Проф. Любомир Халачев, режисьор, сценарист и бивш ректор на НАТФИЗ, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

 

Имаха ли местните избори драматургия? Наш гост е проф. Любомир Халачев – режисьор, сценарист и бивш ректор на НАТФИЗ. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, проф. Халачев.

Здравейте. Радвам се да се чуем.

Какъв спектакъл гледахме на тези местни избори?

Ако говорим за спектакъл, въпреки че той е с огромни условности, като думата "спектакъл“ изисква малко по-друг контекст, но ако все пак говорим за спектакъл и за принципите на един спектакъл, ние гледахме една трагикомедия. Трагикомедия с малко тъжен привкус – хората не се смееха, а най-често псуваха така с огорчение и донякъде с презрение. И не трябва да забравяме, че 62% от нашите зрители не влязоха на спектакъла, и това е наистина тъжната част на тази трагикомедия. Фарс бих го нарекъл, защото той от самото начало – от тая прословута сага с машините до последния момент – ние се нагледахме на такива невероятни епизоди, че човек не знае да се смее ли, да плаче ли, да ругае ли или какво да иска въобще. Какво да искаш от изборите в едно село, в което съвсем, съвсем откровено местната изборна комисия фалшифицира изборите? И всички го виждаме в България, и никой не казва: "Как може такова нещо?“, а свива рамене: "Ами има си там закон, да ги съди“.  А бе, това е позор за всеки един избор. И не сме голяма държава като Китай или Русия, вижда се всичко, от тук до Силистра и обратно се вижда всичко, и ние всичко знаем, което е станало, и хората по места го знаят и го виждат. И оттук нататък как да вярват на тази власт? Така че фарс, трагикомичен фарс за съжаление с тъжен привкус.

А имаше ли сценаристи?

Не знам, да ви кажа. Трудно ми е да предположа, че има някакви невероятни драматурзи, които така са изваяли сюжета, образите, финала, всичко, че просто ние да го гледаме и да ръкопляскаме. Според мен всичко се променяше на секундата, на минутата, както пак ще повторя, стана с тоя прословут случай с изборните машини, с които ту гласуваме, ту не гласуваме. Там аз не подозирам да е имало някакъв сценарий, защото всичко започна с глупостта на един заместник-министър, който е бил на място, на което не трябва да бъде, и е правил неща, които не трябва да прави. Оттам нататък вече всичките се задействаха и подозирам, че именно след това, когато се разбра, какво става, подозирам, че е имало някакви длъжностни лица, сценаристи, както искате ги наричайте, които са се възползвали от тази ситуация. Защото виждаме, че не може да кажем, че 400 000 невалидни бюлетини не влияят на изборите. Те влияят. И сега дали ще имаме сили, дали ще имаме хора, дали ще имаме желание да разберем, кой как е гласувал и на кого са повлияли, тогава ще разберем, кои са сценаристите на този невероятен фарс.

Какви са за вас изводите от двата тура?

Ами от двата тура изводите са, че първо, хората не вярват в държавните институции. За съжаление дълготрайното управление на страната от ГЕРБ ни докара дотам, че беше обезличено тотално Народното събрание. Спомняме си, как тогава премиерът се обажда от чужбина и каза: "Сега ще им кажа на моите хора какво да правят“, нали, ставаше дума за Народното събрание, не за някакво читалищно действие. Полицията обезличена – вие виждате, какви са споровете: има ли нужда от ДАНС, няма ли. Един ден ДАНС е много добър, когато  дава някакви оценки за руските свещеници, в другия ден ДАНС не е добър, защото не дава това, което на нас ни трябва. Хората също не вярват. Аз не знам, каква е истината, не съм експерт, но как да вярват хората, когато всеки ден се дават разнопосочни знаци. Освен това много е важно, хората искат да усетят властта, която им носи не само ползи, която им носи принципи, която носи справедливост, която казва, че законът е този, който решава въпросите. В човешкото общество хората помежду си не могат да решават въпросите, защото се стига до ситуацията, която XIX век е била в Дивия запад: който има по-голям пистолет, той е по-прав. Между хората застава законът, и законът е този, който трябва да решава конфликтите. Хубав, лош – закон. Ние не виждаме приложението на законите. Аз даже някъде бях казал по някаква телевизия, че според мен е време до следващата част от мандата, който му остава на това Народно събрание, да не прави нови закони, а да започне да контролира за изпълнението на старите закони, защото имаме трагично несъответствие в изпълнението. Ние нямаме нужда от повече закони, имаме нужда да се изпълняват старите закони. Това между другото преди десетина дни го чухме от устата на нидерландския министър-председател. Той каза: "Въпросът не е в това, какви закони имате, а как ги изпълнявате“, когато се говореше за "Шенген“. Той в прав текст го каза, у нас пак не се прояви разбиране – ние сме изпълнени всичко. Не, ние имаме написани закони, но имаме тотално неизпълнение на тези закони.

