Политологът проф. Румяна Коларова в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" (бел. ред. интервюто е проведено на 22.05.2023 г.)

Проф. Коларова, на какво прилича цялата тази обстановка у нас? Всички пътища към ротационен кабинет с втория мандат как ви изглеждат и до какво според вас ще доведат? 

Явно, че това е търсене на приемлив компромис и това търсене в никакъв случай не беше лесно. И да се надяваме, че в опита да се приеме, да се постигне този взаимноприемлив компромис, ще се използват добре познати институционални решения, които се прилагат в други демокрации. Разбира се, че те не са така в рамките на нормалната политика. Това са кризисни решения, тогава, когато трябва да се постигне договореност между силно противопоставени политически партии. Мисля, че вече моите колеги многократно са коментирали – в момента в Румъния има такава договореност постигната, в Израел не много успешно бяха постигнали такава договореност за ротационно министър-председателство. Така че важното е да се каже, че това е един все пак приет и познат модел за решаване на подобна ситуация. 

Иновативен обаче за България и наистина е много интересно на всички нас как ще се осъществят тези неща. След заявката за ротационен премиер, проф. Коларова, смятате ли, че е възможно да изпълнят мандата си, четиригодишния си мандат, или напротив – с по-малък период предвиждате да бъде такъв кабинет? 

Вижте, те първоначално бяха направили заявка, че ще се ротират през шест месеца. Сега разбирам, че новият обявен период е девет месеца, което означава, че малко се продължава хоризонтът. Аз мисля, че то може би е свързано и периода, все пак мисля, че декември не е много хубаво време за ротация – знаете, край на година, начало на бюджет. Въобще може би февруари наистина е по-удобно като време в годината, когато може да се извърши такава ротация. Но най-общо това, което искам да подчертая – че смяната на изпълнителната власт на кабинета, значи кабинетни промени в рамките на един и същ парламентарен мандат са не само най-нормалното и естественото за парламентарните режими, но това е и смисълът на всяко едно парламентарно управление.

Разбира се, че когато има стабилност, когато имате еднопартийни кабинети или устойчиви коалиции, може да има кабинет или министър-председател, който да изкара повече от един мандат, но като цяло смяната на няколко министър-председатели в рамките на един парламентарен мандат е най-голямата сила на парламентарното управление, защото то дава възможност за много адекватна и ефективна институционална адаптация към ситуация на политическа криза. От тази гледна точка, всъщност какво се договарят двете партии? Те предварително се договарят, че в рамките на един парламентарен мандат ще има поне една смяна на министър-председателя и на кабинета. То няма да е на всички министри, но на министър-председателя, което означава друг кабинет. Аз много често давам пример с Италия, където в рамките на един парламентарен мандат понякога има четири кабинета, които се сменят.

И това е начинът, по който държавата успява не само да се адаптира към политическата криза, но много ефективно да премине с важни, стратегически решения, защото в основата на един консенсус стои подкрепата на няколко партии за едно стратегическо решение. В случая ясно е, че ще трябва трудни решения да се взимат, и е важно да има устойчиво парламентарно мнозинство, защото всички сме наясно, че кабинет, експертен кабинет на малцинството, който почти беше договорен от ГЕРБ, няма да има това устойчиво мнозинство, което в този случай очакваме да се формира. 

Заговорихте за трудни решения. Малко ще променя посоката на нашия разговор. Вие сте бивш министър на образованието и науката в служебно правителство на България с премиер Георги Близнашки. Преди няколко дни ректорът на Тракийския университет си прекрати предсрочно мандата – как реагирахте вие на тази новина? 

Аз мисля, че трябва да се реагира внимателно. В смисъл, трябва внимателно да се оцени, да се проучи. За мен все пак развитието на Тракийския университет, както развитието на всички университети, е позитивно. Реформата, която започнахме точно по време на служебното правителство на проф. Близнашки, беше ориентирана към прилагане на световни, универсални критерии към академичната работа, както преподавателска, така и изследователска в университетите. От тази гледна точка, за мен е изключително важно да видя какви ще бъдат следващите стъпки. Предварителни оценки не могат да бъдат направени. Казвам още веднъж: Тракийският университет е добре позициониран, това е хубаво, той получава своята… В смисъл, основната цел на реформата, която започнахме 2014 г., е всеки университет да има своята специализация, своето профилиране, да има така да кажем най-силно присъствие в онези сектори на образованието и науката, които са специфични за съответния университет, да ползва относителното предимство, което има, от дългогодишна работа в съответния сектор.

Защото след 1990 г., значи в момента, в който се освободи пазарът на образователната система, всички университети започнаха да се ориентират към специалности, към които краткосрочно имаше големи интерес, а пък това беше свързано с липсата както на добри професионалисти в тази област, така и с липсата на база – аз си спомням, имаше проблем дори с аудиториите. Докато сега вече, бих казала пета година, всеки един университет търси своята ниша, както и се стреми да се изкачи нагоре в световните класации, да отговаря на някои универсални критерии. Мисля, че Тракийският университет също има тези приоритети. 

Питах ви по-скоро за това, че мандатът не е изтекъл на ректора и не са налице причините за предсрочното му прекратяване. Имаше някои изказвания, че едва ли не той си наглася следващия нов четиригодишен мандат и че това се е превърнало в една практика.  

Не знам доколко е практика. Сега в края на краищата, всеки университет има автономност и самоуправление. Ако преподавателите, ако общността на преподавателите в съответния университет е готова да гласува за ректора, никой по никакъв начин няма легитимността да го оспори. Аз тук искам да подчертая, че общото събрание на всеки един университет реално погледнато взима автономно решение, а мисля, че предварително да се коментира не е много коректно – това е да правим предположения за предизвестен резултат от едни избори. На мен все ми се иска да вярвам, че академичният дух предполага обсъждане, предполага няколко номинации, алтернативни номинации, които трябва да бъдат обсъдени, и съответно да се вземе адекватно решение. Още веднъж искам да подчертая, че основата за подкрепа или не на един кандидат е именно резултатите, това, което е постигнато – дали има проекти, колко проекти има, дали има устойчивост в броя на кандидат-студентите, публикациите как се движат. Всичко това е много важно, така че според мен все повече и повече преподавателите ще се ориентират с оглед на това. Защото виждате, все пак и реформата, която върви в сферата на висшето образование, тя обвързва заплатата, възнагражденията, които получават и преподаватели, и служители, с резултати. Така че според мен това е един позитивен процес, ще видим как ще се развие. 

Да, темата е важна, следи се с интерес от ректори и на други висши училища.

За мен трябва да се коментира, но без предразсъдък и без предварително да се оценява развитието. Просто трябва да бъде предмет на дебат, в това съм убедена.