Проф. Михаил Неделчев, историк и литературен критик, в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Призив от центъра на Прилеп. Собственичката на къщата на Димитър Талев призова България да запази къщата на писателя. Мой гост в студиото е проф. Михаил Неделчев – историк и литературен критик, участник в създаването на СДС, народен представител в 7-ото Велико и 36-ото Обикновено Народно събрание. Здравейте.  

Здравейте.  

Проф. Неделчев, как възприемате вие този призив на собственичката?  

Този призив го възприемам като нещо съвсем естествено и нормално и задължително да бъде изпълнено от българските власти, от българската държава. Защото тази къща е сакрална къща. Това е къщата, в която се е развивал родът на Глаушеви. Това е 200-годишна къща, която е била бейски конак преди това, и слава Богу, че е запазена. Чудесно е, че макар че не е родственичка, собственичката тъй като нейното семейство закупува някъде през 20-те къща, но тя свято я пази, освен това тя има българско самосъзнание. Т.е. това е наистина българска къща във всяко едно отношение.  

Да, тя е казала: "Аз обичам България, и моля страната да направи нещо стойностно за тази къща“.  



Да, точно така. Аз бях на тази пресконференция, чух госпожата. Тя наистина много развълнувано приветства идеята да се съхрани тази къща, и призова още един път, макар че е призовавала много пъти, т.е. действително трябва да се направят всички възможни усилия къщата да бъде съхранена. Ние знаем, че по света системата от литературни музеи, защото това трябва да бъде литературен музей всъщност на Димитър Талев, но не само литература, той може да бъде още много други функции, тъй като къщата е доста голяма очевидно, така, както я видях аз. Аз съм я виждал, един път съм я виждал в град Прилеп. Тази къща действително може да изпълнява много функции, и е много важно да бъде съхранена за българската кауза, за българската държава.  

Нека да кажем името на собственичката – Снежана Аческа. Нали така?  

Аческа.  

Тя каза, че се е обърнала към директора на Културния център в Скопие, но не е имало резултат, там никой не я е чул.  

Директорът няма никаква възможност да финансира, той може разбира се да предаде това послание до своите началници тук в комитета, във всякакви комитети, в министерство и т.н. Но тук трябва да се поеме една инициатива, която да е централна инициатива, и която действително да осигури тези 100 000 евро, защото за тази огромна къща, а тя е наистина огромна, 100 000 евро са нищо.  

Символична сума.  

Абсолютно. Това е колкото в София един по-голям апартамент.  

Да. Нещо любопитно: роднина на писателя Димитър Талев съобщи, че турската страна има интерес обаче. Турция имала интерес за тази къща.  

Да, Турция има интерес дотолкова, доколкото тя е била собственост на някакъв бей в Прилеп. Но много отдавна тя е станала собственост на фамилията на писателя Димитър Талев.  

Според родственика, тази къща е образец на османската архитектурата. 

Тя е образец за една типична за Балканския полуостров архитектура. Това не е османска архитектура, това е по-скоро левантийска някаква, която е характерна и за Гърция, характерна и за българските възрожденски селища. Т.е. тя си е българска къща. Най-вероятно, аз не знам, тъй като преди 200 години е строена, но най-вероятно тя е строена от български майстори. От кого да е строена? Естествено, че най-вероятно е строена от български майстори. Но това не е най-важното. Тя е къща, която е обживяна от Талевото семейство. Там се развива цялата сага на рода Глаушеви в тази къща, оттам тръгва всъщност пътят на този род, който е както знаем в тази тетралогия се развива по много сложен начин. Така че задължително е, още един път да кажа, тази къща да стане българска собственост. 

Но ако погледнем рода Глаушеви, това, което се случва с тях, какъв аналог можем да направим с къщата? Какво очаквате да се случи?  

Аз все пак се надявам, че къщата ще бъде закупена от българската държава. Това е най-важното. А след това ще се мисли по какъв начин тази къща да бъде обживяна. Разбира се, тя трябва да бъде наситена с артефакти, със спомени, с всякакви неща, свързани с Димитър Талев, с неговото семейство. Но естествено това трябва да бъде къщата на Димитър Талев.  

Къщата на Димитър Талев. Дали България има някаква политика в това отношение към подобни паметници на културата?  



Разбира се, че има, макар че не е чак толкова последователна, защото знаем, някои къщи се занемариха. Но все пак ние имаме разбира се прекрасната къща на Иван Вазов да кажем, на Раковски. И улица "Иван Вазов“. 

Аз като попитам моите студенти на коя улица е къщата на Вазов, те вдигат рамене, и викам: на "Иван Вазов“ разбра се. Разбира се имаме къщата, която свързваме с паметта на Яворов, тя не е Яворов, но я свързваме с паметта на Яворов, сакрална къща, в която се разгръща това ужасно нещо с двойното самоубийтво.

