Проф. Георги Карасимеонов, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България". 

В сряда предстои гласуването на проекта за кабинет с министър председател проф. Николай Габровски. Според коментарите шансовете да бъде подкрепен в парламента варират между 20 и 50%, като преобладават песимистите. Ще има ли правителство с първия мандат? Анализът е на политолога проф. Георги Карасимеонов. Проф. Карасимеонов, защо имаме усещането, че политическата ни система, а с нея и държавата са в положение на цугцванг?

Да, имате предвид блокаж, казано с други думи. Да. Ами защото вече в продължение на близо 2 години и политическата, и в частност партийната система не може да осъществи една от своите основни функции, а именно да излъчи правителство, което да управлява страната. И това е много сериозен тревожен момент, защото вече се проведоха 4 избора, разбира се, единият избор доведе до формиране на правителство, но това беше твърде кратковременно. Т.е. в последните 2 години ние нямаме стабилна система на управление на страната, нямаме стабилно правителство, и това води до това усещане, за което вие казвате.

Ниски шансове за формиране на правителство срещу висока необходимост от политическа отговорност за това – как и кога ще излезе България от менгемето на въпросните крайности?

Сега тук има един възлов проблем, който е свързан с тази политическа криза в момента, която продължава вече немалко време. Това е, че се формираха два основни политическа блока условно казано в нашата политическа система, и това се пренесе и в парламента, между някои политически партии, които имат желание да преодолеят един модел на управление, който се утвърди през последните, бих казал, 30 години на Прехода. Модел, свързан с утвърждаване условно казано на  недемократични практики, най-вече с корупция, с утвърждаване на олигархични кръгове, които заобикалят демократичните ценности. И това доведе до създаване на атмосфера на негативизъм за една голяма част от българското население, от българския народ, от българското гражданско общество, което се изрази особено ярко на протестите през 2020 година. И това доведе до формирането на втория блок, който се противопоставя условно казано на статуквото, на този условно също казано мафиотско-олигархически модел на влияние и на налагане на недемократични ценности в страната. И тези два блока се намират в една относителна равнопоставеност така да кажем – никой не може да надделее в момента над другия и това води до блокаж на политическата система. И докато не се разсече този възел, т.е. докато не се стигне ясно до утвърждаване на демократичните ценности в България, до налагане на европейски модел на развитие, тази криза ще продължава.

Казахте, някои политически партии се опитаха да преодолеят утвърждението на модел, наложил се от 30 години насам. Но те направиха правителство, бяха 8 месеца и се провалиха. Защо?

Вижте какво, думата "провалиха“ е силно казано, защото за 8 месеца, особено правителство, което иска радикално да промени нещата, то не може да се изяви, то няма време просто. То не може да създаде елементарни условия, за да осъществи своята програма на реформи. Разбира се, бяха направени и грешки от това правителство, бяха направени и неща и политики бяха проведени, свързани с неопитността на новата партия "Продължаваме промяната“ особено, която е съвсем млада, неопитна в редица отношения политическа партия. Така че нека да не забравяме също, че не й дадоха и възможност. Аз споменах, че 30 години се утвърждава този олигархично-мафиотски модел, а той е много мощен, много силен, завладял е възлови позиции в държавата, и той много трудно ще позволи да му се подкопаят позициите. Така че серия от фактори се изявиха, които не дадоха възможност на тези партии, макар че те бяха една много сложна коалиция от 4 партии, да проведат каквато и да е по-сериозни реформи. Така че до голяма степен бих сложил в кавички думата провал, просто не им беше дадено, а и сложността на самата коалиция също така не позволи да се реализира по-сериозна политика.

Казахте, че трябва да се разсече Гордиевия възел – как?

Вижте какво, единият вариант е тези сили, които искат сериозна промяна, особено в утвърждаване на правовата държава, разсичане на корупционния модел, да получат по-голяма подкрепа от гражданското общество и да съумеят да създадат това правителство, което ще се ползва с подкрепата на парламента. Това е единият вариант. Другият вариант е обратният, негативният вариант, да бъдат тези сили принудени да се откажат от борбата си за реформи, да бъдат условно казано смачкани, и тогава ще гледаме отново стария вариант на управление в редица отношения на статуквото. И това са двата варианта. Противоречията между двата блока са толкова дълбоки, вие ги виждате и сега при сформирането на новото правителство, че в крайна смета този Гордиев възел, както вие казахте, може да се разсече само с налагането на един от двата блока – единният в положителен смисъл, другият в отрицателен смисъл.

Проф. Карасимеонов, ако погледнем сега към предложения екип на проф. Николай Габровски, те имат ли капацитет да извършат промени, ако бъдат избрани, ако им бъде гласувано доверие?

Не мога да ви кажа. Трудно е предварително да гадаем. Те предлагат осъществяването, вие виждате, на програма от 7-8 точки. Някои неща звучат сериозно. Но дали ще имат възможността да ги осъществят, дали ще имат силата, дали ще имат независимостта да кажем, щото трябва наистина за да осъществят сериозни реформи, те трябва да са независими от онези сили, които искат да ги спрат. Дали ще имат тази възможност, дали Габровски ще има достатъчно капацитет, аз не мога да кажа, защото виждам в това правителство много хора, свързани с предишни управления, с предишни политически сили, включително и с ГЕРБ. Така че съществуват доста условности, ако, както казвате, бъдат утвърдени. Но аз се съмнявам, че ще бъдат утвърдени.

Един въпрос, който може би е малко встрани от това, за което говорим – откъде идва тази мнителност у анализаторите, че чрез кабинета "Габровски“ Борисов се позиционира благоприятно за следващи избори, а и за след тях, че това, което се случва, е театър, че Борисов се гаври с политическите си противници, като ги вкарва в обяснителен режим както сега, така и по време на предизборната кампания, дори за следващ парламент? Има ли истина в този анализ?

