Проф. Михаил Константинов, дългогодишният заместник-председател на ЦИК, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“   

 

Разрешиха двойното гражданство за депутати и министри. Това автоматично поставя серия от въпроси: какви законодателни промени следват да се направят с оглед на предстоящите избори, как ще се процедира спрямо кандидатите с двойно гражданство, ще се отвори ли избирателен район "Чужбина“ с мандати за народни представители? Наш гост е дългогодишният заместник-председател на Централната избирателна комисия проф. Константинов. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, проф. Константинов.

Добре заварили.

Приетата промяна в Конституцията за двойното гражданство на депутати, министри какво отражение ще окаже на изборния процес? Като за министри дори отпада изискването за уседналост.

Какво ще бъде следствието от едни или други промени в законите и в Конституцията ще видим, след като мине известно време. Животът е единственият меродавен съдник на нашите действия и аз се надявам, че скоро ще разберем, какви са резултатите от това, което се случи. Факт е, че в момента обществото отново е разделено. Опозицията категорично отхвърля промените, а пък естествено, управляващите й се радват. Така че ще видим, кой е бил прав и кой – крив. Що се касае до двойното гражданство, искам преди всичко да отбележа, че то може да е тройно и четворно, за което никой не говори. Като разрешите повече от едно гражданство, ще се появят хора с тройно гражданство. То има и такива в момента, много често има хора с българско, турско и друго гражданство. Така че това също е проблем, който трябва да се има предвид. Видяхме опити в едната и в другата посока. Факт е, че нашите съседи на Балканите не допускат двойно гражданство в тоя смисъл – двойни граждани да заемат управляващи позиции. А ограничения върху гражданството има и в много други държави – Германия, САЩ и т.н. Ако става въпрос за личното ми становище, аз смятам, че е прекалено рано да се радваме от тази възможност за двойно гражданство, а и не виждам, кой в момента ще се възползва от нея. То сигурно има такива хора, но кой ще има персонално полза от двойното гражданство да управлява държавата – аз не знам. И накрая нека да ви кажа една ситуация, особено във военни времена, които в момента ни заобикалят и наближават. Представете си един човек, който е в мобилизационна възраст и има двойно гражданство. Например в Украйна в момента горната граница за мобилизация е 70 години, може на 69 години да ви мобилизират. Ако имате двойно гражданство и двете държави, на които сте гражданин, влязат във война – само не ми казвайте, че не е възможно, защото е напълно възможно, вие ще получите повиквателна и от едната страна, и от другата страна. Ако се опитате да избягате, ще ви погнат и двете държави да ви арестуват и да ви съдят. Ако приемете повиквателната от едната страна, ще ви гони другата страна да ви търси и да ви разстреля за измяна. Така че дори само поради тази причина – възможността да бъде мобилизиран военно от повече от една държава, вече ни дава повод да се замислим за двойното гражданство. И пак казвам, не казвайте, че това е невъзможно. Все повече се убеждаваме, че всичко е възможно. Все пак нека да видим как ще задейства тази система, но опитът на Украйна специално с тия двойни гражданства не беше удачен. Вие знаете, че през последните години там свалиха изискването за украинско гражданство и всякакви: и грузинци, и всякакви други хора станаха министри в украинското правителство. И не мисля, че този опит беше особено полезен.

Въз основа обаче на тази промяна ще бъде ли възможно в листите си партиите да включват представители на българската диаспора или чужденци, живеещи отдавна в България и придобили българско гражданството?

Ако това нещо първо мине през Конституционния съд – да, ще бъде възможно. И освен това, когато говорим за току-що приетите конституционни поправки, нека да имаме предвид, че докато не се е произнесъл Конституционният съд, ние нищо окончателно не можем да кажем. Много е възможно част от тези неща да паднат в Конституционния съд и тогава те просто няма да съществуват в правния ни мир. Сега, разбира се, стои и въпросът с тази уседналост, която е частична, както разбрахме. За да стане това нещо, тя ще бъде една за министрите, друга за депутатите. За президента, слава Богу, няма такава възможност да бъде двоен гражданин. Нека да почакаме да видим какво ще покаже практиката и как ще се произнесе Конституционният съд.

