Какви въпроси повдига смъртта на иранския президент и външния министър на страната? Арабистът проф. Владимир Чуков в интервю "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Професоре, какво ви прави впечатление от информацията, която има към този момент за инцидента, при който загина иранският президент?

Винаги, когато има инцидент с някаква самолетна катастрофа с държавен глава, няма как да не се появят всякакви хипотези и всякакви предположения за някакви неточности, някакви инциденти и конспирации и т.н. Вчерашният ден, пък и днес продължават подобен тип разсъждения, особено социалните медии са много благоприятна почва за подобно нещо. Страх ме е обаче, че няма да бъдат доказани и няма да се даде ход на подобен тип разсъждение, пък било и то някои от тях наистина да повдигат много сериозни въпроси, тоест, задават се въпроси, без въобще да им бъде ясен отговора.

Посочете някоя от тези хипотези.

Ами например състоянието на хеликоптера, с който се е придвижвал държавният глава. Това е американски модел хеликоптер, моделът е 1968 г., двата реактора на хеликоптера са били  произведени 1992 г. в Канада, след това как така двата други хеликоптера са успели да пристигнат в Табриз - крайната спирка, а точно този трети хеликоптер. То между другото тези два хеликоптера са били отпред и отзад, и са нещо като ескорт на президентския хеликоптер. След това този тип хеликоптер е пригоден така, че да не може въобще да лети в мъгла.

Как е станало така, че фактически това се е случило. Въобще много, много въпроси, които се задават и прекъсването на връзката с хората, които са вътре. Ето съвсем сега, буквално преди минути приключи един такъв дебат с предположение, че е имало кибератака срещу този хеликоптер. И досещате се, основната дестинация, която се посочва, това е държавата Израел. Нещо повече, говори се, че самият Ибраим Раиси не е искал да присъства на такова внушително откриване на двата язовира, азерската страна е тази, която е настояла това да стане.

Пак един въпрос, защо, как, по какъв начин, въобще много, много неща, в които се напомня, че Азербайджан и Израел са много близки държави и че това, което в момента става е нещо безпрецедентно. Тоест от много скоро има едно сближаване между Азербайджан и между Иран. Ей такива са предположенията върху, които можем само да се замисляме. Дали наистина има нещо подобно, няма ли подобно, това са неща, които всеки анализатор, в зависимост от пристрастията си, поставя акцент върху подобен тип разсъждения.

Стана ясно, че и прокуратурата на Международния наказателен съд е поискала заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху, неговият началникът на отбраната и трима лидери на “Хамас" за предполагаеми военни престъпления. Вашият коментар за това?

Да, всичко това показва, че наистина Близкият изток е може би най-горещата точка на цялото земно кълбо. Това са престъпления срещу човечеството и военни престъпления, тоест, комбинирани са обвиненията, нещо за което се говореше преди може би около 2 седмици, че това ще се случи, говоря за премиера Бенямин Нетаняху. Не бих казал, че е изненада, че има и палестинско копие, версия на обвиненията, там са лидерът Исмаил Хания, там е Яхия Зариф лидерът на “Хамас" в Газа, също така Мохамед Дейф, който е шефът на военното  крило на “Хамас". Много дълга беше речта на председателя на Международдния наказателен съд, беше излъчено директно по арабските телевизии, в което той обосновава защо застава зад такава заповед за арест, като най-вероятно ще има реакция от страна на САЩ, като още преди две седмици Нетаняху помоли и общо взето хвърли топката в полето на президента Байдън, молейки го да има някаква реакция. Тоест, само че и някакво отношение към самата институция, която не я признава нито държавата Израел, нито САЩ, но само по себе си това е много показателно. Тъй като знаете, там е и Владимир Путин, там беше Омар Башир, който в момента излежава своята присъда в судански затвор. Въобще една много, много тъжна история, която очевидно показва, че нещо се случва в някоя част на света.

Професоре, допускате ли, че смъртта на Раиси ще създаде криза или смущение в начина на управление на страната Иран?

Нека да кажем следното, че в следващите 50 дни по време, на които трябва да бъдат организирани и респективно накрая трябва да бъдат проведени  изборите за нов държавен глава, нов президент на Ислямската република ще бъдат неспокойни.

Защо?

Просто защото в Иран очевидно се разместиха се пластовете, вътрешно-политическите пластове и то онези, които са на второ ниво. Първо ниво, това е Аятолах Хомейни, това е духовният ръководител, а отдолу всъщност са, до този момент, до вчера фактически беше неговият много голям вероятен наследник Ибраим Раиси. Нещо повече, бившият външен министър  Амир Абдолахиан много често се сочеше като евентуален  сериозен кандидат за президент, което само по себе си подсказваше една приемственост. Сега обаче, някак си нещата се струпват, акумулират се по начин по който очевидно става една дисхармония. Раиси, знаем неговото минало, много често той е наричан “касапинът от Техеран", човек, който в края на 80-те години , заедно с трима свои колеги в качеството си на прокурор е издал някъде над 30 000 смъртни присъди.

