Проф. Михаил Константинов, дългогодишен заместник-председател на ЦИК, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Проф. Константинов, каква оценка бихте поставили вие на ЦИК за организацията на местния вот? 

Нормална оценка. Да кажем 4-.  

4-? 

Да. Което е добра оценка. 

Така е, да. Въпреки че знаете, имаше отново доста проблеми с машините и с машинното гласуване. Дали се обърка народът какво точно да прави, според вас? Видяхме, избирателната активност не беше никак висока. 

Тя няма как да е висока, като за три години правихме шест пъти избори. Просто не ходят да гласуват, така че не виждам каква висока активност да очакваме. Напоследък на национални избори гласуват точно по 2,7-2,8. Така че в момента това излъчва българският народ – около 40% избирателна активност.  

Какви контури се чертаят в момента от тези резултати? Накъде отива България, какви пътища поема? Имаме промяна.

Нищо драстично не е променено. Специално на първия тур нямаше никакви изненади от това, което се очакваше. На втори тур видяхме някои безспорно изненадващи резултати. Някои дългогодишни кметове не успяха да се класират. Тук визирам Община Кюстендил, Община Пазарджик и други по-малки. Но в крайна сметка, няма вечни управления. Самият ГЕРБ вече навърши 18 години на власт и започва да отстъпва някои от позициите си. Така че неща да кажем още веднъж – нищо драматично не се е случило, животът продължава. Хората са уморени от избори и 4 от всеки 10 от тях отиват да гласуват. 

Видяхме в София наистина беше много интересно, до последно не знаехме реално кой ще бъде кмет на столицата, защото резултатите на г-н Терзиев и г-жа Григорова бяха много, много близки като цяло. 1% и няколко хиляди гласа. Заради този проблем с машините според вас необходимо ли е да се направи едно ново преразглеждане на всички гласове? 

Като цяло изненади няма. България си се развива нормално. Ще видим какво ще направят новите кметове и новите общински съвети и да им пожелаем успешна работа. Стига с тоя драматизъм, нищо особено не се случва в България. Страшните неща се случват извън България. 

Да, и геополитиката беше намесена в местните избори, като казахте извън България. 

Как да не се намеси?! 

Искам да изтъкна един много важен факт, който тук някак си се прескача. Ниска активност, та ниска активност. На 29 октомври гласуваха малко над 2,7 милиона души. Така, я да видим колко са гласували на 11 юли 2021 г., т.е. преди повече от три години, преди повече от две години, при това на парламентарни избори – отново 2,7 милиона души. На последните четири-пет избора, национални, гласуват по 2,7-2,8 милиона души. Така че изобщо не може да говорим за ниска избирателна активност специално на тези избори, а за една трайна тенденция. В момента това е максимумът – 2,7 милиона. Повече българи не желаят да гласуват. 

Откъде идва според вас това нежелание? Ето, имаме промяна в столицата най-вече, в една Варна също така, нова партия е на власт – "Продължаваме промяната“. 

Първо искам да кажа, че този резултат – около 40% избирателна активност, е характерен за цяла Западна Европа, с малки изключения. В Германия гласуват малко повече, иначе общо взето, даже някъде гласуват 30% от избирателите. Просто хората са отвратени, не от демокрацията изобщо, но да кажем от този виц демокрация, който ние практикуваме. Те гласуват като луди, по три-четири пъти на годината при нас, хайде да са по два-три пъти, и не виждат съществена промяна нито в начина си на живот, нито в качеството на нашите политици. И те вече съвсем основателно решават, че няма смисъл да гласуват. И така изводът е, че в последните три години близо гласуват 2,7-2,8 милиона българи. На първи тур на тези избори на 29 октомври гласуваха също толкова – 2,7. Няма много, няма малко. Толкова са българите, които гласуват. 

И ако погледнем пак към София, там, знаете, бяха много близки резултатите. Преди малко аз ви попитах нещо, но сигурно не ме чухте – при тези близки резултати между Васил Терзиев и Ваня Григорова според вас редно ли е да се поиска отново преброяване на гласовете? Защото имаше и подобни коментари. 