Как да очакваме, проф. Халачев, че законите ще се изпълняват, след като самите институции не го правят?

Така, ако ние седим и очакваме, имаше една пиеса навремето "В очакване на Годо“, едни хора седяха и чаках да мине някой, не го знаеха кой е – ако така очакваме, просто няма да дочакаме. Аз призовавам хората, особено тези, които са по-отговорни, които живеят активно, не само пенсионерите, а тези, които живеят активно, да се включват в тези избори, защото колкото по-активно се включват, толкова повече ще се чува техният глас. И само така може да стане. Ние не може да чакаме да дойде някой отгоре, като едно време в античните трагедии накрая Господ да дойде от небето, за да ни реши въпросите – няма кой да ги реши, ние трябва да си ги решим. Колкото по-отговорно го правим, да се научат, нека да четат хората, да гледат, да гледат, да изискват – между другото, тука е много важно да изискват от нашите политици да си служат добре с думите. Аз съм се наслушал на глупости, казани от политици, и то върховни  администратори, върховни политици, и си задавам въпроса: а бе, тия хора не са ли се учили как да говорят, защо използват думите така, че никой не може да разбере, какво се казва. А всъщност животът се управлява в обществото с думи, не с тояги, не с камшици – с думи. И ако те не могат да говорят хубаво, как да очакваме, че те ще кажат, какво искат да направим? Ето това е, което ние непрекъснато трябва да повтаряме. И тука между другото огромна роля има интелигенцията. Интелигенцията е призвана да показва на другата част от обществото как да работи, как да говори, как да се държи, а не само да се подсмихва и да създава вицове от ситуацията.

Какъв политически пейзаж се оформя след двата тура на местните избори?

Ами нека още малко да се огледаме. Не мога да кажа точно, какъв е политическият пейзаж, защото на много места ето, примерно спечелва представителят на ПП-ДБ, ние не знаем той какво политика ще прокарва, защото ПП-ДБ нямат някаква откровена политика, да кажат: "Ние ще национализираме, ние ще приватизираме или какво“ –  те говорят общи приказки. Нека да видим дадения кандидат в дадения град, а даденият град много скоро ще му постави някакви рамки, защото аз като слушах от Велико Търново, от Русе, откъдето и да е, като питат новите кметове: "Какво ще кажете?“, той почва: "Имаме улици да оправяме, има магистрала да строим, имаме училища, имаме задачи – т.е. това са задачи ежедневни, те нямат нужда от думи, имат нужда от действие. И да видим как ще действат тези нови хора и ще разберем дали новият пейзаж е пейзаж на строители, градители, хора, които искат да установят в своето родно място морал, отношения, сигурност на полиции и т.н., или са просто временни изпълнители, които искат да участват в харченето на едни пари. Тепърва ще видим.

Как се проявиха партийните лидери в хода на кампанията и по време на изборите?