Имаме къщата на Дебелянов в Копривщица – "Да се завърнеш в бащината къща“, макар че това е стихотворение за невъзможността да се завърнеш в бащината къща. Имаме къщата, пак в Копривщица, на Любен Каравелов – огромна къща, имаме още всякакви къщи, имаме къща на Елин Пелин в Байлово, която също е музей. Т.е. имаме доста къщи. Имаме къща на Алеко Константинов в Свищов и прочие, и прочие.

Но все пак тази мрежа от литературни къщи, от литературни музеи не е чак така развита, както е развита примерно в Полша. Там е много по-развита, там е сакрално отношението към тези къщи, или примерно във Франция, или да кажем в Калифорния, където с паметта на Джек Лондон има също няколко къщи свързани.

Т.е. малко са все пак тези къщи, които са автентични,които са останали от това време, защото част от музеите, които са литературни музеи, по-скоро са влезли така да се каже по някакви начин в някакви други жилища. Малко са истинските, автентичните запазени къщи, макар че нашата история не е толкова дълбока, тази история когато говорим за историята на българската литература. Имахме къща, щях да забравя, къща разбира се на Емилиян Станев, която е във Велико Търново, която е хубав музей, прекрасен музей и т.н. Имаме доста все пак къщи. Чудесно би било ако се впише в цялата тази все пак мрежа от български литературни къщи, къщата на Димитър Талев, къщата на семейство Талеви.  

Казахте да, имаме политика, въпросът ми беше реторичен, но сякаш не се дава много за тези неща, не се отдава нужното внимание.  

Зависи. Примерно Музея на Яворов се посещава много, посещава се Музея на Вапцаров, който е в един апартамент, който Вапцаров е обитавал. То, разбира се, имаме в Банско, имаме също прекрасни къщи. Имаме къщи в град Елена, свързани с паметта на български писатели. Зависи от паметта на писателя доколко и как се посещава съответните къщи. Има къщи, които някак си дори не се знае, че съществуват, докато има къщи, които някак си се откроени в съзнанието на хората, просто за които знание, мълва така да се каже.  

Зависи от паметта на писателя, но аз ви питам за ролята на държавата ни.  

Все пак има Национален литературен музей, който управлява тези къщи, повечето. Някои от тях са към съответните кметства, към съответните читалища и т.н. Различен е статутът на тези къщи. Включително примерно в град да кажем прекрасна е къщата на Чудомир в град… Ще се сетим. Тя е много хубава къща, тя е абсолютно запазена, автентична къща.  

В Казанлък.  

В Казанлък, разбира се, прекрасна къща. Ходихме сега съвсем наскоро за пореден път. Там е запазена библиотека, всичко е запазено. Така че има, има си култ към тези къщи. Тези къщи не могат да бъдат бутнати, не може по никакъв начин да се посегне на тези къщи.  

Проф. Неделчев, вие като историк казахте, че подкрепяте подобна идея да се направи нещо от нашата държава, да съдейства тя, за да може къщата на Димитър Талев да бъде запазена. Ако имаме проблем, той се нарича безхаберие на българката държава. Това е коментирал Спас Тошев от БАН. Смятате ли, че е безхаберно отношението ни?  

Не бих казал. В случая проблемът е, че все пак това е в друга страна, съседна страна, макар че е българска къща, така да се каже побългарена, защото все пак произходът й е друг. Но къща, в която е живяла една голяма фамилия, една известна фамилия, една прочута фамилия, дала на България един от най-големите писатели, които пазят българската свяст. И аз някак си я виждам тази къща вписана, макар че е в съседна страна, вписана в цялата тази мрежа от писателски къщи.  

Да, тя може да стане обект на туризъм между двете страни.  

Тя вече е обект на туризъм. Госпожата собственичката разказа, че тази къща през всичките тези години е страшно много посещавана, макар че нито е взиман някакъв вход за това посещение. Но там все пак има някакви неща, свързани с фамилията Талеви. Има библиотека, макар че библиотеката не е Талевата библиотека, тя е нейна библиотека на рода на тази г-жа Аческа. Така че тя ще насити с всякакви артефакти, тя ще преизпълни с всякакви неща, свързани с паметта на Димитър Талев. Пак ще кажа, по някакъв начин тя трябва да има двойно подчинение тази къща – тя естествено ще си бъде прилепска къща, по някакъв ще бъде управлявана там, не знам, но същевременно  тя трябва да бъде включена в системата на български литературни къщи.  

Очаквате ли положителен отговор от Министерството на културата и Външното ни министерство? Разбрахме, че има вече изпратени писма до тях.  

Ами все пак надявам се. Знам, че тази машина работи бавно, бавно работи тази администрация, но все пак се надявам.