ден имаме достатъчно мръсотии изсипани в публичното пространство, различен тип спорове. В социалните мрежи върви една абсурдна агитация между ляво -център и крайно ляво, която се опитва да спечели гласовете на десните избиратели. Въобще не е нормална тази работа, но свидетели сме и на ненормални ситуации от време на време.

Ще се вслушат ли политиците в поредното предупреждение на ниската избирателна активност?

Не. Ниската избирателна активност много ги устройва. Въобще не трябва да се заблуждаваме по този въпрос, защото ниската избирателна активност дава преимущество на твърдите ядра. И аз дори си мисля, че в Столична община, тъй като ще имаме балотаж за повечето кметове на райони, където на балотаж са претендентите на ГЕРБ и на “Продължаваме промяната"-"Демократична България"-"Спаси София", изборът на районни кметове може да мобилизира малко повече гласоподаватели да отидат до урните. А иначе изборът на кмет на Столична община не може да мобилизира никого, освен център-лявото, което е ПП-ДБ-"Спаси София" и крайната левица. Но аз не очаквам изненада в избора на кмет на Столична община, дори и да не отидат привърженици на другите партии, които се кълнат, че ще подкрепят един или друг или няма да подкрепят. 10-те хиляди гласа на Васил Терзиев трудно може да ги стопи Ваня Григорова, още повече след тазсутрешните й прояви по националната телевизия “Нова" ТВ.

Колоритни сравнения бяха направени за този балотаж в София  - "трудът срещу капитала", “държавна собственост срещу Държавна сигурност" и т.н.  Всъщност, какво се случи на изборите в столицата?

Абсолютно съм убедена: "столичани в повече“ се оказаха повече. Това – в кръга на шегата, но другото е по-ясно. Трудно е да намериш идентификация в кандидатите, които партиите излъчиха. Защото ПП-ДБ-"Спаси София" се налагаха за десни кандидати, ама не са такива. Хората още не са могли да осъзнаят разликата между десницата и новата прогресивна левица, което всъщност представлява “Продължаваме промяната". Всъщност “Продължаваме промяната" доминираше при избора на кандидати на тази тройна коалиция, тя не е и тройна, защото “Демократична България" са общо три партии, многопартийна коалиция “Обединени за София", която издигна Васил Терзиев. Нямаше как много от хората, които все пак имат памет, не защото внукът или синът носи отговорност за действията на родителите си, а защото бизнесът му е бил процъфтяващ с милионите на Държавна сигурност. Това е определящото в този случай, когато хора, които не могат това да го преглътнат, отказват да гласуват за тях. Аз съм абсолютно сигурна, че ако те бяха извадили който й да е, също толкова непросветен в публичното управление кандидат, също толкова неразпознаваем в общественото пространство кандидат, какъвто беше Васил Терзиев преди 4 месеца, те щяха да спечелят на първи тур. Абсолютно съм убедена, обаче, както се вижда, не се получи, защото там надделяха някакви други интереси и това не е без значение. Точно какви интереси са надделели? Разбира се, след това тръгнаха конспиративните теории как Държавна сигурност завзема държавата, което може да се окаже, че не е много далеч от самата истина. Как някакви задкулисни играчи се опитват пак отново да дърпат конци и те отблъснаха гласоподаватели от ПП-ДБ-"Спаси София", които част от тях, разбира се, отидоха и директно подкрепиха Ваня Григорова. Мисля, че около 6 % ги даваха екзитполовете, кой къде прелива гласове, не съм сигурна, но може би са толкова. Но да стигнеш до там, че да успееш да изкараш Иван Костов, когото мнозина българи уважаваме като държавник, да се появи по телевизията и да каже, че той подкрепя Държавна сигурност и Васил Терзиев, това не го очаквах.

На кого ще разчитат в неделя Васил Терзиев и Ваня Григорова, всеки по отделно?

Да предположим първо, че те ще разчитат на твърдите си поддръжници. В такъв случай Васил Терзиев печели, защото там има много размита публика, много хора, които са припознали “Продължаваме промяната",  други “Демократична България", трети “Спаси София" и са решили да преглътнат всичко останало. Имайте предвид, че за по-младите поколения, които всъщност вече са на дневен ред в политиката, Държавна сигурност не означава нищо. И  всички сме виновни, защо Държавна сигурност не означава нищо в главите на тези хора. Просто, защото не сме ги образовали достатъчно.