Партийните лидери са точно като участници… Аз мога да кажа например как се проявиха,  тъй като аз защитавам "Левицата“, мога да кажа как ние се появихме –  ние подкрепихме в София много ясно и категорично Ваня Григорова, по места имаме сериозни успехи, сериозни разбира се относително, тъй като сме не много голяма, не много мощна партия. За другите лидери: всеки правеше и грешки и глупости, може би е правил и полезни неща за своите избиратели, не съм ги анализирал и честно да ви кажа не съм се и задълбочавал в някои техни изказвания. Защото ето например лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов – оня ден всички видяхме: сутринта каза едно, на обед – друго, вечерта – трето. Как да го анализирам? Тука работата е за психолог, не е за политически анализатор.

Кой е вашият герой? Вие подкрепихте Ваня Григорова, тя ли е вашият герой на тези избори?

Да, определено Ваня Григорова проведе много добра кампания. Тя искаше и все още иска, защото тя ще бъде в Общинския съвет, надявам се там да работи, та тя иска да направи нещо добро за София, тъй като София е тежко управление – който и кмет да дойде, той ще има много проблеми. И Васил Терзиев, да е жив и здрав, той ще има страшно много проблеми. Защото София е презастроена, София е разкъсвана от тежките лобита на строители, на други хора, които имат интерес да строят и да получават пари. Виждате, какво става с ремонтите, виждате, какво става с градинките, това са все тежки, изключително тежки проблеми, които ще трябва да се решават, като се отказват много неща на силните финансови лобита. Ваня беше готова да го направи. Тя е борец, който е готов да прави такива неща. Така че аз действително я подкрепих, чисто по човешки се радвах, че освен това е една амбициозна жена, човек, който е работил в тези сфери. Но народът това пожела: "глас народен – глас Божи“. Да видим какво ще стане по-нататък.

По данни на ЦИК, 151 млн. лева е цената на балотажите в неделя. Цялата сума за изборите в последните две години е над 600 млн. лева. Като имаме предвид, какви са резултатите, струваха ли си тези пари?

Определено аз първо не знам, защо са толкова много. На мен 600 милиона ми изглеждат страшно много. Не знам, защо са толкова, за какво са давани, къде са отивали. Аз мисля, че трябва да се направя анализ за този тип разходи, и той колкото по-скоро се направи и колкото по-скоро стане обществено достояние, толкова по-скоро ще знаем, дали са много или малко. За да имаме добро управление, за да имаме местна структура добре работеща, да имаме добре работещи общини, може би 600 милиона не са много. Но нека да видим дали това е целта, да не би от тези 600 милиона половината да се отишли в плащане на наеми, в даване за тези машини прословути, които един Господ знае, колко струват вече, ние толкова пари сме платили за тях, а ето, непрекъсна има оплаквания: една работи, друга не работи, някъде пуска празни бюлетини. Въобще ние все още не можем да анализираме докрай това, което сме имали. Нека да се направи анализ, и аз препоръчвам и призовавам Сметната палата да излезе колкото се може по-скоро с разбивка на тези резултати, нека хората да видят за какво са дадени парите и какво са получили срещу тях. Това е много важно. Вие хубаво поставихте въпроса и аз се надявам, че той ще бъде решен от съответните органи. Не го ли решим, ние все едно не сме правили избори. Просто сме ги хвърлили тези пари в огъня, и каквото става, да става. Така че абсолютно сте права, и аз се надявам много журналистите да си дойдат на мястото и да поискат отчет от държавата.

Как ще е повлияят изборите върху работата на правителството и управлението на страната?

