Проф. Любомир Халачев, режисьор, сценарист и бивш ректор на НАТФИЗ, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Министърът на финансите Асен Василев бе любезен да ни информира, че пари за култура ще има, ама няма да се дават като “в последните години на тоталитаризма, безотчетно, за да е спокойно всичко и да се славят управляващите". Крилатата фраза провокира режисьора, писателя и сценариста, бившият ректор на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев, който публикува своята гневна позиция “То бива, бива, ама цял бивол за мезе не бива!" До къде ни доведе политическото администриране на културата? Проф. Любомир Халачев е наш гост в този 133 Епизод. Добре дошъл в Аудиокаста на  “Фокус" “Това е България", проф. Халачев.

Здравейте. Слушам ви.

“Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра", сякаш сме обречени от този афоризъм на Радой Ралин.

Аз няма да коментирам в момента, примерно министъра на културата, който отговаря за тези неща и за който се надявам, че ще свърши работа, защото е известен театрал, а ще коментирам само фразата на финансовия министър, който в мирно време е вторият човек след премиер-министъра. Той не може да си позволи да не знае нещо или да се изказва неподготвен, както в случая. Какво искаше да каже министъра и как го разбрахме ние? Не само аз.  Аз съм го написал, а много колеги го коментираха с мен и много гневно го говорихме и т.н. Министърът иска в прав текст да каже, че "ние ще даваме пари за културата, но на пазарен принцип.  Ако вие имате добър проект и докажете, че е добър.“ Как се доказва това, е друг въпрос. "Или го направите и го покажете, ние ще ви го платим, колкото трябва. Но да ви даваме пари, за да се занимавате с изкуство, просто така, за свое удоволствие, няма да стане това нещо.“ И го повтори, между другото и Кирил Петков, в някакво интервю го слушах по радиото. Да, правилно е, нека да има проектни начала. Обаче проектното начало в изкуството е възможно само на много ниска степен, т.е. когато се занимават деца, когато правим читалищни прояви и т.н. Няма как в професионалното изкуство да има такъв тип проектен критерий, който да залага на това, че който прави добър продукт, не само проект, продукт, той ще получава пари, който не е добър, той няма да получава парите. В киното, например, това е професионално проверено, за да може да се получи един много добър филм, трябва да се направят 10 други, като от тях 1-2 ще бъдат пълни провали, 2-3 няма да имат успех, други може и да имат, но много зависи и ще имаме един много добър. Това е със сигурност, но няма как да стане така, че да направим един филм и той гарантирано да бъде добър, за да може държавата да му даде пари. Това важи и за театрални спектакли, и за романи, и да не говорим за всяко едно изкуство.

Защо намаляват парите за култура? Може би, защото нашите управници гледат именно по този начин на нея?

Това е една от причините. Но те не само че намаляват, те драстично намаляват. От 2009 г., от когато аз помня, че споря с различни колеги, приятели, хора от политиката за това, какви трябва да бъдат парите за култура, за изкуство, всички са категорични, че "1% от брутния продукт, това е задължително, и по-нататък ще видим“, ми казваха те. Даже преди 2 години, когато помагахме на редовното правителство, което Кирил Петков оглавяваше, той беше в панела, той ръководеше панела за култура, и той самият каза: "ама, разбира се, най-малкото, което ще направим, е 1% от БВП за култура“. Минават година и половина и той казва: “не, не, не може сега, 0,4% е нормално, пък ще видим по-нататък".

Дори висок процент е това, каза също г-н Петков.

Да. Не можем да видим по-нататък. Трябва постъпателно, още през тая година да се увеличи процента догодина, понеже сега ще се прави бюджета за 2024 г., той да бъде 0,8%, с идеята 2025 г. да бъде 1% поне, казвам, и то като отстъпвам от разни идеи. Но не можем да говорим непрекъснато - ние няма да даваме пари, ама вие правете хубаво изкуство, пък след това ще видим. То си е пазарен принцип, като на Женския пазар: "има сергия, изкарайте си продуктите, ще ги видим, които са хубави ще ги купим, които не са.... Извинявайте, обществото не дава пари за лош продукт.“ То звучи, между другото, много красиво - ние защитаваме обществото. И като защитаваме по този начин, защитаваме в кавички обществото ще имаме такива случаи като убийци, насилници и т.н., защото културата ще изчезне като цяло от живота на обществото.

Как трябва да се разпределят парите в културата, защото това е друга тема, проф. Халачев, и вие я знаете много добре, знаете за съперничеството между различните гилдии, което пък довежда до липса на координация и до картината, която всички виждаме: културата е пренебрегната.

