Проф. Боян Дуранкев – преподавател в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Интервюто е дадено в 12 часа на 19.03, вторник.

 

Няма по-стара новина от тази за преговорите на новата сглобка. Тя се променя почти на всеки кръгъл час и варира в пълния диапазон на човешките емоции: през отрицание, възмущение, отчаяние, неуважение, споразумение, та чак до презрение. През последните няколко седмици обществеността бива хвърляна в търсене на отговор: ще има ли ротация или не? И докато сме се взряли в най-важното нещо в държавата, покрай нас минават и заминават различни подробности от пейзажа, като живота например. Как да се преведе на езика на икономиката бълтавенето по съставяне на правителство? Наш гост е проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС, както и във Висшето училище по застраховане и финанси. Добре дошъл в Аудиокаста на  “Фокус" “Това  е България", проф. Дуранкев.

Благодаря ви, впрочем да кажа, че аз се чувствам частично като домакин, по простата причина, че с вас поддържаме отлични отношения от години.

Много благодаря за оценката. Защо  се проточиха преговорите за ротацията, за която и от ГЕРБ-СДС, и от ПП-ДБ твърдяха, че ще мине безпроблемно?

Може би това е един от най-трудните въпроси въпреки, че на пръв поглед изглежда лесен. И въпреки, че вероятно ще има в края на краищата някаква окончателна сглобка. Едно вече е ясно, коалиционно правителство, тъй като досега то не беше достатъчно ясно, беше доста мътно какво става и кой, кого назначава. Големите въпроси, които възникват не са толкова от това, ще има ли конкретни хора в това правителство на конкретни партии, а какво в края на краищата ще трябва да свърши това правителство. Какъв ще бъде неговият план за действие? И евентуално какви резултати ще трябва да се очакват след 9 месеца или след общо 4 години на едно такова управление.

Вие разбрахте ли го досега?

Много се старах да го разбера, но се чувствах като първолак, в първо отделение, на който му задават много сложни формули и той не може да ги проумее, формули от висшата математика. Но има някои неща, които стоят зад кадрите, и които все още може да се каже, че не позволяват да отворим тапата на шампанското. И даже бих препоръчал шампанското да продължи да се охлажда по-дълго време, независимо дали ще има ротационно правителство или по-яка сглобка. Тъй като не е ясно, какво в края на краищата ще иска да направи това управление. Тъй като до този момент изглежда, че сглобката беше изпаднала в доста сантиментални мечти и маниакални стремежи – да припомня: 100% Шенген, 100% Еврозоната, 100% некорумпирани политици, 100% харвардски държавници с двойно гражданство, 100% европейски българи и т.н. Всичкото това гонеше 100%, въпреки че беше ясно, че нито Шенген, нито Еврозоната, нито отсъствието на корупцията е възможно да се случи в рамките на първите 2-3 години даже от това управление. Включително и индикаторите, които наблюдаваме, подсказват, че това е невъзможно. А някои неща са твърде имагинерни и буквално абсурдни, това е за т.нар. “некорумпиран политик". Но зад тези маниакални 100%, които се лансират наляво и надясно, може би не се забелязва, какво пък си мисли, да го кажем 100-процентовия българин. Какво иска, какви стремежи, какви мечти има 100-процентовия българин? И дали той си мечтае точно за тези работи или има други неща, за които си мечтае. И както и да го гледаме 100-процентовия българин, той е пределно наясно, че не само ние, но и ЕС в момента е в един очевиден застой, а по някои показатели имаме и провал. Например, най-новите данни, които имаме на Евростат и на нашата Национална статистика, те са ключови. И те са, че в ЕС януари сега спрямо януари предходната година, тоест, на годишна база имаме: 0% икономически растеж, 6% безработица, това е висок показател, 3,1% инфлация от които 4,8% е ръст на цените на храните. И най-важното, което силно ни засяга, това е, че на годишна база индустриалното производство в ЕС е намаляло с 6,7% в Еврозоната и с 5,7% в самия Европейски съюз. Сега, трите страни с най-голям спад са: на първо място Ирландия, с чудовищните над 34% спад. На второ място – Естония, с 8,6% и България е третата страна със спад на индустриалното производство със 7,6%. Тези отрицателни проценти подсказват, че нещата не са добре. Даже може да се добавят и други работи. Но да не усложняваме с данни, с факти, но е очевидно, че нещата не стоят добре в ЕС и в частност в България. И че трябват доста солидни мерки да се предприемат, за да излезем от това, да не го наречем тресавище, но тази гъста мъгла, в която ЕС е попаднал. Това е големият проблем и на България, и на ЕС. Впрочем, без главата, без централния мозък, няма как да се задейства, с извинение, ако позволите и гръбначния мозък да се задейства и той да мисли какво да прави. Разбира се, само ще вметна, че тази мисия на МВФ (Международният валутен фонд), която си заминава днес, всъщност тя показа, че има възможности за промяна, въпреки че нашия впряг се дърпа назад. Никак не му харесва това нещо, което предлага МВФ, с изключение на предложението за възстановяване на ставката на ДДС на нивото от преди пандемията за всички, които трябва да бъдат облагани. Докато облагането на гражданите, на физическите лица, както ги наричаме, никой не смее да подскаже, че това е възможно и задължително и е по-добро, отколкото да затъваме непрекъснато във външни дългове. Камо ли пък да се стигне до по-солидни предложения за по-високи ставки. Затова, ако трябва да заключа, какво се случва, може би най-голямата тревога не е толкова в конкретната сглобка и това, което се очаква от нея. Защото нищо особено не може да се очаква от нея, говоря за икономиката разбира се, тъй като тя  има прекалено стандартни и то чикагски, а не харвардски идеи. Школата явно на момчетата от Чикаго е много по-силна в тяхното съзнание, отколкото Харвардската школа, която е диаметрално противоположна на Чикагската школа. И това, което изглежда, е, че до преди скоро ние твърдяхме, че олигархията дърпа конците в голяма степен. То е така, поради данъчната система, която се забелязва и поради офшорките, поради нахлуващите и доста спекулативни чужди компании на територията на България. Затова може би, ако няма промени не в състава на физическите лица в сглобката, а във фискалната политика на държавата. Можем спокойно да кажем, че въпреки, че формално имаме демократични механизми на избори и уж демократични възможности за референдум, ще се окаже, и че при демократични механизми олигархията може пряко да управлява икономиката и страната. А това е много тревожно заключение, наред с другия факт, че неравенството в България продължава да е най-високото в целия Европейски съюз.