Най-правилният отговор е: един Господ знае. Защото аз не съм убеден, че примерно ето, кметът на София, който е от ПП-ДБ, дали той ще влияе по някакъв начин на политиката на правителството, или той ще се занимава само с проблемите на София, строителни и всякакви други, които не са малко, дали като цяло ще успее правителството да използва своите ресурси в общините, за да получава нещо, и аз не знам какво, тъй като аз не виждам общонационална политика до тоя момент. Ние нямаме общонационална политика, която да е провъзгласена от това правителство в областта на енергетиката, което е много важно, нямаме общонационална политика в областта на индустрията, освен това, че се говори за някакви бъдещи невероятни, не знам си какви паркове, невероятни, технологични, аз не чувам нищо конкретно. А ние имаме да правим много неща. Аз например до тоя момент не съм чул ние ще правим ли магистрала "Хемус“, няма ли да я правим, тия пари, които сме дали – 0.5 милиарда, ще отидат ли за това или те са вече дадени и няма да си ги искаме, някой ще съдим ли, друг ще връща ли пари. Вие да сте чули такова нещо? Аз не съм чул.

Не, не, не.

Ето, е как да повлияем ние на правителството, като то не ни казва, какво ще прави. Аз не съм чул. Програмата на правителството е много хубава, зелена, зелена, био и т.н., но аз не съм чул досега нищо конкретно. Те минаха вече 6 месеца, откакто това правителство работи, аз не съм чул досега някаква дата, да кажат: "Вижте какво, до 1 май ние ще направим това, до 1 юни – това, до 1 август – това“ и т.н., за да знаем ние, какво прави правителството. Общо взето то непрекъснато се оправдава с това, което е направено, или с това, което другите не са направили. Аз не виждам някаква ясна програма. Или чувам тук за данъчната политика – добре де, ние преди 3 месеца говорихме, че имаме страшно много излишъци в бюджета, сега изведнъж се оказа, че имаме дефицит. Някой може ли да обясни, за какво става дума, ясно и разбрано, не с общи приказки и с дълги тиради, както провинциални адвокати го обясняват, така че никой да не може да разбере? Ясно и разбрано. Ако не могат да говорят, да кажа друг да говори, но ние искаме да чуем ясно и разбрано. Разберете, хората имат тотален недостатък от ясно, правилно и определено говорене с подлог, със сказуемо, не с безкрайни определения, които не означават нищо. Просто и ясно.

Мога да ви кажа съвсем професионално, за да подкрепя вашата теза, гражданите имат нужда от информация, а не от общи приказки и мъгляви формулировки, които им се хвърлят за залъгалка. Между другото, стана ясно, проф. Халачев, че държавата ще изтегли 2.3 млрд. лева заем, пореден. Защо, за къде, за какво?

Аз не съм против заемите, но нека да знаем за какво отива този заем.

И защо се стигна до него?

Да, ето, нека да обяснят ясно, кратко и разбрано. Както във вашия личен бюджет вие може да обясните, къде ще използвате тези 1000 лева, които имате в момента, така и министърът на финансите трябва да обясни,  къде ще използва тези 2 милиарда, които има в момента.  Те е ясно, иначе няма смисъл да се теглят тези пари. Ако ние това не може да обясним на хората, ами по-добре да си отидат тези и да дойдат други. То между впрочем този разговор се води вече. Аз не знам по какъв повод, непрекъснато има вотове на недоверие, но аз бих поискал вот на недоверие за неясното формулиране на политиката на правителството. Ние нищо не разбираме. Ето виждате, две седмици се води този нещастен смехотворен дебат за това: кой какво е направил в нощта на изборите, там преди изборите с тези машини, и никой досега, само един, мисля че беше вчера, бивш шеф на ДАНС обясни, какво е трябвало да стане и защо ДАНС е направил така, и защо ЦИК – иначе, какво трябваше да направи премиерът – ясно, разбрано, с цитиране на закона. Всичките други, и премиерът, и журналистите, и ръководителите на партии, обикалят около всичките проблеми без да назовават истинските действащи лица. Това е смехотворно. Даже не е драматургия, това е антидраматургия. 

Каква цена плаща обществото за своето незнание?

