Проф. Христо Матанов, историк и преподавател от Софийския университет "Св. Св. Климент Охридски“, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Честит празник, проф. Матанов! Какъв е вашият прочит на събитията, довели до този исторически акт?



Честит празник на всички, и на вас, и на вашите слушатели! Многопосочно е разглеждането на събитията. Първото нещо, което трябва да кажем, е, че България действа със самочувствие в обстановката, която се създава след Младотурската революция, когато Турция е в криза, разбира се, и България използва тази криза, за да обяви независимостта, т.е. да отхвърли васалния статут, който Берлинският договор й налага. На второ място идват действията на Австро-Унгария, която анексира Босна и Херцеговина, и т.н. С други думи, първият прочит е, че България не може да действа изолирано от международната обстановка, която се създава около нея. Вторият прочит: Празникът дълго време беше пренебрегван, не говоря за последните десетилетия, говоря и за преди това. Руската пропаганда очевидно си казва думата, тъй като както Съединението, така и обявяването на Независимостта става без руска намеса в края на краищата. Всичко беше направено, за да бъде омаловажен този празник, и дори и днес някои от хората в България не знаят какво е станало на 22 септември, не знаят какво е величието на тази дата и как България става напълно независима държава, макар че и преди това тя не е била кой знае колко зависима, въпреки васалния статут, който й се налага. Но все пак това е един формален акт, обявен от цар Фердинанд на Царевец. Разбира се, всеки такъв факт има и други страни, които да кажем ние, историците изтъкваме, но само ако работим с първична информация.

Как се стига до обявяването на Независимостта на България?

Обявяването на независимостта става в резултат на бързите действия на правителството на Александър Малинов и на външния министър Паприков, разбира се, не без отчитане на международната обстановка, която се създава. Нека да отбележим, че преди да се стигне до обявяване на независимостта, в Турция избухва т.нар. Младотурска революция – това е 1908 г., в която султанският режим е подложен на критика, някои от пашите са разстреляни. Включително и четите на ВМРО участват в тази Младотурска революция, и България преценява, външният министър по-точно преценява и правителството на Александър Малинов, че в тази ситуация Турция не може да се намеси в резултат на акта, който България предприема в тази посока. Разбира се, това действие е съгласувано и с Австро-Унгария, която има да кажем своята дума на Балканите. Външният министър на Русия пътува, разбира се, до Австро-Унгария, но не може да направи нищо в тази ситуация, тъй като България действа при свършен факт. Трябва да се каже, че тогавашният политически елит на България, за разлика от сегашния, действа с голямо самочувствие. Аз е мога да си представя сегашният елит да предприеме нещо, което е в противовес на желанието на основните велики сили в региона.

Защо се получава така?

Защо се получава – защото той бавно се създава, българският политически елит бавно се създава. Когато се създаде, той обикновено е унищожаван – на няколко пъти през годините. Той не е свикнал да взема самостоятелни решения, свикнал е със своя подчинен статут – каквото каже Големият брат, това ще стане. И затова…

Т.е. ние имаме една низходяща градация на самочувствието на политиците, така ли да разбирам?

Има нещо такова. Аз никога не се изразявам драстично, както и повечето мои колеги, но тази низходяща тенденция като че ли е очевидна. Това самочувствие се проявява и при Съединението, и при обявяване на Независимостта, и по-късно, по време на Балканските войни, и по време на Първата световна война и се стига до една покруса след националните катастрофи, особено след преврата от 9 септември 1944 г., когато България фактически има подчинено положение спрямо Съветския съюз.

Проф. Матанов, това ли е основното качество на политика тогава – самочувствието? Друго какво е било основното, кое е довело до това да се вземат такива важни решения, какви качества са имали политиците, освен самочувствие?

Политическо самочувствие е едно, защото то не е достатъчно, и трезва оценка на ситуацията, в която се намира България, тъй като без трезва оценка никакво политическо действие не може да бъде успешно. Аз така бих казал, самочувствие, плюс оценка, трезва оценка на политическата ситуация. Това води до тези велики събития, за които говорим днес.

На какво трябва да ни учат тези събития, на какво трябва да ни учи тази велика история?



Когато говорим за неща от миналото, ние обикновено забравяме негативните страни. И това е като че ли първият урок, който историята ни дава. Сега, не знам дали вие си спомняте след промените в България колко много се дискутираше дали да остане или не член 1, ал. 2 от тогавашната Конституция, а той гласеше, че БКП има ръководна роля в управлението на обществото. Сега никой не говори за тази работа. Т.е. лошите неща се забравят, а великите остават. Онова, което е стойностно, остава. И това като че ли трябва да ни научи на нещо, което е непреходно и в сегашната ситуация, която е изпълнена с драматизми. Слушам доста хора, които се упражняват в политическо говорене и които изтъкват, че България – видите ли, можела да бъде самостоятелна и не знам си какво. България не може да бъде самостоятелна, както не може да бъде самостоятелна и която и да е държава на нашата планета. Дори най-мощната не може да действа винаги самостоятелно. Така че България е част от един световен концерт. Едно време е бил европейски концерт, сега е световен концерт, тъй като глобализацията е в ход. Концертът е нещо, което… ако е съзвучен, разбира се, ако е съзвучен, всяка държава свири своята партитура в зависимост от своите възможности. Ако не е съзвучен, някоя от тях греши. Но общо взето, това е ситуацията, към която трябва да се стремим. България е част от един световен концерт.

Отговорни ли сме към нашата история? Т.е. застрашена ли е независимостта ни?

Невинаги сме отговорни, тъй като гледам, че има хора, които се показват само от избор до избор, говорят разни небивалици, а те, разбира се, не са отговорни, тъй като не си дават представа, че ако това, което говорят, ако се реализира, това би означавало истинска катастрофа. Истинска катастрофа. Аз не съм привърженик на статуквото до такава степен, но все пак тези, които имат опит, тези, които са натрупали някакъв багаж зад себе си, колкото и да е недостатъчен, все пак имат право да кажат какво да бъде бъдещето на нашата страна. Невинаги сме отговорни, но историята отсява тези неща. Както ви казах, тя запазва хубавите неща, тези, които са отговорни, тези, които са със стойност, а останалото отхвърля.

Проф. Матанов, финални думи – какво да бъде посланието на днешния ден?

Първото послание към днешния ден трябва да бъде българите да не забравят този празник, който доведе до пълната независимост на България. Много бих се радвал, и друг път съм го казвал: Малко паметници на това нещо има, тъй като повечето паметници в България са свързани с руските победи по време на Руско-турската война. Това няма никакво съмнение. Много бих се радвал, ако българските семейства заведат децата си на подобен паметник, който още не е издигнат, положат цветя и с това се приключи отбелязването на този празник. Няма нужда от манифестации, както беше едно време, по време на един друг септемврийски празник.