Тази промяна ще позволява ли партии от българската диаспора да участват в изборите? Например от Северна Македония, от Бесарабия, от Турция или пък от емигрантските общности в чужбина – те са доста на брой.

Сега, да участват като партии – не знам дали ще има възможност. По-скоро не. Ние тук говорим за участие във властта в индивидуално качество. А чуждестранна партия да участва в български избори просто не виждам как ще стане.

Тя ще бъде съставена от българи с двойно гражданство. Няма ли да може?

Не, такава партия трябва да бъде регистрирана по българските закони, от българския съд и т.н. Не е толкова просто да направите българска партията. Друг е въпросът, че в листите си всяка партия, не само такава, всякаква партия може да включи хора с двойно гражданството, ако това законът го позволява. Това са различни неща. Пак казвам, нека да почакаме да видим какво ще стане.

И още един въпрос изниква. Българите по света са около 2,8 милиона. Според официалната статистика у нас живеят малко над 6,5 милиона. Това означава ли, че в такава пропорция трябва да отделим място на българи зад граница, т.е. 1/3 от мандатите в парламента? Логично е те да имат такова изискване.

Нека да ви кажа по-точните числа. Всички българи по всички земни кълбета досега са 8,2 милиона. Това са всички българи, които са регистрирани като такива и имат ЕГН, и съответно имат постоянен адрес в България. Без едно от двете условия не може да си български гражданин. Да повторя числото – 8,2 милиона са всички българи по целия свят, включително и в България. Съгласно данните от последното преброяване в страната преживяват 6,5 милиона български граждани. Така, виждате, че остават 1,7 милиона. 1,7 милиона са абсолютно всички български граждани в чужбина, 1,7 милиона, не са 2-3 милиона, от които разбира се, да кажем 1,2 милиона са избиратели, останалите нямат още избирателни права, но това е, което са числата. Така че говорим за 6,5 милиона в страната и 1,7 милиона навън.

И това не е малко като пропорция.

Да.

Дали те имат основание да изискват?

Всеки може да иска всичко. какво ще му се даде, е друг въпрос. Аз не съм забелязал българите в чужбина да са чак толкова агресивно-активни в изборните дела. Когато имат възможност да гласуват, те гласуват. Това е тяхно, бих казал, свещено право, това е тяхната връзка с Родината, но дали ще искат, или не да поставят свои кандидати в листите – това не знам. Пак повтарям, те могат да участват в партийни листи само в листите на партии, регистрирани в България, а като независими кандидати – ако удовлетворяват някакви условия. Ако има уседналост – да имат уседналост, естествено, да имат български документи за самоличност, т.е. да са български граждани, и т.н. Какво ще поискат – аз не знам, но дето се вика, ще видим какво ще стане. Мисля, че даже партиите в България имат може би някакъв интерес да има район в чужбина и да издигнат и такива българи, които са известни сред българската диаспора, т.е. популярни в чужбина, които ще донесат повече гласове. В това няма нищо лошо, даже го приветствам. Аз не искам да говоря с конкретни имена, но знам няколко българи в чужбина, които са достойни хора, и тяхното влизане в българския парламент, ако това се допусне, би повишило качеството на неговата работа.

Т.е. възможно е да има район "Чужбина“, така ли?

Да, възможно е да има район "Чужбина“, където кандидатите отново ще бъдат посочвани от българските партии, но някои от тях могат да бъдат от тези хора, които са току-що придобили правото да бъдат депутати. Но район "Чужбина“ не променя резултата. Просто това означава, че хората в чужбина ще могат да използват тия прословути преференции при гласуване и че може би ще накара партиите да посочват в тоя район кандидати, които самите живеят в чужбина, т.е. те са популярни сред българската диаспора.

Бе приета и друга важна поправка – парламентът да не се разпуска преди избори за народни представители. Свидетели сме как с наближаването на самите избори, преди да излязат във ваканция депутатите обръщат парламентарната трибуна в предизборна кампания. Дори дебатите там са далеч по-интересни, отколкото в телевизионните и радио студиата. Каква е гаранцията, че до изборите парламентът няма да се използва за агитация?

