Проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Как изглежда икономиката на страната при служебното правителство и по какъв начин ще се отрази на заплатите? Отправяме въпросите към проф. Боян Дуранкев – преподавател в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.

Поздрави на всички слушатели по случай така да се каже двойния празник – едновременно на любовта и обичта и от друга страна, едновременно на опиянението и виното. Така че всички да бъдат здрави и щастливи – нещо, което все пак зависи и от правителството, разбира се.

И от нашите работодатели с нашите доходи.

Разбира се.

Проф. Дуранкев, трудно можем да говорим за стабилност и растеж, когато цените на основните стоки ужасяват хората. Това призна наскоро и служебният министър-председател Гълъб Донев. Съществува ли механизъм за хармонизация между тях, между растежа и цените на стоките? Защото правителството предприе един такъв, ама не виждаме резултати.

В края на краищата, точно тази възлова точка се изплъзна в решенията на предишното Народно събрание, което си отиде, тъй като то трябваше да постави въпроса ребром и да го реши по категоричен начин, а именно – растежът на доходите, не само на работните заплати, а въобще на доходите на хората, особено в т.нар. най-долна група, които са над 700-800 хиляди души в България, а също и на долната подгрупа на средната класа, растежът на този доход трябваше да изпреварва растежа на инфлацията, но очевидно Народното събрание остави този въпрос за решение към следващия си приемник. И горещите кестени, горещите картофи от огъня трябва да се вадят от служебното правителство, доколкото може, защото и тук възможностите са ограничени, и проблемът с работната заплата, както всеки знае, е отложен за 1 януари от следващата година, въпреки че е напълно възможно следващото Народно събрание да промени и този проблем, който възниква. Но това, което е във възможностите на служебното правителство, то е, доколкото може, по един морален начин да преразпределя в рамките на закона доходите и разбира се, да се вслушва, както древните римляни са казвали, в гласа на народа. Народът категорично се разграничава в голяма степен от политическата класа, защото всички социологически изследвания, а те не са едно или две, показват, че българският народ е против войната, той е за мирно решение, а не за една безкрайна война и битка до последния украинец, до победа. Второто е за справедливо разпределение и преразпределение на доходите така, че да бъде решен проблема с инфлацията и този проблем да бъде забравен. И съответно има работа с икономически растеж, който да бъде догонващ другите страни от гледна точка на икономическо развитие, брутен вътрешен продукт на човек от населението и разбира се, справедливо разпределение на доходите, въпреки че в условията на пазарна икономика работните заплати се тълкуват като разходи, което означава, че те трябва да бъдат ограничавани от страна на работодателите – един конфуз, който непрекъснато тлее през последните почти 30 години. Както се знае, работодателите са категорично против всякакво повишаване даже с 5 стотинки на работните заплати, но никога не казват,  какво става с растежа на техните печалби. Разбира се, този въпрос също ще трябва да се решава донякъде в следващото Народно събрание. Аз съм скептичен в това отношение, тъй като голямата част от евентуално влизащите в следващото Народно събрание ще бъдат ясно изразени десни и десноцентристки партии, т.е. печалбите над всичко, а работните заплати – кой както може да се оправя.

Проф. Дуранкев, как може едно правителство, дори и служебно, да балансира между доходи, инфлация и растеж, след като у нас тази пропорция – инфлация и растеж, е в пъти в полза на инфлацията? 1,4% е растежът. Как ще се осъществи? Прогнозно инфлацията за тази година се очаква да намалее два пъти, а икономическият растеж – три пъти. Нещо не ми излиза математиката.

