Проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Първото политическо изпитание за националната и новата местна власт е приемането на бюджета за догодина. Как ще се справят в парламента? Наш гост е проф. Боян Дуранкев – преподавател в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, проф. Дуранкев.

Благодаря – във вашия офис и във вашия клуб.

Първият сблъсък дойде с приемането на извънредно заседание на Министерския съвет на данъчните закони, сред които и спорният текст, заради който преди месец от ГЕРБ и ДПС се обявиха против – т.нар. "бонус срещу донос“. В резултат парламентарната група на ГЕРБ не влезе в пленарната зала от първия ден на тази сесия. Как ще изглежда сглобката на бюджета за 2024 г.?

Сложна тема подхващаме. Още повече че тя бележи доста сериозно закъснение от законовите срокове, в които трябваше да се случи. Разбира се, оправданията с местните избори са едно на ръка, но другото, което е – вероятно забавянето на внасянето на проектобюджета и свързаните с него данъчни закони е свързано и с факта, че няма съществени промени в бюджета, няма съществени промени в данъчните закони. И разбира се, целите, които си поставя правителството – до 3% дефицит в държавния бюджет, свързано с приемането в еврозоната и донякъде с приемането ни в "Шенген“, и то в сложна международна обстановка, вероятно всичките тези натрупани фактори са били причина приемането на данъчните закони и бюджета да се отложи толкова във времето. Но разбира се, основната промяна трябва да се направи в бюджета, най-вече в разходната част, която първо трябва да бъде насочена към постигането на по-висок икономически растеж, отколкото до този момент, тъй като ние се водим към групата страни с нисък икономически растеж, а трябва да преминем към групата страни със среден икономически растеж, т.е. над 3% средногодишен растеж. И другото, което е доста важно и доста тревожно – въпреки че бюджетният дефицит е само до 3%, вероятно ще се вместим в тези рамки, България се очертава като страна, която е постоянно на червено, с риск по-нататък лихвите по кредитите, които тегли държавата, да станат трудноизпълними и трудноплатими. Това е сериозен проблем вече пред българската държава, разбира се, и пред други страни. Но данъчните промени, които се предлагат, накратко казано, те са изключително ниски, палиативни, несъществени и няма да повлияят на приходната част на държавния бюджет толкова съществено. Даже бих си позволил да кажа, че те повече имат дисциплиниращ характер, отколкото характерно запълване на празнините в бюджета. И въпреки всичко хубаво е, че те се случват. Хубаво е, че някои от тях са предварително обявени и лансирани, включително и онези закони, които вероятно ще се почувстват най-силно от гражданите – това са промените в местните данъци и такси. Те са приети и не подлежат толкова на обсъждане. Вероятно обаче в пленарна зала ще започне преразглеждането и предложенията за преразглеждане на някои от тях, тъй като преходът към пазарна оценка на имотите съществено ще повиши данъците и таксите върху тях. Но общо взето  дисциплиниращият характер е полезен, тъй като ние сме страната с най-голям сив сектор в Европейския съюз и другото, което е – с най-ниски данъци отново в Европейския съюз. Т.е. те не са, да го кажем направо, типично европейски, т.е. прогресивни, и донякъде беше време и се очакваше те да бъдат променени. Е, това не се случва, поне засега. И най-интересното е, че никоя от парламентарните сили не коментира подобна възможност. Това е удивително! Още повече че се твърди, че има левица в пленарната зала. Засега такова нещо не личи.

Т.е. в бюджета за догодина сериозни реформи не се предвиждат, като погледнем данъчните закони.

Честно казано, това е типичен инерционен бюджет, който следва тенденциите от миналото, включително и тенденциите от времената на тройната коалиция до ден днешен. Е, разбира се, бюджетите на общините ще бъдат доста по-пълни през следващата година, отколкото през тази. Ако може да се каже, че има един положителен факт, който да се посочи, то точно този факт е вече наличен. Споменавам именно местните данъци и такси, които ще се променят. Разбира се, най-много ще бъдат засегнати не хората, които притежават едно основно жилище, а рентиерите, които притежават по 5, по 10, по 15, по 30, по 50 апартамента. И в това няма нищо лошо.

