Проф. Михаил Константинов, дългогодишен бивш  заместник-председател на ЦИК, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Картината, която се очертава след 2-ри април, дава ли повод за оптимизъм? Наш гост е проф. Михаил Константинов – дългогодишен бивш  заместник-председател на Централната избирателна комисия (ЦИК) и експерт по избори. С каква готовност влиза изборната администрация за смесеното гласуване на 2 април, проф. Константинов?

Според мен изборната администрация до голяма степен е готова да поеме новите предизвикателства. Зависи, разбира се, дали ще може да се прекрати порочната практика в последния момент да се променят членове на секционните комисии, и то много голям брой, дали също така новите членове на такива комисии ще бъдат добре подготвени, защото една от задачите на ЦИК, а и на районните комисии е обучението на секционните комисии. Но като цяло аз смятам, че изборната администрация в България има добър опит в произвеждането на избори, особено пък напоследък, и няма да имаме технически проблеми.

По данни на ЦИК обаче само седем от 24 места имат споразумение за членове на районни избирателни комисии, РИК. Забавянето не предвещава ли поредния хаос?

Подобни спорове за състава на районните комисии са добре познати в нашата история и обикновено те завършват успешно. А и ако по места политическите сили не могат да се разберат за състава на районните комисии, в крайна сметка тях ги назначава ЦИК. Това според мен няма да бъде непреодолим проблем.

Вече предложихте да се проведе истински експеримент с машините при новите условия и с хартията, която ще бъде използвана на изборите. Засега няма видима реакция от ЦИК, че това ще се направи, не се вижда и желание. Защо? Какво е вашето обяснение?

Възможно е да има известно подценяване на евентуалните проблеми, които ще възникнат от въвеждането на хартия, която не е от производител – говоря за машините, но имайте предвид, че това няма да доведе до тежки последствия, защото и да спрат машините и да блокират ролките, във всяка секция има достатъчно хартиени бюлетини и гласуването ще продължи по този начин. Така че не смятам, че това ще бъде фатално за нашия изборен процес. По-скоро е обратното. Отделни фалове ще има по места, но като цяло процесът ще бъде задоволителен.

Дали протоколът, който излиза от машината, да се използва при отчитане на гласове? Какво е вашето мнение, защото това все още се обсъжда в ЦИК?

Той най-малкото трябва да бъде отчитан за контрола на преброените от комисията разписки, т.е. машинни бюлетини, и съответно на стандартните бюлетини. Както знаете, във всяка урна ще има смесени  бюлетини, т.е. във всяка секционна комисия – едно, което е произвела машината, и едно, което хората са попълнили по стандартния начин, както допреди 2021 г. Вижте, смятам, че прекалено много задълбаваме в технически подробности и да занимаваме с това цялата общественост. Не знам друга страна в Европа толкова да се занимава с техниката на произвеждане и технологията на произвеждане на избори. Това би трябвало изобщо да не е въпрос, който да вълнува обществеността. Ние трябва да се вълнуваме от това,  кого ще пратим в парламента, каква политика ще провеждат новоизбраните народни представители, ще се справят ли с кризите, които ни връхлитат, а не с това как ще обработваме изборните резултати. В крайна сметка, във всяка секция, във всяка секционна комисия, във всяка районна комисия и в ЦИК има представители на всички политически сили. По-добра гаранция за честност на изборите няма как да се измисли.

Вълнуваме се, проф. Константинов, и слушателите се интересуват, защото много често около деня на вота започват ажиотажи – каква е комисията, къде е, пък защо трябва да носи, пък  къде ще се реди на опашки и т.н.

Вижте, задължение на партиите по места е да осигурят членове в състава на секционните избирателни комисии, на които имат право по закон. Нека да напомним, че не секционните и не районните комисии в крайна сметка определят изборния резултат, а гласуването на хората. Искам да ви припомня един забележителен пример в това отношение. През 2009 г. за първи път на парламентарни избори се появи ПП ГЕРБ. До този момент тя имаше едно участие в европейски избори. Понеже не беше участвала в парламентарни избори, тя нямаше право на членове в секционните комисии, нито в районните комисии, нито в ЦИК. Но благодарение на това, че ГЕРБ имаше евродепутати, получи по един член. Т.е. ГЕРБ беше в абсолютно малцинство във всички комисии, някъде даже нямаше и по един представител. Именно на тези избори ГЕРБ спечели най-убедителната си победа в цялата си история, когато за ГЕРБ гласуваха 1,6 милиона души, а партията спечели 117 депутати. Никога след това ГЕРБ не повтори подобен резултат, когато вече си имаше да кажем по 1/3 от изборните комисии – те бяха членове на ГЕРБ. Така че още веднъж да повторя – резултатът се определя не от членовете на комисиите, а от това как гласуват хората.