Според мен това е резултатът, но ако искат, имат право, т.е. могат да поискат подобно нещо и ако съдът прецени, Върховният административен съд, той ще нареди повторно преброяване. Слава богу, бюлетините се пазят, винаги може да се направи проверка. Аз не мисля, че има съществени грешки при преброяването. 

Поставихте оценка "Добър“ 4 на изборния процес и организацията му. А какво бихте казали за сглобката, тази сглобка, която толкова много се коментира? Бойко Борисов доста остро разкритикува тази сглобка от Пловдив. 

Не, вижте, мен коментарите на политиците, откровено казвано, не ме интересуват, защото те днеска казват едно, утре – друго. 

Ами така е, виждаме го всеки ден, да. 

С тази сглобка двете основни политически сили ще имат общо 37 общински съветници в София. Чух, че един от видните политици на "Промяната“ твърди, че нямало да има сглобка в София. Тогава искам да му кажа, щом няма да има сглобка в София, ще трябва да направи коалиция или с БСП, или с "Възраждане“ – да си избере какво точно иска. Значи пред победителя в тези избори, който е ПП-ДБ, са тези две възможности. Подобна коалиция от 37 общински съветници – ако играят заедно с ГЕРБ-СДС. Коалиция с 32 общински съветници – ако играят с БСП. И коалиция с 31 общински съветници, ако играят с "Възраждане“. Това са възможностите. Други такива действащи коалиции аз не виждам. Напомням, че общинските съветници в София са 61, така че 31 е най-малкото възможно мнозинство. 

Въобще, сложни задачи и шарен местен парламент наистина. Имаме ли патова ситуация в момента в столицата?

Не, изобщо, изобщо не е патова. Това, че някои наричат управлението "не коалиция“ и си измислят някакви термини, това са приказки. Очевидно България се управлява от коалиция. Как ще я наричат си е тяхна работа. Това е действаща коалиция, която на всичкото отгоре, се подкрепя и от ДПС и имат конституционно мнозинство, което не се е случвало толкова често в най-новата ни история. Така че след като има коалиция на централно ниво, не виждам никакви причини да няма и на по-ниското ниво, на ниво общини. То така и ще стане. Общо взето, ние в момента – щем, не щем, ще си играем по тоя начин, защото никой няма да позволи на президента Радев три месеца да управлява страната в служебно правителство.

Така че е ясно, че тази сглобка ще се крепи. Поне докато се реши проблема не толкова с Украйна – с Украйна, ясно, той се решава вече, колкото с Близкия изток, където става все по-страшно. Искам да ви припомня, не знам дали го казахме в ефир това нещо, че Израел е ядрена държава с 50 атомни бомби, част от които са на самолети F-16 и които непрекъснато се намират във въздуха. Ако го нямаше това ядрено оръжие, Израел щеше да бъде просто пометен с груба сила от заобикалящите го 200 или 300 милиона араби. Там не бива да се позволява стигане до ядрена ескалация. Няма смисъл да обяснявам защо. В същия тоя момент Турция се проявява като не особено стабилен член на този фланг на НАТО. Нещо повече – Турция откровено заплаши Израел с нападение. Разбирате какво означава това нещо. Така че никой няма да ни позволи тук да си играем на вътрешни борби и да си правим избори. Ще стоим на фланга и ще пазим НАТО, това е нашата задача. 

Между другото, знаете, че премиерът акад. Николай Денков е в Израел. Нетаняху се обърна към него с думите, че тази битка е и "ваша“, той му каза. "Това е война на цивилизацията срещу варварството.“  

Това отново са големи думи, няма да ги коментирам. Тези думи на Нетаняху означават, че той осъзнава точно това, за което ние в момента си говорим – че Южният фланг на НАТО е разклатен заради специфичната позиция на Република Турция и поради това значението на България силно нараства. Да се надяваме, че нашите политици го разбират това нещо.  

Да обобщим нашия разговор: България след местните избори.

България продължава своето демократично развитие и нищо фатално не се е случило. Едни управленци се сменят с дуги управленци и животът продължава. Това е.