Това е, за съжаление, един постоянен проблем, който от години не може да се реши, въпреки, че пак ние, хората на културата го поставяме многократно. Трябва да има одобрена стратегия за култура, един период от 20 години, какво ще развиваме, как ще го подпомагаме, къде ще го подпомагаме 100%, къде 50%, къде ще се намесват спонсорите, къде ще се намесват европейски пари, защото има и много такива. Тоест, ние трябва да разработим начина, по който ще финансираме нашата култура. Не е толкова сложно, къде по-сложни министерства и къде по-сложни дейности обществени има от работата с културата. Имаме театри, имаме кино, имаме литература, имаме музеи, културно наследство, имаме археология, не са толкова много тези дейности, които обхваща района на Министерство на културата. Дайте пари, повече пари, разбира се, и естествено, трябва да се разговаря с всички хора, които участват в този процес, как да стане така, че постепенно да има навсякъде, не да направим така, че на едно място да напоим добре, а другите да пресъхнат и след това да се чудим как да ги възстановяваме. Навсякъде трябва да има, трябва да даваме и за училищата, които обучават деца, имаме такива училища по култура и т.н.  Тоест, всичко това трябва да се предвиди, не е толкова сложно.

Кой трябва да я направи тази стратегия, защото ако я оставите на чиновниците няма да я видите скоро?

Тя трябва да се започне от чиновниците, ние не можем да се занимаваме с това нещо, министърът на културата трябва да поеме инициативата, но действително с желание да го направи. Преди няколко години имахме един министър, който казваше “Правим стратегия", покани ни и аз тогава даже се зарадвах, викам ето, и аз съм в тази група, ще работим. Събрахме се 121 човека, и естествено, тя се провали. Как могат 120 души да правят едновременно стратегия. И отговорът беше, като попитах, защо сме толкова много, “ами да няма някой обиден". Ама така не се прави. Министърът на културата трябва да поеме ангажимент и да каже: аз за 6 месеца ще направя такава стратегия, защото областите в които трябва да се дава, са ясни. Дайте да извадим приоритетите, ако трябва дори, казвам го, разбира се, за да предизвикам спор, намалете парите за кино, пък ние ще си спорим защо сте ги намалили. Да видим обаче, къде ги давате? Защо давате толкова, а не толкова за театъра, защо давате за разкопките. Покрай тези всички спорове преди две години си спомням, че парите за археологическото лято ги бяха отпуснали през септември. Нали разбирате, че това е нонсенс.

Вашата позиция, проф. Халачев дойде буквално  преди проучването на  Националния център за парламентарни изследвания за най-голям принос за развитието на България. И забележете, запитаните са посочили Васил Левски с 38,5%, Христо Ботев с 27,7%, докато на 6-то място след Иван Вазов и преди Хан Аспарух се нарежда Тодор Живков, след него вървят ханове, царе, както и всички будители през Възраждането взети заедно. Бойко Борисов е посочен от 1,2% от хората, като изпреварва Бенковски, по-надолу е Соломон Паси, а последен, с 0,6% с принос за развитието на страната ни е Григор Димитров. Неграмотността и ниската култура ли води до такава  обърканост и липса на реална подредба на ценностите?

Разбира се, неграмотността е такъв бич, че когато ме запитат, не знам, не бих могъл да отговоря, дали неграмотността или корупцията са по-страшното зло за една държава. Но аз мисля, че те трябва да се борят с еднаква сила и с еднаква страст. Неграмотните хора не могат да направят добра и богата държава. Между другото, в общества, в които има много неграмотни хора, лесно вирее корупцията.  А корупцията е като ток 220 волта, той така удря обществото, че то се парализира, не може да се движи и не може да работи. Така че неграмотните хора раждат корупция или подкрепят корупцията, без да се борят с нея, неграмотните хора не могат да съставят истинско гражданско общество, за което ние говорим. Гражданското общество обаче не са неправителствените организации, които се водят гражданско общество,  само защото не работят на щат в държавни институции. Не, гражданското общество е цялото общество, представено в различните райони, възрасти, професии и т.н. Тоест, масовото използване на гражданите, за да коригират дейността на политиците е нещо, което се възпитава още от първи клас. Не може в единадесети клас да ти кажат: а бе, ти трябва да участваш  в обществото. От първи клас, от първи клас се говори против насилието, от първи клас се говори, какво е кражба и какво е корупция, от първи клас се говори, кое не трябва да се прави, от първи клас се говори, че човек трябва, за да има общество, в което да се живее добре, всеки трябва да участва в неговата организация. Не всеки ще стане министър, но всеки има право, особено в нашата демократична страна,  да заяви своите желания и да каже кое е хубаво и кое не е хубаво.

Кое повече стои в основата  за провала ни като държава - консуматорството в политиката или консуматорството в живота?