Какво е обяснението на този феномен: винаги когато излиза нова партия, тя получава висок процент гласове, след това постепенно, постепенно ги намалява? Видяхме го при ГЕРБ, видяхме го при НДСВ, видяхме го при "Има такъв народ“, видяхме го при "Продължаваме промяната“. Трябва ли да ги изброявам всички?

Това е съвсем естествен психологически феномен. Хората просто искат да получат нещо ново, те са разочаровани от това, което вече имат, и си мислят, че като дойдат новите, те ще бъда някакви спасители и някакви ангели небесни, но в крайна сметка нищо подобно няма. За съжаление, много често новите, много често, невинаги, но често са по-лоши от старите и съответно биват изхвърлени с шутове от властта, както се случи с една партия, която през миналата година и в началото всъщност, през 2020 г. имаше доста добри резултати – знаете за коя партия говоря, която в момента изчезна от политическата сцена и най-вероятно няма да се появи повече там, въпреки опитите да си направи PR чрез разни референдуми. Така че трябва все пак да бъдем малко критични в нашия избор, но пък от друга страна това е демокрацията. Хората могат свободно да избират това, което се предлага на политическия пазар. За съжаление, това, което е на пазара, не е особено качествено. И тук веднага искам да успокоя нашите слушатели, че положението на запад е също толкова трагично. Като гледам, какви хора избират напоследък както в националните си парламенти европейците, така и в Европарламента, е ясно, че и там трагедията е същата. Няма и следа от тези политически великани отпреди 20-25 години, които създаваха Европейския съюз. Говоря за хора като Кол, като Митеран, като Маргарет Тачър още преди това. Така че има си смяна на поколенията, каквито са политиците – такива са. В крайна сметка политиците са представителите на народа. Така че като ругаем толкова нашите политици, нека да помислим ние пък колко сме свестни. Значи политическата класа точно отразява състоянието на обществото. Това е хубавото на демокрацията, че когато избереш идиот да те управлява, точно този идиот идва и започва да те управлява. Разбира се, съвсем не искам да кажа, че всички са идиоти, но очевидно има хора с пълно несъответствие на поста, на който са избрани. Това е. На избори каквото си си купил, това получаваш. Дали е хубаво, дали е лошо, е друг въпрос.

На какво се дължи девалвацията в стойностите на политическите фигури? На "Природа отдыхает", както е казвал Лев Толстой.

Аз смятам, че светът навлиза в много тежка криза и войната в Украйна е само едно от проявленията на това, което се случва. Хората не живеят вече добре. Говоря не толкова, че са бедни, напротив, някои са и много богати. Не живеят правилно хората. Техните интереси някак си не са насочени към някакви идеи за бъдещето. Какво гледат: да се наядем повече, да обикаляме света и т.н., т.е. да стоим и да се забавляваме. Веднага след Втората световна война на политическата сцена излязоха хора с визия, хората, които създадоха Европейския съюз, които създадоха модерния свят, или поне този на "златния милиард“, и като че ли техните идеи вече не привличат никого. Ние стоим като паяци и късаме краката, което разбира се е една доста зловеща, но може би точна картина. Аз лично също не съм доволен от начина, по който живея, въпреки че нито съм беден, децата са ми здрави и т.н., би трябвало да съм много щастлив, но чувствам, че нещо не е така и не е това, за което сме си представяли, че трябва да бъде. Но пък то винаги е така: не това, което си мислим, се случва. Просто може би е време да ни дойде по някакъв начин някакъв разумен акъл в главите, да разберем кои са важните неща, особено на фона на тия нещастия, които се случват – и войната, и земетресенията. Имайте предвид, че ние не сме защитени от тежък трус. В България има няколко зони земетръсни, които са добре картирани в момента, те се знаят кои са – това е областта на Кресненското дефиле, областта на Шабла, Чирпанско, дори областта на София. В самата София последното голямо земетресение е 1858 г. – това е през турското робство. Тогава нали знаете, че от 30 минарета в София са оцелели пет или шест, не знам точно, трябва да направя справка. Т.е. това е било страхотно земетресение, но тогава са били малки къщички, едноетажни. Грубо казано, и да ти падне това нещо на главата, и да излезеш навън – все не е толкова страшно. Обаче сега може да бъде страшно – виждате, това нещо. Слава Богу, чуха се отново призиви, когато има саниране на блокове особено, да се провери и конструкцията и ако има сгради с компрометирана конструкция, буквално трябва да бъдат напуснати и разрушени. Няма как да го оправите, ако връзките в една панелна сграда са нарушени – говоря за арматурата, ако тя е скъсана, ако е корозирала, е много страшно. Хората трябва да знаят това нещо и да напуснат сградата. В противен случай ще останат под нея. Между впрочем, жертвите в Турция, не знам дали знаете, ще се увеличат още многократно.

