Под мотото "Приземяване“, от 1 до 30 септември 2024 г. в Пловдив започват Националните есенни изложби. Интервю в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с изкуствоведа проф. д-р Галина Лардева, купатор и артистичен директор на Национални есенни изложби в Пловдив. 

Тазгодишното издание представя девет автори с девет самостоятелни изложби в експозиционните пространства на емблематични къщи в Стария град.

Здравейте, проф. Лардева! Може ли да обясним за нашите слушатели от кога се провеждат Национални есенни изложби - едно значимо събитие в културния календар на Пловдив? И каква е била първоначалната идея?

Националните есенни изложби в Пловдив са може би най-дълго съществуващият художествен формат в България. От 1967 г. по идея на Атанас Кръстев се прави първата изложба в двора на неговата къща на акварелни неща на Георги Божилов-Слона. И това се приема за едно първоначално събитие на есенните изложби.

През всички години те имат и различни наименования, в един момент се наричат просто Камерни изложби в Стария град, просто есенни изложби и в един момент, вече доста години са национален формат - Национални есенни изложби.

Идеята на тези изложби още от самото начало е била да бъдат една платформа, едно пространство на свободен артистичен дух, отвъд центъра, отвъд Съюза на българските художници, някакви политически доктрини и т.н. И разбира се, съвпада и може би това е всъщност в основата им, след появата на едно много силно поколение в Пловдив на автори, млади тогава, като Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Христо Стефанов, Кольо Витковски. Хора, които са безапелационни авторитети в историята на изкуството ни от ХХ век, и автори, които наистина придвижват нещата в една съвременна плоскост, в един много мащабен европейски формат, като политически възгледи, като смисъл за правене на изкуство.

На практика, през експозиционните пространства на Старинен Пловдив през всички тези години, това е страшно много време разбира се, са били представяни експозиции, самостоятелни  изложби на най-големите ни художници, на най-представителната извадка, така да се каже през всички години. И през този толкова дълъг, устойчив формат са се превърнали в абсолютен жалон, в абсолютен професионален художествен критерий и много активна комуникационна връзка с публика. Защото това не е изложбена зала, а е едно живо пространство, в тези къщи и дворове на Старинен Пловдив, където комуникацията с тези изложби е по-различна, по-емоционална, по-близка, по-динамична.

Така е. Вие, като творчески директор, всяка година влагате някаква концепция в различните издания. Тази година изложбите ще преминат под мотото “Приземяване". Защо приземяване?

Като куратор и като изкуствовед считам, че една платформа, не тема разбира се, а просто една концептуална рамка, една концептуална платформа винаги съдържа някакъв дълбок смисъл, който е един разказ, един сюжет в траекторията на изложбите. Откакто ги правя като куратор и като художествен директор се опитвам винаги да намирам пулса на днешния ден, на днешното издание, на тазгодишното издание. Това, което ми се струва, че е вълнуващо, че е актуално, че е важно да се каже през някакъв визуален образ и подбор на автори. И в този смисъл, през всички тези години, може да се направи, така да се каже, един дневник на съвременното ни българско изкуство през социалната рамка, в която е било всяко едно от тези издания. Разбира се работата по есенните изложби започва още с края на предишното издание, защото те са много сериозен формат, който изисква доста работа, защото представят самостоятелни изложби, не просто един кураторски проект със сборни неща.

Когато мислех за концептуалната рамка на тазгодишното издание, реших, че е важно някак си да се върнем, да се опитаме да видим нещата в някакъв баланс, свързан с важните неща. Някак си да се приземим. Отвсякъде всички страдаме от тази толкова агресивна среда във всяко едно отношение. Имам предвид най-различни катаклизми в световен мащаб - пандемии, войни, политически кризи, икономически кризи, изкуствен интелект, какви ли не неща ни заливат отвсякъде и някак си губим сякаш това стъпване здраво на земята, това, което ни дава, и през цялата история на човечеството, е давало някакви сили и е митологизирано разбира се още от Древногръцката митология, през библейските текстове ни е давало устойчивост. Та в този смисъл тази дума "Приземяване", ми се струва ключова за разбирането на човека в днешния ден. Струва ми се важно да го посочим, да го дадем като опция, да отговорим, че ето, има какво да направим, има още накъде да се върнем, да стъпим, да вървим, има път.

