Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

В навечерието на същинската предизборна кампания няколко събития раздрусаха политическата система във всичките й идейни посоки и направления. В петък миналата седмица Министерството на финансите на САЩ пусна нов списък на санкционирани българи по Закона "Магнитски“. Реакциите по списъка варираха в пълния диапазон – от "шамар за България“ до "неморална бухалка“, и като коментари представляват огледална противоположност на изявите след гръмването на аферата "Нексо“. Ден след него дойде Конгресът на БСП, който с баталии и вакханалии сащиса дори заклетите противници на столетницата. Изключването на 14 знакови бесепари повлече крак и други ключови фигури за партията да депозират заявления за напускането й. И изреченото по списъка "Магнитски“, и силовото овладяване на БСП ни дават потвърждение на максимата, че когато Господ реши да унищожи някого, най-напред му взема ума. Правят ли си политиците криви сметки за следващия парламент и на какво разчитат с това си поведение? Наш гост е политическият психолог проф. Антоанета Христова. Проф. Христова, стресна ли списъкът по Закона "Магнитски“ българските политици, че те, от страх да не попаднат в следващите му продължения, буквално се намагнитизираха и хукнаха един през друг да хвалят идващата от САЩ интифа?

Думата "намагнитизираха“ много ми харесва, защото те са намагнитизирани от доста време. Причината е, че всички политици в България в момента трудно намират себе си в координатата, т.е. усещат, което всички виждаме, че пластовете се разместват, че  битката се води на много високо ниво, а те самите очевидно се чувстват малки в тази битка. Не знаят как да намерят правилната позиция така, че в крайна сметка да не отлетят, да не бъдат жертва в битката между големите. И когато говоря за големи, говоря на международно ниво големи, не говоря за национално ниво. И в тази дезориентация и липса на точна диагностика на ситуацията ние виждаме едни объркани хора, намагнитизирани можем да ги наречем с вашето хубаво определение, хора, които търсят правилното решение и единственото, за съжаление, което виждат някои от тях, това е силовата манипулация на общественото мнение, а не реалното, истинско правене на политика, насочена към интересите на българите. Това е проблемът на политиците – тази дезориентация ги прави доста слаби в момента. Затова на този фон, на фона на "Магнитски“ ние виждаме грешки в момента от страна на политическите партии, грешки в поведението. Даденият от вас пример от страна на БСП е пример за грешка в поведението на лидера, на лидерството, на управлението на вътрешните процеси в партията. Или пък още един довод да ви дам защо смятам, че в България нещата се разместват като пластове и политиците нямат правилно отразяване, точна оценка на общественото мнение за всичко това, което се случва. Ако те познават българина, знаят, че в момента всякакъв опит за приписване на позитив или на дивидент, или извличане на полза от външен фактор като Америка или Русия, или Европа, без значение кой от тези външни фактори можем да използваме за привличане и за дивидент в политическото действие, говори негативно за този, който го ползва, защото общественото настроение не одобрява никой. Общественото настроение като доминиращо отношение към великите сили и към факторите извън България е отрицателно и към Америка вече, за съжаление, и към Русия, и към Европейския съюз. Всеки, който си приписва и се представя като по-голям… как беше изразът, да си по-голям светия от светиите…

По-голям католик от папата.

По-голям католик от папата. И да ти казва "Аз съм проевропейски настроен, боря се за Европа, за европейските ценности или пък за НАТО и Америка“ – всеки един от факторите, от хората, от личностите, от групите, от партиите, които се присламчват към външните фактори, губят пред българския избирател. И това е въпрос на изключително фина сензорика, която би трябвало политиците да имат, ако имат самочувствие, че са добри политици. Защото примерно – давам още един пример, извинявам се за дългото ми говорене – един лидер може да вижда голямата картина, може да смята, че дадена посока е правилна, но този лидер в момента прави предизборна кампания и той трябва да знае, че работи с общество, с групи хора, които напипват пулса по различен начин от него. И може би тази голяма стратегия, която той вижда – тя може да не е правилна, може да е правилна, но обществото трудно я усеща и не я одобрява.