Да, да, очакват се 20 000.

20 000, може и 30 000 даже. Как ще получат приблизителния брой: да погледнат всички блокове, от които няма изваден човек, да сметнат кои хора са живели вътре и да ги смятат за умрели. За съжаление, това е истината там. И за да не се случва подобна невъобразима трагедия и тук, трябва поне това да направим, защото панелката е много хубаво жилище за земетресение – казвам го това като човек, който 30 години е работил в такъв институт и в университет, но ако е изпълнена точно и ако конструкцията е запазена такава, каквато е предвидена по план, т.е. ако връзките между панелите са запазени. Ако обаче тия връзки са корозирали, панелката пада като кула от карти и затрупва всичко под себе си. Това нещо не трябва да се случва.

Има ли паспортизация на тези сгради в София?

Паспортизация има, но както виждате, дори това саниране, което се прави, изключва проверката за конструктивна цялост, което аз лично не намирам защо не се прави. Много по-важно е това да проверите, отколкото да си боядисате отвън панелката и да сложите някакъв стиропор да ви е по-топло. Първо е важно да сте живи, а после – да ви е топло, ако нямате нищо.

И да изглеждаме красиво.

И да изглеждаме красиво, да. Така че има какво да се направи. Не само има, имам много неща, които трябва спешно да се направят, но виждате с какво се занимаваме – правим избори през три-четири месеца, това правим.

Проф. Константинов, какво доверие в изборния процес очаквате? Или още по-простичко да задам  въпроса – каква избирателна активност?

Аз лично се надявам връщането на смесеното гласуване, т.е. на избора на хората дали да изберат хартия или машина, ще върне към урните поне 300 000 души от тези 600 000, които загубихме. Ще припомня, че през 2021 г. и след това, на следващите избори през 2022 г., ние на три пъти загубихме по 600 000 души. Т.е. ако преди гласуваха по 3,2-3,3 милиона души, през 2021 и 2022 г. гласуваха вече само под 2,6 милиона. Това е едно намаление с точно 600 000 избиратели, и то на три пъти последователно. Това няма как да бъде обяснено другояче, освен с опасения от машинното гласуване. И разбира се, има и разочарование от политическата система, от политическите резултати, които изборите произвеждат, но е очевидно влиянието, отрицателното влияние на машинния вот. И тук естествено ще повторя нещо, което съм казвал десетки и стотици пъти – никъде в Европа машинно гласуване няма и ненапразно. Хората експериментираха, видяха какво се случва и го махнаха. Ние обаче много героично си гласуваме с машини, но слава Богу, сега ще го правим смесено. Припомням, че само в град Брюксел – забележете, не в цяла Белгия, а само в град Брюксел има машинно гласуване, макар и не точно с машини като нашите.

Проф. Константинов, а какъв парламент 49-ти очакваме?