Сега, вие знаете, че ГЕРБ се намират, условно казано, в политическа изолация, и самият Борисов се стреми да преодолее тази изолация, да намери начин да легитимира под нова форма партията ГЕРБ, и не е изключено, че той именно, както виждате, не се явява сам за поста министър-председател, нито предлага представители от своята партия. Така че донякъде може би има някакви основания да се твърди, че чрез един такъв кабинет се търси да се изчисти негативния образ на ГЕРБ. Така че някои анализатори имат основание да твърдят такава теза.

И сега другата позиция: с крачката си встрани и предложението на проф. Габровски за премиер плюс номинацията за министри, не показват ли ГЕРБ и Борисов политическа воля да подкрепят правителство, което да върви по ясна антикорупционна линия? Казано накратко: възможен ли е ренесанс в политиката, осъзнаване и ренесанс, тръгване по нов път?

Вярно е, че ГЕРБ се мъчи да прави някои крачки, но аз не знам, дали това са съществени, основни крачки, които ще доведат до радикални крачки, защото тук се иска радикална промяна на този модел на управление, който се изграждаше в последните 30 години и включително последните 12 години, когато управляваха ГЕРБ. Имат, чувам, че имат желание да направят някои стъпки, отстъпки що се отнася до съдебната реформа, но все пак ще ми се да видя,  дали това нещо наистина ще се реализира, защото тук става въпрос и за самия Борисов – има ли желание да остане в управлението или също да направи крачка назад. Засега не мога да разбера, точно какви са му намеренията. Така че донякъде има нещо вярно в това твърдение, но ми се струва, че истинска, дълбока, цялостна реформа едва ли ще подкрепят, защото това означава да се върнем и към тяхното управление, да се потърсят причините за тази корупция в миналото, а това едва ли ще им хареса.

Отдавна се каня да ви питам, проф. Карасимеонов, защо нямаме политически партии, които да могат да си сътрудничат? Защо не успяваме да проведем едни политически партийни преговори, като Германия, например? Изобщо ще излезем ли някога от омагьосания кръг на българския ербаплък?

Да, разбирам въпроса ви, и е нормално по принцип политически партии или поне основните политически партии да имат възможност да си сътрудничат, а не само да се намират в състояние на конфронтация. Но пак се връщаме към това, което казах – твърде дълбоко Преходът, който ние изживяхме, засегна демократичните ценности и принципи в България. Т.е. някои от партиите са свързани с антидемократичните принципи, със система на управление, която няма нищо общо с либералната демокрация в Западна Европа или в една Германия. Така че тук става въпрос за изчистване на политическия терен, който да даде възможност за нормален диалог и разговор между партии, обаче които приемат ясно принципите на либералната демокрация, а не на корумпирания недемократичен модел, който се наложи в България. Тук е възловият въпрос. И сложно ще бъде на нашата страна. Аз казах преди малко: битката ще бъде много остра между тези два блока. Може би тук, ако ГЕРБ се реформират, ако намерят начин вътрешнопартийно да потърсят нови лидери, млади лидери, които виждаме там, но да бъдат със собствено лице, а не да са под шапката на Борисов, може би тогава, ако те възприемат либерално демократични принципи, би могло да се достигне до такава атмосфера на диалог. Или да се появят нови партии. От днес ни съобщиха, че отново ще се реанимира НДСВ, не знам дали го чухте.

Да, разбра се, мислех да ви питам и за това: как ви изглежда такава реанимация?

Ако се появят нови партии, които да са склонни да приемат принципите на една модерна, либерална демократична система, може тогава да се стигне до диалог, да има различие, да има сблъсъци между партии, но съвсем нормално да има възможност да се сформира и една коалиционна култура, която да доведе до взаимодействие в правителството. Т.е. ние трябва да имаме един баланс между консенсуса в политиката и конфликта в политиката. Този баланс обаче трябва да се осъществи въз основата на ясни демократични ценности.

Засега определено преобладава конфликтът в политиката. Това означава ли, че преходът повече или по-малко създаде токсични партии, с което отрови политическия климат?

Думата "токсични“ е доста силна. Аз пак се връщам към това, което казах – наистина темата е сложна и става въпрос за следното, че ние нямаме достатъчно силно и стабилно гражданско общество, което условно казано да контролира своите политически партии. Гражданско общество, което да е силно и влиятелно, което да знае за кого гласува, кого избира. Все още е много разнородно нашето общество, имаме изостанали социални групи, имаме социални слоеве, които се намират под влиянието на популистки тенденции и партии. Така че самото ни общество е силно разслоено и то създава условия за тези конфликти, и това поражда тези токсични, както казвате, или популистки по-точно казано политически партии, които много често идват за малко и си отиват пак. Защото хората желаят промяна, искат нещо ново да видят. Вие много добре знаете, имахме и цар, имахме и генерал, имахме Слави Трифонов.

Има шоумени.

Има не знам какви други политически играчи, които се появяват и си отиват, защото не реализират интересите на хората. Просто ги използват за идване на власт по време на избори, и в крайна сметка не отговарят на онова, което те искат. Сега имаме някакъв стремеж, някакъв опит "Демократична България“, "Продължаваме промяната“ имат желание, поне твърдят, че ще отстояват тези желания за промени на хората. Да видим какво ще покаже бъдещето. Но пак казвам, докато не се разсече този възел и не се стъпи ясно върху демократична, и то модерна демократична основа, сблъсъкът ще продължава и ще бъде много остър. 

Цоня Събчева