С проекта на този бюджет доближава ли се страната до евростандартите?

Ако става дума за евростандарти, то най-много се нарушават евростандартите от страните, които са в еврозоната. Така че има едно разхлабване на данъчната и на фискалната политика като цяло. Оправданията, че това е последица от времената на КОВИД-19 пандемията, вече не хващат вяра и няма кой да повярва, че това е заради нея. Но интересни са все пак целите, които си поставя България в Европейския съюз, а засега те са две основни. Едната, както е известно, това е приемането на страната в "Шенген“. И тук трябваха някои законови промени, които са на път да се случат. И другото, което е – приемането на България в еврозоната, и то в кратки срокове. Въпреки че сроковете се отложиха в едно по-далечно бъдеще – от 1 януари 2025 г., въпреки че и тогава е възможно да не се случва.

Защо?

Това са минималистични цели. Причината да не се случат вероятно ще бъде отново инфлацията, която в България няма да отговаря на критериите за прием в еврозоната, независимо че бюджетният дефицит може да бъде стегнат в рамките на до 3-те процента. Та, инфлацията – всъщност това е единият от основните критерии за приемане в еврозоната, инфлацията в България чувствително надхвърля средното ниво на трите страни, които имат най-добри резултати в инфлацията. Това е и критерият, това е основният показател, по който се оценяват отделните страни. Дали инфлацията може да бъде укротена само с монетарни мерки – това е под въпрос. Но другото, което можеше държавата да направи и наистина да се случи промяната, това е преходът към прогресивно данъчно облагане, не само на корпорациите, транснационалните корпорации с 15% данък, но също така и на физическите лица. И може би точно в това отношение е спорен този елемент, който се предлага в бъдещия бюджет чрез данъчните закони – именно, гражданските договори да се приравняват на трудовите договори. Това е спорно, тъй като в повечето европейски страни такава практика няма. Но даже да се абстрахираме от другите европейски страни и от тази утвърдена практика, също под въпрос е: кои точно от гражданските договори трябва да бъдат приравнени на трудовите и кои да бъдат оставени в този режим, който е до този момент. Но очевидно е, че финансовият министър се стреми по всякакъв възможен начин, без да променя съществено законите, да попълва дупките в бюджета. Дали ще се случи – разбира се, това зависи от говорилнята в Народното събрание и съм почти сигурен, че всички предложени промени ще бъдат посрещнати на нож, тъй като е много вероятно именно те да бъдат онзи препъникамък за продължаване на този много болезнен, мъчителен и не особено продуктивен живот на т.нар. "сглобка“. Но предстои да видим.

Проф. Дуранкев, освен инфлацията, която не може да мръдне под 8,7%, България влезе и в сивия списък за пране на пари. Това не утежнява ли шансовете ни за еврозоната?

Много са проблемите, които лъснаха през последните години. Единият от тези проблеми още виси – това са т.нар. "Панама пейпърс“. Това са другите офшорни зони, в които се оказа, според някои изчисления, че България е изнесла и е укрила някъде около 50-55 милиарда – нещо, което никак не е малко.

55 милиарда, евро или лева?

Лева, лева.

55 милиарда лева?

Да, превърнати в долари, в евро е горе-долу, разбира се, все едно. Но това означава, че има доста разхлабена фискална политика, че т.нар. органи, които трябва да следят за строгото спазване на финансовите правила в държавата за плащането на данъците не работят достатъчно ефективно и че даже България пропуска шанса да се възползва от приетия Закон за облагане на свръхпечалбите, който е действащ у нас. Той не е само предложение, той е действащ. Но очевидно е, че ще бъдат засегнати интересите не само на споменаваната една компания, която е свързана с Русия, но ще бъдат засегнати и интересите на оръжейните търговци, които печелят огромни свръхпечалби в момента, ще бъде засегнат банковия сектор, други части от финансовия сектор. И подозренията не са само за пране на пари, а за доста солидна, да го наречем, практика на плащане на управляващите под масата. И това не е за първи път, разбира се. Нас ни наблюдават под лупа не само понеже не спазваме фискалните правила, които са необходими, не спазваме финансовата дисциплина, но също така, понеже България обикновено се тълкува като последния елемент на Европейския съюз, т.е. пердашете последния, за да се сещат останалите. Затова не е толкова вероятно нито приемането в еврозоната, нито приемането в "Шенген“. Впрочем, приемането в "Шенген“ се отлага за неопределено бъдеще. Няма никаква яснота, въпреки твърденията на България, че сме изпълнили всички технически критерии. Но черната овца, даже да се пребоядиса, че е настъпила голяма промяна в нейната практика и в нейния начин на живот, черната овца ще си остане черна овца, докато не бъдат приети в Европейския съюз страни, които да бъдат нарочени за следващите черни овци. Т.е. да тълкуваме, че 2025 г. ще бъде годината на истината.