Няма чуваемост за нея?

Няма чуваемост за нея.

Проф. Христова, не се ли получава така, че сякаш огласяването на поредния списък "Магнитски“ идва като контрапункт на аферите "Джемкорп“ и "Нексо“? Или може би заинтересованите страни ще ги използват в този контекст?

За "Магнитски“ никой не отрича, че е политически инструмент. Той е американски политически инструмент. Това е в основата на "Магнитски“. И затова, след като вече веднъж сме го преживели – това е вече втора порция, в голямата си част обществото се научи да разграничава що е политическо, що е съдебно като действие. А другата част, която не разграничава, тя пък възприема всичко, което се случва, като част от политическата битка и затова не му се доверява. Българското общество няма доверие към списъците на "Магнитски“ и този, който живее с илюзия, че чрез тях може да произведе политически ефект в България, се лъже много тежко, много тежко. Но пък от друга гледна точка, наистина тези списъци предизвикват политическите лидери да намерят много силна, точна политическа реакция така, щото да управляват кризисния момент, ако можем въобще да го наречем кризисен. Е, все още не виждам точно управление на кризисния момент. Може би, може би в някаква степен темата за "Козлодуй“ беше направен опит да бъде управлявана, но все още има много въпроси. И затова смятам, че кризисно управление на това събитие все още не виждаме добро.

Проф. Христова, вероятно не виждаме кризисно управление, защото политиците не знаят диагнозата. Каква е диагнозата на ситуацията?

Диагнозата на първо място е тази, че българинът вече мисли много по-насочено към затваряне, към патриотичната тема става все по-чувствителен. Все повече се дразни от опита отвън да ни се налагат правила. Изключителен срив на репутация има от страна на всички външни фактори. Това е от една страна. На второ място – изключителен проблем има с политическите партии, които са основни играчи в момента. Виждате, че те, с изключение на ГЕРБ, който увеличава подкрепата си, и то е нормално именно защото ГЕРБ играе на страната на консервативното в момента, на старото, на познатото, нито един от останалите не се справя със запазване даже на подкрепата, която има при последните парламентарни избори. Т.е. всички политически сили са в някаква криза. На трето място, освен това недоверие или съмнение към настоящите играчи, има изключително недоверие към възможността за появата на нови играчи на политическия терен. И когато си в такъв вакуум, в който нищо не се търси, а старото не се одобрява достатъчно и има изключително неодобрение на по-високи нива, т.е. не може да се припише позитив от привличането като авторитет на определен външен фактор, ситуацията е много кризисна. Диагнозата е много тежка и тя много трудно може да бъде, тази криза, тази трудна ситуация, обществена и политическа, може да бъде преодоляна. Изисква се изключителен професионализъм и рязка промяна на стереотипите на поведение.

Защо идващите от наши партньори такъв тип събития, като списъкът "Магнитски“, се появяват все в навечерието на поредната предизборна кампания и по този начин допълнително посяват недоверие и съмнение, подозрение най-малкото за опит на външнополитическо инженерство в нечия полза?

Защото те си признаха именно по повод на предизборната кампания и по повод на заминаването на предишния посланик от България. То тази връзка е очевадна. Какви други втори и трети връзки има – това вече оставям и на журналистите да го разкрият, защото вероятно има втора връзка, има трета, има определени интереси, има лобита, които активират политическото действие в предизборната кампания. Но това е очевидният факт – че е в началото на предизборната, че се търси политически дивидент и че това не е чиста игра, за каквато някои хора в последните дни се опитват да ни я представят. И затова, защото българите живеят в този ад вече втора година, да кажем трета даже, научиха се да разпознават грубата манипулация. Може би все още не са се научили да разпознават фината манипулация, учат се, но грубата се разпознава, а това е твърде груба, твърде груба. Даже ми стана много интересно, когато казаха "Ама и Великобритания се включи, ама и САЩ, и Великобритания“. Вие не можете да казвате, кой кога се е включил. Светът е глобален, играчите са глобални, те действат общо и познато и когато имат общи интереси…

Координират се?

