Проф. Христо Смоленов, експерт по антитероризъм, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Трагедия в Сеул, Южна Корея – над 150 души загинаха втурнали се да празнуват Хелоуин. Как се е стигнало до това огромно нещастие не е ясно. Какво показват действията на хората, впуснали се да празнуват като за последно? Темата ще коментираме в следващите минути с експерта по антитероризъм проф. Христо Смоленов. Добро утро.  

Добро утро на вашата аудитория и на вашия екип в навечерието на Деня на будителите.  

Проф. Смоленов, Хелоуин отне живота на 154 души в Сеул, млади хора на по 20, 30 години. Как реагирахте на тази трагедия, как си обяснявате случилото се?  

Първо, трагедията е очевидна и е много тягостно човек да я разбере на фона на очакванията на млади хора да празнуват, на стремежа им да са заедно, да общуват. Всичко това са човешки ценности, които за съжаление по света шестват в доста преобърнат наопаки вид. Боя се, че тези млади хора са станали жертва на всеобщата меркантилност, която характеризира сегашния свят и води до ашладисването на едни или други ценности, форми на забавление, независимо от контекстна, от традиционния контекст, понякога в разрез с традиционния контекст. Но в случая става дума за нещо, което на пръв поглед е съвършено случайно – събирането на хиляди млади хора в една не особено широка улица, в която от двете страни на улицата продължават да прииждат, да прииждат млади хора, превъзбудени може би от употребата на наркотици, защото съм убеден, че когато има големи събирания на млади хора, сред тях щъкат дилъри на дрога и подобни мероприятия се опорочават по определения, където и да било, и в далечния Изток, и в далечния или по-близък Запад. За съжаление, в нашата страна, макар че тук интензитетът на подобни издънки е много по-малък.  

Имаше такива слухове, че блъсканицата е тръгнала, защото се заговорило, че в един от клубовете раздавали наркотични бонбони. Имаше такива слухове, да.  

Това са слухове много близки до действителността, бих казал те са достоверни. Това, че бяха замазани с един друг доста тромав опит да се намери причина, а именно, че в един от клубовете се появила видите ли някаква от местните звезди, и хората се втурнали в коленопреклонен екстаз, едва ли не както обикновено фенките посрещат появата на актьори на червения килим в Холивуд. Мисля, че тези неща показват една тъжна действителност и са симптом за нещо тягостно, а именно дори забавлението на младото поколение, да не говорим за плахите опити да намери работа по вкус, по стремежа си по реализация, тези начини на забавление се експлоатират в рамките на една световна мрежа от така да се каже търговия не само с власт, но и с илюзии. Боя се, че наркозалисията по света продължава да шества в необуздани формати, а борбата срещу наркозависимостта не е стигнала доникъде. Спомням си със съжаление как Бил Клинтън преди много години, може би 20-на даже години, обяви война на наркотиците. Е, искам да попитам докъде стигна тази война? Доникъде, до под кривата круша, до под сенките на една мрачна действителност, в която организираната престъпност властва в големите градове именно със силата на наркотиците и тяхната мрежа от разпространители. И се получава така, че понякога правоохранителните органи работят като че ли затваряйки си очите за жестоката действителност, която цари там.  

Но, проф. Смоленов, 24 часа преди трагедията е имало предупредителни сигнали, че празненството привлича опасно голям брой хора. Въпреки това обаче се събират над 100 000 души.  

Натикани са били така, че да не могат да мръднат – някои са се задушавали, някои от стрес от сковаността са падали, или всъщност не са могли да паднат поради огромната концентрация на наблъскани един до друг хора. И те продължавали да идват, и идват с едно бих казал непонятно лековато чувство за липса на опасност – нещо, което още веднъж ви казвам, характеризира някои от съвременните форми фармакологично въздействие върху нервната система на хората. Това го виждаме понякога дори по време на военни действия, по време на терористични актове когато терористите са наблъскани с наркотици, които им позволяват да действат физически адекватно, но психически те са тотално неадекватни, загубили са чувство за ориентация, загубили са чувство за страх, който е един много важен ориентир на човешкия организъм да се пази. Това, което смятам, че както борбата с тероризма се оказа след 20 години война в Афганистан пълен провал, така и борбата с наркотиците се превръща в глобален провал. И обяснението за мен е едно: тези борби и срещу едното, и срещу другото се водят не за излекуване на човечеството и изличаване на съответните дразнители – наркотиците и тероризма от картата на нашата глобална действителност, тези войни се водят за монополизиране на контрола и върху тероризма, и върху наркотиците. И тези, които монополизират контрола, са обикновени монополисти, търгаши в най-баналния смисъл на думата, но те разполагат с такива огромни ресурси, че не е проблем да рекламират своите дейности и да намират мисии за тяхното провеждане като мероприятия, като едно перманентно "забавление“. Боя се, че те разполагат с такива чудовищни финансови средства, че борбата срещу тях изглежда наивна, идеалистична, обречена. Ако ние не направим нещо, светът след време ще прилича точно на тази улица в Сеул, натъпкана до невъзможност от хора, които в крайна сметка са обречени.