Проф. Дуранкев, как да се преведе на езика на икономиката бълтавенето за съставяне на правителство? Тези преговори колко ще струват на джоба на всеки от нас?

Преговорите зависи накъде ще се насочат, къде ще се канализират? И най-вече, ако  си позволя една стара, мъдра мисъл, кой ще управлява финансовите потоци и кой ще ги канализира? Както от преди Росенец имаме тази формула. Това е най-важното. Увеличението даже на министерствата, както гледам, че се предлага, и роенето на различни нива, това всъщност не води до качествена промяна в стратегията и в диагностиката на това, което трябва да се направи. Даже не забелязвам диагностика на това, което е като състояние на България. Даже странно звучат твърде ведрите и усмихнати думи на нашия финансов министър, че “не е проблем инфлацията и няма да бъде при приемането на членството на България в Еврозоната". Напротив, това е много сериозен проблем. Проблем е също така и неусвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, проблем са капиталовите разходи, които не се насочват и които изглежда отново ще бъдат прехвърлени от единия в другия джоб. И затова може би трябва не толкова да си отваряме очите, какво ще се случи като сглобка. А най-вече с ушите да слушаме какви промени ще ни предложи тази сглобка. Но засега сглобката отива към олигархична демокрация. Нищо повече. Олигарсите са в Народното събрание и в Министерския съвет даже, това не е тайна, предполагам. Имаме вероятно и милиардери в Народното събрание.

Кои са, проф. Дуранкев?

Един от най-успешните трябва да е най-успешният бизнесмен в България в последните десетилетия, естествено, че това изглежда да е г-н Пеевски. Няма странно, ако с честен труд човек е постигнал своите успехи, ако е успял по някакъв начин с технологични, научни открития да постигне това нещо. Както Мъск, или както Стив Джобс, или както който и да било някой от големите бизнесмени. Но очевидно е, че г-н Пеевски е по-известен със Закона “Магнитски" и санкциите по него, отколкото със своите бизнес успехи, които и в България са трудни за откриване. Но не е и само той, предполагам, че има доста скрити мултимилионери, говоря със стотици милиони, не само в Народното събрание, не само в управлението в Министерския съвет. Ами елементарен бос пример, бос имам предвид със събути чорапи, не нещо друго, е това, че в София буквално имаме покупка на кметския пост чрез субсидиране на политическа партия. Това не е тайна също. Това са много тревожни явления, които подсказват, че България е типична олигархична демокрация, която поразително в някои отношения наподобява други страни, които ги даваме като лоши примери. Да не ги споменавам, да не заприличваме прекалено на тях. Затова и от мисията на МВФ изглеждаха доста учудени, всички от тази мисия, най-вече Жан-Фрасоа Дофен, който беше неин ръководител. Гледаше със зяпнали уста, че е абсурд да се премахне максималния осигурителен доход и да се въведе прогресивно данъчно облагане на доходите на физически лица. А тук е заровено кучето, както се казва по стар принцип. Че от тройната коалиция начело със Сергей Станишев олигархията трупа все повече и повече точки за себе си, и все по-малко и по-малко за страната. Да не споменавам и “Турски поток" и това, което беше наскоро сключено с “Боташ" и т.н. Но очевидно е, че трябва не сглобка, а вече човек или компания, или партия със здрава метла за прочистване на Авгиевите обори в България. Олигархия да управлява не звучи добре в съвременния свят, въпреки, че имаме повече примери, отколкото демократични управления. Но това е една добре костюмирана олигархия, която очевидно управлява навсякъде.