Какви са посланията на двамата кандидати?

Твърде футуристичен е Васил Терзиев, вероятно това е повикът на младостта, повикът на това, че ти си млад, енергичен, знаеш, че ще имаш някакъв ресурс и можеш да постигнеш много. До момента, в който не седнеш на стола на кмет на Столична община и не започне битката на интересите, с които ти трябва да се справиш, можеш да бъдеш футуристичен. Значи да строиш паркинги под училища и детски градини е пълен абсурд, защото няма да се случи. И няма как да се случи, поради законови разпоредби. Също така не е възможно да направиш проходи, тунели и каквито и да било неща из държавата, дето ги изговориха. Но този футуризъм, както се казва, не е безпочвен. Той е, защото ти си супер активен в момента и искаш да отстраниш ГЕРБ от всички позиции. Е, добре, в Столична община ГЕРБ е отстранен, поне на ниво кметските избори. ГЕРБ има своето представителство в Общинския съвет и аз съм убедена, че ще има и районни кметове, защото има някои райони, които са специфични, където кандидатите на ГЕРБ на втори тур вероятно ще спечелят. Ще видим, не знам, може и да греша. Но на фона на всичко онова, което се случва в цялата страна, ти да извеждаш единствено и само победата си в Столична община като най-грандиозния успех, е просто смешно. Защото аз виждам доста сериозно притеснение относно представителството на "Продължаваме промяната" на територията на страната. Докато ГЕРБ относително стабилно запазва позиции. Ако си спомняте, аз още преди няколко месеца, в едно друго интервю с вас казах, че има една вълна, която е типична. Значи тя започва от центъра и върви към периферията. Но за подмяната на управляващите от центъра към периферията ако искаме навсякъде да ги няма, т.е. навсякъде да сме изчегъртали представителите на ГЕРБ, ще трябва да минат 2 или максимум 3 цикъла, в които ГЕРБ ще трябва да се проваля на местна почва. Не се получава от веднъж и това трябваше да им бъде ясно. Сега съм тревожна за друго: защото се започват едни опити в сряда, преди неделя, да залагаме на националното управление като залог за това какво ще се случи на местно равнище. Значи пълен нонсенс е, ако ти на национално равнище управляваш -  в каквото и да си го наричат то си е коалиция, управляваш там в не коалиция, сглобка или нещо друго, ти си в коалиция. И ако залагаш националните интереси заради избора на кметовете, защото вече общинските съвети ги избрахме, сега трябва да изберем кметовете. И дори да залагаш избора на кмет на Столична община за това, ти не си в час с политиката. Виждаме, че “Продължаваме промяната" точно това прави и не мога да бъда учудена от реакцията на Бойко Борисов, неговата реакция винаги е била почти интуитивно вярна. И днес, той е казал от Ловеч, че “всъщност ще мислим за сглобката.". Значи, трябва да можеш да разпределиш ресурсите. Не може кандидатът ти за кмет да излезе и да каже: “Аз ще си управлявам с принципни компромиси". Знаете ли, какво означава принципен компромис на езика на политологията? Означава, че може да има и безпринципен компромис, а това означава, че трябва да имаме разпределяне на баницата задкулисно, за да може той да постигне мнозинството в Столичния общински съвет, което “Продължаваме промяната" не можа да реализира чрез избори. Ако ще правят сглобка на национално ниво – нека да употребяваме техния термин, че като кажа нещо, да им е ясно какво им казвам - ако ще правят сглобка на национално ниво, трябва да го направят и на местно ниво, ако искаме да имаме стабилно управление, а България се нуждае от такова. Очевидно е, че няма да се получи, на много от местата се играе ва банк от “Продължаваме промяната", изкарват се кирливи ризи, което не е  хич, хич полезно.

Говорихте за посланията на Васил Терзиев, а за тези на Ваня Григорова?

