Най-големите износители на петрол в света Саудитска Арабия и Русия, задълбочиха съкращенията на петрол, като по този начин, обаче изпратиха цените на бензина нагоре, въпреки опасенията относно глобалното икономическо забавяне и може би, възможните по-нататъшни повишения на лихвените проценти от Федералния резерв на Съединените американски щати. Как тази промяна ще рефлектира в глобален план? Интервю в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с арабистът проф. Владимир Чуков

Проф. Чуков, в полза на кого се правят тези доброволни съкращения, смятате ли, че те ще доведат до баланс на петролните пазари?

Това казват лидерите на организацията ОПЕК+, т.е. Саудитска Арабия и Русия. Въпросът ви е риторичен, в полза на кой - просто на себе си. Това е поредното съкращение на производството на черното злато, което какво означава? Означава, че те искат да поддържат цените високи. Още от миналата година, имаше проблеми между Джо Байдън и Мохамед бин Салман. Там има дългогодишни споразумения, които очевидно Бин Салман не иска да изпълнява. Историята е много ясна. Нека да кажем, защо става това практически. За Русия е повече от очевидно, че тя вече няма тези пазари, които на времето имаше в Европа.

Ние сме добри платци, богати платци, и те си пласираха продукцията в Европа. Практически 8% от руския газ идва в Европа, за нефта не съм убеден, че е повече от 1 или 2%, особено сега, с последните мерки за прекратяване на дерогациите. Така че Русия каквото и да прави, тя просто е притисната в стената да съкрати, за да може да каже, ето ние се опитваме да поддържаме цените високи, като естествено продукцията отива в Китай, в Индия, където искат, но те са изключително неконкурентни купувачи, в сравнение с нас, европейските.

Що се отнася до Саудитска Арабия, ето тук трябва да кажем, че Мохамед бин Салман е много амбициозен с изграждането и реализирането на План 2030. Предполагам, че сте чували, това е Градът на мечтите Неон. Един суперпроект, в който би трябвало да бъдат инвестирани някъде около 500 млрд. долара, а се досещате, че при едни ниски нива на цените на нефта, този проект просто не може да се реализира. Или това, което се чу, е че с днешна дата имаме някъде около 70-75 долара за барел. 75 са тук в Европа, 70 в Тексас, Америка, не ги устройва. И поради тази причина, те се опитват да държат някъде 80-100 долара за барел за тях е чудесно. Просто, защото трябва да си попълнят финансовите липси по отношение на тези огромни, амбициозни планове, така, че всичко това го правят в тяхна си полза. На този етап те успяват да убедят останалите страни-членки на ОПЕК+, които имат по-малки квоти.

Засега успяват, но Обединените арабски емирства (ОАЕ) преди 2 или 3 месеца, просто започнаха да се опъват и да казват, че те нямат намерение да намаляват квотата, стигна се до разправия между двамата Мохамедовци. На този етап Мохамед бин Зайед, президентът на Обединените арабски емирства отстъпи, но тези проблеми икономически, стартирайки се превърнаха в политически. Това е отношението към Иран. Начинът, по който се води войната в Йемен, т.е. икономиката много силно рефлектира между двете държави като политика и не е много ясно докога това ще продължи. Да, естествено, че квотата на ОАЕ е относително ниска, но все пак, това е част от пропукването на този картел.

В Американският сенат се възобнови дебатът за един много интересен закон, казва се НОПЕК. Това е закон за борба срещу картелите. Много ясно си личи от наименованието срещу кой картел е насочено, така, че там ще има развитие.

Но става Рияд става по-уверен от преди, какво мислите, проправя собствения си път.

Естествено, нека да кажем странното - противоречията между Бин Салман и Джо Байдън са още от самото избиране. Джо Байдън е казал: “тази държава пари, тези хора не са демократи", нещо, което много силно разсърди Мохамед Бин Салман. Миналата година имаше едно интервю на един американски журналист, който директно го нападна за Хашоги, за правата на човека, за това, че те не са демократична държава, и това ескалира неприязънта между двамата. Тоест, не само политико-институционална, неприязънта е личностна. Мохамед Бин Салман ясно, категорично предпочита Тръмп. На времето наля пари в неговата кампания, и сега мисля, че го прави пак, но много по-предпазливо.