Проф. Дуранкев, какви важни въпроси в спешен порядък трябва да реши следващото ротационно правителство?

Диагностиката, ако се направи такава от правителството, веднага ще открие язвите на България. Това е първо неравноправното положение със субсидиите в ЕС, което очевидно ощетява България и други страни, да ги наречем в Източната зона на ЕС. Второто нещо е, по какъв начин да си партнират правителство и бизнес, говоря за партньорство, а не просто да се насочват инвестиции от ЕС и от България в посока на богати хора, които да стават още по-богати. Такава практика имаме от времената от управлението на царя, до ден-днешен. Третото нещо е, как да се постигне, вече ще използвам едно демоде понятие, но то продължава да е актуално - догонващ растеж. Защото поколението, което е родено от времената на пазарната икономика и демокрацията, това е поколението от 90-те години, то до ден днешен не е получило онези облаги, които очаква като евентуално средна класа. Средната класа изтънява и все по-малко и все по-малко става като съдържание и се увеличава долната класа. Инфлацията изяде много от натрупаните богатства. Следващото е: как да се увеличават доходи и как да се постигне благоденствие в потреблението на българските граждани. Защото колкото и да е странно ако говорим за физически показатели, да вземем само потреблението на месо на човек от населението, ние сме почти 2 пъти по-ниско отколкото във времената на лошия социализъм. Да не коментирам за възможностите на един млад човек със заплата от 2000 лв. например, или 3000 лв., да си купи жилище и да го изплаща успешно. И да не коментирам колко деца може да издържа той с тези заплати. Така че е необходимо едно обединение, една яка метла, която да разчисти Авгиевите обори и един курс, който да бъде рязко завъртян на ляво, както предлага МВФ. Тоест, да се възстанови ДДС на нива от преди пандемията, да се премахне максималният осигурителен доход. И да се въведе както в другите страни прогресивно данъчно облагане на доходите на физическите лица и на компаниите, плюс още нещо, може би ЕС трябва да го проведе - забрана на офшорките. Но очакваме големи промени след изборите за Европейски парламент. И разбира се, когато ветровете задухат от Запад, те ще засегнат и източния фронт на ЕС. И към всичкото това, ако позволите още нещо, може би най-важното: работа за траен мир между Украйна и Руската федерация. Тук дипломацията ни е голям длъжник също, българската.

Проф. Дуранкев, искам да ви задам един по-нестандартен въпрос. Понеже вие сте преподавател по застраховане, умеят ли да се застраховат в хода на преговорите от двете страни политиците от ГЕРБ-СДС и от ПП-ДБ?

Ох, казвам едно голямо ОХ, и бих продължил с това Ох. Изглежда, че в момента точно слагате пръста си в раната. Защото не само България не е в кондиция, но и управляващите не са в никаква кондиция. Както и да го гледаме, ПП-ДБ в момента регистрират спад, и то от изборите до сега траен спад. Те имат интерес от сглобката. Както и да го гледаме, ако ГЕРБ се възкачат начело в управлението и лоши икономически резултати, ако се получат – тоест, нисък икономически растеж, бавен растеж на доходите на хората, това би потопило и ГЕРБ. Затова ми се струва, че най-солидната застраховка на ГЕРБ е да отиват на избори. А най-солидната застраховка на ПП-ДБ е да осигурят коалиция, която да управлява трайно и да постигнат добри резултати. Да не забравяме и третия специалист по застраховките, това е ДПС, разбира се. ДПС също има интерес в момента да се закрепи, може би извън управлението и частично в управлението, без да личи, докато трупа точки по региони и се подготвя за следващи избори. Тоест, застрахователите работят на различни терени, в различни сегменти и всеки крои тайни планове как, по какъв начин уж да работиш с другите, но всъщност ако трябва, да им отсече главите в момента, в който е най-удобно. И от всичкото това изглежда, че големи ползи България няма. И най-важното, може би затова и българите не очакват драстични промени, защото така наречената президентска партия, вероятно е не случваща се мечта на повечето от тези, които не отиват да гласуват. И в края на краищата, очакванията са: след големите избори, може би в ЕС, може би и ние на края на годината или през следващата година да пристъпим към нови парламентарни избори с нови интересни играчи. Може би, но това е много далече за България във времето.

Много ви благодаря, че приехте да сте наш гост и за пълноценния анализ, който направихте.

Благодаря на вашето благодаря. И на всички, най-вече на прекрасния ви екип и на слушателите: здраве, здраве и здраве!

Гост в студиото бе проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: