Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, който е и главен секретар в Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Проф. Димитро, кандидатстването за най-големия бизнес университет в Югоизточна Европа УНСС продължава до 30 юни. Какъв е интересът към този момент и кои са най-предпочитаните специалности?



Ние започнахме доста по-рано нашата кампания, някъде от януари месец, с много и разнообразни форми, защото интересът към нашия университет е голям, а и ние искаме да провокираме интерес в кандидат-студентите. Тази година разширихме малко обхвата, като проведохме доста срещи с училища, с кметове, с общини, с различни асоциации, за да покажем на младите хора, и всъщност по-добре да ги информираме за какво става въпрос. Проведохме едни предварителни изпити с формата на държавен зрелостен изпит, така че те могат да коригират оценката си, сега в събота има следващ изпит, след две седмици още един такъв.

На 25 юни?

На 25 юни, да. Интересът към това беше доста голям над хиляда и няколко стотин човека се явиха на тези предварителни изпити и в София, и в Гоце Делчев, и в Ямбол, и в Монтана, и в Хасково. Проведохме няколко състезания с над 1000 участници с Асоциацията на икономическите училища в България (АИУБ). И както много често съм казвал, наистина героизъм в мирно време е да докараш 360 ученици на състезание по финанси и счетоводство в УНСС в събота.

Изключителен успех, да.

Но ние искаме да имаме такива студенти и имаме такива студенти, разширихме много възможностите да се кандидатства онлайн. Буквално миналата седмица заработи новият кол център на университета, където можете да получите информация по всички въпроси, специално сега за кандидат-студентската кампания. И други такива неща, които показват университета в една по-модерна, по-съвременна светлина - дигитален университет. И искаме да улесним кандидат-студентите, така че и по-лесно и по-бързо да кандидатстват, но искаме да имаме и добри кандидат-студенти.

Пристигат ли много въпроси, казахте, че за първи път в историята на университета заработи такъв център за кандидат-студентски въпроси. Успявате ли да прегледате всички запитвания?

Това е голяма крачка напред, защото ние създадохме специална организация, няколко човека работят там, може да се води запис, може да се правят анализи кой се е обадил, можем да връщаме обаждания, съвсем ново качествено ниво за това нещо. Вие започнахте с това кои са най-търсените специалности и как ние го виждаме този въпрос. Ние имаме четиридесет и няколко бакалавърски програми и нашата политика е да поддържаме цялото това ветрило, целият този спектър от специалности, така, че не ги делим на по-търсени и по-не търсени. В икономиката, както във всеки жив организъм всеки отделен елемент е важен, и дали това е дигитален маркетинг или планиране и стратегическо управление винаги има нужда от някой някъде в по-голям обем специалисти, другаде в по-малък обем специалисти. И затова искаме да развиваме всички неща и това е нашата мисия като университет.

Това е така, но може би имах предвид по-предпочитани специалности. Ето, и днес Асоциацията на индустриалния капитал в България излезе със заглавие, че завършвайки неатрактивна специалност, хора с висше образование стават продавач-консултанти.

При нас в УНСС този въпрос не стои, при нас реализацията е над 98%, което на практика е пълна реализация с доста добри заплати. И това са официални данни от НОИ и от статистиката, и от рейтинговите системи. Така че ние създаваме и много нови възможности на студентите със стажове, с бизнес академии, с връзка с практиката, сега създаваме учебно-тренировъчни фирми, така, че за нас този въпрос не седи. И наистина, аз се запознах с тази декларация и там имах възможност и в други медии да се изказвам, не е добре това противопоставяне на специалности икономика на медицина или на инженерни науки.

Защото, както казахте, всяка една сфера има нужда от определени експерти, специалисти, всеки един сегмент е важен.