Т.е. тя е реалистичната?

Тя е пожелателната и мечтателната, и донякъде реалистичната за еврозоната, но не и за "Шенген“.

Проф. Дуранкев, а как стои въпросът с конвергенцията на доходите? Дори през 2025 г. ние да влезем в еврозоната, с какво самочувствие ще бъдат българските граждани?

Естествено, това е обикновено най-болезненият въпрос и пак напълно естествено обикновено тук се правят сравнения на базата на работни заплати, пенсии и доходи. Но погледнато, това, което минава и през обществените фондове, и през бюджета, и през увеличението на доходите, включително и увеличението на пенсиите, което е факт през тази година – доста съществено увеличение и вероятно от 10-11% през следващата година, това е доста положителен знак за доходите, защото те изпреварват инфлацията. И не само ще изпреварват общия индекс на инфлацията, но и индекса на инфлацията по малката потребителска кошница. Т.е. вероятно и тази година, 2023 г., ще отчетем, че България е направила една, макар и малка крачка напред. Вероятно и следващата година ще повторим, че е направена и следващата, втора малка крачка. Но да се очаква революционен скок и поход към достигане на средното ниво на Европейския съюз – просто това са нереалистични очаквания, по простата причина, че България се тълкува като третокласен, периферен член на Европейския съюз, тъй като ние сме с традиционно най-ниски доходи и политиката на догонване, която беше препоръчана, е всъщност политика, която ще се реализира вероятно и през следващите – да не прекалявам, но все пак ще кажа – 10-15 години поне.

Какви са хоризонтите пред новата местна власт?

Тук се вкарва думичката, която е най-популярна в икономическия език – това е "зависи“. Първо трябва да кажа, че аз лично като гражданин съм удовлетворен от появата – и не само аз, допускам – на симпатични, млади, атрактивни и мечтателни лица, които желаят да променят статуквото. Това вече е факт. Факт е, че имаме промяна и елиминиране на местни феодали, които бяха укрепени, и то солидно укрепени, като започнем през Варна, Пазарджик и т.н., на най-различни места. Големият проблем пред новите управленци е, че те трябва да докажат първо, че са по-малко крадливи от предишните, и второто е, че могат да направят нещата по-добре и по стойностно, не само със строителство на паметници и градинки, но трябва да променят съществено инфраструктурата, да подобрят благосъстоянието на най-страдащите в техните общини и да се захванат да решават проблеми, които са не само от типа детски градини, детски ясли, но и най-острия проблем – с качествени кадри в здравеопазването и образованието, защото точно тук, а не в държавния бюджет, е най-големият дефицит, или по-точно тотална липса на кадри, които да заемат необходимите работни места, и то държавни, уважавани. Включително бих си позволил да спомена и бъдещите офицери – и тук имаме дефицит. Въобще се оказва, че проблемът с кадрите, които решават всичко, е проблем, който е по-сложен и нерешим от гледна точка на България в този момент. Тук замяната с мигранти няма да се случи, няма и как да се случи. И голямата въпросителна е към следващия състав на Европейската комисия, който предстои по-натам да бъде избиран и който трябва да реши по какъв начин това обезкървяване на десетина европейски страни може да бъде спряно и може би донякъде да бъде компенсирано. Но това бяха очаквани явления, не е нещо, което да се учудваме сега, в момента, че става точно така. Да, пари може да има, но кадри – не. И тук много са виновни онези, които бяха привърженици на свободния пазар, всеки да може да ходи и да работи там, където пожелае. Това е пазарна икономика, пазар на труда и резултатите са повече от ясни, а те са трагични.