Значи, аз честно казано не я познавам лично тази жена, виждала съм я от нейни телевизионни прояви като синдикален  лидер, тя и до края на кампанията си не излезе от обувките на синдикален, тя не е и лидер, тя е експерт някакъв синдикален, но не излезе от тези обувки на синдикалист. И може би точно с това успява да привлече някакви гласоподаватели към себе си. Значи, публичното управление е много по-различно от отношенията работодател-работник или нает, но тя продължава, и в днешното си интервю продължава да поставя такъв тип залози. Не знам кои какво й говорят и към какво я мотивират да се стреми, дали тя самата не си повярва, защото доколкото градската мълва говореше, всъщност целта не е била тя да става кмет, и въобще целта не е била тя да излиза на балотаж – там са имали някакви вътрешнопартийни дрязги БСП-София с БСП национално равнище, които са се опитвали да си решават чрез изборите. Но това се случва вече на гърба на всички нас. Значи, тя си има своите качества, има си нейното образование, има си нейните разбирания за икономиката, очевидно те не съвпадат с разбиранията на Васил Терзиев и може би тя точно на това разчита да се противопоставя.

Какъв ще бъде нашият град при кмет Васил Терзиев?

Това един Господ може да каже, предстои да видим. Може би ще виждаме хвърчащи дронове, които да заснемат, т.е. новите технологии да навлязат в работата на общината, в което няма лошо. Може би ще виждаме други неща. Дано да успеят някак си обаче да постигат мнозинства в Столичния общински съвет, защото аз към днешна дата не ги виждам, как го правят, може би защото е предизборно времето и все още не само в София, все още балотажи предстоят и на територията на страната. На много места представителите на ГЕРБ са изправени срещу кандидати на "Продължаваме промяната“. Така че такъв тип прогнози бихме правили, като ги видим да влязат в Общинския съвет и съответно в управлението, в администрацията. Но това, което искам да помоля колегите,  работещи в администрацията и на Столична община, и на другите общински администрации, които предстоят да сменят своите ръководства: не напускайте без да ви изгонят! Значи, все пак там има едни хора, които имат подготовка, които имат капацитет, които имат познанията, компетентността да решават проблемите на местно равнище или поне от правна гледна точка се надявам да имат вече достатъчно опит. Защото виждаме, каква се случва на национално равнище, когато се изметоха буквално с метлата хора от други, които не разбират от нищо, и виждаме, че се получават административни дефицити и се получават правни грешки. Така че нека поне администрациите да издържат докато могат, защото аз съм абсолютно убедена, навремето, 2005 година, когато г-н Борисов стана кмет на Столична община, имаше един страхотен отлив, разбира се, част от администрацията напусна по собствено желание, а другата част беше изгонена. Докато се изгради следващата администрация да е сравнително компетентна, мина време. А никой няма нужда от това. Нека сега да поработят, ако вече ги изгонят, аз не мога да ги защитя.

Как ще изглежда София при кмет Ваня Григорова?

По същия начин, абсолютно по същия начин. За Ваня Григорова, първо, съм далеч от мисълта и идеята въобще, че тя може да стане кмет на Столична община, но Ваня Григорова има девет съветника или там колко бяха в Столичния общински съвет…

Девет.

Да, 9 от БСП, а на нея още пък по-трудно ще й бъде да прави каквито и да било мнозинства. Това е, което са казали столичани, и понеже са го казали миналата неделя, ще го кажат още веднъж сега. Така че всякакви разговори за това Ваня Григорова кмет и какво се случва в столицата ми се струват нереални.

Тези местни избори каква картина на България нарисуваха?

Шарена, определено шарена. И всъщност, аз не съм недоволна от това, което се случва в страната, защото присъствието на колкото се може повече политически субекти, формирования, партийни местни коалиции в управлението на страната е много важно. То някак си би отнело напрежение. И като се има предвид, че по теория, не казвам, че практиката в България е такава, защото ние сме още силно централизирана държава, но по теория 90% от демокрацията се упражнява на местно равнище. Така че аз продължавам да твърдя, че тази шарена картинка в общинските съвети, в излъчването на различен тип кметове, е много добра. Изисква, разбира се, много висока доза на оптимизъм да приемем още веднага, от раз, че правителството, което и да е то, ще бъде склонно да работи с такъв тип пъстра картинка. Казвам, че съм много силно убедена, че на което и да е правителство няма да му е много комфортно, защото ние сме действително централизирана държава все още, и всички договаряния на размери на бюджети, на използване на капиталови субсидии, или за екологични проекти, или всичко онова ще бъде изправено пред доста голяма доза емоция, по-голям доза емоция отколкото е нужно.

