Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, който е и главен секретар в Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Голяма победа за българското образование, питате се може би, защо? Ще научите в следващите минути, тук при мен в студиото е проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС. Здравейте.

Здравейте.

Проф. Димитров, първо, да Ви честитя за невероятната възможност, която се открива пред УНСС. Разкажете ни за отпуснатите средства от 14 млн. лв.

Благодаря за поздравленията и ще внеса някои уточнения. Това е вторият етап на нашия алианс ENGAGE.EU от 9 водещи бизнес университета в Европа. И този втори етап, 4 плюс 2 години, получава финансиране от Европейската комисия, като общо за алианса тази сума е 14,4 млн. евро, т.е. не е само за нашия университет и не е само за този месец, казано в кръга на шегата. Но това е един дълъг процес, даже аз не бих го нарекъл победа или постижение, а част от пътя, който ние вървим през тези години. Защото работата по тези европейски алианси от университети, които бяха създадени преди 6-7 години успешно продължава и не е случайно, че Европейската комисия финансира всички алианси за още 4 плюс 2 години.

Това е огромно признание, защото и за нашия алианс, и за нашия университет, пък и за останалите български университети, това е признание за работата ни, че сме част от общото европейско образователно и изследователско пространство.

Навремето, когато е възникнала тази идея, нашият консултант, който ни помагаше за кандидатстването преди 5 години, каза, че това е идея на президента Еманюел Макрон, който е казвал: "Искаме да видим европейските университети като един "Еърбъс“ – общ проект от много европейски университети. Преди 5 години, при създаване на първите алианси, бяха одобрени двадесет и няколко университета, в които не участва нито един български по различни причини. Но на следващото класиране, през 2020 г., 4 български университета бяха включени, като идеята е, че във времето тези алианси ще формират единни европейски университети.

Какви са критериите за участие на български университет в този Алианс?

Няма ясни критерии, но се има предвид традиционните неща - да има високо качество на образованието, на изследванията, географският принцип също е важен, сходство в профилите на тези университети. Ние сме в алианс ENGAGE.EU, който се състоеше от 7 европейски университета, преди 2 години приехме още 2. Всичките те са водещи в Европа бизнес университети, с профил много близък до нашия. В тях се изучава икономика, администрация, право, социология, политически науки. Те са със сходен брой студенти, от около 15-20 хиляди, някои и по-малки. Но когато тръгнем активно да се интегрираме, този университет ние го наричаме Европейски университет ENGAGE.EU, той ще има около 100 хиляди студенти, и тези студенти ще могат да се чувстват като истински европейски студенти, т.е. не само студенти на УНСС, но и от университетите на Манхайм от Германия, този в Тилбург, Холандия, Виенския икономически университе, един университет от Рим, Норвегия, Франция, Испания и др. Така че студентът да може да осъществява мобилности и физически, и виртуални, да се чувства като студент от един европейски университет.

Възможностите са много, отварят се много европейски врати, но какви решения ще се търсят, чрез Алианса?

Първо, хармонизация на учебни планове и учебни програми. Това специално на нас, но и на останалите партньори, ни показа и ни даде много. Специално за нашия университет разбрахме, че не сме някъде в периферията или включени просто по географски признак, а напротив, ние сме равностоен, равноправен партньор във всички начинания на Алианса. Има много цели и задачи, които трябва да се достигнат по време на изпълнението на този проект. Много от тях са свързани с изграждането на обща платформа за научни изследвания, виртуален кампус, споделяне на ресурси. Така се случи, че много голяма част от проекта съвпадна с COVID пандемията, и имаше т.нар. "виртуална мобилност“ – всички студенти можеха да слушат курсове от Виена, от Берген или Рим и по този начин да си вземат изпитите, които ние признаваме и зачитаме като допълнителни кредити. И така се създава една общност от тези университети.

Искам да ви кажа как изглежда по-общата картина. В Европа има около 4500 университета. Във всички алианси, които са около 50 на брой, са включени около 430 висши училища от 35 държави. Тоест, около 10% от университетите участват в тези алианси и това е финансирано от Европейската комисия. От България преди дни участник в нашия Алианс вече е и НАТФИЗ.

Поздравления за колегите и за ректора на университета проф. Семерджиев, защото досега въпроси за културата и това е още един принос. Останалите университети, които са включени в различни алианси са Техническия университет - София, Нов български университет - София, Аграрния университет - Пловдив, Софийския университет "Св. Климент Охридски“, Медицинският университет-София, Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите от Пловдив и Югозападния университет. Това е признание за всички тези университети и показва, че българското образование, въпреки критиките или слабостите, е на едно достатъчно добро ниво. Защото, пак казвам, ние си партнираме с водещи университети в Европа. Даже, благодарение на този Алианс успяхме да спечелим още 2 проекта, свързани с научноизследователска дейност и с трансфер на знания. А подобно насърчаване на сътрудничеството, което е приоритет за Европейския съюз и за Европейската комисия, води до много други ефекти, които не се виждат веднага. Но много по-лесно е да подготвите нов проект, когато познавате партньорите, когато те ви познават, знаят за вашите възможности, работили сте заедно и това стимулира подобно участие по-нататък. Така че, алиансите дават качествено ново развитие на сътрудничество между университетите.

Целта на тази инициатива е да се разработят нови модели за стимулиране както на мобилността на студентите, преподавателите и служителите, които да допринесат за качеството, интеграцията и не само, а и устойчивостта на европейското висше образование, иновациите и научните изследвания. Г-жа Мария Габриел също имаше интересна публикация. Може ли да ни я представите?