Точно така, разбира се, и плюс това в икономиката има много специалности, които изискват също специфични, не инженерни знания чак, но познаване на информационните технологии, познаване на работа с големи бази данни, те са като софтуерни специалисти. Така че тези стари представи за икономиста, който стои там някъде и прелиства едни книги , отдавна са отминали. А да не говорим за това, че имаме и други специалности в администрация и управление, говорим за интелигентните градове, говорим за умните градове. Ами, тия нови неща някой трябва да ги управлява, говорим за изкуствен интелект.

Проф. Димитров, с навлизането на изкуствения интелект все повече в нашия живот, каква е визията ви за развитието на УНСС?

Изкуственият интелект трябва да се използва много активно, даже ние се шегуваме, че в някои университети е забранено използването на изкуствен интелект, но все ми се струва, че на първите етапи трябва да се насърчават студентите да го използват, разбира се, да не преписват едно към едно, но все пак да се запознаят с него, да свикнат с него, да знаят как да го използват. В интерес на истината, преди 2 години, когато беше Ковид, ние проведохме кандидат-студентски изпит с изкуствен интелект. С мобилния телефон ви снима лицето, лицево разпознаване, анализ на шумовете около вас, така, че имаме опит в това направление.

Какъв беше резултатът тогава?

Няколко души се опитаха там да чийтват, но общо резултатът беше добър, това беше кандидат-студентски изпит, такива бяха условията тогава, нямаше как да ги проведем в университета. От друга страна, ние работим и по няколко проекта. Имаме център за големи данни Модернизация на икономиката в условията на големи данни, където са инвестирани над 15 млн. лева. Имаме два робота, където малко връщайки се пак на предишните думи за икономиката и за администрацията. Но и в икономиката се използват роботи, единият е софтуерен чат бот, който сега ще го използваме за кандидат-студентската си кампания. Той може да отговаря, да дава информация, да се обажда, ако сте записани, да ви честити приемането в университета.

Страхотно.

А другият робот е от типа на андроидните роботи, които сме виждали и по-малък такъв, сега сме обявили конкурс за име на този робот, някои казват, че той е от женски пол, ще видим как ще го установим.

Конкурсът сред студентите ли е?

Да, конкурс сред всички посетители на нашата Фейсбук страница, но той може да говори, да танцува, да дава инфомация за университета, да ви разпознае. Свързан е, обаче с този Център за големи данни, където също се използва изкуствен интелект и там има няколко бъдещи проекта, където смятаме да ги насочим към областта на бедствията, авариите, транспортни ситуации, където има нужда от обработка на големи данни и един човек, или група, или даден софтуер не може да обработи това нещо. Така че работим много активно в тази посока. В областта на счетоводството има изкуствен интелект и то вече се прилага, даваме свободен достъп на нашите студенти до една платформа, на конкретна фирма е това, така, че конкретните счетоводни данни от фактури, ордери и разни други документи да бъдат вкарвани автоматично и да бъдат осчетоводявани автоматично, и да бъдат преглеждани за грешки , а специалиста да контролира тези процеси. Така че виждате, не е старият счетоводител с ръкавелите, който пише по цял ден и допуска някакви грешки.

Да, със сигурност изкуственият интелект ще навлиза все повече в нашия живот. Но какво е вашето лично мнение по този въпрос? Можем ли да се страхуваме, защото знаем, че вече са налице и много измами, ако мога така да ги нарека, в това отношение. Наскоро беше публикувана една снимка с Доналд Тръмп, който целува Антъни Фаучи не знам дали сте запознат с този случай.

Да. Запознат съм снимката на папата с едно скъпо яке, даже аз в първия момент помислих, че е наистина такова. Огромни са възможностите наистина за измама и за фалшификация, и за имитация на човешки глас, поведение, видео. И наистина това е предизвикателство, говорейки съвсем сериозно, защото едно е да търсите информация, нещо подобрен Гугъл или начин да стигнете по-бързо до структурирана информация, друго е вече едно такова масирано използване, като имаме предвид, че той се самообучава, да не тръгне в погрешна посока. И доста големи експерти в тази област, които са го разработвали, предупреждават, че има необходимост човечеството буквално да се спре и да се замисли за какво става въпрос. Така че не е просто забавление, в началото беше така за забавление малко, но ако той тръгне да бъде използван масово, без специален контрол в много области можем сами да си създадем проблеми.

