Проф. Михаил Неделчев, историк и литературен критик, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че няма да подкрепи вписването на 24 май като национален празник в Конституцията. "И  3 март, и 24 май, и Съединението са достатъчно светли празници, за да стават място за раздор, спор или политика“, - коментира Борисов. Припомням ви, че преди повече от година ГЕРБ за първи път предложи 24 май да стане национален празник с промени в Кодекс на труда, но сега след като вече те са част от проекта за промени в Конституцията и принципно имаше някаква подкрепа от ГЕРБ, Борисов вече разбрахме, че е на друго мнение. Трябва ли 3 март да остане наш национален празник и защо наблюдаваме това противопоставяне днес на национални празници? Казвам добър ден в ефира ни на проф. Михаил Неделчев – председател на Сдружението на българските писатели и почетен професор на Нов български университет. Здравейте,  професоре.

Здравейте.

Проф. Неделчев, как гледате вие на тази идея, на този проект за промени в Конституцията, с който знаем предложение има да бъде променена датата на нашия национален празник? Много коментари се направиха вече по този въпрос, но може би целта беше такава на "Продължаваме промяната“-"Демократична България“,  когато през месец юли те обявиха този проект за промени.

Аз много съжалявам, че този дебат се разгърна по този начин, и че българското общество е така разделено във връзка с тези наистина светли празници – и единият, и другият. Естествено, че аз като литератор, като литературни историк, съм много по-пристрастен за 24 май. Естествено, че за мен това е свръхсветла дата и свръхважна дата. Но да се каже, че 3 март също така не е важна дата, която стои в историята на България, е неправилно. Затова аз си мисля следното: Много по-добре е просто да не се подлага този дебат като норма, която трябва да влезе в Конституцията, а наистина с промяна в други уредби, както стана въпроси в тази наредба, която цитирахте преди малко.

Кодекса на труда.

Кодекса на труда, да. Съвсем спокойно би могло да запише два национални празника, след като възникна този спор, след като възникна този казус, има страни, в които има по два национални празника. Ето, аз ще спомена кои са тези страни. Това са някои близки до нас страни, това са: Полша, Словакия, Унгария. И в тези страни също така има по два национални празника, и те са свързани с различни събития, най-често и с обявяване на независимост и т.н. Освен това, други страни, които са по-далече от нас, това са: Индия, Пакистан също имат по два празника, Сомалия има два празника, Япония има два празника. Има такава международна практика.

Като това ни дава възможност за един плурализъм така да си каже на празнуването и ще снеме цялото това безсмислено според мен напрежение, което съществува, и което обедини по този абсурден  начин русофилите около 3 март. Аз презирам русофилите – веднага го заявявам, но да са живи и здрави, и те имат така да си каже право на съществуване в българското културно пространство. От друга страна обаче, 3 март е наистина ден, който дава тласък на българската самостоятелност, на българската самостойна държава. Освен това, 3 март е важен, защото очертава цялостното поле, цялото пространство на българското землище. 3 март е символ на българското отечество в неговата цялост с Македония, Тракия, егейските пространства и т.н. Естествено, да се доказва защо 24 май трябва да бъде национален празник е безсмислено.

Знаем, 24 май е празник, който е свързан с културата, духовността.

Именно.

Сам по себе си обаче този празник сякаш не е натоварен толкова политически. Трябва ли 3 март да остане наш национален празник и какво ще се случи ако проекта за промени на Конституцията стане факт? Проф. Неделчев отправи едно предложение да имаме два национални празника: 3 март и 24 май. Проф. Неделчев, наистина 24 май е празник, свързан с културата, духовността. Сам по себе си той е един празник, който има може би съвсем друга натовареност от датата 3 март. Но вие като историк сега нека да ни разкажете малко и за двата празника и защо смятате, че е редно и двата да са наши национални?  

Аз вече казах за 3 март, че той така да се каже представя идеята за Санстефанска България. Това е България която извън пределите, границите днешната на Българска държава. И това е много важно да се подчертае тази връзка наша с българите, които са останали извън границите. Това е изключително важно.

А що се отнася до 24 май, веднага трябва да си припомним – тука е много важен този аргумент, че съществуват опити да се присвои 24 май като празник. Руската федерация,  президентът Путин и т.н. го обявиха за някакъв празник, който е дошъл от Македония, че е македонски празник, което както знаем, не точно така, защото българските традициите на честването на 24 май са много стари. Те са стари, те са заложени още по времето на Българското възраждане, и преди това разбира се.

Аз имах удивителния шанс преди 3-4 години да бъда по местата на светите братя в Рим, благодарение на едно важно пътешествие, което тогава осъществихме  с помощта за нашия тогавашен посланик към Ватикана проф. Кирил Топалов, който ми показа кирилските места – тези места, които са свързани с паметта за светите братя. И трябва човек да бъде в Рим, за да види величието на този град и по какъв удивителен начин са се вписали двамата братя тяхната мисия в историята на този велик град.

Бях също така през 1988 година изпратен от Съюза на преводачите представител на честването на светите братя Кирил и Методий в Киев и видях с какво възхищението, с какво преклонение нашите приятели украинските интелектуални честват паметта на светите братя. Така че превръщането на 24 май, издигането му в статут на национален празник ще ни даде възможност да заявим, че това е наш празник, че това е празник, който най-вече в България се чества, и то с основание, защото като знам, именно в България Кирилометодиевското дело, благодарение на дейностите на учениците, които са приютени в България от цар Борис I, просто тяхното дело оцелява. И това е изключително важно да се почертае именно чрез този празник.

Така че двата празника наистина не трябва да бъдат противопоставяни. Единия празник е празник политически, той е празник, който е празник на българската държавност и така да се каже свидетелството, че много български земи, много българи са останали извън пределите на днешната българска държава, и вторият празник – празникът на светите братя, който символизира нашата духовност, който символизира не само нашата азбука, който символизира въобще нашата култура.

Така е, и аз съм съгласна с вас, че темата за нашия национален празник не бива да се превръща в конфронтационна, и то между партиите в парламента. Но, професоре, как си обяснявате това, което днес чухме от Борисов? Той обяви, че ГЕРБ са отменя да впише 24 май в Конституцията.

Аз не искам да тълкувам изявленията на висши политици. Пак ще кажа, аз бях след тези депутати във Великото Народно събрание, които тогава гласуваха за 3 март, макар че и тогава съществуваха спорове, ние не го приехме лесно това решение, но да припомня, че дотогава нашият национален празник беше 9 септември – тази ужасна дата, тази дата на комунистическия преврат в България и на убийствата, които се разгръщат след това над български политици, интелигенти и т.н.

Но тогава се шегувахме, че 3 март в някакъв смисъл СДС го прие, тъй като това беше и рожденият ден на нашия председател - Желю Желев. Жельо Желев е роден на 3 март. И се шегувахме, че така ще честваме и празникът на Желю Желев. Да си спомним, че в края на краищата има много страни по света, където национален празник е рожденият ден на съответния държавен глава, на съответния монарх. Става въпрос за монархиите – монархиите, които така честват своите национални празници много често.

Така че това е стар дебат, това е дебат, който вече е воден. Имаше логика в приемането на 3 март за национален празник, А сега добавянето и на 24 май като именно друг национален празник, национален празник на българската духовност и култура, просто ще закръгли представа за българските празнични обичаи.