Обществото винаги, винаги когато не мисли, когато не действа така, както трябва да действа, плаща огромна цена за това, че не знае. Но както е казано: незнанието на закона не те оправдава. А тука незнанието за това какво става в твоя роден град, ако ти в твоя роден град, който се стои от 20 000 души, не знаеш, кой заслужава да бъде кмет, за какво си живял досега? А младите хора, нали, има там по-възрастни, да им кажат: "Елате тук да ви кажем, кой е най-удачният кмет“. Няма значение от коя партия е – кметът на града в момента, в който бъде избран за кмет, той представа да бъде ярка политическа фигура, без значение кой го е предложил, защото той се грижи, той става стопанин на града. Той отговаря за всичко, където в града хората имат проблеми. Навсякъде, ако проследихте в тези седмици на избори, интервютата в градовете с обикновените хора бяха: това трябва да се направи, това да се постигне, да се ремонтира, да ни направят онова. Това искат хората. Тях не ги интересува, коя партия ще го направи. И затова хората, които в местните си градове, изключвам столицата, тя е малко по-особен обект, но в малките градове, другите, хората би трябвало да знаят и да искат от своите кметове това, което трябва да се направи. Ако те не искат, не трябва и да се сърдят след това. Ето това е моят апел към хората: гласувайте, за да имате право след това да искате.

Провалихме ли се с демокрацията или не я разбрахме?

Не, вижте сега, демокрацията – тя е особено понятие. Ние дълги години си говорихме:  преход, преход, преход, и сега даже виждам някои: "Кога ще свърши тоя преход?“. Преходът свърши 2002-ра година. Тогава ние имахме за трети път избран президент демократично, имахме 100% приватизация. Т.е. задачите, които си бяхме поставили след 89-та година, бяха изпълнени 2002-ра година. Друг е въпросът, че ние не попаднахме в Швейцария, както много хора си мечтаеха, а попаднахме в Колумбия. Колумбия е демократична държава, която никога не е имала социализъм, и там винаги е имало пазарна икономика, но кой знае защо в ония години тя беше символ на корупция, на грабеж и т.н. Казвам Колумбия, защото писателят Маркес го споменава в своя книга и казва: "Трагедията на Колумбия беше, че народа беше социално покварен. На младите хора им обясняваха, че по-лесно се живее като крадеш и убиваш, отколкото като учиш и работиш. И те го бяха разбрали така.“ И у нас за съжаление беше насладена тази криворазбрана есенция на капитализма, че трябва да взимаш пари, че трябва да си успешен на всяка цена и т.н., и тя ни доведе до тук. Демокрацията съществува, защото ето, ние провеждаме избори, но за съжаление резултатите от демокрацията не се чувстват така, като се чувстват в Швейцария или къде и аз не знам, в Швеция.

Ами ето, илюстрация на това, че парите купуват всичко, са и тези последни избори.

Да, за съжаление тука виждаме страшно много лошо изразходвани пари. Казвам лошо, защото когато се дават пари за лоши неща, те не носят добро на хората. Може би някой нещо ще спечели и ще вземе власт и т.н., но като цяло те са все едно, как да ви кажа, все едно да вдигнете шлюза на един язовир и да кажете: "Ето, напояваме“ – водата ще отиде, ще направи наводнение, ще измие цялата почва и т.н. Това не е напояване, това е бедствие. Ето това бедствие беше допуснато в България с изтичането на толкова много пари към населението за купуване на гласове, за какво ли не, за съжаление.

Ако трябва да ги оприличите с метафора, какво ще изберете за тези местни избори?

Аз ви казах, местните избори бяха един трагикомичен фарс. Фарс, защото те подмениха изцяло драмата на избора – нали,  в един избор има драма: единият печели, другият губи,  честно, почтено, с политика и т.н. А тук ние през цялото време гледахме някакви подхвърления, някакви неясни намеци, някакви общи приказки, като че ли клоуни си  играеха с топки. Ето затова е фарс. А трагикомичен е, защото хората отначало се смееха, повтаряха вицове и псуваха, а след това ще плачат. За съжаление, това е резултатът. Дано, все пак на някои места поне да е имало истински добри кандидати за кметове, които да работят добре в общините, та поне тия хора да видят за какво става дума, когато има добър кмет.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Цоня Събчева