Отличен въпрос, отличен въпрос. Даже ако позволите, нека да разровим целината още по-надълбоко, както се казва. Защото голяма част от растежа се дължи на военната индустрия, това не е тайна – 6, 7, 8 милиарда никак не са малко. Всеки продукт от военната индустрия, той няма пряка потребителска възвращаемост. Това са доходи, които голямата част отиват само в няколко хиляди или да ги кажем само няколко десетки хиляди, но не в милионите, които се трудят в икономиката. И това няма да се почувства. Освен това служебното правителство няма правомощия да променя и да преразпределя доходите, освен в рамките на Закона за държавния бюджет, който е гласуван и е приет, и в това отношение ще трябва да балансира най-вече с т.нар. "капиталови разходи“. Вероятно вече го прави, няма данни още за януари, но капиталовите разходи се прехвърлят от единия в другия джоб, използват се като текущи разходи, като възможности за повишение, даже може би за плащане на част от пенсиите. И разбира се, големите очаквания какво ще се случи след 1 април, т.е. на 2 април – знаменателна дата, и дали след 1 май ще има редовно правителство, което може да си позволи да промени на полугодието самия държавен бюджет. Но нека да подчертая още нещо. Този прогнозен растеж съвсем не е сигурен. Естествено, след случаите, които станаха със "Северен поток“ 1, "Северен поток“ 2, Кримския мост, могат да се очакват доста неприятни изненади от страна на Руската федерация и на нейните поддръжници, които могат да дръпнат нашия и общо Европейския съюз доста по-назад. И освен това тази тиха търговска война, която се води между Европейския съюз и САЩ – разбира се, САЩ гледат националния си интерес, но планът "Байдън“ дава такива субсидии, такава мощна подкрепа на голяма част от американските корпорации, които Европейският съюз не може да си позволи, и съответно европейската икономика може да мине накрая на годината даже на отрицателен растеж. Това ще е голяма беда, защото всяко задържане на растежа и на доходите, включително и в България, е предпоставка за много неприятни социални вълнения, които в края на краищата водят понякога не само до популизъм, но даже и до откровен фашизъм, да го наречем неофашизъм, но все пак напълно е възможно и фашизъм. Въобще, центърът, централният мозък на Европейския съюз трябва да търси решения най-вече за постигане на мирно споразумение в Украйна и прекратяване на тази война, да търси пътища към Азия и към други страни, защото в момента единственият печеливш – говоря от икономическа гледна точка, във войната е САЩ, включително и по линия на поръчките, които се правят в момента на американско оръжие, и от България, разбира се. Т.нар. диверсификация означава всъщност смяна на зависимостта от Русия в голяма степен с нова зависимост, този път от САЩ. Това също не е диверсификация. И най-жалкото е, че българската политическа класа в голямата си част всъщност изглежда, че се интересува повече от това, каква оценка ще получи от Вашингтон или от Брюксел, отколкото каква оценка ще получи от село Глоговица или от село Загражден, или от някое българско село. Т.е. прекалено парадна е българската политика, прекалено "йес-мени“ – може би 2/3 от българските политици в Народното събрание са "йес-мени“ и накъдето задуха вятърът, каквото показва ветропоказателят, веднага се обръщат. Нямаме големи очаквания от следващото Народно събрание, но понякога промяната идва внезапно.

Проф. Дуранкев, все пак няма ли пазарен натиск за вдигане на заплатите?

Има натиск за вдигане на печалбите и той се усеща във всеки магазин, защото една справедлива печалба е 8-10% рентабилност, а изчисленията показват, че първо, имаме много нараснала рентабилност и второ, силно влошено качество, особено при хранителните  продукти, произвеждани в България – мляко, сирена, кашкавали, колбаси. Въобще двоен удар е нанесен на българските домакинства, едновременно растящи цени с нарастващи заплати, и второ, едновременно намаляващо качество на голяма част от продуктите, с намаляващи доходи. Това е големият проблем, това е големият конфуз на България. Наричахме го на времето двойно наказание на българския народ. Изглежда, че тази, миналата година и сегашната година продължението ще бъде неприятно.

Има ли решение?

Решението е или правителството да промени правилата на играта, т.нар. комисии за защита на конкуренцията, за защита на потребителите да започнат да работят, не просто като регистратори, и правителството не просто да съобщава какви цени има и какво е станало с цените, а да се постъпи много по-смело, като например решенията, които Рузвелт проведе в неговата програма New Deal, след това Кенеди, която проведе, и също така някои от решенията, които работеха в България, включително с твърди цени или твърди декларирани тавани на цените при обосновани, разбира се, печалби, не повече от 8-10% рентабилност. Иначе решението е ясно – богатите стават все по-богати в България, милионерите растат всеки месец с десетки, милиардерите също са доста, а обикновените хора, когато не могат да намерят своя поминък тук, който да осигури добро жизнено равнище, хващат самолетите, колите и заминават там, където ги търсят. Само да кажа, че в европейските страни, които са от т.нар. развит тип, в момента има недостиг на няколко десетки милиона работници и специалисти. Прогонваме се демографски, ще пострадаме по този начин икономически и ще останат само печалбите. Това не е най-доброто решение за нашата страна.