… те могат да се координират, разбира се. Въпросът е, ние какво правим, въпросът е: нашата съдебна система дали е реформирана. А тя не е реформирана. И когато говорим за реформа на съдебната система, дали някой се опитва да ни раздели по темата "Гешев“ или не, защото този, който се опитва да ни разделя по темата лице-човек, който е проблемът на всичко, е този, който на практика не иска да разреши проблема със съдебната реформа. Съдебната реформа има нужда от изключителни промени – и в процедури, и в определени закони. Аз го казвам като човек, който има някакъв опит и ми споделят хора, които имат проблеми. Ти виждаш, че бавно работи, има много неща, които трябва да се пипнат и те са във всяка една сфера – и при адвокатите, и при съдиите, и при прокурорите сигурно, и при агенциите там, по вписвания, по невписвания, едни работят, други не работят. Това са неща, които трябва да се пипнат от професионалисти, а не да си приказваме приказки, които са чиста политическа игра и неуважение към гражданите.

И пропаганда?

И пропаганда.

Проф. Христова, ще ви попитам направо: новата порция "Магнитски“ ще доведе ли на вота до мощна подкрепа за "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ – двете партии, които са обичайните заподозрени, щом стане дума за "Магнитски“, анти-Гешев и Америка, както и кръговете, които са към тях?

Отговорът ми е: не. За тях няма да доведе до подкрепа, но може да намали активността още повече, защото всява усещане за безперспективност, а това усещане за безперспективност може да дойде, пак повтарям, не от списъка "Магнитски“, а от недоброто управление на този вид атака като кризисна ситуация. Защо категорично казвам, че няма да доведе? Защото ние са намираме в етап, в който либералното в света постепенно все повече и повече крушира. Нещо, което е много важно и искам да подчертая – че когато говорим за сблъсъци, трябва да кажем, че ние говорим за делба на ресурси. Никога битката не е за демокрацията, никога битката не е това, за да докажем, да доведем демокрацията, справедливостта, да махнем корупцията в другата държава. Битката в света е доказано, че е между различни сили в името на това как да спечелят по-голям ресурс, защото ресурсите в света са ограничени. Затова трябва винаги да мислим нещата през тази гледна точка. Няма някой да се интересува от нашата демокрация тук, може би най-заинтересованият за демокрацията в България би трябвало да е Европейският съюз, но аз мисля, че и те не са достатъчно заинтересовано, защото си имат много, много други проблеми и те са свързани с ресурсите на Европейския съюз. Това е много голяма тема и през тази тема върви интересът, политиката и диагностиката на ситуацията, с която започнахме. Трудно е да се говори за тези неща, когато всеки чисто социално приемливо казва: ама грижат се за нас, някой се опитва да ни помогне, някой се опитва да ни покаже пътя, посоката така, че да се справим с нашите си проблеми, с корупцията. Защото вероятно в другите страни са се справили с проблема "Корупция“? Нима някой живее с тази илюзия? Няма държава, която да не страда от корупция, няма такава държава. Затова тази тема, поднесена по този начин, с обвинения, може да бъде само манипулация, а не реална грижа за справяне с проблема. Истинската мотивация са ресурсите. Оттук нататък ще видим, какво ще се случи и с българите, тъй като те могат да го казват по различен начин, но те много добре усещат, че става въпрос за това, а не за битка за демокрация. И именно затова този, който се опитва да спечели по този начин политически дивидент, няма да го спечели. Няма да го спечели. Освен това в момента "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ са известни играчи вече, те не са нови, за да имаме някакви илюзии за техния капацитет, затова вероятно те ще си останат на един определен брой, даже на мен ми е трудно да кажа, колко са техните избиратели, тъй като да не забравяме, че предишните избори бяха с машини. Има съмнения за тези машини, как са били управлявани. Сега ще видим, какво ще се случи. За мен е много любопитно, тъй като голямата тема на процедурите на тези избори, които идват, са това, как ще се справят с машините, от една страна, тъй като те си имат своите въпросителни. Изчистени ли са тези въпросителни? Ще има ли достатъчно контрол върху всички кодове, задавам си аз въпроса. И дали може върху тези кодове да се влияе? Дали от друга страна хартиеният вот също ще бъде напълно коректен и ще може да се изчисти риска с прекаленото много драскане и трудни изчисления на комисиите? Т.е. всичко това, което се случва вече като процедура, конкретна процедура, доколко ще бъде изчистена – за това трябва да говорим. И чак когато се убедим, че имаме относително приближаване към някаква честност на изборите, тогава ще мога да кажа примерно "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ колко са получили и да мога да екстраполирам по-нататък, на база вече на друг вид влияния, бъдещото им развитие. В момента аз не знам, те колко имат реално. Да, това е за "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“. А лявото – лявото е много зле.