Колко имена ще бъдат представени на Националните есенни изложби тази година?

Традиционно представяме 9 самостоятелни изложби в експозиционните пространства на Балабанова къща, къща “Хиндлиян" и къща Мексиканско изкуство, домакин е Старинен Пловдив и Градска художествена галерия. Разбира се, всичко се прави от Община Пловдив и е старт, да кажем на Есенния салон на изкуствата и е важен елемент от културния календар на Пловдив. Представям 9 имена, които считам, че са много интересни и важни в този един момент с нещата, които правят. Винаги съобразявам, както и тази година, да бъдат представени по най-добрия начин класическите изящни изкуства като скулптура, графика, живопис, фотография, художествено стъкло, рисунка, акварел. И съм поканила автори, сред които в никакъв случай, няма някакъв възрастов критерий, но на практика така се получи, че има хора от най-различен биографичен бекграунд.

Например, поканила съм големия философ Цочо Бояджиев, който е безкрайно авторитетно име и в хуманитаристиката, изследовател на фотографията, и разбира се на философията и на медиавистиката, но е и изключителен артист, той работи страхотно задълбочено в областта на фотографията. Много съм щастлива, че прие поканата. Неговата експозиция ще бъде във водеща зала на Балабановата къща. Поканила съм Петринел Гочев, който е известно име - режисьор и художник, артист. С рисунка и пластика, той ще бъде в Дълбока зала на Балабановата къща. В двора на Балабановата къща ще бъде експозицията на Гергана Табакова, едно младо, но интересно име в областта на живописта. Тя е пловдивско име, така да се каже, тя е от Пловдив, завършила е Художествената гимназия в Пловдив, после Националната художествена академия и е преподавател доктор в Националната художествена академия по живопис.

На първия етаж в Балабановата къща е експозицията на Станимир Генов, той е известно име в живописта с едни голямоформатни, концептуално изведени живописни платна.

На верандата в къща "Хиндлиян" ще бъде представено едно напълно ново име, много интересна, много силна, много интересна авторка Лиляна Александрова се казва, тя работи акварел. Акварелът не е много популярна техника във визуалните изкуства, но тя подхожда към него по един авторски, много индивидуален, и много силен като собствен стил начин.

В двора на къща “Хиндлиян" е Камен Цветков - скулптор, много интересно име, той е доцент и завеждащ катедра “Рисуване" в Университета по архитектура в София, дългогодишен преподавател.

И известно име в областта на културата ни в маазата, така наречената мааза на къща “Хиндлиян", ще бъде експозицията на Гита Маркова, която работи художествено стъкло, това е един вид изкуство, което също е много интересен  и съвременен като възможност и като медия. И мога да кажа, че може би от 2-3 издания, така съм се фокусирала и върху представянето на художествено стъкло. Тя прави много интересни пластики, свързани със самото пространство.

В Мексиканска къща на двора ще бъде експозицията на Снежана Симеонова, която е много известно име, тя е авторитетно име в областта на скулптурата, работи с мрамор, изящни и много поетични, силни пластики, подготвени специално за проекта.

И в Залата за мексиканско изкуство е експозицията на Горан Тричковски, едни огромни графични листове, които той подготви за една много важна изложба в Будапеща, която всъщност беше плод на една награда, която той получи, много престижна в областта на графиката. И рядко може да се види толкова голямоформатна графика, по начина по който той е експонира, той подхожда концептуално към графичния лист.

Така че мисля, че ще бъде силно издание, аз лично съм удовлетворена, много са ми любопитни и с огромно удоволствие работя с всяко издание и с художниците, които съм поканила, защото виждам много личен прочит на това, което сме събрали.

Нека да кажем, откриването кога е?

Да, откриването винаги е на 1 септември, в двора на Балабановата къща от 18.00 ч.

И до кога ще останат изложбите в Пловдив?

Винаги те са един месец, цял септември, в тези пространства, за които говорих. А на самото откриване ще имаме удоволствието да чуем и много хубав джаз с Мирослав Турийски и компания.