Боя се, че светът трябва да се стресне и от това обстоятелството, защото младото поколение става жертва на много сериозна манипулация, която се стреми да извлече от него всички ресурси под формата на забавление, под формата на екзотични увлечения, включително и това да се блъскаш с наркотици. Боя се, че младото поколение е определено в перспектива като глобалната жертва на това, което всички виждаме. И докато е интензивна енергията в това младо поколение, докато то иска да консумира все повече и повече забавления със съответните притурки към тях, със съответните гарнитура от фармакологично заострени препарати, боя се, че дотогава ние ще бъдем в опасност като човечество и все повече ще приличаме на корпоративно маймунство, което не може да излезе от капана. Знаете ли как ловят в Далечния Изток маймуни – клетка с тясно разстояние между металните пръчки, в клетката орех, маймуната си прокарва отворената ръка, лапа, но тя е ръка, защото много повече прилича на човешка ръка, хваща ореха, и вече когато го държи, не може да си измъкне обратно ръката и не се сеща да пусне, да захвърли ореха и да се освободи – продължава да стиска този орех и стои в такъв капан. В това положение е съвременната младеж. И аз бия тревога – симптомът на Сеул 2022 година е страшно характерен за всички. 

Нека да отбележим, че това е първото разрешено публично събитие от 3 години насам без почти никакви КОВИД ограничения, първото от началото на пандемията от коронавирус, започнало в края на 2019 година от китайския град Ухан. Проф. Смоленов, жажда за живот, липса на възпитание, какво друго виждате тук?  

Първо ще кажа, че началото на КОВИД епидемията беше преписана на град Ухан, но ние не сме сигурни, че лабораторно пипнатите патогенно модифицирани организми не тръгнаха по света по волята на патогенно модифициран глобален елит, който се занимава с така да се каже генната ножица и съответно с моделирането на нови агресивни видове вируси и на други места по света. Стигнаха до съзнанието на хората данните за това, че дори института на прословутия д-р Фалучи – шефът на институцията, която би трябвало да се бори със заплахите от такива вируси, прословутият Фалучи, с когото даже Тръмп влиза в конфликт, а после сенаторът Рандал Пол влезе не само в конфликт, а го разобличи пред комисия на Конгреса на САЩ. Мисля, че нещата със заразата, глобалната манипулация, свързана с КОВИД тепърва ще се изясняват. И аз съм много по-близо до вижданията на един велик вирусолог, откривателят на вируса на ХИВ, между другото, великият изследовател.

Аз съм дълбоко убеден, че там има и намеса на някои не особено чистоплътни намерения. Просто в този смисъл искам да кажа, че стремежът на младото поколение да се изключи от монотонността на меркантилния свят около него е разбираема. Това също е форма на протест, това също е желание за излизане на някакъв нов хоризонт. Разбирам тези млади хора. И трагедията е още по-голяма, защото техният естествен порив да се освободят от фалша и лицемерието на този свят, ги тика в тази посока. Но някой злоупотребява с това. Говоря за Люк Монтание, един забележителен учен, когото аз лично познавах. Това е човекът, за който ви казах преди малко. Хора като него не получават възможността да говорят по медиите. Той беше 2 години едва ли не забранен във всички електронни медии, защото говореше за КОВИД неща, които съвсем не бяха по вкуса на тези, които може би са поръчители за създаването му.  

Проф. Смоленов, още едно трагично събитие отбеляза вчерашния ден. Вие сте експерт по антитероризъм, затова бих желала да чуя вашия коментар. Над 100 души загинаха в атентат в Сомалия, а 300 са били ранени. При атака са използвани 2 коли бомби, които са се намирали пред Министерство на образованието на столицата на страната Могадишу.  

Това е още едно потвърждение на факта, че някой се цели в младото поколение. Защото образованието на младото поколение е първото условие за излизане от капана, в който се намира. Помните, капанът с маймуната и ореха. Боя се, че както Сеул, така и Могадишу са симптоми на предстоящи огромни проблеми. Специално Сомалия е една страна разнищена от тероризъм, в който е инвестирано години, десетилетия наред. Интересите там са злокобни, защото са доведени до оголено, кръвожадно развитие на нещата, а от друга страна до чудовищна бедност и глад, които подхранват тероризма и създават условия там да се наместват и да пускат корени различни крайни екстремисти, направо терористични организации. Боя се, че някой се е вгледал в Африканския рог – така се нарича цялата тази геополитическа дестинация, с възможността чрез действията на сомалийците да се предизвика огромен транспортен, комуникационен и всякакъв друг проблем за цялото корабоплаване, което минава през Суец, после и през Червено море. Боя се, че там скоро ще има много по-драстични военни действия. И в този смисъл искам да кажа едно: всички тези неща, свързани с тероризма, с регионалните конфликти, дори с по-големите войни, които виждате се развихрят дори на територията на Европа, говорят за това, че има сили, които са свързани с перверзната финансова система на света. Тази система е перверзна, тя е подобна на садо-мазо комплексите на някои болни индивиди.  

Финални думи.  

Световната финансова система, тя се самостимулира чрез насилие, включително и пиратите от Сомалия са във връзка с Лондонското Сити и с много от тези организации, които правят застраховка, презастраховка на корабите. Става дума за чудовищна далавера. Далавера е глобалният тероризъм. И борбата уж с него, е борба някой да монополизира и да канализира в свой интерес всички ресурси, които текат.

А понеже става дума за финални думи, да си спомним утрешния ден на будителите. Този забележителен народен будител, който основа вашата радиомрежа "Фокус“, да си спомним за Краси Узунов и да му кажем: "Вечна ти памет, братко! Ти продължаваш да се бориш с това, което си създал.“ Спомнете си за него и споменете това чудено достойно име в утрешния ден.  

Благодаря ви.