Тези интереси не противоречаха ли в един момент на интересите на Вашингтон, на Саудитска Арабия?

Взаимоотношенията между двете държави са много стари. 1945 г. има един договор “Куинси", аз съм писал статии по този въпрос. Между президента Франклин и създателя на кралство Саудитска Арабия се подписва договора на един американски самолетоносач, който е в Червено море. Чнез това се дава едно споразумение, което гарантира сигурността на краля на Саудитска Арабия, а вие ни давате достъп до вашите енергоресурси. Само че в момента, в който се появи Джо Байдън, нещата вече не седят по този начин. Джо Байдън, като един, бих казал силно преекспониращ понятието права на човека, американски президент, не гледа на Бин Салман по начин, по който гледаше Буш, Тръмп, който общо взето управлява фирми. И там нещата малко се разконцентрираха. Видяхте Бин Салман потърси посредничеството на Китай, за да се подобрят отношенията с Иран, просто се опитва да създаде своя собствена конюнктура.

Голямото предизвикателство е установяването на отношенията с държавата Израел. Това е голямо изпитание пред Джо Байдън, много силна летва вдигната от Бин Салман, и изпитание за държавата Израел. Като за Джо Байдън, ако подобно нещо бъде реализирано, това ще бъде много сериозен дивидент в борбата му срещу Доналд Тръмп, защо? Защото имат един електорат, евангелистки електорат, това са белите англосаксонски протестанти, които са някъде около 25%. Ако подобно нещо бъде направено, този, който е успял да го направи, говоря като президент, той ще има техните симпатии и това ще наклони много силно везните в посока на този, който го е направил. Това е последствие или по-скоро продължение на тъй наречените “Авраамови договори", знаете с ОАЕ, с Бахрейн, със Судан, с Мароко, всичко това беше направено от Доналд Тръмп, като ето, това е голямата игра вече за тази операция, тя се нарича “Къща и градина" срещу палестинците в Джанин, т.е Иран, Саудитска Арабия, Съединените американски щати, Израел, един четириъгълник, много интересен като динамика.

Г-н Чуков, динамична е ситуацията в ивицата Газа, напрежението Израел - Палестина, как очаквате да се развият там нещата?

Операцията “Къща и градина", вече споменах, тя продължи практически няколко дни, не повече. Като има доста предизвикателства пред Израел, говоря от гледна точка на сигурността, от гледна точка на тероризма и от гледна точка на перспективите това да продължи. Споменах, тази операция трябва да я гледаме в контекста на сложните взаимоотношения САЩ - Израел - Иран и Саудитска Арабия.

Тя беше кратка, но покачи сериозно напрежението.

Ще ви кажа защо, защото някъде от около месец-два, в близкоизточните медии се говори, че се подготвя трета интифада. Интифадата е кошмар за Израел, това е едно въстание, или това е гражданско неподчинение, въоръжено, гражданско каквото искате 5 години. 1987 - 1993 г. това е индифадата на камъните, 2000-2005 г. това е интифадата на ножовете, и всъщност, сега се очертава високотехнологичната интифада наличието на дроновете, което е самата истина, защото Израелската армия атакува освен с някъде около 2000 войника, с дронове гнездата на отделните терористични клетки, най-вече в Джанин.

Терористични милиции ги нарекоха, че атакуват.