Гаранция няма никаква. Нека да видим все пак и каква е парламентарната практика по света. Има практики парламентът да се разпуска от един до два месеца преди изборите, както е при нас досега, има практики парламентите да действат, защото винаги може да се случи някаква необходимост от спешно парламентарно решение. Така че това само по себе си не е фатално, дали ще разпускаме или не парламента – става въпрос за един 30-дневен период. Аз даже по-скоро бих се съгласил, че това ще бъде полезно, като се ограничи кръга от въпроси, които парламентът ще може да решава през тоя период, примерно да се ограничат до текущи въпроси. Но това не е от фатално значение. Разбира се, ако се остави парламентът да действа в последните месеци, месец-два преди изборите, не би трябвало в тоя момент премиерът да бъде председател на парламента, защото ще влезе в очевиден конфликт на интереси, поне с досегашната си дейност. Така че това предложение – в списъка на премиерите да фигурира председателят на парламента, не го виждам като добро. Но пак казвам, двете практики са възможни. При нас досега при предсрочни избори винаги парламентът не действа. Но вижте, че досега пък е имало и други случаи. Някои парламенти са си завършвали нормално мандата. Имаме три такива парламента. При тях този парламент не се разпусна и той действа до самите избори. И аз не виждам проблем в това. Е, имаше един проблем 2001 г., за съжаление, когато парламентът беше задържан поради едно грешно тълкуване на Конституцията с два месеца повече и се получи не 48-месечен цикъл, а 50-месечен цикъл, но това, между другото, за управляващите не произведен нищо добро. Тогава дойде царят и ги разгроми. Те си мислеха, че обратното ще стане, но както виждате, историята реши друго. Трябва да се фиксира точно 48-месечен цикъл на живот на парламентите. И освен това искам да обсъдя още една промяна, която се направи тук. До момента  благодарение на едно не много добро решение на Конституционния съд имаше парадокс. Считаше се, че мандатът на депутатите започва да тече от момента на избора. Това просто не е вярно, защото част от депутатите разбират, дали ще станат депутати, едва когато се разбере, кой от кандидатите в два района влиза и кой не влиза, и в кой район. Т.е. депутатският мандат физически няма как да възникне в момента на избора, защото той зависи от последващи действия. И това беше една откровена глупост, юридическа, която действа в сегашната практика. Слава Богу, не е имало последствия. Сега се предвижда, както е правилно, депутатски мандат да възниква от момента на клетвата, когато е ясно,  кои точно стават депутати, а не кои са избрани, защото кои са избрани става ясно след индивидуално решение на някои от хората. Сега в тоя смисъл тази поправка технически е добра и смятам, че правилно беше приета.

А що се отнася до служебния кабинет, промените в него и най-вече в назначаването – тях одобрявате ли?

Е, служебният кабинет – сега, ясно е, че като го ограничите с тия там колко, мисля, че са шест длъжности или седем, да, допускат седем длъжности, тъй като в три от позициите са председателят или неговият заместник само плюс председателят на парламента. Значи, дава се един списък от тези имена. Ясно е, че при това положение президентът е ограничен в своя избор, което в някакъв смисъл ограничава и служебния кабинет, защото той трябва да бъде съгласуван с бъдещия служебен премиер. Нищо фатално няма в това да има такъв списък, само бих махнал от него председателя на Народното събрание. В крайна сметка изброените позиции са очевидно на достойни хора. Няма как да бъдете управител или подуправител на БНБ, ако не сте висок професионалист и морален човек. Това за мен е абсурдно да не притежавате такива качества. Това точно няма да доведе до съществени промени. Вижте, има голям шанс тия поправки да се окажат малко повече шум, отколкото реални въздействия. И да ви дам един пример със знаменитата съдебна реформа, за която толкова се говори. Кой точно, как точно ще бъде съставен Висшият съдебен съвет – в момента има едно предложение, което вероятно ще се реализира – няма толкова голямо значение. Ако един висш магистрат има примерно 10 скъпи апартамента – има такива хора в България, няма значение как го избират. Както и да го избирате, той ще бъде с някакво увреждане репутационно. И той какво ще прави през своя мандат? Ами, ще се опита да направи тия 10 апартамента 20 апартамента, което разбира се, от чисто човешка гледна точка е пълно безсмислие. Това значи да си опропасти живота, трупайки безсмислени имоти. Но така или иначе, ако един човек няма моралните качества, моралния интегритет за някаква позиция, няма значение по каква схема го избират. Той пак няма да ги има. Тук даже се сещам за един много стар виц за труженичките и мебелите, но хайде да не го казвам.

