Проф. Михаил Неделчев, литературен критик и историк, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Зачестилите случаи на садистично насилие в битовата престъпност предизвикват въпроси за ценностите на младите българи и откъде ги формират. Логично би било, освен семейството, приятелската среда, училището младите хора да търсят упование в книгите, дори тогава, когато могат да влязат в чудния свят на повествованието през електронен четец. Един от важните индикатори за ценностните нагласи е свързан с четенето на книги. Но какво показват макар и редките изследвания у нас по въпроса? През 2021 г. България е в дъното на ЕС по четене на книги, а 68% от младите хора не четат никаква книга. През 1922 г. в друг сондаж 38% от българите не са прочели нито една книга през последната година. Продължавам със срамната статистика - 8000 са двойките на зрелостниците от тазгодишната матура по литература, като скокът им за последните 5 години е двоен. Чудно ли е тогава, че в проучване от 6-20 юни сред 1000 пълнолетни граждани от Националния център за парламентарни изследвания, с най-голям принос за развитието на България запитаните са посочили Васил Левски с 38,5%, Христо Ботев с 27,7% и на шесто място, след Иван Вазов и преди Хан Аспарух се нарежда Тодор Живков, след него вървят ханове, царе, както и всички будители през Възраждането взети заедно. Бойко Борисов е посочен от 1,2% от хората, като изпреварва Бенковски. По-надолу е Соломон Паси, а последен с 0,6% с принос за развитието на страната ни е  Григор Димитров. Дълбоката функционална историческа и литературна неграмотност сред българите не са ли белег на старата максима от комунизма “Прост народ - слаба и лесно манипулируема държава". Наш гост е литературният критик и историк проф. Михаил Неделчев.  Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" проф. Неделчев.

Благодаря, добре заварила.

Проф. Неделчев, на фона на тази срамна статистика, която нахвърлих, и след зверските изстъпления с макетни ножчета и убийства през последните десетина дни, оставате ли все още оптимист за бъдещето на България?

Да си призная това, което изговорихте предишните минути, просто ме накара да онемея. Не че не ги знам, но така подредени, така струпани, така концентрирани, така синтезирани, всички тези факти действително звучат много стряскащо, звучат ужасяващо. И естествено, като прибавим начинът по който изглеждат тези момчета с напомпани мускули, с едни страшни бради, които всички си приличат, като един си приличат. И които са си написали на бицепсите “Свобода или смърт", което за мен звучи абсолютно кощунствено това “Свобода или смърт". Така е наречен знаменитият вестник, който Яворов прави в Македония, в планините на Македония с участието на Гоце Делчев, под наблюдението на Гоце Делчев. Това е клеветническо, това е кощунствено ти да си напишеш на бицепса и след това да биеш по този начин момиче, да го режеш и не знам си какво си. Тези хора трябва да се замислят, ти си изрод, това са изроди, из-ро-ди! Изроди в най-конкретния смисъл на думата изроден, напуснал рода си.

Проф. Неделчев, кое ни изроди като съвременни българи? Невежеството? Неграмотността? Алчността? Стремежът за бързи и лесни пари, бърз и лесен напредък? Кое?

Аз не се чувствам изроден, както и моите приятели не са изродени, както и моите близки с които живея, и дъщеря ми, и жена ми, и т.н., въобще не са изродени, те всички четат книги, всички се занимават с други неща. Това е някаква друга България, въпросът е, че тази България я има, тази изродената България я има. Не бих казал, че тя е мнозинство, по-скоро мнозинството е някак си блатно, неутрално, дремещо и т.н.  Но тези момчета, най-вече момчетата с тези бицепси напомпани, които на 30 и няколко години се спихват, разбира се, защото те престават да си поддържат телата. Всички тези изроди, те са изроди в последна сметка, защото в главите им няма нищо друго, освен желание за някаква разправа, желание за някакви двубоища. Но ние виждаме, че това става и по света. Ето, това, което се е случило, да кажем в Гърция онзи ден, с тези хърватки уж, доста по-културната Хърватия, начинът по който там е убито едно момче, начинът по който 80 и няколко т.нар. фенове са участвали в тези побоища и пр., показва, че това е една тенденция, която не е само българска тенденция, за съжаление.