Нека да кажем следното, каква е прелюдията? През последните 10 седмици държавата Израел е нанесла 28 удара срещу ирански военни обекти на територията на Сирия. Буквално преди няколко дни, паралелно с тази акция, за която говорим, те атакуваха обекти близо до Дамаск, след това на юг от Дамаск, които са командни пунктове или пък някакви съоръжения на Корпуса на ислямските гвардейци, иранските. Сега, всичко това е невероятна ескалация, която по-малко се знае. Иранците, за да могат да накарат Израел да престане, трябваше да се опитат по някакъв начин да ги притиснат вътре в самия Израел. И естествено, най-добрите инструменти, това са техните проксита. Нека да кажем останалото в Хамас, сунити, само, че те са финансирани и вдъхновени, всичко просто от Иран. Ислямски джихад, директно създаден от Иран и всякакви такива терористични организации, включително и бригадите Джанин, това са производни на тази държава.

Още нещо, преди може би една седмица, имаше престрелка на сирийско-израелската граница, дори сирийски ракети отидоха чак до Негев, и Хизбула, които са може би най-силните, биха казал това е цяла армия, навлязоха в една контестирана, спорна територия. Има едни ферми Шебаа, които са на сирийско-ливанско-израелската граница, които се претендират и от трите държави. Те са нещо като неутрална територия, там Хизбула навлязоха, Израел не реагира. Тоест, опитаха се от всички страни да ги атакуват, съвсем нормално е острието да бъдат палестинските групировки, които са Западния бряг, защо? Защото самата Палестинска автономия веднага каза, това е агресия, тук е нашият народ, това, което сме чували.

Да, те казаха, Палестинското външно министерство твърдеше, че това е открита война срещу хората, срещу гражданите.

Това са неща, които ние сме ги виждали в годините назад. Нека да кажем следното, палестино-израелските отношения са обект на една спирала, която на 2-3 години, винаги има въоръжени сблъсъци. Тоест, има някакви количествени натрупвания, да речем снабдяване на терористите с оръжие, при дислокация и финансиране. И в един момент, те тръгват срещу израелската държава, дори си спомням, мисля, че бяха третите избори, в Израел сега, които се случиха, Бенямин Нетаняху и Бени Ганц държат предизборни речи в два съседни града, и изведнъж паднаха палестинските ракети и бяха принудени да приключат с техните предизборни изяви. Това е една спирала, която няма никога да спре. Проблемът е нека да кажем следното, че задейства се вътрешно-арабския механизъм. Какво имам предвид? Главният посредник в тези конфликти, това е Египет, защо? Защото Египет има дипломатически отношения с Израел и защото Египет е бих казал, държавата, която може да упражни натиск върху палестинските милиции. Ето, буквално днес, египтяните са поканили всички палестински фракции в Египет, да им кажат да престанат.

Нещо повече, обаче Египет се обърна към Съединените американски щати и казаха следното: “Ако вие не упражните натиск върху Съединените американски щати ще има много сериозни последствия за американското и израелското присъствие в самия Близък изток. Или това, което споменах, мисля, че в самото начало, големият залог, това са саудитско-израелските отношения. Много по-голям залог от каквото и да било, палестински отряди там, тероризма, той е буквално ежедневен. Само че установяването на дипломатически отношения между двете държави Израел и Саудитска Арабия, би било невероятен прецедент, нещо, което е огромен бонус. На този етап Саудитска Арабия вдига изключително много летвата за размяна на посолства. Те искат изключително много от Съединените американски щати, първо, искат военен съюз, пълна гаранция за сигурността на Саудитска Арабия, защо? Защото ние видяхме ракетите на бунтовниците хути от Йемен, редовно падаха на Саудитска територия. 2019 г. имаше нападение срещу Арамко, нещо, което е безпрецедентно и то е в североизточната част на Саудитска Арабия. След това имаше много нападения срещу танкери в Персийския залив и израелски танкери от ирански военни съдове. Но най-голямото предизвикателство е следното: Саудитска Арабия иска да създаде своя ядрена програма, което първоначално имаше една негативна реакция от страна на Израел.

Това е очаквано, да има негативна реакция от Израел.

Сега, обаче някак си, те са склонни да подкрепят подобно нещо, като естествено, гаранциите идват от Съединените американски щати, веднага иранците им предложиха, дайте ние ще ви помогнем с китайска помощ. И се получи една конкуренция, буквално преди 10 дни в Рияд беше помощник-държавния секретар, който отговаря по въпросите за енергетиката. Този, който се занимаваше и с изолацията на руския нефт и газ за Европа. Същият този, който ни докарваше газа от Катар. Ето това е голямото предизвикателство, поне на този етап, се счита, че има преодоляване на съпротивата на Израел за подобен тип програма, както и още едно условие, което постави Саудитска Арабия, това е да няма никога забрана за продажба на американско оръжие срещу Саудитска Арабия. Нещо, което се случи.

Условие на кого?

Имаше обструкции по отношение на войната в Йемен. Американците се опитаха да кажат на Бин Салман “прекрати тази война, тя е безсмислена" , това е едно блато, където няма да има победители и затова ту вкарваха, ту изкарваха бунтовниците хути в списъка на терористичните организации, и още нещо, не им даваха оръжие. Имаше забрана за продажба на оръжие. Условието от Саудитска Арабия, повече никога да няма забрана, когато те поискат оръжие, те да бъдат така добри, винаги да им го продават, това е едно от условията. Но пак ви казвам, зрънцето, това е ядрената програма, мирна, това е, което казват. Така че може би там ще има някакво развитие, да видим до края на годината какво ще се случи.

Проф. Чуков, защо наблюдаваме различно отношение от страна на Германия, на Франция спрямо Украйна, защо те сложиха прът през 2008 г. за присъединяването на Украйна към НАТО и как можем да си обясним отношението им днес?

Преди 15 години е историята, нека припомним двамата лидери - канцлерката Меркел и президентът Саркози, които общо взето, казаха "не" на Украйна. Много неща се случиха от тогава. Първо, защо англосаксонците са толкова твърди? 1994 г. Съединените щати, Великобритания и Русия бяха гаранти за независимостта и териториалната цялост на Украйна. Това е Будапещенският протокол. Какво се получи сега, 2014, особено 2022 г. просто беше хвърлен този договор в кошчето за боклук. Щатите и Великобритания са длъжни да спазват това свое морално задължение, те са гаранти за тази териториална цялост на Украйна. Какво се получи по-късно? Минските споразумения 2014 г., коя беше Нормандската четворка? Това бяха Русия, Украйна, но Германия и Франция. Знаете, бяха уредени по някакъв начин, формула беше намерена там, дали сполучлива, дали несполучлива, какво се получи? Ами общо взето, те отново бяха хвърлени в кошчето за боклук. Общо взето, не върви. Сега, ето тук има две обстоятелства, които трябва да споменем.

Първо, Германия защо беше толкова мека? Моето лично мнение е, че германците продължават да имат някакви комплекси от Втората световна война. Тези хора, не само, че не искат да изпращат войски, те много дълго въобще не искат да се замесват, комплекси от Русия, от Съветския съюз. Ако погледнете наемниците в Украйна, американци, англичани, канадци, поляци, от прибалтийските, нито един германец. Така че те са на път да изживеят този комплекс, така както руснаците казват, това е Великата отечествена, и ние се борим за нашата земя, за нашия народ, с обратен знак е за германците, комплекс си е, комплекс от Втората световна война. Сега обаче, Шолц е малко по-различен от г-жа Меркел, защо? Вече споменах, Минските споразумения, чиито конструктор са и те, отидоха в кошчето за боклук. За Франция сходна ситуация, "Вагнер" е причината Франция да си промени мнението. Само ще спомена седем пункта са в руските ..., присъствието на “Вагнер" в Африка, всички те са във франкофонски държави , т.е. те се борят срещу Франция, а не срещу англосаксонците или те мразят англосаксонците руснаците, само че се страхуват от тях, а се борят срещу Франция. И естествено, Макрон си промени мнението, казва: “Съжалявам, но ние сме заедно с англосаксонците, защото вие ни взимате от нашата зона за влияние".