Защо, кажете го.

Когато искате да правите реформи в един бардак, не е достатъчно да смените мебелите, значи трябва да смените и състава.

Персонала?

Персоналът, да, тия които се трудят там, затова им викат труженички.  Сега, както и да е, това е шега. Пак повтарям, че ако човек няма достойнство, няма интегритет, няма значение как ще го избират. Ясно е, вижте, голяма част от поправките дойдоха от страха, значи българските политици се наплашиха от две неща - от действията на главния прокурор и от действията на президента. И затова всички тези промени, за които толкова спорим, те се свеждат до това как да ограничим едните и другите правомощия. Не казвам, че не трябва да се ограничат, но в желанието на политиците да ограничат тези правомощия прозира техния чудовищен страх, да не би отново да имаме силен главен прокурор или прекалено силен президент. Толкоз. Не казвам, че е добро или лошо тези двама души да бъдат силни или не, но страхът на политиците е очевиден. Сега да се надяваме, че малко се успокоиха.

Как оценявате българската политика през годината?

За съжаление, като доста наведена. Видяхме вече, че може да бъдем на правилната страна на историята или на правилната страна на барикадата, без да се навеждаме прекалено много. Тук нашите политици отново се пренаведоха, така да се каже. Това на мен в чисто морален план не ми е приятно. Има нации, има европейски политици, които се държат с много по-голямо достойнство, дори когато държавите им са с размера на нашата или по-малки. Сега да не давам конкретни примери, но примерно, поне половината европейски политици показаха някакво по-достойно поведение. Не може ние само да викаме “Да, да" и още един път “Да" или трябва поне нашето “ДА" да бъде нюансирано. Надявам се през новата година политиците да намерят сили да си изправят гръбнаците. Да дадат повод на българите да се гордеем с тях, а не да се срамуваме.

А работата на правителството?

В чисто техническо отношение правителството не виждам да е направило големи гафове. Но е факт, че има изключително ниско доверие. Може би в персонален план тези хора не са достатъчно добре. Те вероятно не са направили много тежки грешки. Сега, разбира се, за няколко гафове веднага се сещам, но хайде да ги оставим гафовете да си останат в историята. Значи просто, как да ви кажа, липсва им харизма, хайде така да го наречем.

Или може би по-качествена работа?

Да, и по-качествена работа. Мърлява работа, знаете лафа, българска работа, хубава, но българска. В този смисъл, без големи грешки, те са наказани с ниско доверие. И аз не знам, как това ще го оправят, дали този парламент ще може да излъчи правителство с по-високо доверие, може и да може. А може да отидем и към избори. Но вижте, докато не се реши проблемът с Украйна, никой няма да ни даде да правим избори. Слава Богу, този проблем в Украйна отива към решение. Надявам се окончателно догодина да има решение този нещастен конфликт в центъра на Европа.

Какво решение очаквате там и кога?

За съжаление, няма да стане това, което много хора у нас мислят. Аз се шегувам с моите приятели, добре че успяхме да гътнем Паметника на Съветската армия преди да е дошъл 9 септември, ние го гътнахме на 8-ми, ако разбирате за какво става въпрос. Нещата отиват към победа на по-силната страна и установяване на някакъв нов ред. Да се надяваме, че в този нов ред за всички ще има някаква справедливост. Просто ми е мъчно действително за украинския народ. Понесоха огромни щети, бих казал щети, които десетилетия няма да бъдат оправени, загубиха хора и то по две линии - много загинали, много ранени, много напуснали, които няма да се върнат. Просто една общо взето държава, която преди 10 години изглеждаше перспективна, в момента изглежда като провалена държава. Мъчно ми е за тези хора, за съжаление. Ясно е, че ще свърши конфликта.  Няма как да победите голяма ядрена сила, това е очевидно.