Кое би ни спасило като народ, като държава? Кое би събрало двете Българии?

Кое би ни спасило?  Би ни спасило, ако, разбира се, нараства броят на тези хора, които съзнателно участват в живота, а не просто го живуркат през агресията? Защото това е живуркане през агресията, това е минималистично. Много е лесно да си побойник, много е лесно, когато вървиш по улицата да вървиш така, че да не даваш път, както е нормално, на по-възрастните, на дамите, на по-слабите и т.н. Напоследък, за съжаление, съвсем-съвсем млади хора, направо деца, буквално не ти дават път, те минават през теб, ще те прегазят, т.е. това се разпростира и върху най-новите поколения. Едно време, боже Господи, естествено, че ние давахме път, ставахме на крака, когато влезе възрастен човек в една стая и т.н. и т.н., което е съвсем нормално, това са нормални жестове, нормално поведение. Трябва да сме нормални, просто трябва отново да вървим към нормалността.

Дали това, което отсъства през последните десетина години не направи така, щото приоритетите на обществото да се преподредят и представите за ценности масово да девалвират? И кое е това, отсъстващото?

Аз пак ще кажа, има в рамките на българите, на българската общност има различни общества. Значи, обществото на моите колеги, на моите приятели, на хората, с които аз общувам е едно общество, това е едно общество. А тези момчета, побойниците, биячите и пр., озверелите хора, те са друго общество. Между тях има грандиозна дистанция, грандиозна разлика. Това са хора, които, за съжаление, и когато ходят по чужбина, дали на гурбет, или някъде другаде, те също живеят там в някакви маргинални общности. Те са маргинали. Те при всички случаи, може да са милионери, може да са милиардери станали, но те са маргинали, те са маргинали с оглед на нормалността, те са извън нормалността. И този живот извън нормалността е нещо, което застрашително битува. Но аз бих казал и нещо друго, няма да поддържам Вежди Рашидов, той си плати за тези думи, които е казал, но в тях има и нещо вярно. Кое е вярното? Вярното е, че ти не можеш да харесаш такъв човек, който си е татуирал “Свобода или смърт", не можеш да харесаш такъв, който гледа страшно, който непрекъснато предизвиква страх, уплаха, не можеш да го харесаш и той да ти стане любовник. Защо ти става любовник този човек, освен, ако не те купува, както за съжаление се е случило с това нещастно момиче, което е убито сега край с. Лозен. Този изверг, той също е изверг, му е плащал за сексуален контакт. Е, ами сега много съжалявам, значи в някакъв смисъл тя си го е предизвикала, наистина си го е предизвикала всичко това, което й се е случило. Защото тя е влязла в този тип скверни отношения, това са скверни отношения. Покупко-продажба на женско тяло, независимо женско, мъжко, покупко-продажбата на телата е скверна работа, тя е изцяло скверна и винаги е била скверна. Но въпросът е, че когато ти го вършиш, на всичкото отгоре по този свръх скверен начин, хайде, горе-долу ако е в някакъв бардак, ако е в нещо регламентирано, отиваш, плащаш си на касиерката там, или която е мадам. Но когато това е едно в друго две лица и ти плащаш по този начин, ти се включваш в едни такива взаимоотношения и неизбежно се стига или до побой или до някакъв друг драматичен развой. Тези момичета, които са си напълнили устата със силикон, ами те самите предизвикват такова отношение към себе си.

И тук стигаме до философския въпрос - консуматорството в политиката или консуматорството в живота - кое от двете е първично? И кое предизвиква другого, дали консуматорството в живота предизвиква консуматорството в политиката или консуматорството в политиката наложи консуматорството в живота?

Отново ще кажа, в политиката има хора, които не са консуматори. Има съвсем нормални и умно мислещи хора. Тоест, не трябва да се обобщава, че политиците са някакви изверги, че политиците са някакви отвратителни хора, че политиците са изцяло купени и склонни да ги купуват и т.н. Това отношение, подобно отношение, включително към днешните политици в Народното събрание не е уместно. В Народното събрание има и много умни, много свестни хора. Въпросът е, че има и действително хора, които са манипулативни. Значи, ясно е, че има и фашисти, в Народното събрание в момента има и фашисти. Те какво, по-добри ли са от мутрите? Ами те са мутри, те са мутри, които може да са облечени с хубав костюм, с хубава риза и пр., но те са мутри. Начинът по който те говорят, всички тези неща, които идват през пропутиновската пропаганда, също ги прави насилници. Те са насилници, перфидни насилници. Така че аз пак бих казал, нека да правим разлика между единия тип и другия тип поведение. Между тези, които действително са насилници, и тези, които просто грешат било от незнание, било от не информираност, било от некомпетентност, било от неподготвеност и т.н.

Любопитно е проф. Неделчев, че на въпрос в сондажа на Националния център за парламентарни изследвания, въпросът е: в кой от историческите периоди бихте искали да живеете? Най-много са отговорили: по време на управлението на Тодор Живков. Те са дори с 5% повече от другите отговорили:  по време на демокрацията след 1989 г. Защо се получава така?

Добре, Цоня, станете една магьосничка и ги върнете всички тези хора по магически начин във времената на Тодор Живков.  Ето така, както сега са се разпищолили всички тези хора, трас, обратно в онова време, когато за виц се оглеждаш, когато за непредпазливо казано слово, както сега е историята с Вежди Рашидов, се оглеждаш. Тогава се оглеждаха хората за такива слова. Върнете ги, просто ги върнете тези хора.

За къса пола ти удрят печат, за тесни панталони те пращат в лагер.

Аз съм свидетел, когато на площад “Славейков", ние бяхме тогава още момчета в гимназията, когато извеждаха от претъпкания площад “Славейков" някъде към 19 ч. вечерта от млади хора, т.нар. “зози и суинги", просто извеждаха момиче за конска опашка, прас в лагера и след 5 дни, и даже на следващия ден момичето утрепано. Върнете ги.

Но с какво си обяснявате, проф. Неделчев, тази носталгия към тодорживковото време? Откъде изникна тя, защо социализмът започна да се превръща за някои среди, за някои българи в гордост, а настоящето повод за срам. И пак, прав сте, има две,  може би три, и пет Българии, но защо тези Българии са слепи? Ето, това е моят въпрос.

Тази носталгия, за която говорим, тя е носталгия по младостта, носталгия по това, че тогава си бил млад, красив, и си можел да правиш любов и т.н. и т.н. И има освен това някаква сигурност, докато сега тази сигурност не е гарантирана, дори на хора, които вече са пенсионери, знаем какви мизерни пенсии получават хората по селата, и не само по селата, и въобще хора, които  цял живот са работили и просто пенсията им за нищо не стига, ако нямат близки, които да ги подкрепят, живеят мизерно, действително самотно, живеят застрашени, особено, ако са в някакви села, които са  полуизоставени и там наоколо върлуват точно такъв тип насилници, които могат да отидат, да ги ограбят, изнасилят и т.н. Всички тези страхове, точно те предизвикват тази носталгия. Тя не е точно носталгия, тя е  просто някаква ретро утопия, наивна, глупава ретро утопия по тази предишна сигурност, която, разбира се, беше псевдосигурност, тя беше измамна. Защото това беше сигурността на минималистичното живеене.

Вие сте почетен гражданин на София, проф. Неделчев, как възприемате излъчените кандидатури за кмет? Основно ще ви посоча двамата претенденти, доколкото от ГЕРБ все още не са излъчили тяхната номинация - Васил Терзиев и Вили Лилков.

Аз изпитвам уважение към всички тези усилия и тези успехи, които този млад човек, не го познавам, не съм се срещал с него никога Васил Терзиев е постигнал. Същевременно обаче аз не мога да приема, че демократичната общност, под демократична общност аз имам предвид хората, които по някакъв начин до 1985 г. даже, не са били комунисти, не са били заразени от комунистическите утопии и т.н. И че демократичната общност излъчва, точно тя излъчва един човек, чиято рода е белязана под знака на Държавна сигурност. Аз като човек, който има два ДОН-а, т.е. две дела за оперативно наблюдение, ето сега колегата Пламен Дойнов подготвя цял брой на “Литературен вестник", който ще излезе на 6 септември и ще репродуцира моят ДОН по най-различни начини. Аз не мога да приема, че и никога не бих гласувал, абсолютно никога, колкото и качествен да е този млад човек, никога не бих гласувал за човек, чийто баща е бил ченгето в нашето посолството в Съединените американски щати във Вашингтон, чийто дядо е бил генерал от Държавна сигурност, чичо му също генерал от Държавна сигурност, и т.н., цялото му семейство по този начин маркирано и белязано. Този човек може да е с желание да мине към демократичната общност, но това не може да стане отведнъж. Това не става наведнъж, това става и чрез политически дела, но не като кмет на нашия град. Инак, аз подкрепям изцяло кандидатурата на Вили Лилков, който е почтен човек, който е човек издал толкова книги с антикомунистически послания и който знам как е работил в Столична община като общински съветник.

Да ви върна пак към вашето битие на народен представител. Как оценявате работата на последните състави на парламента? Възможно ли бе по ваше време да се приемат такива недомислени текстове, които след това се променят на по 20 дни и дори елементарната логика в тях сякаш отсъства? Защото грешките в съдържанието там са видими.

О, винаги е възможно, за съжаление. Аз лично като народен представител във  Великото народно събрание видях как се правят компромисни текстове в самата Конституция. Аз лично докладвах във Великото народно събрание, представих проекта на Радикалдемократическата партия, който беше осъвременен вариант на Търновската Конституция, и който беше направен от отлични юристи. Сред тях Светослав Лучников, Йордан Ганев, Милен Стоянов, те бяха подготвили нашия конституционен проект, разбира се, осъвременен, силно осъвременен. Нито едно изречение, независимо, че аз го представих пред пленарната зала във Великото народно събрание, нито едно изречение не беше взето от този конституционен проект. Видях как в един конституционен проект  нарочно се оставят дупки, логически дупки, и не само в Конституцията, логически дупки бяха оставени и в редица закони, включително законите, които уреждаха след това съдебната власт. Тези логически дупки бяха оставени като бомби със закъснител, това го видях. И даже си спомням един разговор с моя съпартиец тогавашен, прекрасният инак и много умен юрист г-н Александър Джеров. Аз го предупредих: г-н Джеров, тук има логическа дупка, аз все пак имам втора специалност философия, учил съм и символна логика, учил съм и формална логика, и ето тук видях тази логическа дупка. Той ми каза така: “Г-н Неделчев, чакайте сега, чакайте, таман сме се уговорили с комунистите, вие сега искате да развалите нещата".  И законът именно с тази логическа дупка мина нататък, така че това винаги се е правило, за съжаление.

Да ви попитам на финала, как могат да бъдат върнати към книгите тези млади хора, които бягат от тях. Защото 8000 двойки на годишен изпит по български език е високо число. Не зная вие как го възприемате, но за мен това е високо число.

Да, числото е много високо, и трябва да ви кажа, че тази почти функционална неграмотност нараства. Ние в  Нов български университет започваме едва ли не образованието, което трябва да компенсира липсващите натрупани знания в гимназията. Ние започваме буквално, е не чак от а, б, в, но започваме почти отначало. Нашите студенти започват да се учат на писане на есе, започват да се учат на всякакви други първични занимания. И разбира се, аз също непрекъснато препоръчвам, даже чета на глас стихотворения и т.н. в моите общообразователни курсове. Тоест,  нужно е действително, както гласеше едно хубаво стихотворение на Валери Петров, непрекъснато да поливаме нашия остров. Едно знаменито стихотворение, написано по един японски филм. Непрекъснато трябва да повтаряме, че книгата е нещо изключително важно, че четенето е нещо изключително важно и да демонстрираме чрез нашето собствено поведение, какво означава да си четящ човек.

И какво означава да си четящ човек?

О, това е много прекрасно! Да четеш книги означава да си безсмъртен! Защото ти живееш много животи едновременно. В тези книги са закодирани, дадени са най-различни съдби, включително потенциални съдби, съдби, които могат да се разгърнат. И ти, когато четеш книгите, ги живееш тези животи. Това е подобно на пътуването, отиването в един непознат град, който ти усвояваш, макар и за 20 дни.  Усвояваш съдбата на всички тези хора, четенето и четенето на града включително са незаменими човешки дейности.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, и за времето, което ни отделихте.

Желая успех.

На вас също. Гостува ни литературния критик и историк проф. Михаил Неделчев в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Цоня Събчева