За него е следващият ми въпрос. Докато при другите партии някак си нещата протичат при затворени врати, процежда се някаква информация, излиза тук-там из медиите, но се замита на бърза ръка под черджето, при БСП всичко е на показ на мегдана. Което още повече обърква. Какво се случи на 50-тия им Конгрес – бунт срещу партийното статукво или опит за преврат?

То се набираше този процес от много време. Ние имаме сложно съчетание на няколко фактора. От една страна имаме лидер, който не отстъпва и който е готов в името на оцеляването си да наказва и разделя вътрешно, което не е добре за една политическа партия. Вижте, политиката е пожелателно действие, там няма нужда от наказание. Там има нужда от друг вид силно управление. Докато този тип наказания, те са за частна фирма, но не са за политическа организация. Това е от една страна. Значи единият фактор е по-специфичното лидерство. От друга страна, имаме много сериозна война между президент и лидер на политическата партия, която война неминуемо оказва влияние, тъй като виждаме, че президентът се опитва да произведе нова лява формация. Това е много сериозна война и много сериозен втори фактор. Да не говорим, че Корнелия Нинова и БСП имат проблеми и с европейското си представителство. На четвърто място – много застаряващи избиратели, т.е. те нямат обновяване. Имаме руиниране, руиниране, руиниране, руиниране, докато се стигне до тия проценти, които те взеха на последните парламентарни избори. Скандалът руши политическите партии. Това е една от най-силните причини една политическа партия рязко да намали подкрепата си и това е изследвано много пъти. То е известно на всички политически пиари и хора, които се занимават с формиране на имидж в политиката – скандалът руши доверието. Той не сплотява. Плашенето не предизвиква привличане, то отблъсква от политическите партии. Освен това, пък новите леви формации, които се заявиха вече, те са съставени от стари лица. Тези лица не са нови, за да кажеш: там има нова енергия. Инженеринговият процес, който виждаме в лявото, не е ефективен от моя гледна точка. Пък да видим. Но дето се казва, досега нямам много грешки. И затова смятам, че лявото в момента е в драматично състояние. И това е лошата новина за България, защото България се нуждае от левица, и то от единна, силна левица, както се нуждае от единна, силна център-дясна политическа формация. Тези процеси на обединение и окрупняване е необходимо да се случат, за да се получи политическа стабилизация в държавата на ниво партийни структури, тъй като виждаме, че ударите по партийните структури произвеждат дълго президентско управление и съмнения, че може би президентът иска да станем президентска република. Тя не е добра новина за българите, тъй като президентската република ще създаде абсолютна власт, колкото и да има различни варианти на президентската република. Такава власт, която още повече ще натисне отгоре развитието на демократичния процес. Затова задача на хората, които ги е грижа за България, е засилването на партийните структури.

Цоня Събчева