Защо не е популярна практиката за сключване на следизборно споразумение, а се разчита на плаващи мнозинства? Вие бяхте общински съветник, когато такова споразумение беше сключено, и то остана единствено в нашата история.

Точно така, единственото в нашата история. И аз много благодаря за тази въпрос – ами защото така им е по-изгодно. Вижте, на общинско равнище много голяма част от решенията, които трябва да взема Общинския съвет, са така наречените "рутинни решения“. Те произтичат от строго регламентирани правила в законите и Общинските съвети няма накъде много да правят местна политика. Това е част от централизираната държава, тази, за която говорихме преди малко, и срещу която аз винаги съм била много яростен противник. Обаче малкото, което могат да проявят като политики на местно равнище, изисква все пак пред избирателите да бъде заявена ясната воля кое е управляващото мнозинство, каква програма си поставят то. И всъщност, идеята тук е кметовете на общините на практика да се опитат да формират такива мнозинства, и те да бъдат разписани ясно и категорично, и тези мнозинства да застанат зад управленската програма на кмета, и на края на мандата избирателите да търсят отговорност за това, което се е случило, и това, което не се е случило. Но това изиска нормалният политически процес. Не се случва. За съжаление и този път няма да се случи, още от сега го заявявам. Хубаво би било всъщност в момента, в Столична община независимо от това кой колко общински съветника има да застанат ясно тези, които застават зад кмета, защото макар законът да не му дава правото на инициатива, никъде не е разписано в Закона за местното самоуправление и местната администрация, че кметът на общината внася нещо за решаване от Общинския съвет, а това се случва непрекъснато. Така че кметът на общината, бъдещия кмет на Столична община ще му предстои да внася различен тип предложения и е хубаво да знаем, кой ще ги подкрепя. Това, че някое предложение на кмета ще бъде подкрепено от всички, не означава, че мнозинството се променя. Но тогава, когато има този тип политически гласувания, като каквито са например гласуванията на бюджетите, трябва да има ясно мнозинство, което да е застанало зад предложението, което се внася от кмета на общината.

Как ще повлияят резултатите от местните избори върху партиите?

Много ми се иска да мисля, че някои партии ще престанат да бутат напред тези, които им дават най-много пари като спонсори. Искам да издигат кандидати, които са наистина компетентни за позициите, за които ги издигат. За съжаление, единственият компетентен кандидат за управлението на Столична община беше издигнали от коалиция КОД,  Движение демократично действие,  Български демократичен форум, така известна сред  хората като коалиция "Синия София“. Разбира се,  то се знаеше още предварително, че той няма да получи толкова широка подкрепа, но въпреки всичко получи значителна подкрепа, защото коалицията има трима съветника в Столичния общински съвет. Така че компетентността трябва да бъде на първо място, когато се издига един кандидат. Много ми се иска партиите да са си взели урок от тези избори и да показват, че всъщност, защото виждате ли, имаме градове, общини, в които кметовете се избират за четвърти, пети, шести, седми път, независимо от това, че зад тях стоят местни коалиции, хората ги харесват, защото правят нещо. Ето това е например кметът на Монтана, виждате кмета на Враца се избира по този начин, избира се за втори мандат кмета на Перник, който смени на почти 180 градуса подкрепата, която имаше, защото направи много рязък завой: от БСП отиде на ГЕРБ и към други, които го подкрепиха. Нямат мнозинства в Общинските съвети съответните партии, но го подкрепят, защото както казва народът: "Той е читав кмет“ – работи си за общината, свършва си нещата, носи си отговорността. А хубаво би било да имаме повече такива кметове, които да получават подкрепа. Кметът на Бургас да не го забравяме – той и миналия мандат работеше без мнозинство, и по-миналия, и сега ще работи без мнозинство от партията, която го е издигнала за кандидати, и съм абсолютно убедена, че ще работи и ще има успешен мандат, защото е вече показал, че може да го прави. Така че ето такива кметове ми се иска да си намират партиите, да ги подготвят предварително, и много ми се иска наистина резултатите от тези избори да им покажат, че такива кметове са нужни на българските общини.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз за поканата.

Цоня Събчева