Е да, но тези резултати не подсказват ли, че трябва да има и по-различно отношение към хората от пазара на труда?

Разбира се, точно така е. Но т.нар. например работна заплата в по-развитите страни се явява своеобразна диференциална рента за тях. Те засмукват кадрите от по-неразвитите страни – Литва, Латвия, Естония, Полша, България, и след това тези страни се чудят как да се оправят. И отговорът е: "Ами, има свободни пазари“. Те са свободни, но те са в изгода, да го наречем, на т.нар. "мек, умерен неоколониализъм“, който дава благоденствие на по-развитите страни и обезлюдява и унищожава социалния капитал на по-неразвитите страни, като България попада точно сред тях. И това е проблем пред целия Европейски съюз. Дано да имаме по-мъдро управление след  новите избори в Европейския съюз, защото трябва да се промени цялостната политика. Включително още нещо – да, имаме евро, имаме обща монетарна политика, но нямаме фискална обща политика. Това означава, че страни като България единственото, което могат да предложат на другите инвеститори по света и в Европейския съюз, това са ниските плоски данъци. "Елате при нас. Нямаме нищо особено, нямаме кадри, но елате при нас.“ И когато дойдат инвеститорите и искат да направят завод за 1500 човека, изведнъж се оказва, че не могат да съберат и 55 човека за него. Ето го проблемът – не толкова парите, колкото пропорционалното развитие на обществата, които членуват в "славния“ Европейски съюз. Дано да има някаква промяна.

Но това не е ли и предупреждение към работодателите?

Те много добре знаят, за какво става дума. Затова и заплатите в България растат повече от очакванията, защото ако не увеличиш в твоята компания заплатите, ще те напуснат кадрите и остават мъртвите метални машини в цеховете, в които няма кой да работи. Затова със сигурност трябва и по-добро управление на българското образование. Нека не бъда като лош пророк, но на нас не ни трябват само IT специалисти, защото ІТ специалистът трябва да прати децата си в добро училище при добри учители. Трябват също така добри специалисти по всичките възможни направления – вече ги няма. И това означава пропорционално, балансирано развитие – нещо, на което е длъжник и Министерство на образованието, тъй като то определя бройките и  студентите даже. И тук голям длъжник е и правителството, и Министерството на образованието, тъй като се тълкува, че донякъде университетите действат на свободен пазар. И те точно така правят – постъпват като тържища повечето университети, обявяват специалности със заглавия, които са добра стръв за бъдещите кандидат-студенти, и след това те не могат да си намерят никаква работа по специалността, защото такива специалности няма. Но това, разбира се, е тема на друг разговор. Разчитането само на свободния пазар, че той ще ни даде офицери, че той ще ни даде медицински сестри, ще ни даде добри, качествени учители – именно това е една от причините за големия провал на България. Но да се надяваме, че идеологията ще бъде забравена и ще се тръгне по-мъдро към практическо решаване на тези проблеми.

Да се очакват ли нови данъци на местно ниво? Вие вече споменахте за приетите от Министерския съвет промени в Закона за местните данъци и такси. Те, разбира се, предстои да бъдат обсъдени и в парламента, но тези промени предвиждат повишение на данък сгради до 65%, а домакинствата да плащат и по-висока такса "Смет“.