В момента, в който встъпи все пак като президент, той успя да организира, да стабилизира, ако щете да йерархизира тази сложна управленска пирамида в Ислямската република, в която се опита да балансира интересите на водещите институции, нека да кажем на духовния ръководител, на президентството, на парламента, на съдебната власт, на терикадите от Ком, на революционната гвардия, на армията. Всички те имаха свое място и те функционираха по един определен тертип,  по определена логика, наложена, зададена от принципите на Ислямската република.

Сега всичко отиде по дяволите, сега всичко трябва да бъде пренаредено така, че отделни личности, отделни институции трябва да намерят отново своите интереси. И това не винаги става бързо, и не винаги става безкръвно. Ще видим просто, кои ще бъдат кандидатите за наследници на Ибраим Раиси, като наистина вече започнаха наддаванията, според мен. Дори още в деня, в който самият Али Хаменей подписа указа, по силата на който той назначи Мохамед Мохмир за временен президент.

Първият вицепрезидент на Иран, да, който ще изпълнява функциите на загиналия в катастрофата с хеликоптер държавен глава.

По силата на Конституцията, заедно с председателя на съдебната власт и с председателя на парламента  олицетворявайки това триединство  - законодателна, изпълнителна и съдебна власт, са натоварени да организират тези много важни избори за страната. Не вярвам, че Али Хаменей ще удължи, той има право по Конституция правомощията на Мохамед Мохмир повече от 55 дни. Той би могъл да го назначи да доизкара мандата на загиналия президент. Но аз си мисля, че по-скоро ще има състезание между вече познати личности, които са ясни със своите политически амбиции, със своите предпочитания, в тази светлина, дори според мен се така вписват изказванията на Мохамед Зариф, бившият ирански външен министър, с които той обвини САЩ за катастрофата с хеликоптера на Ибраим Раиси, обвинявайки САЩ, че не  доставят резервни части, за този относително остарял американски хеликоптер, на който се е движил Ибраим Раиси.

Отбелязахте го и преди малко това, че е остарял, а другите два не са били от този тип.  Тоест, ако президентът, ако е бил в един от другите два хеликоптера е можело да бъде жив?

Не искам да разсъждавам в тази посока, ако се е било случило еди какво си, какво би могло да се получи. Пак ви казвам, има много хипотези, които никой според мен, едва ли е в състояние да развие, нито  да докаже. Фактът, че Али Хаменей още вчера след обяда свика Съвета за национална сигурност, нещо, което той прави много, много рядко. И след като той се появи на телевизионните екрани и каза иранците да бъдат спокойни, смяната във властта няма да повлияе на нормалния живот. Всичко това показва, че най-вероятно няма да се търси някаква писта за някакъв атентат, за някакъв комплот и т.н. Може би ще се търсят алтернативните личности за президент на Ислямската република.

Очаквате ли Иран да бъде все така балансиращ, както казахте, да има приемственост, въобще траекторията на неговия път ще се промени ли? И от какво ще зависи това?

Траекторията няма да се промени. Нека да кажем следното, в Иран има доминиращо течение и това са консерваторите-фундаменталисти. Буквално преди няколко седмици приключи втория тур на парламентарните избори, в който се появи една нова генерация фундаменталисти-консерватори. Те ги наричат дори неоконсерватори, които много силно атакуват традиционните консерватори. Тоест, там поколенията са на консерватори и не толкоз на реформатори. Дори на последните парламентарни избори не се говореше за реформатори, а по-скоро за прагматици. Някои ги нарекоха базаристи, хора, които гонят своите материални интереси. Така че някаква голяма изненада, някаква голяма промяна във вътрешната политика и външната политика на Иран не се очаква. Просто ще видим отделните полюси, отделните центрове, които направиха заявка да заемат ключови постове. Нека да ги споменем, това е сегашният председател на  парламента Мохамед, който два пъти се е кандидатирал за президент и то неуспешно, бивш генерал от Революционната гвардия. Според мен много силна заявка евентуално за наследник на Али Хаменей прави сина му, след като Ибраим Раиси, който според мен беше фаворита.

А професоре е силна заявката?

Защото той управлява бизнес империята на Али Хаменей, на баща си. Въпреки че самият той Али Хаменей, преди години беше казал, че той не би стимулирал неговият син да го наследи, но паралелно с провеждането на първия тур на парламентарните избори се проведоха и избори за експерти. Тези, които избират духовния ръководител и които могат да го деинституират или пък тези, които избират, след като той си замине, нещо като конклав. Вижда се, че там доминират силно консервативните терикари, то няма как и да бъде по-различно.  Но дори и онези, които минавах за реформатори като Хасан Рухани, това е предишният ирански президент, не попаднаха в листите, тоест, не бяха избрани сред тези 85 експерта. Това всичко показва, че има едно течение, въпросът е дали то е наречено традиционно, дали то е неоконсервативно или пък някакви други прилагателни. Няма как да има нещо ново, което да се сложи на масата, защото имате една Конституция, имате една теократична държава, която може би лансирана в самото начало беше чиста теокрация, а сега някои казват, че това е военна теокрация с все по-силно заявените позиции на Революционната гвардия.