Консуматорството в политиката е последица от консуматорското възпитание на младите хора, след това и на по-възрастните. Не може един министър да стане, един човек да стане министър и да мисли само за своя джоб, ако преди това той не го е видял около себе си, ако не го е чул вкъщи,  ако не го е видял по телевизията. И никой не го е поправил, никой не му е казал: “Виж какво Иванчо, ти ако искаш да станеш министър, трябва отсега да се учиш как да служиш на обществото, а не как да се ползваш от неговите блага". Така че нещата са свързани и за това, пак повтарям, в основата е лошото образование, неграмотността,  която води след себе си ниска култура, ниска култура на общуване, ниска култура, ако щете на управление. Вие виждате как в последните години, буквално като че ли от улицата взимат хората, за да ги направят висши ръководители, администратори, министри.

Депутати.

И депутати, разбира се. Не всеки, който има успешен бизнес, фирма и т.н., може да стане успешен ръководител на обществени средства. Защото разликата между добрия бизнесмен, частен и добрия ръководител обществен, държавен е категорична. Не е едно и също, а някак си ние ги приравняваме: той има бизнес, той има ТИР-ве, които управлява или самолети, дай да го направим министър на транспорта. Не е едно и също.

Кои прояви на политиците дават повод за негативните нагласи?

А кои ли не дават, аз вече не знам. В последните дни, хората с изострено отношение към политиката се вдигнаха на протести, поради тази отвратителна, страшна случка с това момиче. Но преди това има много други. Ето, например сега много се спори, всеки ден гледам поне по 5 души адвокати, юристи и т.н., които обсъждат закона, който беше приет против насилието. Категорични са, че увеличението с 1, 2, 3 или 5 години на наказанията за насилниците  няма въобще да повлияят на насилниците. По друг начин трябва да се бори, но депутатите, кой знае защо, и аз не знам, като ослепени като че ли викнаха в един глас: “събираме се, прекъсваме почивката, веднага ще приемем закона". Е, какво като го приеха, такива скорострелни действия, казаха го и професори, юристи, и кой ли не го каза, такива действия не водят до добро. Ами ако парламента не може да се осъзнае, как трябва да приема закони, за какво друго да говорим, за какво друго да говорят те, за култура, за спорт, за какво да говорят?

Очевидно няма да имат речник дори за тези теми.

Много се страхувам, че някои от депутатите, които се изказват, просто не би трябвало да се занимават с подобно нещо. Депутатът, министърът, въобще хората, които ръководят обществото, са хора, които могат добре да се изказват, първо могат да формулират мисли, да ги запишат, да ги изкажат, за да могат хората ясно и без съмнение да разберат какво трябва да правят. А когато той не може да се изкаже  или когато казва едно, а след това казва, "извинявайте, аз исках друго да кажа“, ами как може да бъде такъв човек законодател. Той може да има много добри човешки качества, но законодател не може да бъде.

И още един любопитен елемент, проф.  Халачев, от въпросния сондаж на Националния център за парламентарно изследване, който всъщност е към Народното събрание. На въпрос от това изследване: в кой от историческите периоди бихте искали да живеете? Най-много са отговорили: “По време на управлението на Тодор Живков", те са дори с 5% повече от другите отговорили: “По време на демокрацията след 1989 г." Защо се получи така, че носталгията по социализма се превръща в повод за гордост, а настоящето в повод за срам?

Нормално е, в момента ние не сме доволни, защото се сравняваме с развити европейски държави и сме все последни, последни и последни. По времето на социализма имаше един период, в който България много възходящо се движеше и имаше много добри показатели и в индустрията, и в електрониката, и в корабоплаването. Имаше десетилетие, в което от границите на Сърбия до Близкия изток, ние бяхме най-добрите превозвачи с ТИР-ве, без никакво съмнение. Имахме невероятен износ на плодове и зеленчуци, консерви и т.н. и т.н.  И естествено, хората си спомнят това нещо, те са забравили това, което не ни харесваше тогава, те са забравили неща, които ни дразнеха и си спомнят хубавите неща. Но аз ще ви кажа друго нещо, имах близък, по-възрастен от мен, който казваше, “момчета да знаете, най-хубаво се живееше 1933-1935 г.“ Човекът си спомня това време, тогава е бил млад, пътувал е, учил се е в чужбина, хубаво му е било и разбира се, естествено, че много хора сега си спомнят, аз също си спомням с тъга и добро чувство и детските и младежките години, които минаха в социализма. Така, че нищо странно няма в това. Не е нужно да се противопоставят тези понятия, между другото. Примерно сега,  хората, които са по-възрастни, да кажем на 90 години, те си спомнят, че по времето на социализма получаваха много добри пенсии, тогава нямаше страдащи пенсионери. Имаше много други нередности, които ние не харесвахме, но страдащи пенсионери нямаше, и това нещо ги кара да казват "да“. Аз не виждам, защо трябва да се противопоставят мненията на хората по такъв груб политически начин. Ами направете така, обяснете, кое беше хубавото. Също така е и ненормално, когато прочетеш една дебела книга, която се казва “Провалената икономика на социализма".  Извинявайте, там имаше лоши неща, но имаше и хубави. А кой ще напише сега книга “Провалената икономика на не знам какво, капитализъм ли, демокрация".