Казахте, че служебното правителство като резерв може да ползва капиталовите разходи. Да, но това е за сметка на всички ремонтни работи за строежи на инфраструктура и т.н. Докога може да продължи?

Въпроса може да го поставим по друг начин – дали да запазим кокошката, за да ни снася яйца, или да я заколим, за да си направим един вкусен бульон. И в случая очевидно е, че ще се премине към колене на кокошката, т.е. част от капиталовите разходи временно ще бъдат насочени през първата половина на годината към потребителската кошница, към потреблението, а през втората половина, ако икономиката дръпне малко по-бързо от това, което се прогнозира, примерно 3-4%, тогава вече може да се компенсира и в края на годината да се получи един баланс. Но това вече няма да зависи от служебното правителство, а евентуално от редовното правителство, което вече, почти е сигурно 99%, че ще има.

Проф. Дуранкев, казвате да се дръпнат от капиталовите разходи към цените на стоките. Как ще стане това, по какъв механизъм?

Най-добре е компенсаторният механизъм, който беше прилаган, и това може да бъде субсидия към определена стока, например както беше към бензина и към дизела добавката. Може да бъде и пряко, помощи директно към тези, които са най-бедните. Въобще, има изпитани механизми. Разбира се, за съжаление, трудно може служебното правителство да си позволи да сложи таван на цените, тъй като то си няма никаква представа, какви са рентабилностите в отделните сектори и вътре във всеки сектор при всеки производител. Но също така може да премине и към икономии. Например, много е странно дали трябва да продължават да се дават т.нар. помощи за КОВИД-19 – още продължават да се дават и те не са никак малко към отделните предприятия. Може да се прецени, дали може да се въведе и някакъв статут на минимална работна заплата по сектори, поне препоръчителна, която да бъде донякъде спазена от част от производителите. Въобще, има изпитани техники, не само в България, но и в Европейския съюз, а да не се връщам и към по-стари времена, когато нещата централизирано се решаваха, и имаше работа за всеки и заплата, която донякъде да позволява горе-долу сносен живот, както твърдеше Ангела Меркел.

Това горе-долу не е ли така и сега?

Ами не е. Сега бедните са по-бедни отпреди. Имаме гета, които не съществуваха преди, и то не едно и две в България. И имаме нещо друго – върхът на пирамидата на доходите се изтегли рязко нагоре, което означава, че имаме твърде много печеливши от т.нар. 32-годишен преход. Твърде много печеливши от приватизация, твърде много печеливши от т.нар. кредитни милионери, от онези, които по-нататък успяха с бандитските си хватки да направят голяма част от собствеността лична, с групировките, които не са покойни, още съществуват значителна част от тях. Въобще, първоначалното натрупване на капитала, ако е било в далечни времена по един сравнително по-почтен начин, въпреки че и тогава не е било почтено – вижте как възниква Америка, то сега имаме голямо разграбване на натрупания обществен капитал, придружено с хайдушка пладнешка корупция, която и до ден днешен продължава. И забележете – тя се рекомендира от центъра, от Европейския съюз. Щом Европейската комисия е пробита, хванали са един, представете си какво е в България, представете си какво е в общините, в отделните кметства. И това всеки го знае. Остава да го научи и главният прокурор, който и до бъде, и разбира се, да бъдат по-малко подкупни съдиите, защото и съдебната система в България очевидно е от гнила по-гнила. Въобще, дано, дано някога да изгрее слънцето над нашата страна, както се казва.

Как изглежда икономиката на страната ни при служебното правителство? Сега, ако трябва да направите една моментна снимка, какво виждате на нея?