Г-жа Габриел публикува пост във "Фейсбук“, в който поздравява българските университети участници в европейските алианси, включително и НАТФИЗ. И тя го казва като еврокомисар, който отговаряше за тези алианси и за тези обединения от университети. Искам да подчертая, че работата не е просто да ви номинират и да спечелите, защото сте УНСС или Технически университет. Работата по втория етап продължи близо една година, предишният четиригодишен период продължи близо година и половина, с представяне на проекти координация, съгласуване между отделните партньори.

Искам да отбележа още нещо, което е много важно. Това не е само затворен университетски проект, насочен към интеграция на тези университети, които под някаква по-мека форма ще формират европейски университети в бъдеще. Някой алианси например не искат да формират такива общи университети, но имат общи проекти. Една от нашите основни цели на проект ENGAGE.EU е, освен учебни планове и научни изследвания, да се окаже ефект, въздействие върху обществото, в което съществуват тези университети. И това е много важен показател за нашата работа – как един университет допринася за цялото общество, не просто колко студенти има и колко е приел тази кандидатстудентска кампания, а как влияе на безработицата, как влияе на заетостта, как влияе на повишаване на квалификацията на хора, които отдавна вече са напуснали университета или средното училище, как влияе върху маргинализирани общности, как влияе върху икономиката, изобщо върху на страната, в която се намира, или върху Европа, ако искате. Защото не е важно само да имате две-три публикации в базата за проследяване на цитируемостта “Scopus" или някъде другаде, а понякога едно интервю на ваш колега от университета за миграцията или за приемането на еврото, може да обърне цялото обществено мнение по този въпрос. И затова е важен показател.

Нашият университет, фокусът му в участието в този проект е с нашите силни страни, ние сме водещи в комуникацията и импакта, въздействието върху тези общности, измерването изобщо на тези неща.

А какви са данните към този момент? Как УНСС въздейства на всички тези сфери, които изброихте?

Ние имаме асоциирани партньорства с няколко министерства – Министерството на икономиката, Министерството на образованието и науката, както и със Столична община. Направихме много интересни кампании за ученически състезания, отделно за състезания за студенти, като това по предприемачество. Всички те бяха посрещнати с много голям интерес в София, в Бургас, в Сливен, в Ямбол, в Стара Загора, насочвайки младите хора към по-добро професионално обучение.

Проф. Димитър, сега бих искала да си поговорим и за кандидатстудентската кампания. Знаем, че удължихте срока за приемане на документите. На какво се дължи според вас този засилен интерес?

Известна част от колегите бяха се притеснили защо удължаваме приема, да не би да няма кандидати. Напротив, ние имаме рекорден брой кандидат-студенти за последните няколко години – над 6000 кандидати. Но тъй като има една пауза между 30 юни и 11 юли, когато ще обявим първото класиране, тогава хората, заети със събирането на документите, трябва да направят верификация на тези документи в МОН. Удължихме малко приема, само онлайн, за да не натоварваме тези колеги, които приемат документи, а пък и да дадем възможност на желаещите, които са пропуснали да го направят. Тези над 6000 кандидатстват за около 3000 места държавна поръчка. Но има и доста, които искат да учат платено обучение, защото по този начин те си избират специалността, която искат да влязат, ако не бъдат класирани. Имаме много голям интерес към новите специалности по киберсигурност и анализ на големи данни, където има само платено обучение. Кандидати, които искат да учат тези специалности са стотици, обучението по тях е съвместна програма в Тракийския университет.

И класирането скоро ще се случи. Нека кажем кога ще бъде то?

На 11 юли трябва да бъде по график първото класиране, може би и малко по-рано, но студентите следят достатъчно нашия сайт. Тази година ние сме създали доста такива условия, нашият софтуерен робот се обажда, прави автоматични съобщения, имаме нов кол център с 10 линии, които обслужват всички тези неща, пращаме имейли, SMS-и, студентите могат да си гледат самите профили онлайн, така че има всички канали за комуникации и те да разберат кога се приети. И нека студентите да очакват, които са приети, разбира се, на първо класиране, нека да очакват автоматично съобщение: "Честито! Вие сте приет за студент от УНСС“.

Включително и, както казахте, вече има Център за кандидатстудентски въпроси, така че всички могат да задават въпросите, които ги интересуват.  Проф. Димитров, какви други иновативни идеи имате занапред?

Общите направления, по които искаме да се развиваме, те са стандартни – да подобрим научните изследвания, в тази посока създаваме нова информационна система за проекти, за кандидатстване по-различни проекти, защото това е огромен труд, който не се вижда. Когато кажете: "Честито! Спечелили сте проекта“ – да, но зад това стои една година труд на 10-15 човека. След това искаме да засилим интернационализацията – повече чуждестранни студенти, повече партньорства с други университети, включително и в научните изследвания. И другият голям въпрос, който вече не е само въпрос на нашия университет, а и на всички български университети, е дигитализацията. Дигитализацията и киберсигурността.

Ние вече се дигитализираме достатъчно и като университети, и като изисквания от страна на държавата и е необходимо това да стане и по оперативни програми, и Министерство на образованието да заделят такива средства, защото самостоятелно един университет трудно би се справил с електронни книжки, електронни главни книги, електронизация, дигитализация на всички работни процеси, което е много тежък процес. Това са ни направленията и по всички тези неща работим – нова мрежа, инфраструктурна, за връзката в университета, библиотеката се ремонтира, соларен парк изграждаме така, че да станем доста енергийно независими. А и сигурно още нещо ще има в бъдеще.