Много зависи дали намерението на тия две партии – ПП и ДБ, да се обединят ще стане действително факт. Има още една седмица за регистрация в ЦИК и тук вече остана една седмица и тия две партии трябва да решат, дали ще се явяват заедно или не. Аз обаче съм убеден, че и да се явяват заедно, и да се явят разделено, едва ли ще имат повече от да кажем 65 депутати общо двете партии, което показва абсолютна неспособност да управляват самостоятелно, без някоя от другите политически сили. Между впрочем, те, за съжаление, точно тия две партии заявяват абсолютна непримиримост към възможни бъдещи политически съюзи. Аз не виждам с кого те в момента могат да кажат, че биха се коалирали след изборите. Просто с никой – нито с бившия с съюзник БСП, нито с бившия си съюзник ИТН, нито с партията на Костадин Костадинов и не желаят изобщо да чуват за ГЕРБ-СДС. Кой остава друг? Аз просто не се сещам за други политически сили. Така че те ще си вземат своите 60-65 депутати, въпреки отлива, който има от техните поддръжници, но това ще бъде абсолютно недостатъчно за управление. Така че останалите политически сили трябва да мислят вече, какво ще правят. Те вече показаха, че може би няма да има такава непримиримост между тях, т.е. даже един доскоро невъзможен косвен съюз да го нарека, непряка коалиция, но нещо като полу- такава, примерно между ГЕРБ и БСП започва да се мярка на хоризонта. Аз, между другото, съм категорично против това ГЕРБ да прави коалиция с БСП преди БСП да се извини за всички престъпления, които извършиха срещу българския народ през последните 100 и няколко години. Но така или иначе, някаква търпимост може да се демонстрира. Под търпимост разбирам: без да влизаш в коалиция с някаква сила, да направиш така, че в парламента примерно с подходящо гласуване да подкрепиш тяхно правителство. Това се прави. А задачата ще бъде много трудна след 2 април, защото след него няма да има стабилно мнозинство. Не искам да правя такава политическа пропаганда, но грубо казано, докато не се отървем от това нещо, наречено ПП, не виждам как ще успеем да направим някакво стабилно управление. Тук ще добавя и тежките проблеми вътре в БСП, които са. Там има конфликт между левите избиратели, голяма част от тях, и сегашното ръководство. Как ще го решат тоя проблем, аз не знам. Не мисля, че тия нови леви обединения, които се декларират, ще имат електорален успех, но те, разбира се, могат да вземат едно примерно казвам 2-3% от вота, което допълнително ще раздроби левицата. Не са добри перспективите пред България, за съжаление. Дано на нашите политици им дойде акълът и вземат някакво разумно решение, а преди това разумното решение трябва да го вземат българските избиратели. Между впрочем, едно от нещата, които може би за първи път ще видим от много години насам, това е явното участие на ДПС във властта. Те декларират, че вече са готови да влязат във властта, както беше след 2001 г., когато те участваха в управлението на царя и после в тройната коалиция. Между впрочем, ДПС показа един стабилен резултат между 35 и 38 депутати на всеки парламент и това им дава основание да очакват участие в централната власт. И тук един интересен въпрос, който се забравя обикновено – гласуването в чужбина. Гласуването в чужбина е изцяло в полза на ДПС, просто те на всеки вот в чужбина печелят по три-четири мандата.

Проф. Константинов, обаче сега заради тези земетресенията в Турция няма ли да намалят мандатите?

Сега ще бъде трудно, да. Но аз не виждам лошо, ДПС да печели мандати в чужбина. Щом това гласуване е разрешено, защо да не си вземат своите мандати? Да, действително тоя път ще вземат по-малко гласове от Турция вероятно заради тия нещастия, които се случиха под нас. Друга една партия, между впрочем, която взе своето и замина в политическото небитие, е партията ИТН, която мисля, че спечели досега към пет или шест мандата от гласовете в чужбина, и тя е втората партия. Значи ние всичкия тоя масраф, който го правим за гласуването в чужбина, се свежда до това: ДПС спечели 25 мандата, а ИТН спечели пет мандата за 30 години общо. Това е резултатът. За тия 30 години нищо повече не се е случило с гласовете в чужбина. Нека българите това да го разберат. Който иска - нека да направи изчисленията, който не може да ги направи сам – да ми се обади да му кажа как да ги направи. Данните ги има в интернет, всеки може да седне с едно листче и моливче и да провери какви са резултатите от гласуването в чужбина.

Защо толкова се фетишизират тия гласове, поставят се едва ли не на пиедестал, едва ли не като решаващ елемент при вота?



Първо, както виждате, нищо решаващо няма. Аз ви казах, какъв е резултатът. Истинската причина е, че българските политици, освен всичко останало, част от тях, разбира се, са много глупави. Значи те през 2021 г. решиха, че всички в чужбина ще гласуват за тях и само цветя и рози ще има пред тях. Нищо подобно. Вярно, много хора гласуваха от чужбина, по 200 000 гласуваха, но резултатът си го повишиха от ДПС и частично от ИТН. Всички други "умни и красиви“, които много разчитаха на тия гласове от чужбина, нищо не получиха и даже загубиха. Просто има едно елементарно правило – като не разбираш нещо, питай хората, които разбират, да ти кажат. И сега, ако питате някой от тях, от "умните и красивите“, ще ви кажат, че много голяма полза имат от гласуването в чужбина. Е, нека да им го повторя – никаква полза нямат. Мисля само, че ПП спечели един или два мандата от целия тоя масраф, всичко останало си го прибра ДПС и частично – ИТН. Това е резултатът от гласуването в чужбина. Иначе да са живи и здрави нашите български избиратели в чужбина, да си упражняват правото на глас, да поддържат връзката с родината – това е много хубаво, но да не си мислят "умните и красивите“, че имат електорална полза от това нещо. Не, нямат.

Цоня Събчева