Проф. Димитров, говорихме с вас за изкуствения интелект, разказахте ни за двата робота, които имате в университета и единия от тях, който предстои да бъде пуснат да работи. Бих искала да ви попитам в тази връзка, обмисляте ли да въведете някакви нови специалности?



Да, този въпрос е и във връзка с това което започнахме, декларацията на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), нуждата от нови специалисти. Ние се готвим за това от 2 години и подготвихме документи за създаване на две нови специалности в направление “Информатика". Едната е “Управление на киберсигурността", другата е “Анализ на големи данни", където имаме капацитет. Ние сме един от водещите дигитални университети с много дигитални услуги. Имаме подкрепата на Министерството на електронното управление. Първото уверение, което беше издадено през техния регистър е с нашия университет. Имаме подкрепата на Министерството на икономиката, сега при смените вече, малко по-друга е ситуацията. Но имаме подкрепата на около 50 софтуерни фирми от IT сектора, които казват "да", трябват ни такива хора".

Тоест, намирането на такива спонсори не е ваша чужда практика, вие го владеете това нещо.

Да, да, разбира се, те хората идват всеки ден и казват "дайте ни квалифицирани хора и в икономиката, тъй като ние се нуждаем и от мениджър, и от човешки ресурси, и от икономисти, и от финансисти, и от логистици, и от информационни специалисти". Но се оказа, че за да открием "Киберсигурност" и другата там специалност и "Педагогика с преподаване на информатика", което е другият ни проект, има пречки там в картата за висше образование, някакви проценти трябва да се изпълнят от други университети, национално не са изпълнени. И се оказва, че хем има потребност, това казва АИКБ, от такива специалисти, а ние не можем да обучаваме такива специалисти. И затова, аз имах разговор преди 2 дни с новия министър на образованието проф. Цоков, и мисля, че там ще намерим конструктивен диалог, мисля, че винаги сме имали добър диалог с акад. Денков, в това отношение. Тези, които могат и имат потенциал за това нещо, да им се даде възможност да се развиват и да обучават такива специалисти от които има нужда и практиката и националното стопанство. Това са ни новите специалности, иначе във всички наши специалности има един процент на обновление на програмите 10-15% годишно, привличане на специалисти от практиката. Тук имаме няколко нови форми, които създадохме "Бизнесакадемия УНСС - съответната компания".

С около десетина компании имаме такива неща, те са и наши спонсори, така са и доволни, защото могат да имат достъп до нашите студенти. Изобщо, искаме целия цикъл да го обхванем от кандидат-студентите до тяхната реализация и мисля, че го правим това нещо.

Защото за един университет студентите са най-важното перо и бъдещето на България са те.

И студентите, и преподавателите, и администрацията. Много често, сега нямаме бюджет и малко е трудно да компенсираме инфлация, заплати, инвестиционни разходи, ама да не разваляме оптимистичния тон в момента.

Проф. Димитров, и за финал на нашия разговор, какви добри практики се прилагат в годините и бъдещите висшисти могат да ползват като един вид облекчение?



Tова, което ние правим, първо, е така достатъчно доброто ниво на знания и умения, които те получават. Миналата година създадохме Алумна асоциация на УНСС и бих искал да Ви поканя даже там, да създадем по-добра връзка на нашите завършили студенти със сегашните студенти. Никога не сме се откъсвали от тези, които са завършили при нас, работим и с фондации, имаме офис за стартъпи, който е много успешен. Включването на студентите в изследователска дейност и в подпомагането на техния бизнес, това са добрите практики и те не се различават кой знае колко от света. Ние сме член на Европейския алианс ЕNGAGE.EU, Европейски университет, финансиран от Европейската комисия с 9 водещи бизнес университета в Европа. Така че и комуникацията и обмяната на информация е такава между нас, че следваме тези практики.