На прехода.

Между другото, понеже много често се спекулира с този преход, аз искам да ви кажа, че преходът у нас завърши през 2001 г. И ще ви обясня защо. През 2001 г. ние имахме за трети път демократично избран президент.  Имахме пет правителства до този момент демократично избрани, сменени, демократично избрани. Имахме 100% масова приватизация, ами ние за това се борихме. Имахме свобода на словото, имаше над 100 вестника, дали не бяха и повече. Какво друго искахме през 1991 г., като падна стената? Това искахме. Искахме да има пазарна икономика, да има демокрация, парламентарна република, и 2001 г. категорично я получихме. Само че я направихме по начин, по който отидохме не в Швейцария, както някои си мечтаеха, а в Колумбия. Ама за това не съм виновен аз, сигурно и вие не сте виновни. Да кажат кой продаде държавата, кой разруши селското стопанство, кой унищожи индустрията и т.н. и т.н.

И затова ли стигнахме до картина от 2023 г., драстично различаваща се от тази от 2001 г.?

Разбира се, разбира се за това. Стъпка по стъпка някои правителства се бореха по някакъв начин за това, други не се бориха, след това корупцията постепенно-постепенно от срамежливо момиченце стана една нахална дама, която превзе цялата държава, т.е. върховете. Няма какво да се обясняваме кой какво прави.  Вие можете ли да си представите, че в Столична община поръчват ремонт на тези жълти павета прословути, ремонтът се свършва, те го приемат и  след това някой се удря по главата и казва: “Леле майко, ама то не е хубаво". Ами защо го приехте, защо го приехте? Трябваше да оставите тази фирма да работи 10 години, докато го направи, и да я глобявате всеки месец.  Аз между другото също задавам въпрос, ето, към журналистите. Миналата година, струва ми се, Столична община каза: ние сме глобили фирмата, която правеше паветата с примерно 150 000 лв. Аз съм много любопитен, дали тези пари са влезли в общината или това са просто приказки. Някой трябва да го провери. Спомняте си, преди няколко години имаше един случай, в който министърът на културата каза, “А бе, имате да давате там едни 700 000 лв., ама хайде няма да се занимавам, не ги давайте". Дали са влезли тези пари в държавата или не са влезли? Аз не обвинявам министъра, че ги е прибрал в джоба си, но те не са в държавата, в крайна сметка.

Проф. Халачев, както върви този разговор, виждате ли колко са преплетени елементите от него, за да се стигне до там, откъдето започнахме, от убеждението на министъра на финансите, че пари ще се дават само след успешни проекти.

Да, аз искам да кажа, че тази фраза е дълбоко погрешна, и дори ще ви добавя, че когато говорим да даваме пари само за хубави неща, аз ще ви напомня,  че през 1950 г. имаше такъв случай. Докладват на Сталин, че от 120 направени филма съветски има само 5-6 хубави. Какво да правим, питали го, другарю Сталин. Той казал, "ами много просто, правете само по 5 филма, ама хубави." И от тези 4 години в които действа този закон няма останал нито един филм в историята на киното. Т.е. да се работи така, това значи да обричаме обществото на липса на добри спектакли, добри филми, добра литература, добро възпитание, 100% гаранция, ето това значи фразата на министъра. А какво е имал предвид,  той нека да обясни.

Това означава и образовани, разумни политици, образовани и разумни народни представители, които да произвеждат смислени закони.

Много бих искал действително да имаме разумни, културни, знаещи хора, които да стоят в Народното събрание. Те имат добри условия за работа, получават добри заплати, няма повод да не си вършат добре работата. Но за съжаление, ние непрекъснато сме свидетели на подобни случаи.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, надявам се, поставените от вас въпроси да стигнат до своя адресат. Скептична съм, че министърът на финансите дори ще се замисли, но за това трябва и натиск на гражданското общество.

Разбира се, много се надявам, че така ще стане.

Благодаря ви още веднъж. Гостува ни проф. Любомир Халачев, режисьор, писател и сценарист, бивш ректор на НАТФИЗ.

 

Цоня Събчева