Инерционно развитие от година и половина-две, разбира се, с превес вече отиващ към натрупванията и разходите. Не ги наричам инвестиции, защото това, което отива за въоръжение, си е чиста загуба, чист разход. И това не звучи много добре. Плюс онова, което направи Народното събрание, последното, по линия на енергетиката и прехвърляне от една зависимост към друга зависимост, и то в условия на невъзможност на такова прехвърляне. Но това ще проличи през следващите години. За съжаление, изглежда, че сега сме в по-тежка ситуация, отколкото 1990 г., когато горе-долу се знаеше, че ще се гради пазарна икономика. Такава няма засега в България. Има доста вече териториални монополи – това са големите търговски хипермаркети. Имаме голям монополизъм в доста сектори в България. И второто нещо – имаме ли демокрация? Само да спомена по тази линия, че всъщност май един-два референдума имаше през тези 32 години. Въобще, демокрацията мина също на заден план. Т.е. отново трябва да поставим задачата да се решава по същия начин, както 1990-1991 г., и то сега, 2023 г.

Как изглежда задачата и как изглежда решението й?

Задачата е с много неизвестни, първо защото ние сме оголени от гледна точка на демографската система. Първо, при нея имаме спад на раждаемостта, увеличение на средната продължителност на живота и бягство на почти 1 милион българи, то е почти толкова – 1 милион българи, към страните, където има по-висока диференциална работна заплата. Това е диференциална рента за тях и разбира се, по-добри условия на живот. Тази задача, както вие поставихте въпроса, всъщност е нерешима, тъй като Европейският съюз не си поставя задачата за едно догонващо и изпреварващо даже развитие на по-слаборазвитите страни. Ами погледнете трагикомедиите – не само България е такава демографски. Това са Литва, Латвия и Естония. Погледнете сега какво става с Украйна. Украйна – голяма част от тези, които са бежанци, едва ли ще се върнат в родната си страна даже при прекратяване на военните действия. Това е благодат и за Германия, и за Полша, за другите държави, където има недостиг на работна сила, а явно и в България. Така че 27 страни са като един оркестър от 27 музиканти, където не е ясно какъв е диригентът и е ясно, че всеки изпълнява собствена мелодия, национална, и гледа да придърпат чергата към себе си, колкото може по-добре. Неслучайно казах и преди, че задачата не може да се реши, ако самият Европейски съюз не погледне по нов начин на ситуацията и не поставя на първо място проблема как да бъдат и кои да водят бащино хоро, дали да бъде Германия, Франция или някоя друга страна, а поставят задачата благоденствие на своите народи, както навремето казваше Лудвиг Герхард. Всъщност това е формулата, която важи при всички добри правителства – да водят народа към по-висока степен на благоденствие. Нека да не го разбираме само пълни хипермаркети, а това означава по-висока култура, честно и широко развито образование и безплатно здравеопазване. И какво му трябва на човек? Горе-долу това е добре.

Докато стигнем обаче до този благодат, каква рецепта бихте предложили на нашите слушатели? Как те да успеят да се справят през следващите месеци, например?

Ооо, следващите месеци мисля, че вече прогнозно са готови. Да не казвам, че идва една година, когато ще трябва да минат на свободен пазар на електроенергията и тогава ще разберат, какво означава шок, защото това, което е тази година, то е икономически шок, но след това ще има и социален шок. Но това, което трябва да направят, е да помислят в края на краищата – това е тяхно задължение, отговорност и отговорност пред техните деца, какво искат да се случи в нашето Народно събрание. Т.е. искат ли да продължим да бъдем в тази комедия с плоските данъци, които бяха въведени от социалист – това беше уникално явление в световен мащаб, дали искат да имаме все повече милиардери и все по-бедни граждани, или искат да бъдем в една посока, която е изписана върху челото на Народното събрание, а именно "Съединението прави силата“. Т.е. преходът от принципа "Всеки за себе си“ и от печалбата на хората към "Съединението прави силата“. Всички заедно трябва да помогнем, за да излезе от този долнопробен вертеп, в който сме в момента.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, за търпението да отговорите на нашите въпроси и за времето, което ни отделихте.

За мен беше удоволствие и весел двоен празник на всички още веднъж!

Цоня Събчева