Защо това не се взе предвид още в началото на войната и някак си нещата да приключат?

Вижте, умните коментатори, които бяха много малко, защото им запушваха гласовете, го казаха в самото начало това. То е ясно просто, тук няма какво да се лъжем. Тук не става въпрос за такива конфликти от типа: отиваш в Афганистан и там те наритват и те изхвърлят, това не е загубена война. Афганистанците са наритвали всеки, който им влезе в държавата. Последното беше позорното наритване на Американската армия, която, както знаете, напусна там, и остави всички свои съюзници да бъдат изклани от талибаните. Това не е загубена война, това е загубена военна операция, която е била зле планирана и зле изпълнена. Това, което се случи между Украйна и  Русия и се случва в момента, това е истинска война, в която една от двете системи трябва да изчезне. Не държавата, но просто е ясно, коя ще изчезне, няма какво да се лъжем, то тук човек трябва да е абсолютно малоумен, за да си мисли, че нещо друго може да се случи. Така че там нещата са ясни, отива се към завършек на играта “гейм оувър" и да се надяваме, че някак си след 10-15-20 години ще успеят да излекуват тези рани.

Провали ли се Западът в тази война, защото той силно се ангажира в нея, и може би в някаква степен подведе украинците?

Да, Запада, и това е вярно, украинците бяха подведени. Сега всички виждаме, кои бяха правилните стъпки, които трябваше да направят, но не се направиха. Западът просто реши за пореден път, че лесно ще лапне голямата хапка, че ще може да унищожи Русия, както той си представя. Не може. Те някак си се подлъгаха от това, колко лесно се срути Съветския съюз. Значи за  Съветския съюз има един велик глас на един техен руски дисидент, който казва така: “Съветският съюз се срина като стар градински нужник", съжалявам за думата, което е точно така, те се сринаха нечувано. И ако тогава някои  решиха, че така могат да продължат да сриват тази структура, е не може. Оказа се, че там случаят е по-тежък. И какво стана всъщност, Западът започна да се срутва, докато руснаците се консолидираха. За съжаление, това се случи. Много лоша планировка. И мисля, че това е грешната представа на американските демократи за света. В този смисъл мисля, че президентът Тръмп имаше много по-точна представа за света. И дай Боже, ако го изберат догодина, да оправи нещата. Просто демократите с този въпрос не се справиха очевидно.

Каква година изпращаме, проф. Константинов, с какво ще я запомните?

За съжаление, лоша година. Лоша година, заради глупостите, които се правят. Аз съм живял много дълго и помня по-страшни времена, например Американо - Виетнамската война. Корейската не я помня точно, защото съм бил малък. Но по време на Виетнамската война директно се биеха руски и американски войски в небето на Виетнам. Тоест, те бяха много по-близко формално до военен конфликт, те бяха във военен конфликт. Въпреки всичко в момента голяма част от нещата, които се случват, са чиста глупост, която можехме да си спестим по всякакъв начин. А глупостта е нещо, което, как да ви кажа, не трябва да се допуска просто, не трябва в такива количества да сме глупави. Не трябва да сме толкова глупави, още веднъж ще го кажа. Трябва някакъв минимален разум да ни е останал в главите. А ние се държахме като някакви побеснели такива малоумници, които тичат в някакъв буркан и се блъскат и си късат краката един на друг. И в момента го правим. Вижте в България, какво става, ние тежък проблем в България нямаме. Какво ни е в България? Най-богати сме от всички времена на тия 1300 години от когато сме съществували. Най-добре и най-много жилища имаме, най-голямо богатство сме натрупали. Това не е важно, разбира се. И се държим като побеснели. Вижте как се псуват в парламента. Обидна е тази истерия, защото нищо не постигат, разбирате ли. Аз разбирам, да хванеш някой, да го напсуваш, да го набиеш и да постигнеш някаква цел. А нашите тъпанари, реално да кажа, постигат тъкмо обратното - една безумна, безсмислена конфронтация. Е, това аз го наричам липса на разум, липса на колективен разум. И затова се моля на човечеството, в частност на  България, да им дойде колективния разум. Иначе си отиваме.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз ви благодаря.