Съдейки по инфлацията и по факта, че почти две десетилетия не са променяни тези местни данъци и такси, очакванията на новите кметове, че ще напълнят бюджетите на общините по този начин, не се сбъдват. И няма да се сбъднат. Но че ще подобрят съществено положението на някои общини – това също е факт. Едната от тях ще бъде Столична, другата – Пловдив, и т.н. Но какво да се прави, как да се промени цялото? Има предложения част от данъка върху физическите лица и корпорациите да остава в общините, там, където се произвежда. Но това ще наруши общата европейска практика, въпреки че го чувам като предложение вече няколко пъти. Затова спасението и подобрението на общинските бюджети е донякъде и задача пред самата държава. Но тъй като държавата трябва да промени голяма част от разходите, да ги преструктурира… Например, ще си позволя да кажа едно дребно нещо, което изглежда на пръв поглед – че България трябва да отделя до 2% от брутния продукт за отбрана. Изследванията, които направих и които бяха представени, показват, че България трябва да отделя от 6% до 8% от брутния вътрешен продукт за отбрана, за да получи донякъде качествена отбрана. Иначе 2-та процента не решават този въпрос. Много големи разходи и инвестиции са необходими в инфраструктурата на България. За почти 100 години България е изградила само 750 км магистрали. Други страни като Китай, които започнаха 1989 г. да строят магистрали, сега отиват над 150 000 км магистрали. Инфраструктурата е проблем в България очевидно. И не само инфраструктурата. Например, необходимо е да се променят водоносните тръби на много места. Това не се забелязва и затова голяма част от кметовете избягваха въобще да инвестират в инфраструктурата, която се намира отдолу. По-добре се вижда нещо, което е отгоре, като паметник, например. И тези натрупани проблеми изискват не десетки милиарди, а може би стотици милиарди инвестиции. Няма как да се получат на местно ниво, особено в по-слаборазвитите региони – те са известни,  кои са в България. С местни данъци и такси тези проблеми няма да се решат. И затова е правилно все пак държавата да отделя целево средства за сближаване на отделните райони, които обичаме да ги наричаме "кохезионни фондове“. Стига да не отиват в точно определени финансови потоци, в точно определени компании, както масово се наблюдаваше, и стига да не се надписват с десетки пъти вложените материали, труд и услуги, каквито практики имаме например във Варна до този момент – няма какво да се крие, също и на други места. Очевидно е, че трябва затягане на държавата и присъствие на силна, интелигентна и мъдра държава, която наистина правилно да облага хората и компаниите – това означава прогресивно доходно облагане, и същевременно, която да насочва точно там, където е необходимо, онази инвестиция в онази инфраструктура, която решава проблемите на местните хора. Както се казва, от всяка страна, от всеки регион, от всеки гражданин се очакват приходи, но приходите трябва да отиват като инвестиции там, където са най-необходими в тези региони. И тук държавата пак е длъжник.

Сегашната сглобка като правителство дали може да осигури тази интелигентна държава, за която вие говорите и която е необходима за просперитета на България?

Много благодаря за въпроса. Много бих искал да отговоря точно "Да“, но не съм убеден в тази диагноза, която може да се постави на сглобката, защото наблюдаваме прекрасни, просто повече от прекрасни услуги по "препирането“ на някои личности чрез тази сглобка, отколкото очистване на необходимия път към бъдещето. Разбира се, те сега са много по-умерени тези личности, и много по-комуникативни на пръв поглед, но е очевидно и другото нещо – че младите, на които разчитаме, този потенциал, който имаме, не може да се реализира и понякога не е подготвен, за да премине от управлението на определена компания, която произвежда някакъв продукт, към управлението на една община. И да не коментираме – на управлението на макродържавно ниво. За съжаление, няма очевидно достатъчно подготвени кадри. И тук дипломите – коя откъде е, просто нямат толкова съществено значение. Подготовката личи след това при изпълнението. Само да припомня, че Стив Джобс, Бил Гейтс нямат никакво висше образование, докато хваленето с определени дипломи и с определени титли всъщност води до деградация на самите титли, до деградация даже на институциите, които издават подобни дипломи. И тъй като сме обърнали, пак казвам, висшето образование също в един голям пазар, едно голямо тържище на дипломи, където всеки предлага някаква диплома и принципът е "Колкото по-лесно, толкова по-печелившо“, очевидно е, че тук мерките, които трябва да се вземат, са много сурови и не са тези, които са в този момент. Обръщам се обратно – не толкова отделната личност има значение, колкото цялостната политика, която трябва да гледа към 2040 г. и да поставя целите и задачите отсега, отколкото само да действа като пожарникар, който гаси проблемите, които са в тази и следващата година.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост. Благодаря ви за направения анализ и за времето, което ни отделихте.

Благодаря ви! Всичко най-хубаво и дано мечтите ни се сбъднат.

 

Цоня Събчева